На 22 ноември 1967 г. в небето на фона на червения залез над София се появява НЛО. То е наблюдавано от десетки хиляди души. Според едни било във форма на топка, на други – за триъгълник или трапец, а за трети – на приземяващ се парашут. Както свидетелствали очевидци, НЛО се е движело много бавно, в някои моменти изглеждало, че виси на едно място. Той се намирал в зоната на видимост около 20 минути, след което изчезнал в затъмняващото небе. Учени от Хидрологичния и метеорологичен институт на България установили един много важен детайл: НЛО е летяло перпедикулярно на движението на вятъра. Което означава, че то е притежавало собствен двигател. Странният обект е летял на височина над 30 км. Присъствието му не е създало проблеми в работата на българските радио- и телестанции. Трябва да се отбележи, че на локаторите загадъчният обект не се появил. Понеже НЛО-то се премествало в североизточно направление, българската ПВО предупредила своите съседи – румънците, за приближаването към тяхната граница на неопознатия летящ обект. Аналогично предупреждение получила и съветската ПВО на западната граница. Обектът обаче ни стигнал до Румъния и СССР. Той променил траекторията си и изглежда, че е полетял на изток, към акваторията на Черно море. Косвено свидетелство за това е наблюдението на екипажа на турския кораб „Ататюрк“, който се е намирал на 100 мили западно от Босфора. От него на 22 ноември 1967 г. също са видели малко преди залеза на Слънцето високо в небето светещ обект, придвижващ се в източно направление. Какъв е бил този въздушен гостенин? Анализът на цялата информация позволява на изследователите с почти стопроцентна увереност да твърдят, че става дума за въздушен апарат. Не е изключено да е бил наблюдаван един от аеростатите с триъгълна форма, създадени в рамките на тогавашната секретна щатска програма „Скайхук“. Подобен светещ триъгълник бил наблюдаван в България и над град Стара Загора на 7 април 1967 г.