Интервю с Дейвид Фрейвър – пилот от американските ВВС

 

Интервюиращ: Лекс Фридман

Л.Ф: Една от причините, поради които исках да говоря с Вас, е че според мен Вие сте един от най достоверните свидетели на НЛО в историята. Не само, че сте били свидетел, ами и сте …

Д.Ф: Преследвал.

Л.Ф. Преследвал НЛО. Нека да преразкажа накратко Вашата история, вероятно ще е по-лесно, а Вие ще ме поправяте. И така, на 10 Ноември 2004 г. USS “Prinston”, който е самолетоносач…

Д.Ф. Това е крайцер

Л.Ф: Значи е крайцер, т.е. не можеш да се приземиш на него.

Д.Ф: Не, но има площадка за хеликоптери в задната част

Л.Ф: И има оръжия…

Д.Ф: Да, стреля с ракети и има невероятна радарна система.

Л.Ф: Добре, та от кораба са забелязали на 10-ти ноември, че наоколо летят някакви обекти на височина 28 хил. стъпки (8534м.) и със скорост 120 мили/час край брега на Калифорния. И са засичали тези обекти в продължение на седмица. Тогава идва Вашата част от историята, която започва на 15-ти ноември когато сте излетели от борда на USS “Nimitz” (самолетоносач) и сте наблюдавали обект с формата на Тик-Так и с дължина 48 стъпки (14м.). Без крила. Летящ по начин, който мислите, че е невъзможно и мисля, че в друго интервю казвате, че „Не е от този свят“. Целия случай е загърнат в мистерия и има и видео от инфрачервена камера в носа на самолета, както и ТВ кадри от същата камера. А също и видеата пуснати от Пентагона, това е едното от тях. Другите видеа са записани през 2014-та, но на източното крайбрежие на САЩ. Те показват различни обекти, но еднакво странни с този, който Вие сте наблюдавал. Интересното е, че за тези 2 случая от 2014-та, не се е говорило много, също както и за Вашият случай.
И трите случая са загадъчни истории без никакви отговори. И това е очарователно и има много мнения по въпроса, защото това наистина са НЛО, които се наричат още UAP (Unidentified Aerial Phenomenon) – НВФ (Неидентифициран въздушен феномен). Така че, бихте ли разказали в детайли ако трябва да ме поправите и да посочите по-интересните неща във Вашето преживяване!

Д.Ф: Добре, това което знам е следното:
Ние излетяхме на тренировъчна мисия, но те я преустановиха след това. В началото на мисията бяхме два самолета (Ф-18) – 4-ма пилоти. Но от нашите самолети в този случай нямаше видео, ние само го наблюдавахме със собствените си очи. Когато се върнахме в базата и разказахме на нашите колеги и след това излетя Чад с неговият съ-пилот, те заснеха същият обект.

Л.Ф: Значи вие 4-мата само сте наблюдавали обекта?

Д.Ф: Точно така. Значи ние си летим и получаваме съобщение от USS “Prinston” да преустановим мисията си. Това е един от нашите крайцери. Говорихме с един от диспечерите на кораба, който ни попита „Сър, какви боеприпаси носите на самолетите си?“, а аз му отговорих смеейки се, че не носи бойни амуниции на самолетите си, защото с тях стават инциденти и някой може по погрешка да изстреля ракета по някой от своите и се стават неприятни неща. Ние използваме само учебни амуниции, които имат инфрачервено насочване. И от кораба казват, че имат бойна задача за нас. През това време докато летим, пилотът на другия самолет позиционира изтребителя си от лявата ми страна и е малко над мен. Та, от кораба ни съобщават за височина и разстояние до целите и по-точно „270-30-20000“. По това време радарите ни бяха механични (PG-73). PG-79 са по-добри и по-нови…

Л.Ф: Извинете, че Ви прекъсвам, но от кораба ви казват локацията, където да търсите целите, така ли?

Д.Ф: Да. Те са засекли нещо на радарите си и не знаят какво е, при тях се вижда като точка на радара, която пулсира. Казаха, ни че тези обекти са се появявали на радарите им в продължение на 2 седмици, но това било 1-вият път, при който имаме самолети във въздуха, които могат да ги доближат

Л.Ф: Значи от кораба са прекъснали мисията ви, за да ви кажат да отидете и да проверите какво е това?

Д.Ф: Да, точно така. Докато се спускаме към повърхността, височината ни намалява на 20, 15, 10 мили докато не стигнахме до този сектор от небето нар. „обединена точка“, който радарът дефакто наблюдава. Радарът не вижда всичко, той има обсег и азимут резолюция. Последното може да се приеме че наподобява малки кубчета, от които е направено цялото небе (на радара). И ако си в едно такова кубче на радара с нещо друго, то радара вижда само единият обект. Те наричат това „обединена точка“, а за нас пилотите това означава, че обекта е някъде около нас и ние вече не гледаме радарите си и започване да се оглеждаме.
Поглеждаме ние долу вдясно, защото обекта може да е навсякъде около нас… и имайте предвид, че корабът е на разстояние 60 мили от нас и той не може да „види“ повърхността на океана, поради извивката на Земята, въпреки че има радари които могат да „видят“ и това.
Та, като се оглеждаме наоколо, това е чист и ясен ден, няма вълни и „бели шапки“ (когато водата се запени от подводни скали близко до повърхността). Това беше просто един перфектен ден да излезеш с лодка в морето…

Л.Ф: Колко мили навътре в океана можеш да видиш в такъв ясен ден

Д.Ф: Много зависи от видимостта, виждаш до хоризонта. Просто е ясно. Ако гледаш на картата Сан Диего и навътре в Мексико. Ние бяхме някъде по средата и когато това се случи бяхме на приблизително 8000 стъпки (2400м.) навътре в океана. Но от 20000 стъпки височина ясно можеш да различиш континент от остров

Л.Ф: И можеш да видиш „белите шапки“ във водата ако има, нали така?

Д.Ф: Да, разбира се, те се виждат добре, особено ако е ветровито и има бели шапки на кораба, на който трябва да кацнем се движи бавно и това даже улеснява нещата. Когато няма големи вълни, корабът създава течение на палубата  си (което беше точно такъв ден) и вятърът преминаваш през палубата се спуска надолу зад кораба и след това се издига нагоре. Та когато се приземяваш, това прави самолета ти да се издигне нагоре, а след това ще падне надолу и ти трябва да предвидиш това, за да изравниш носа на самолета. По принцип сме наясно какво става с вълните и вятъра. Значи, няма вълни, никакъв вятър или „бели шапки“ и поглеждаме надолу и виждаме „бяла“ вода. Това означава, че ако има подводни скали ,а дълбочина само 20 стъпки (6м.), вълните, които минават над нея ще се издигат нагоре и ще се запенят (както се случва на брега, когато вълните се разбиват в него). Както скалите край Бостън, когато има отлив ги виждаш, а когато има прилив виждаш запенената вода над тях.
Точно това видяхме и ние. Не видяхме обект под водата, въпреки че всички твърдят, че това сме видели. Видяхме само „бялата“ вода. Но по формата и големината на образуваната морска пяна, мога да го оприлича на Боинг 737, т.е. ако вземете Боинг 737 и го сложите на дълбочина 15-20 стъпки (4-6м.) под водата, та вълните да се разбиват в корпуса му, ще се вижда такава кръстовидна форма.
Докато наблюдаваме така долу вдясно, от задната седалка на другият самолет е пилота Джим, който успява само да каже „Хей скипър виж…?“ и аз добавих „Какво по дяволите е това?“

Л.Ф: Вие видехте ли същото нещо?

Д.Ф: Накратко, видяхме разпенената вода долу и това привлече погледите ни, иначе изобщо нямаше да го видим. Значи виждаме тази бяла вода…

Л.Ф: Бих искал да видя изражението на лицата ви…

Д.Ф: … и виждаме този малък бял „тик-так“, а ние сме 20000 стъпки (6000м.) над него да прави такива движения – Север-юг, Изток-запад, които са равномерни. Движения, които наподобяват хеликоптер, но ако хеликоптер ги прави, то ще се забавя и ускорява, защото има инерция. Това нещо не правеше така, нямаше, движеше ляво-дясно, ляво дясно, без никаква…

Л.Ф: Значи се е движело по начин, който не Ви се струва интуитивен и приличащ на нищо, което сте виждали?

Д.Ф: Ами, като пилот, първото нещо, което ти хрумва – това е хеликоптер. И обикновено като видиш хеликоптер да прави така има завихряне на вода под него, тъй като както при буря, той избутва въздушната струя надолу и тя се издига пак нагоре около него. Та, виждаш го това нещо и си казваш „ Ама то няма никакво завихряне на вода под него! Какво е това нещо?“
През това време ние летим наоколо и ако идваме от посока 6 часа, сега летим към посока 9 часа и само наблюдавахме това нещо как се движи наляво-надясно и е насочено север-юг и изглежда, че се движи наоколо около някакъв център и си викам „Какво по дяволите е това?“
Тогава казах на останалите, че ще отида да го проверя, а пилота на другия самолет каза „Добре, а аз ще стоя тук горе.“ Защото така ще имаме различен поглед над нещата, ще го гледаме от две различни позиции. Значи, тя (другият пилот) е тук горе, а аз с моят самолет съм тук долу (показва с две ръце) и тя може да ни наблюдава и двамата, защото когато аз се спускам надолу аз виждам само „тик-такът“, а тя вижда и мен и него едновременно. И това е перфектно за целият случай, защото дава две перспективи на явлението, като едната е 8000 стъпки над нас когато това нещо изчезна. Така че например ако бях казал, че съм го изпуснал от поглед, тя може да каже „Не си, ето го там отдясно“, но ние всички го изгубихме от поглед по едно и също време. И като се спускахме надолу (с моят съ-пилот) към посока 12 часа, защото това беше лесно спускане скорост 300 възела, което е перфектната скорост на самолет за маневриране, защото имам всичко под ръка. Та спускам се аз надолу и като стигам до посока 12 часа, това нещо сякаш ни забеляза, насочи се на запад и започна да се издига. Така че очевидно то вече знаеше, че сме там, каквото и да беше, то знаеше, че сме там. Спускам се аз надолу, а то се издига нагоре и продължавам да го наблюдавам и цялата случка трае около 5 мин., а не като „Видяхме нещо и то изчезна“ или „Видяхме светлини в небето и те изчезнаха“. Ние, които сме 4-ма обучени наблюдатели, гледахме това нещо в кристално ясен ден как се движи под нас.
Та, аз се доближих до позиция откъм 8 часа и съм 2000 стъпки над него и 15к

Л.Ф: Какво е 15к

Д.Ф: 15000 стъпки

Л.Ф: Нали казахте 8000 стъпки?

Д.Ф: Не, другият самолет остана на 8000 стъпки. Те останаха там а ние се спуснахме по-ниско. Та, гледам го това нещо и то е в посока 2 часа, а аз съм на позиция 8 часа и си мисля че може да му пресека пътя. Казвам на колега на седалката за мен „Човек, ще го направя“ и той ми вика “Давай, скип!“ И започнах да му пресичам пътя и тъкмо да го пресрещна на разстояние половина миля (804м.), защото разбирате, че половин миля в авиацията е практически нищо. Можеш да видиш пилота на другия самолет от такова разстояние и всякакви детайли. И аз съм точно по курса си да го пресрещна и то се приближава, а аз съм се насочил към 3 часа и тогава то ускори скоростта си и изчезна. Това стана на височина приблизително 12000 стъпки (3600м.), а другият самолет е 8000 стъпки над моят. Тъкмо да се срещнем лице в лице с него и то ускори и изчезна за по-малко от половин секунда. И моята реакция беше „Момчета, видяхте ли го?“ От другият самолет само казаха „Няма го!“. Тогава аз предложих, нека да покръжим още малко наоколо и да видим дали „бялата вода“ е още тук, но и нея я нямаше. Синевата под нас беше гладка и ясна. И се сещам, че казах тогава на колегата на задната седалка „Момче, не знам за теб, но аз съм безкрайно озадачен.“ защото дотогава имах 3000 летателни часа за 18 години…

Л.Ф: Това е нищо, което сте виждали преди?

Д.Ф: Да, точно така. Та, докато завивахме, за да се върнем обратно, трябваше да се настроим отново за тренировъчната мисия, за да си я завършим, тъй като съм командващият офицер и имам мисия на плещите си им казах „Хайде да се връщаме“. Та, момчето което щеше да е „лошият – врагът“ в тренировъчната мисия е командващият офицер на морският ескадрон и той ни слушаше през цялото време. По време на тренировката, трябваше 1-во него „да уцелят“, защото старите F18 нямат толкова гориво колкото по-новите версии на самолета. Та той излетя 1-ви и щеше да е 1-вата ни цел. Когато излетяхме, ни казаха отидете в Патрулна бойната зона (ПБЗ) и ще срещнете там.

Л.Ф: Какво е „Патрулна бойна зона“?

Д.Ф: Това е мястото, на което се задържаме, нар. Патрулна бойна зона, в която „противника“ кръжи около една точка, а ние около друга, като на футболно поле и когато кажат започваме тренировъчен бой и като приключим се връщаме в точките си на полето. Та той само слуша, той не говори с никого. Тъй като преустановиха тренировката ни, той просто си седи там и си кръжи, и ни слуша.

Л.Ф: И тогава вие си продължихте:

Д.Ф: Да, върнахме се към тренировъчната мисия и докато летяхме към ПБЗ, момчето от радара на USS “Prinston” се свърза с нас и ми каза „Сър, няма да повярвате, но това нещо е на вашето ПБЗ! Появи се там изневиделица.“ А това е на 60 мили разстояние, разбирате ли, то просто се появило там. Ние се опитахме да го открием с нашите радари, но никога повече не го видяхме. И ние се прибрахме на кораба. Притеснявахме се, че колегите ни ще се шегуват с нас. Всички ще започнат да говоря зад гърба ни, ще ни излязат прякори и т.н…. и така и стана.

 

Превод: Калоян Гигилев

 

Следва продължение

 

Видео с цялото интервю: