Белинташ – Старо Железаре

На 11.10. 2003г. се проведе експедиция имаща за цел посещение и проучване на Белинташ и Старо Железаре.

Белинташ

Скалният масив “Белинташ” е разположен в планината Родопи и е отдалечен на 60 км. от гр. Пловдив. Местността представлява високо скалисто плато с дължина 300 и ширина приблизително 40 метра. То фигурира във фолклора като загадъчно и мистично място; носят се легенди, че под скалите са скрити несметни богатства. В района има множество следи от иманярска дейност, въпреки че според местните хора това място е “лош” камък. В този контекст местността се слави като високо енергийна и е любима на много екстрасенси, които идват тук да медитират. Много и най-различни теории има за предназначението на скалния масив. По повърхността на платото са издълбани множество ямички и канали, които някои възприемат като звездна карта. Според други твърдения пък, това е древна площадка за кацане на космически кораби, като издълбаната координатна мрежа е служела за ориентир на екипажите. Местните изследователи смятат, че това е древно светилище на траките, живели по тези земи. Намерената плочка с образа на бога Сабазий дава основание да се смята, че някъде тук е скрита древна библиотека съдържаща знанието на траките.
По време на експедицията се натъкнахме на голямо скално образование, изобразяващо човешко лице. Няма съмнение, че то не е поредна игра на природата, а е изсечено от човешка ръка. Първата мисъл която идва на ум е за Великия свинкс в Египет. Дали има нещо общо между тези две творения на древното изкуство? Дали няма някаква родствена връзка между египтяните и народите, живели в днешните български земи през тракийската епоха? Изследванията в местността “Беленташ” продължават и се надяваме в бъдеще да можем да представим нова информация, свързана със загадките на тази невероятна забележителност.

Старо Железаре

Близо до с. Старо Железаре, Пловдивско се намира една от най-големите тракийски могили в региона. Централната част на този комлекс е открита в околностите на село Старосел. Това е първият археологически тракийски паметник, който със сигурност може да се свърже с цар на траките, при това от времето “златния век” на тракийската култура. Неговата монументалност, архитектурна изящност и доминираща позиция над околността (с поглед към цяла Тракия) не буди съмнение, че Старосел е култов комплекс, свързан с царската институция.
Но за нашия клуб от по-съществено значение беше могилата край с. Старо Железаре. Тук е разчистено съоръжение, състоящо се от подредени каменни блокове образуващи точен кръг с диаметър около 15 м. Археолозите предполагат, че това е древна тракийска обсерватория. Екипът на д-р Георги Китов от Археологическия институт при БАН, откривател на обсерваторията, датира паметника към VІ в. Пр. Хр.
Освен за наблюдение на звездите, слънцето и луната, мястото е било използвано като слънчев календар и слънчев часовник. Тракийската обсерватория представлява окръжност, изградена от 22 камъка, забити в земята. Дванайсет от тях са ориентирани на запад и отговарят на месеците в годината. Най-големият каменен блок е бил поставен на югоизток, така че на 22 декември слънцето да изгрява точно зад него. По този начин траките са планирали кога да бъдат извършени необходимите земеделски дейности. Това уникално откритие показва колко напреднали са били тогавашните хора в областта на науката. Изграждането на подобно съоръжение изисква познания по математика и астрономия, науки станали популярни (поне според досегашните твърдения) в много по късни епохи.