…Беше някъде през средата на 1986 година, когато за първи път през живота си получи достъп до малък телескоп и още от тогава добих навика системно да наблюдавам дневното и нощно небе с него. Година и половина по-късно в края на 1987ма тези мои занимания прераснаха в системни астрономически наблюдения, всяко едно от които старателно се водеше на протоколна тетрадка, като тази дейност продължи без прекъсване цели четири години от живота ми. Два три пъти седмично излизахме с мои приятели ентусиасти на неосветени улици в София и с портативните си телескопи наблюдавахме кратерите на Луната, планетите и различните астрономически обекти доколкото това беше възможно за нивото на тези прибори.

През тази така да се каже аматьорска астрономическа „кариера“ имах възможността да наблюдавам много и различни небесни обекти както от чисто природен характер, така и от човешки фактор – звезди, звездни купове, планети, метеори, изкуствени спътници, граждански и военни самолети денем и нощем, балони, парапланери, предмети като пликове носещи се по въздушното течение. Тук трябва да отбележа, че провеждах също и системни наблюдения над авиацията преминаваща над София денем като водих и тези наблюдения на отделен астрономически отчет. През 1991 постепенно обаче започнах да изгубвам жизнен интерес към астрономията и да се ориентирам към по-земни занимания, но въпреки това събитията които се случиха в онази далечна 1991ва се оказаха наистина с много особено значение и дълбок смисъл .

Първо за първи път в живота си се сдобих с малко по-сериозен оптически прибор – това беше зрителна тръба със сила 40 пъти и диаметър на обектива 64 мм с метална конструкция и стабилна тринога. За тогавашните ми разбирания този инструмент притежаваше и качество и сила както за астрономически, така и за наземни наблюдения. С него именно за първи път в живота си наблюдавах фазата на Венера една лятна привечер в задния си двор и бях направо поразен от гледката. Но това, което предстоеше да наблюдавам с този добър за мен и моето все пак твърде скромно развитие в тази насока беше наистина впечатляващо. 4 септември 1991 година следобед бях изкарал същата тази зрителна тръба и часове наред я насочвах към премиващата над София гражданска авиация.

Вече бях започнал да губя интерес, когато в 15 часа и 25 минути забелязах високо в небето на 85 градуса от хоризонта малко на югоизток незначителна сребриста точица, която просто стоеше на едно място в небето. Отначало помислих, че е просто балон – обърнах зрителната тръба и през 40 кратното увеличение наблюдава малък кръгъл сребрист обект досущ като съчма от лагер на колело от велосипед, която стоеше на едно място без абсолютно никакви движение. Предметът имаше сребрист метален цвят и слънчевото отражение доста добре се виждаше на неговата западна страна, от която се падаше и следобедното Слънце.

Първата ми съвсем естествена реакция беше да телефонирам на мой близък приятел, с който ходехме на астрономически наблюдения предишните години и той тутакси пристигна развълнуван у нас да наблюдава обекта. Междувременно, в непосредствена близост до първия обект се появи втори, който започна в орбита около първия. Ние много добре наблюдавахме през 40 кратната зрителна тръба как стана тази маневра. През следващите минути направихме опит да привлечем вниманието на Националната телевизия над ставащото над София, но това се увенча с пълен неуспех поради явната незаинтересованост и липсата на професионализъм и етично поведение от тяхна страна. През следващите минути забелязахме, че по-малкият обект, който беше абсолютно невидим с просто око извършваше своето обикаляне около по-големия на скъсяваща се дистанция и с намаляваща скорост.

Към 16 00 часа тоест 35 минути след като забелязах сребристия обект над София по-малката сребриста точица се движеше много бавно и съвсем близо до по-големия обект, а когато в 16 05 часа погледнахме нагоре към небето – от двата обекта нямаше и следа. Всички опити да ги издирим по безоблачната небесна шир се увенчаха с пълен неуспех. През следващите години много пъти говорихме с моя приятел относно нашето наблюдение на 4 септември 1991, като в името на обективността ще подчертая, че той смяташе и даже още смята, че ние сме наблюдавали просто един балон, а вторият обект – сондата под балона.

Хубаво, обаче преди той да погледне през окуляра нямаше втори обект, а и какъв ще е този фактор, които ще разклати сондата на балона без да го помръдне? Освен това ако вторият обект е бил сонда, защо тогава беше сребрист? И как така този „балон“ така внезапно изчезна от небето? Минаха много години, живота и на двама ни много се промени, през 1998 влязох в редиците на БА. Отдавна бях зарязъл всякакви астрономически наблюдения, а за обекта от онзи септемврийски следобед на 1991 отдавна и не мислех. Имах си съвсем други житейски проблеми за решаване и бях много далеч от всякакви такива небесни истории. Беше важен за мен ден – 15 април 1998 година, когато ме връщаха да служа обратно в София което за мен лично беше голямо събитие, въобще не съм и предполагал какво предстои да се случи. Преди обаче да върнат в старото ми поделение се наложи дежурният офицер да мине по служба до поделение Суходол – отново в София и аз бях оставен с шофьора на колата пред входа на поделението. Събитията, които се разиграха там аз никога няма да забравя.

Към 12 25 часа бях седнал на един камък по пътя и само се питах кога ще мога да изляза в отпуска – нещо, за което мисли почти всеки един войник. В един момент забелязах „самолет“, който идваше западно от София нетипичен въздушен коридор. Тъй като по това време положенито в съседна Югославия се усложняваше непрекъснато на мен ми мина през ума, че това може да шпионски самолет на НАТО или сръбските ВВС изпълняващ разузнавателна мисия над западна България. Да, но през следващите минута-две все още не успях да различа нито структура на самолет, нито инверсионна диря, а обекта вече приближаваше зените и приличаше точно на спътник само че наблюдава посред бял ден. Точно когато пресече зенита си казах сам на себе си „Ти да не си помислиш, че това е НЛО?“ обекта спря !!! В този миг веднага си спомних за случката от 4 септември 1991 и сега виждах в небето същия сребрист обект, който стои на едно място без да извършва никакво движение. Преди обаче да успея да реагирам и да извикам някого, съзрях от изток още три сребристи обекта, които приближаваха бавно към първия, койте пристигна от запад! Не можех да повярвам на очите си – в този момент над небето над София имаше четири сребристи обекта!

Веднага станах и тичайки напред към входа на поделението едновременно не изпускайки от очи обектите алармирах всеки срещнат войник или офицер за случващото се над София небесно представление опитвайки се да намеря от военните бинокъл – за съжаление освен шофьора на дежурната кола, никой друг не прояви интерес към онова, което се случва там горе в небето. Междувременно четирите сребристи обекта извършваха плавно кръгообразни движения един около друг, като ми направи впечатление, че те не се приближаваха близо един около друг и сякаш напълно умишлено пазеха някаква определена дистанция един помежду си. Четирите сребристи обекта просто се заобикаляха на фона на яркото пролетно небе и за човек, които не знае че там горе високо в небето се случва нещо едва ли ще бъдат видими – бяха наистина много малки и трудно забележими като върха на топлийка и беше нужно да се знае, че те са там горе и човек внимателно да се взре, за да ги види.

Към 12 50 един от тях – може би първия се отдели от групата и пое ускорявайки скорост към юна посока като го загубих от поглед когато се скри зад Витоша. Останалите три сребристи обекта поеха курс на изток като се разпръснаха на широко пространство и ги изгуби далеч на изток от погледа си. След тази покъртителна за мен случка, от която извадих много важни поуки за мен съществуването на НЛО вече беше вън от съмнение. Три генерални извода извадих от това бих казал грандиозно НЛО шоу над София на 15 април 1998 година:
1. НЛО обективно съществуват, като въпроса чие притежание са земно или извънземно, или съвсем отделен.
2. Гражданското общество тогава в лицето на военните е много далеч от проблема НЛО и даже когато му се посочва къде се намира обекта, то не проявява никакъв даже ни най-малък интерес.
3. Трябва на всяка цена да засека отново ттези сребристи обекти и с телескоп да установя колкото се може повече детайли за тях.

В края на 1998 година като следствие от това масирано проявление на НЛО над столицата аз така да се каже реципирах моите отдавна преустановени небесни наблюдения, само че този път не с астрономическа а коренно различна в същността си цел преследваща засичането, наблюдението и детайлизирането на същите тези сребристи НЛО, които вече два път наблюдавах над София през 1991 и 1998 години. За целта отделих средства и време и поднових оптическият си арсенал с нови по-качествени инструменти като например бинокъл 20х60, зрителна тръба с 50 кратно увеличение.

Най-голяма трудност обаче срещнах при подбора на истински заинтересовани хора от нестандартния и неубедителен предмет на дейност по търсене, засичане и детайлизация на НЛО с портативни оптически средства като бинокли и малки телескопи изискващо време, ентузиазъм и все пак познания в областта на астрономията и авиокосмическото дело. Заедно обкръжени от враждебния свят на скептици и присмехулници установихме системни наблюдения с цел засичане, наблюдение и детайлизация на НЛО над и около територията на София. Благодарение на малката ни, но стегната група сме изградили скромна, но ефективна система базирана на принципа на въздушната тревога, която по същество реагира след сигурно засичана на НЛО над и около София със светкавично уведомяване на отделните звена и последващо моментално реагиране изразяващо се в разпъване на прилежащите оптически арсенали и старателно наблюдение с тях на НЛО от няколко различни места, изготвяне на последващ протокол след края на наблюдението задължително включващ необходимите реквизите като място, дата, час, данни за използвания уред, свидетелски показания и пр.

В продължение на три години до края на 2001 година от нас са проведени десетки наблюдения денем и нощем с различни оптически прибори, засечени са две необичайни явления, които според нас не са НЛО, а по-скоро предмет на дейност на лидерите на авиокосмическата индустрия. За съжаление обаче същия тип НЛО не беше засечен трети път над София или друго място. Все пак се напривиха доста изчисления въз основа на предполагаем размер на този тип НЛО, а и на базата на общата статискита в уфологията касаеща само и точно тези сребристи сфери, които са наблюдавани в три размера – 10, 15 и 20 метра в диаметър се изчисли напълно хипотетично, че въпросните НЛО над София са оперирали на височна съответно 60, 90 или 120 км според трите статистически размера.

В началото на 2001 година, поради явно очертаващият се крупен неуспех на скромната ми skywatch програма лично аз реших да отделя време и още средства, за да корелирам дейноста по изледване на НЛО с глобалната световна информационна мрежа Интернет. Тогава дойдоха и първите наистина сериозни научни резултати постигнати на базата на сътрудничеството ни най-вече с руската организация по изследване на НЛО RUFORC и сериозното отношение на уфолога Михай Герщайн. По ирония на съдбата почти три години след масовата поява на НЛО над София аз вече знаех къде другаде са се появили точно същите сребристи НЛО и да ви призная отговорът въобще не ме учуди.

Ето и дословен препис на електронната поща, която получих от руският учен-уфолог към RUFORC Михай Герщайн на 14 април 2001 година извадена от информационната банка наречена ФАЙЛ99 развивана главно на базата на Интернет към skywatch проекта имащ за цел засичане, наблюдение и детайлизация на НЛО :

„Dear Vesselin ! Thank you for describtion of your won UFO sightings . I check my UFO database, but I don’t records about UFO on that days. But similar objects was very often sightet in USSR/Russia. For example September 5 1989 Spassl-Dalneiyi(far east). Many local people saw oval silvery object, near this UFO appear second smaller object and began to circle around it. This sighting was described in newspaper „Majak kommunizma“, Sept.9 1989. Another similar sighting in town Samarkand (Middle Asia), april 14 1988 – two UFO, the smaller circling around the bigger one (describtion newspaper „Rigas Balss“, May 3 1988 and soon .

Sincererly Mikhail Gershtein“

Ако вече сте обърнали по-сериозно внимание на писмото на Герщайн, въпросните сребристи обекти са наблюдавани над територията на СССР-Русия през месеците април и септември почти напълно аналогично на появите над София, но през други по-ранни години. Вторият важен елемент, който съвпада е не темпорален е пространствен – градовете София, Спаск-Далней и Самарканд лежат приблизително на една географска линия по паралела с максимално отклонение от 500 километра. Възниква логично въпроса – каква е точната причина за тези появи на един и същ тип НЛО над София и други два съветски града?

В бъдеще тепърва този въпрос предстои да се изяснява.

Веселин Алексеев
Дата: 12/02/2004