На 01 януари 2019 г. ни напусна завинаги ИВАН ЛАЗАРОВ – създател и ръководител на русенския уфологичен клуб „Мъдромер“.
Иван Лазаров беше представител на МУФОН за България. Един от първите ревностни търсачи на истината, на загадките в нас и около нас.

Журналист, писател, философ и изследовател на НЛО в България. Автор на книгата „Отвъд конфекцията НЛО“.

Наричаше сам себе си Главен Агностик на уфолозите в България.

Открит, безцеремонен и понякога с хаплив език защитаваше каузата си.

Мир на душата му и светлина в селенията отвъд видимото!
Беше добър човек и приятел.

Представяме Ви едно негово интервю за bgdnes.bg от 2015 г.

– Г-н Лазаров, преди няколко дни френски астроном съобщи, че иде нов „край на света“ – на 25 май. Как гледат уфолозите на такива твърдения?
– В този тъжен свят е претъпкано с пророци, в т.ч. и астрономи, които – за да бъдат забелязани и за да задоволят егото си, се превръщат в астролози. Какво да се прави… Ще трябва да се свиква и с подобни смехории.

– Бивш съветник на Обама призова правителството на САЩ да разсекрети документите, свързани със срещи с извънземните. Ще се случи ли?
– В САЩ много се спекулира с темата за НЛО. Сега някой си в горните етажи на властта казал нещо си. Но нищо няма да бъде разсекретено. Чрез извънземните се опитват да отклонят вниманието от политическата криза в САЩ.

– Тогава май и в България трябва да очакваме политици да похванат темата за извънземните?
– В България темата за НЛО вече е дискредитирана тотално. Почна с Царичина, което беше голяма измишльотина, и приключи с „посрещане на извънземни“ на летище Щръклево край Русе през 1995 г. 5000 човека се бяха събрали, голямо шоу, голям цирк…

– Как един сериозен уфолог намира средства за проучванията си в България?
– У нас уфологията е на пълна самоиздръжка. Не само че нямаме никаква подкрепа, обратното – свикнахме на иронии, хумор и подли карикатурни проявления. Лично аз на приятелска основа епизодично получавам финансова подкрепа при организиране на изследователски експедиции от местни скромни бизнесмени, проявяващи интерес към дейността ни.

– Преди повече от 20 години сте заснели неидентифициран летящ обект над Русе. Какъв бе той?
– Винаги ме обземат смут и притеснение, когато трябва да говоря и пиша за 12-те снимки на вероятно НЛО, които съм направил случайно на 22.12.1989 г. в небето над Русе. Защото възможно е това да са единствените автентични снимки на НЛО у нас! За целта по моя идея и настояване беше направен първият компютърен анализ на снимките, който потвърди, че са истински.

– Твърдите, че летящите чинии не са с извънземен произход, а със земен. Защо?
– Крайно време е да се разбере и проумее, че едно нещо са „летящи чинии“, друго нещо е НЛО, а съвсем различна материя е извънземието и извънземните. Летящите чинии са високотехнологично създадени летящи апарати тук, на тъжната ни планета. Само в САЩ има повече от 100 патента за тези машинарии. Още по времето на фюрера в Германия има успешни експерименти за производство на подобни летателни апарати. Великите сили също са разработвали летателни системи с външен вид на летящи чинии.

– Ако е така, защото не се знае от нас?
– Поради обстоятелството, че всичко, свързано с тези супертехнологии, е в ръцете на военизираните структури и е тотално засекретено. Липсата на информация и конкретика за днешното производство на „летящи чинии“ не е основание за отсъствието им.

– Винаги сте се дразнели, когато се смесват понятията НЛО и извънземни. Не вървят ли те ръка за ръка?
– По отношение на темата за НЛО проблемът е, че това е най-голямата и извечна загадка пред човечеството. Защото параметрите, характеристиките, древните информационни податки относно този неясен, необясним и непонятен засега феномен са скрити зад клишетата, догмите и несъстоятелността на класическата академична наука днес. Докато не бъде извършена тотална промяна на днешната научна парадигма, дотогава ще съществува и НЛО проблемът. Добре е да се знае, че има малко надеждни, категорично еднозначни и неопровержими световни документални и актуални фото- и видеодокументи за НЛО.
Що се отнася до тематиката за извънземието и извънземните, това е обект и предмет на изучаване преди всичко на философията, а не само на науката. Известно е, че дори теолози, богослови имат отношение към тематиката. Много е смешно, когато представители на академичната наука днес си присвояват правото да изричат последна дума по отношение на извънземието. Това е и тъжно, и смешно.

– Твърдите, че в „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски е описана среща с НЛО. Намериха ли се още потвърждения?
– След като направих множество консултации у нас с известни и авторитетни астрономи и получавах уклончиви отговори, реших да не се терзая с нашенци. Затова потърсих съдействие в чужбина. Помолих известния руски астрофизик Владимир Георгиевич Сурдин за помощ. И на секундата този спец ми отговори: „Това, което е описано от дядо Паисий, не е астрономическо събитие.“
Това преля чашата на търпението ми! И аз публично обявих, че дядо Паисий в своята „История СЛАВНОбългарска“ е описал събитие, близко или точно до обективното. Цитирам дословно какво е написано на стр. 182: „Явили се две комети в лунен образ и пак се събирали и разделяли.“ Това е оригиналният текст и нищо повече. Тогава? Дядо Паисий или е първият наш уфо репортер, или днешните астрономи и техните знания, умения и становища пет пари не чинят!

– Тоест въпреки мнението на руския астроном и други негови колеги вие продължавате да смятате, че Паисий е описал среща с НЛО?

– Аз не мога да заложа на двоен стандарт, за да се харесам някому. Затова категорично твърдя, че писанията на дядо Паисий са еднакво верни и валидни – както за битките на Крум Безстрашни, така и за уфологичното събитие, което той описва лаконично и без никакви емоции. Едва след публикациите ми се появиха доброжелатели и ме подкрепиха в това твърдение. Пост фактум! Наистина това ме натъжи, жалко за нафуканата ни уж наука. Всуе!

– Екскурзоводите в пещерата „Магурата“ вече разказват, че част от скалните рисунки там също изобразяват срещи с извънземни цивилизации и НЛО. Вие имате ли такива данни?
– Много добре знам какво е да си екскурзовод. Аз също имам опит в тази област, но никога не съм си разрешавал да словоблудствам за обекта, за който са ми гласували доверие. Хм, мисля си защо пък да не ви кача тиража на вестника, като изфабрикувам нещо пещерно, дори по-интересно от рисунките в „Магурата“?!
Иначе в Ивановския скален манастир „Св. Архангел Михаил“ край р. Русенски Лом, включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО, има един много интересен сюжет. Нарисуван е на тавана на пещерата, в която фактически се намира манастирът. Има едно изображение, на което постфактум след работата на средновековния зограф е написано „преображение“. Уж Преображение Господно! Според мен изображението е на Исус в някакъв космически апарат със стреловидна форма! Нещо повече, този ракетовиден апарат е разположен в още по-многовъпросна яйцевидна фигура и наистина е несериозно да се обсъждат становищата на разни консервативни богослови и теолози. Защото няма как да приемем, че по времето на българските царе Йоан Асен II (1218-1241) и Йоан Александър (1331-1371) е имало космическа мода в средите на зографите и те повсеместно са изобразявали Христос в ракетоподобни форми, какъвто е конкретнияТ случай в Ивановския скално-пещерен манастир край Русе!

– Говори се, че в България също има от известните житни кръгове като във Великобритания?
– Веднага искам да разсея митовете и легендите около нашенските „кръгове“. Лично аз и екип с мен за първи път регистрирахме в добруджанските ливади „самодивски пръстени“, а не кръгове. След това подобни пръстени от бързо израстваща трева регистрирахме в София, в центъра на Студентски град.

– Кои са в България местата, които притежават характеристики, с които будят загадка у учените и интерес у уфолозите?
– Въпросът ви съдържа и интелигентна провокация. Защото аз мисля, че в България няма места, които притежават характеристики, които да будят загадка в средите на учените, те май всичко знаят и могат… Обратно на това, аз мисля, че у нас има множество места, които будят интерес в средите на уфолозите. Например географски места по нашите земи, където гравитацията отсъства.