НЛО или може би „Снайпер-фантом“ уби човек в Нова Зенландия

Никой не е виждал този „снайпер-фантом” или каквото е там. Никой не е откривал това, с което той стреля. На „местопрестъпленията” са откривани само точно пробити „мишени” – стъкла, ламарини, човешки тела.

Преди „снайперa-фантом“ нанасяше само леки рани. Но сега може да му се припише убийство. Трагедията се разиграла в Нова Зеландия.

Следи не остават

Сутринта на 24 октомври 2013 година 22-годишният новозеландски фермер Рутгер Телфорд Хейл шофирал своето Subaru Legacy по шосе близо до град Ванака. До него седяла приятелката му, 26-годишната Ойлир.

Изведнъж нещо ударило предното стъкло и го пробило. Главата на Рутгер клюмнала, а от дупка в главата му потекла кръв. Ойлир хванала волана и спряла колата, която по чудо не отишла в канавката. Едва след това забелязала, че задното стъкло също е разбито. Предметът, на пътя на който се озовала главата на водача, изглежда, излетял отзад.

 

Раната се оказала смъртоносна. Когато дошла Бърза помощ, Рутгер вече бил мъртъв.

Резултатите от експертизата изумили изследователите. Предметът, пробил колата, не бил куршум. Не бил и лед, паднал от борда на самолет. Или метеорит. Той не е бил горещ и не е оставил никакви следи в раната или върху стъклото.

Пълната липса на микрочастици е нещо невиждано за криминалистите, но е нещо в реда на нещата за „снайпера – фантом”.

 Естествено, полицията търсила загадъчното оръжие на престъплението и почистила от растителност участък 450 х 30 метра. Три дни изследвали местността, но нищо не открили. И без да се смущават, нарекли предмета, пробил главата на Рутгер – НЛО. Вестниците в Нова Зеландия писали за това цяла седмица.

От единични изстрели до кръстосан огън

Доскоро за най-тежко пострадал от тайнствения „стрелец” беше смятан шведският военен Свен Андерсон. На 12 септември 1974 г. нещо пробило бедрото му на входа на авиобазата, в която служел. Лекарите отбелязали: дълбочина на раната 5 сантиметра, входното отверстие прилича на куршумно. Изходно няма. Няма и куршум.

Дори ако по невероятно стечение на обстоятелствата куршумът е изпаднал, биха останали микрочастици, но такива не били намерени.

Детективът от Халмстад Карл-Ерик Калебе, който водел разследването за „покушението”, три години по-късно продължавал да го държи отворено. И признава, че не разбира с какво е стреляно по Свен Андерсон. Карл-Ерик дори проверявал версията за разтворими куршуми от лед. Но тя се оказала просто легенда, тъй като никой не успял да изстреля леден куршум.

В щата Вашингтон през пролетта на 1954 г. за една седмица били пробити над 1500 автомобилни стъкла. В Сиатъл само за една нощ дупки се появили в няколкостотин стъкла. В полицията изчислили, че за хулиганство от такъв мащаб са нужни поне 200 злосторници, действащи съгласувано.

Журналистът от местния вестник Роб Кабедж твърдял, че с очите си видял как в стъклата една след друга се появяват пробойни. Пак пред очите на полицаите се появила дупка в стъклото на товарен автомобил. А когато служителите на реда се приближили към патрулката, за да съобщят за инцидента по радиостанцията, и тяхното стъкло се оказало пробито. Няколко души били леко ранени.

Кметът на Сиатъл се обърнал за помощ към учените, но чул отговор, че това е „5% хулиганство и 95% масова истерия”.

Прицел от миналото

За да се обясни „снайпера-фантом”, били издигнати редица хипотези. Една от тях приписвала дупките в предметите на заредени частици със свръхвисока енергия, които се появили в атмосферата след ядрени опити. Тази версия обаче не отчитала, че „фантомът” стрелял още от XIX век, дълго преди атомната бомба.

Най-първият случай, описан в старите вестници, датира от 2 октомври 1875 г. Някакъв си господин, разхождайки се из предградието, получил транзитна рана на ръката, с което шокирал спътниците си, които нищо подозрително не видели. Самият пострадал твърдял, че е чул свистене.

Случвало се и „снайперът-фантом” да пробие ламарината на автомобил – подвиг, непосилен за частици.

Обвинението не можело да не падне върху НЛО. Такива версии, появили се в 50-те години на миналия век, и до днес са популярни, но не внасят яснота в мистерията. Те не обясняват в резултат на какво въздействие възникват механичните увреждания. Лъчи? Но тогава стъклата трябва да са разтопени, а подобно нещо няма. И що за лъчи са тези, които пробиват тялото на определена дълбочина?

 

Езотериците смятат, че „снайперът-фантом” е разновидност на полтъргайст – „шумен дух”. Действително при неговите буйства понякога страдат стъклата на домовете и в тях се появяват дупки, напомнящи отвори от куршум. Но трябва ли нещо неизвестно да се обяснява с друго, не по-малко ясно.

Шведските изследователи на аномални явления приписали раняването на Андерсон на „изместване във времето”. Близо до базата имало полигон, но в деня, когато Андерсон бил ранен, там нямало стрелби. Така че изстрелян в миналото или бъдещето куршум е долетял до портата и премествайки се във времето до 12 септември, е поразил Свен. След това е изчезнал заедно с барутния нагар и всички микрочастици, връщайки се в своето време.

Най-екзотичната версия гласи, че ние се докосваме до един или много паралелни светове. Скоростта на движение в другия свят е много по-висока, отколкото в нашия. Живеещите в него насекоми, временно попадайки при нас, обикновено избягват стените и големите предмети но не забелязват стъклата. При тяхната скорост последствията от удара се оказват разрушителни – по същия начин повдигнатите от ураганите пръчки пробиват дървета и пътни знаци. Когато световете се разминат, цялата материя от тях се връща обратно, а в нашата реалност остават само чисти дупки.

Разследване на очевидец

В края на миналия век в тайната на „снайпера-фантом” се опитал да проникне изследователят на аномални явления Мурад Мамедов. Ето какво разказва той:

„По волята на съдбата се случи така, че по време на знаменития Петрозаводски феномен (визита на огромно светещо НЛО през 1977 г.) аз се озовах в Карелия. Нашият влак се приближаваше към Петрозаводск. В четири часа през нощта, точно когато над града увисна огнената „медуза”, аз се събудих. В ярко обагреното небе зееше някаква дупка! На следващото утро в Петрозаводск само за нощното „чудо” се говореше…

По това време бях член на Комисията по аномални явления при Географското общество. Занимавайки се с Петрозаводския феномен, ние изяснихме, че в града са открити пробити стъкла, разположени в определен ред или последователност, която ни е неизвестна. Тогава за първи път видях къща, където стъклата бяха пробити буквално по диагонали, а дупките бяха огромни, а не малки като от куршум. Тогава ние дори не си представяхме какво е това и защо е възникнало. Когато започнахме сериозно да се занимаваме с това, стана ясно, че и в Ленинград също се появяват голямо количество такива необясними отверстия.

Отначало беше решено всички дупки, които бъдат открити в Ленинград, да се нанасят на плана на града. Аз, като хидрограф, естествено, знаех, че всички карти са били специално изкривени, за да не могат шпиони или врагове да се възползват от тях. Американците тогава със своите спътници можеха да видят едва ли не броя на звездите на пагоните на нашите военни, а ние се страхувахме да правим картите нормални!

И така, нанесохме на картите всички открити дупки. Лично аз ходех из града и ги търсех. Често ми казваха, че момчетата чупят стъклата с прашки или други приспособления. Когато в списание „Техника – младежи” беше публикувана моята статия „Тайната на счупените стъкла”, започнаха да идват писма дори с чертежи на прашки, които стрелят със сачми от лагери. Ако се използва обикновена прашка, могат да се изстрелват и химикалки, и топчета. Разбира се, някои отвори наистина може да са направени от момчетата. Сблъсквали сме се и с такива случаи.

Тогава се срещнах с експерта от Ленинградския наказателно-следствен отдел, който се занимаваше с балистика. Той съвсем ясно ми каза, че никакъв куршум, дори ако се наточи с острилка, не оставя по стъклата такива дупки.

Самите ние също правехме опити, като пробивахме стъкла. В Института по силикати работеше един от членовете на нашата комисия. Той се опита сам да пробива стъкла, а след това да проведе анализ на своите пробойни и на „истинските” – има ли някаква разлика.

Дойде моментът, когато вече можех да прогнозирам къде ще има дупки. Знаех, че всички дупки в Ленинград основно са разположени от югоизточната страна на домовете. Когато ги нанесох на картата, всички траектории се събираха в една точка. Създаваше се впечатление, че някакъв обект е висял над Нева в района на Александър Невски и оттам е обстрелвал града.

Но след това на някои места започнах да намирам дупки, които бяха направени не отвън, а отвътре. Това беше шок. Нашата „чисто балистична” версия започна да издиша. Като сега си спомням – на Финландската гара в чакалнята бяха пробити стъклата на касите, при това бяха пробити отвътре. Сега са ги сменили. Обърнах се към местната полиция и казвам: „Как може да се е случило това?” Те отговарят: „Смешно ли ви е? Тук дежурството е денонощно, не може някой да е стрелял. Дори ако полицаят е задрямал, то извинете, самият касиер не може да дреме.”

Аз казвам: „Обърнете внимание, отверстията са нанесени отвътре на касата, а не отвън.” Погледнаха и наистина – входното отверстие беше отвътре. Когато излязохме на перона, им показах фасадата на гарата. Цялата горна част, огромният стъклен купол, беше направена на решето. Дори се чудя как тези стъкла не бяха се изсипали. Всички полицаи се хванаха за главата и ахнаха…

Известни са случаи, когато кълбовидна мълния е прониквала през тесни цепнатини или е пробивала дупки в стъклата. Но не трябва ли да са били много кълбовидните мълнии за една гара? Тези стъкла, и не само на Финландската гара, отдавна вече ги няма. А аномалните явления винаги ни се изплъзват…”

Оттогава е минало време. Нищо не се е променило. Тайната на „снайпера- фантом” така и не е разкрита.

Превода е на: megavselena.com от „Комсомолска правда“

 

И ОЩЕ ПОДРОБНОСТИ ОТНОСНО ФЕНОМЕНА „СНАЙПЕР-ФАНТОМ“

В социалните мрежи се подвизава документ, който се появил след случаите в Петрозаводск. В него са резултатите от изследванията на пробитите стъкла. Резултатите са спорни. Спорят самите учени. А това е доказателство, че „снайпера-фантом“ не е толкова прост проблем, както изглежда на някои. За тези, които се интересуват ще бъде интересно. Документа е дългичък.

Министерство на вътрешните работи на СССР

ВСЕСЪЮЗЕН НАУЧНО-ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ  ИНСТИТУТ

No 30/и-596

„12 април 1978 г.“

До и.д. Академик-секретаря на Отделението
по обща физика и астрономия на АН СССР
член-кореспондента на АН СССР
другаря Мигулин В.В.

Изпратената СПРАВКА е за изследване на повредени стъкла на жилищни и служебни здания в гр. Петрозаводск.

Изследваните обекти и документи ще бъдат върнати на представителя на Отделението.

Началник института професор С.В.Бородин

СПРАВКА ЗА ИЗСЛЕДВАНИЯ No. 30.

„31 март 1978 г.“

В съответствие с писмо No. М 200-633/72 от 08.02.78 г. на и.д. академик-секретар на Отделението по обща физика и астрономия на Академията на Науките на СССР член-кореспондента на АН СССР В.В.Мигулин и писменото разпореждане на заместник Министъра на вътрешните работи на СССР Б.А.Викторов от 09.02.77 г. към ВНИИ на МВД на СССР е проведено изследване на прозорци, доставени от гр.Петрозаводск, за  определяне на възможните причини за образуване на съществуващите в тях дупки.

Преди това стъклата са изследвани от инженер-физика в института по геология на Карелския филиал на АН СССР В.В.Ковалевски, който направил извод, че „образуването на отвори е свързано с високотемпературно въздействие“.

По изложените материали, повредените стъкла са от помещения, разположени на следващите адреси:

– „Октябрьский проспект“ 70, квартира 94 (на 5 етаж, отвора е от към  страната на Онежското езеро, времето на откриването му е 7:30 ч. на 6 октомври 1977 г., време на образуването – нощта на 5 срещу 6 октомври 1977 г.);
– ул. „Красная“ 34, кв.74 (на 4 етаж, отвора е от към страната на проспект Ленин, време на образуването е неизвестно – между 24 август и 24 септември 1977 г.);
– ул. „Мурманская“ 46 (отвор в стъкло на стълбището над предната входна врата, отвора е от към страната на Онежското езеро, време на образуването е неизвестно);
– ул. „Пушкинская“, сграда на педагогическия институт (в стъклата на прозорците на сградата са намерени 4 дупки: всички противоположно на страната на Онежското езеро, време на образуването е неизвестно);
– ул. „Дзержински“ 12, кв.3 (на 1-ви етаж), кв.6 (на 2-ри етаж), кв.12 (на 4-ти етаж), кв.13 (на 4-ти етаж).

Всички щети в стъклата на „Дзержински“ 12 са с лице към Онежското езеро, времето на тяхното откриване – сутринта на 1 януари 1978 г. Време на образуването, по мнение на потърпевшите, – нощта на 1 януари 1978 г., като се е чул и някакъв взрив на улицата именно през същата нощ.

От разположението на помещенията с повредените прозорци и посоката, в която са направени тези дупки, в комбинация с известните дати на тяхното образуване, може да се заключи, че отворите не са направени едновременно.

От горното следва, че въз основа на признаците на увреждане, всички изследвани стъкла могат да бъдат разделени в следните групи:

– външни стъкла с дупки с кръгла или почти с кръгла форма, с диаметър до 100 мм с ясно изразени ръбове, от които не се отклоняват радиални пукнатини;

– външни стъкла с дупки с по-малко правилна кръгла форма и по-малки дупки, с ясно изразен кратер;

– външни стъкла с дупки с формата на прекъсвания, т.е. отверстията са на относително голяма площ, краищата на която не образуват еднотипни геометрични фигури;

– вътрешни стъкла, които са срещу кръгли дупки във външното стъкло, с покритие върху тях

– парчета от стъкла, събрани между рамките на прозорците.

В обзора се подчертава, че в нито един от всички случаи няма намерени предмети, причинили повредите, или следи от такива предмети. Има изключения само в две квартири. В едната освен дупките в стъклата са намерени следи и върху снега, който е бил натрупан до прозореца, като продължение на траекторията на предмета причинил дупката в стъклото. В другата квартира точно срещу надупченото стъкло има дърво, от което липсват части точно по протежение на траекторията на предмета причинил дупката в прозореца. Отсъстващите части на клона не са намерени. Може да се каже, че наличието и разположението на следите са в причинно следствена връзка с повредените стъкла.

Постъпилите за изследване повредени стъкла се характеризират със следните признаци.

–          Фрагментите открити между дограмата в кв.13 на ул.„Дзержински“ 12 са парчета от стъклопакет с дебелина 2 мм в различни размери и форми. Част от тях са под формата на остроъгълен триъгълник или сектори по линията на начупване.

–          Централната зона на пробива е кръгла дупка с назъбени краища с диаметър около 5 мм. От едната страна дупката на стъклото е заобиколена от непрекъсната лента на котлен камък с ширина 25 мм и има ясно изразена кратерна форма.

–          Отверстието е заобиколено от множество малки радиални пукнатини с дължина 17 мм, краищата на които завършват в дебелината на стъклото. По-големите пукнатини достигат в краищата си до парчета (линиите на разлома са по концентрични пукнатини).

(Бележка на преводача: По-нататък в отчета следват детайлно описани повредите в стъклата от всички случаи, които са направени по гореописания начин. Ще ги пропуснем и ще продължим с направени анализи и изследвания на част от обектите.)

При изследване на микрорелефа на повърхността на всички описани повредени парчета от стъкла, както и на краищата им е установено, че на повърхността на увреждането радиалните пукнатини с ветрилообразни неравности са насочени с широките си краища към стъклената плоскост.

Изследването на разпрашването на стъклото от вътрешната дограма от квартира 12 на ул.„Дзерджински“ е направено с цел да се установи естеството му.

Изучаването под стереомикроскоп МБС-2 показало, че разпрашването се състои от бели и жълти прозрачни частици с различна форма и размери.

Външния вид на частиците, многообразието им от форми (остроъгълни многостени, игли, плочи и др.) характерни за частици с некристална (аморфна) структура, твърдост, прозрачност показват, че разпрашването са малки парчета от стъкло.

За определяне на елементния състав на разпрашването е използван емисионен спектрален анализ със спектрограф ИСП-30.

Резултатите от анализа показват, че елементния състав и количественото съотношение на основните компоненти са характерни за стъклото. Съвпадението на качествения състав на изследваната проба с тази на стъклопакета, може да се каже че частиците от разпрашването са от същото стъкло. Или с прости думи – проведеното изследване доказва, че пробите от разпръсването на стъклото от квартира 12 е част от самото стъкло на прозореца.

Изследвани са и двата клона на дървото (в случая то е липа) с цел да се намерят на повърхността на мястото на счупването частици на чужди тела (предполагаемо метали). В резултат на  спектралния анализ на пробите от повърхността на счупването на клоните не били намерени нехарактерни елементи за елементния състав на дървесината или с други думи – метали няма.

Наблюдаваните призраци на щети по стъклата (техните очертания, размери, кратерообразна форма, разположението на радиалните и концентрични пукнатини, рисунките на микрорелефа в края на отворите) се явяват типични за повредите на прозорците в резултат на механично въздействие (удар) от предмет с ограничена повърхност. Такива признаци обикновено се наблюдават при всички случаи на пробиване на стъкла и са описани в криминалистическата литература. Размерите и формата на повредите зависят от редица условия и тяхното им съчетание.

Като цяло, закономерностите за образуването на щетите са следните: колкото стъклото  е по-свободно от вътрешно напрежение, толкова по-правилни са кръглите дупки образувани при пробива от кръгло тяло, което се обяснява с изотропното състояние на стъклото. И обратно, колкото е по-голямо вътрешното напрежение на стъклото, толкова вероятните повреди са с неправилна форма, разбира се ако са почти еднакви условията. С подобен резултат са и пробивите от предмети с неправилна форма.

При пробиването на стъкло от кръгли предмети (стоманени топчета, оловни съчми), имащи тегло от няколко грама и летящи с неголяма скорост (50 м/сек), в стъклото обикновено се образува кръгла дупка с по-малък диаметър на входа и по-голям на от обратната част на стъклото. Тези отверстия се образуват само от предаването на енергията от летящия предмет с малка площ към повърхността на стъклото. Самия предмет рикошира и не преминава през образувалата се дупка. Радиални и концетрични пукнатини около подобни отверстия обикновено са малки или липсват.

При по-голяма скорост на предметите (примерно 70-100 м/сек) образуването на  пробойната се съпровожда с образуването и на радиални и концетрични пукнатини, а отверстието е кръгло със значителен диаметър, определен от радиуса на последната концентрична пукнатина. При това самите летящи предмети обикновено рикошират като успяват да проникнат в дупката.

Върху вторите стъкла от рамката срещу пробива в тези случаи остават обикновено следи във вид на отлагане на фини частици стъкло. Понякога по-големи частици от пробитото стъкло образуват във второто стъкло пробойна с по-малък диаметър, от този на първото.

При определени съчетания на неголяма скорост и маса на предмета, удрящ се в стъклото, и неговото направление на движението, близко до перпендикулярното, еластичните вибрациите и симетричната деформация на стъклото в зоната на удара довеждат до образуването на концентрична пукнатина и пробойна с форма на окръжност или елипса. Разрушението на стъклото по такава пукнатина съвпада с формата на ударилия се предмет.

При още по-големи скорости на предметите (няколко стотин м/сек), например характерните за огнестрелните оръжия куршуми, образуващите се пробойни се характеризират обикновено с неголям диаметър с правилна кръгла форма, симетрични радиални пукнатини, стръмни кратери на разтрошените стъкла от краищата на дупката, разположени непосредствено по линията на полета.

При въздействията върху стъклата от предмети с достатъчно голяма маса (десетки и стотици грама) при различни скорости на тяхното движение, обикновено образуват дупки с различни форми и площ. При това се пробиват всички стъкла от рамката на прозореца, а самите предмети се оказват зад плоскостта на пробитите стъкла.

В изследваните случаи, съдейки по материалите от обзора на И.Г.Петровский, при наличие на повреди в стъклата, вътрешните са останали цели. Това позволява да се изключи въздействието на предмети с голяма маса и да се предположи единственото възможно в дадените случаи, че върху стъклата са въздействали предмети с неголяма тежина и летящи със сравнително неголяма скорост, и че формата на повредите са се образували вследствие от вътрешните напрежения в стъклата. Такова предположение напълно съответства на наличието на кръгли дупки в стъклата в зданието на ул.„Дзержински“ 12.

Изхождайки от закономерностите на образуваните повреди, самите предмети нанесли щетите са могли да бъдат намерени само в случаите на пробиването на външното и вътрешното стъкло от рамките на прозорците. От материалите на обзора такива случаи са два: „Октябрьский проспект“ 70, кв.94 и ул.„Пушкинская“ – стълбището на педагогическия институт. Липсата на открити предмети, причинили дупките в тези случаи може да се обясни с недостатъчно внимателния оглед на местата на произшествията.

Съдейки по особеностите на изследваните поражения, предметите които са ги предизвикали са неголеми твърди тела със сферична или близка на тази форма, летящи със скорост до 100 м/сек.

Условия за хвърляне на подобни тела с указаната скорост се осигурява от простичко приспособление, което се нарича ПРАШКА.

Използването на прашки в гореописаните случаи се съвместява не само с признаците на пробойните, формата на телата и тяхната скорост, но също така и ориентацията на следите по терена от тях – оставени на ул. „Дзержински“ 12, кв.13 в снега до прозореца, както и в клоните на липата срещу кв.3 на същия адрес.

За проверка на възможността за повреда на стъклата бяха направени практически експерименти, състоящи се в пробиване на стъкла с различна дебелина (от 2 до 4 мм) със  стоманени и оловни топчета с различен диаметър (от 5 до 8 мм), изстреляни от прашка.

Стъклата се закрепят в дограма, по възможност така че да не се създава допълнително вътрешно напрежение. Направлението на хвърлените предмети по стъклата е относително по перпендикуляра, а скоростта на топчетата се променя с различно натягане на гумичката на прашката, както се променя и разстоянието до стъклата. Величините на скоростта при експериментите не са измерени, защото нямало такива технически средства.

В хода на експериментите били получени повреди на стъклата с различни форми от близка до кръгла до абсолютна неправилна. Кръглите дупки съответствали на изследваните по форма, размер, наличие на кратери, люспести повърхности в краищата, а даже и наличие на ветрилообразни пукнатини на микрорелефа в краищата на отверстията, както радиални и концетрични пукнатини по парчетата от счупванията.

Тези резултати позволяват да се счита поставения въпрос за решен.

ИЗВОДИ

1. Изследваните повреди по стъклата в жилищните и служебни здания в гр.Петрозаводск са образувани в резултат на стрелби с метални топчета от  прашки.
2. Разпрашването на стъклото по вътрешната част на дограмата в квартира 12 на ул.„Дзерджински“ 12 са частици от стъклото на външната дограма, избити от зоната на разрушение.
3. По парчетата дървесина (от липовите клонки) няма наличие на следи от метали, които да не влизат в състава на дървесната маса.

Заместник началник на отдела за
криминалистически изследвания
кандитат на юридическите науки
А.И.Устинов

Старши научен сътрудник на отдела за
криминалистически изследвания
кандидат на юридическите науки
В.В.Филиппов

Старши научен сътрудник на отдела за
физически и химически изследвания
кандидат на юридическите науки
Т.Ф.Одиночкина

 

Бележки към Справката по изследване No.32

ВНИИ МВД от 31 март 1978 г.

1. В писмо до Академията на Науките на СССР (М 200-633/72 от 8.02.78 г.) е отправена молба да се проведе балистична експертиза на случаите по образуването на дупки в стъклата на дограмите с гр. Петрозаводск. За съжаление, такава експертиза не е направена. Авторите на изследванията са се ограничили само с балистични експерименти, а конкретните случаи не са били изследвани. Никакви изводи за траекторията на повреждащия агент не се съдържат. А данните на траекториите, съдържащи се в изходните материали, не са взети под внимание.
2. В текста СПРАВКА има съществени неточности. Парчетата, показани на рис.11.6.1 по никакъв начин не са свързани с отверстията в кв.13 рис.10.6.1 Стъклото с отверстието от кв.13 се съхранява и се намира за изследване във Всесъюзния научно-изследователски институт в метрологичната служба на Госстандарта на СССР. Отломките, показани на рис.11.6.1 – са случайни, те принадлежат на различни стъкла, вероятно, в по-голямата си част от стъкло от кв.3 по ул.“Дзержински“. Затова съпоставката им с отверстията на рис.10.6.1 са съвършено неправомерни.

(Заб.пр. Тук трябва да направим пояснение, че всички детайли от материала можете да видите на: http://www.astronet.ru/db/msg/1169491/6_1.htm)

3. В Справката се съдържа категоричния извод за това, че изследваните отверстия са образувани в резултат на метални топчета, изстреляни от приспособления известни под названието „прашки“. Този извод представлява неубедително основание за следното:

3.1. Експерименталните отверстия (рис.25.6.1, 26.6.1) се отличават от изследваните (рис.3.6.1, 12.6.1). Възможността за образуване на подобни съвършено кръгли дупки без начупване не е била потвърдена в експериментите. В приведените репродукции от литературни източници както е показано кръгло отверстие с начупване. Примери за образувания на съвършено кръгли отверстия (подобни на рис.3.6.1, 12.6.1) отсъстват.

3.2. За изследваните дупки е характерно отсъствие на радиални пукнатини. Както се отбелязва в обзора на И.Г.Петровски, даже за отверстията, имащи неправилна форма, радиалните пукнатини отсъствали веднага след образуването на дупките; пукнатините се появили по-късно. За механизма, разгледан от авторите на СПРАВКАТА, пукнатините се появяват веднага или едновременно с образуването на отверстията.

3.3. Редица отверстия в изследваните стъкла (кв.3 по ул.„Дзержински“ 12, намерени във вътрешните стъкла от междинните врати по коридора на педагогическия институт) са съвършено гладки на пипане, сякаш са били шлифовани в краищата си. Отверстията, образувани с ударен механизъм, имат остри ръбове. Възможността за образуване на гладък ръб при ударно механично въздействие в Справката не се обсъжда.

3.4. Съгласно изследванията на В.В.Ковалский (Института по геология към Карелския филиал на АН на СССР), изпълнени с помощта на електронен микроскоп с увеличение 20000 х, микроструктурата на разцепването в изследваните стъкла се отличава от тази получена при разбиването на стъклата с механично въздействие. Това е сериозен аргумент, който се нуждае от щателна проверка. Такава проверка обаче не е направена. Резултатът на Ковалский просто се игнорира.

3.5. Остава необяснено образуването на слой разпръснато стъкло по вътрешното срещу пробитата дупка. Данните на спектралния анализ показват, че разпръскването представлява частици от същото стъкло без външни примеси, като видимо те действително са свързани с разпарчетяването на външното стъкло. Експериментално възможността за образуване на разпръскваното стъкло при удар с метално топче не е потвърдено.

3.6. В нито един от случаите топчета, които са пробили дупка в стъклото не са намерени! Това си е удивително. Даже ако се допусне, че във всичките случаи е стрелянето с прашки и се е получил рикошет на топчетата от външното стъкло, то остава необяснено защо такива не са намерени. За пример е случая от 1.01.1978 г. на ул.„Дзержински“, където милицията е направила щателен оглед скоро след произшествието (на сутринта на следващия ден).

3.7.  Остава неясна връзката на масовото образуване на отверстия в къщата на ул.„Дзержински“ 12 със взрива, който са чули потърпевшите и сътрудници на милицията.

3.8. Особен интерес представляват дупките в стъклата на външната и вътрешна дограма в кв.4 и кв.94 на „Октябрьский проспект“ 70. Съгласно СПРАВКАТА, образуването на отверстия на вътрешните стъкла на основа на предложения механизъм, се обясняват по следния начин: „Винаги по-големите частици на пробитото външно стъкло образуват във второто стъкло пробойна с по-малък диаметър, отколкото в първото стъкло“.  Междувременно, в разгледания случай дупката във външното стъкло има диаметър 50 мм, а размера на отверстието на вътрешното стъкло е 70х90 мм. Ако се обяснява, че дупката по вътрешното стъкло е причинена от удара на стоманено топче, трябва да се вземе под внимание неговата траектория на летене. Правата съединяваща центъра на дупките е наклонена под ъгъл 30° спрямо хоризонта. Прозореца е разположен на 5-ти етаж в сградата от към Онежкото езеро. Топчето, изстреляно от прашка от повърхността на земята трябва да достигне по-висока точка от 5-ия етаж и летейки по низходяща траектория да пробие дупките във външното и вътрешното стъкло на дограмата на кв.94. При това трябва да се вземе в предвид загубата на ударна сила след като премине по низходящата част на траекторията.

После, топчето пробило двете отверстия не може да рикошира на улицата. Междувременно при щателния оглед не е бил намерен никакъв чужд предмет в квартирата или между стъклата.

В общия случай при ударно механично въздействие не е възможно да се обясни попадението на „топчето“ във вътрешното стъкло. Във всеки случай такъв опит не е и правен в СПРАВКАТА.

Трябва да се вземат под внимание резултатите от изследванията на микроструктурите на изпадналото стъкло от попадението на „топчето“, направено от В.В.Ковальский, съгласно които микроструктурите в точките на разцепване около дупката се различават от тези, които са се получили по навътре в стъклото, като това се дължи на различните условия на образуването им.

Всички тези въпроси в СПРАВКАТА не се разглеждат. Изобщо случая в кв.94 в много отношения, който е интересен не е изследван конкретно.

На основание изложеното в п.1-3, резултатите от изследванията проведени във ВНИИ на МВД не трябва да се считат за окончателни!

Трябва да се вземе под внимание, че изводите съдържащи се в СПРАВКАТА не са съгласувани с резултатите на изследването, проведено във ВНИИ на Метрологичната служба на Госстандарта на СССР, и е необходимо да се проведат допълнителни изследвания.

Ст.научный сотрудник ГАИШ
к.ф.-м.н. Л.М.Гиндилис

Ст.инженер ИКИ АН СССР
И.Г.Петровская

Този документ e взeт oт: http://www.astronet.ru/db/msg/1169491/6_1.htm

 

Автор на материала в „Комсомолска правда“:

Михаил ГЕРШТЕЙН, председател на уфологическата комисия на Руското географско общество