От 26-ти до 30-ти Август 2004 година в района на Асеновград се проведе уфологична експедиция на клуб „ТАФЖ“ под егидата на Младежки дом гр. Добрич. Целта на проведената експедиция беше проучване на информациите за зачестили наблюдения на НЛО и странни феномени.

Беше направено теренно проучване на местността, където е намерен втория череп с неизяснен произход, представен на уфологичния семинар в гр. Добрич през 2004 година от Ценко Симеонов. Местността се намира в съседство с връх Св. Димитър, като на билото има камъни от раздробена скала. Част от тях са подредени във вид на стена, а останалите са пръснати на терасовидния склон. Черепът е открит върху някои от тези раздробени камъни. Според някои от местните жители тези пръснати камъни са били част от монолитна скала. В западна посока на около 500 метра от мястото, на скалиста пътека в гората, няколко дни след намирането на черепа Ценко Симеонов е открил овъглени камъни, подредени в елипсовидна форма. По време на нашия оглед на мястото има останало петно от овъглена почва, в която бяха намерени стопилка от почвата и част от разтопени камъни. Петното е с размери приблизително 1,5 на 0,6 метра. Останки от разтопените камъни са намерени надолу по склона в следствие на отмиване от дъждовете и разтопените снегове. Някои от тези камъни са дадени от Ценко Симеонов за изследване в Минно-геоложкия университет гр. София. Според Симеонов това петно е получено в следствие на въздействие на НЛО. След намирането на черепа той многократно е набюдавал неидентифицирани обекти в околностите на Асеновград. Той ни свързва с други наблюдатели на НЛО. След март 2003 година има над 60 наблюдение на неидентифицирани обекти. Основната част от тях са направени от две сестри (Милена и Свилена, по желание на самите тях не публикуваме истинските им имена) и техните семейства, като почти винаги е имало по няколко очевидци. Предимно са наблюдавани тела нощно време (в периода 22:00- 0:30 ч.) в далечината. Основно формата е била кълбовидна, елипсовидна или променяща се, а самите тела са били бели, жълто-зелени или в преливащи се цветове.

През месец Май или Юни 2003 около 22,30 часа трима свидетели, сред които е била и Милена са наблюдавали кълбовиден обект, който се е издигал към небето над местноста Анатема. Той се е движел равномерно по права траектория под наклон около 45 градуса. Проекцията на видимите размери са около 1/3, съпоставени с тези на Луната. Цветът на обекта е бил лимонено жълт, като яркостта му намалява с отдалечаването.

В началото на месец Август тази година двете сестри заедно с баща си са наблюдавали обект с жълто-зелен цвят, издигащ се отново по праволинейна траектория.

На 6-ти Август около 10,00 часа Свилена заедно с майка си е наблюдавала НЛО, което виси във въздуха. Формата му е била продълговата, напомнящя тази круша. Обектът е бил металически като се е намирал в югозападна посока от слънцето. След около 45 минути Свилена е взеламалък бинокъл и продължила наблюдението. Обектът си е променял формата и цвета: от ярко-жълт до зелен, след което е преминал в розов, оранжев и червен. Формата се е променила в триъгълна по-късно е станала кръгла, и накрая на трапец. Наблюдението продължава до 11,45 ч. след което НЛО изчезва. По същото време трима свидетели от Пловдив са се обадили на баща й, че са наблюдавали същото явление.

На 8 август около 11:30 – 12:00 ч. е наблюдавано НЛО с елипсовидна форма, което е висяло на небето под наклон в югозападна посока от Асеновград. Обектът е отразявал слънчевата светлина. Наблюдението е продължило около 20 сек. като преди да изчезне НЛО започнало да се смалява от горната страна и накрая се стопило във въздуха.

Паралелно с наблюденията на НЛО двете сестри развиват контактьорски способности. През пролетта на 2003г. Милена започва да рисува прости изображения които представляват първа проява на контактьорство. С течение на времето рисунките се усложняват до чертежи с неизвестно приложение, което според нея е в следствие на усъвършенстване на контакта. До сега тя е нарисувала над 100 схеми.

Сестра й Свилена първоначално не проявява интерес към уменията на сестра си, но след няколко месеца се засилва лябопитството й и тя реализира контакт. Една вечер през Юни 2003г. малко преди да заспи има усещане за чуждо присъствие. Унася се и сънува космически кораб. След известно време се събужда и вижда човешки силует с несъразмерно голяма глава на терасата и отново заспива. На сутринта намира петно от течност приличаща на йод върху чаршафа си. От този момент тя е посещавана многократно. Има усещания за присъствие на чужди тела в тялото си, като усеща болки в областа на главата между очите, зад лявото ухо, под ребрата в ляво, в основата на палеца на лявата ръка, между лакътя и китката на дясната ръка. Забелязани са видими белези на дясната ръка и под ребрата, както и подутина на челото й, появяваща се периодично. Тя не проявява страх от случващото се с нея и подържа телепатичен контакт с нейните похитители. Контактите й могат да се реализират по всяко време, но не винаги по нейно желание. Свилена не получава отговор на исканите от нея обяснения защо е избрана. Единствено разбира, че имплантантите й са сложени, за да поддържат контакт. В последствие тя получава умения да рисува енергийни рисунки, като те приминават в портрети на съществата, с които тя контактува. До края на месец август 2004 г. има около 80 портрета.

Майката на момичетата също е имала подобни преживявания когато е била на 11-13 години. Една сутрин след поредно нощно наблюдение на НЛО открива на чаршафа си петно подобно на откритото от Свилена.

По време на експедицията се проведоха 2 нощни наблюдения. Въпреки техническото оборудване (видеокамера, фотоапарат със светлочувствителен филм – 1600 ASA) не бяха регистрирани аномални явления.

Също така бяха посетени енергийни зони като скалния масив Белинташ. Той е разположен в планината Родопи и е отдалечен на 60 км. от гр. Пловдив. Обекта представлява високо скалисто плато с дължина 300 и ширина приблизително 40 метра. Местността е извесна като високо енергийна и е любима на много екстрасенси, които идват тук да медитират. Много и най-различни теории има за предназначението на скалния масив. По повърхността на платото са издълбани множество ямички и канали, които някои възприемат като звездна карта. Местните изследователи смятат, че това е древно светилище на траките, живели по тези земи. Намерената плочка с образа на бога Сабазий дава основание да се смята, че някъде тук е скрита древна библиотека съдържаща знанието на траките. По време на експедицията се натъкнахме на голямо скално образувание, изобразяващо човешко лице. Няма съмнение, че то не е поредна игра на природата, а е изсечено от човешка ръка. В скалите на Белинташ има два кладеница от изкуствен произход. По-големият с размери с диаметър 1.70 м на 1.60 м и дълбочина около 1 м. Той се захранва от дъждовна вода. Малкия с диаметър приблизително 1 м представлява естествен извор и неговото дъно не се вижда. Те представляват интерес за нашия клуб, понеже са подобни на кладенците край село Карапелит, Провадия и Исперих. Интересното при тях е, че са издълбани в скали трудни за обработка дори и със съвременни инструменти и подходяща техника. Загадка остава предназначението на някой от така наречените „кладенци“. Интересни находки в Белинташ представляват и 6-метровите издълбани в скалата два успоредни улея, както и разположените около тях следи от древни съоръжения.

Друг интересен обект посетен по време на експедицията е изсечен надпис в скали до село Ситово, което се намира на около 20 км югозападно от Пловдив. Той представлява древна писменост, като нито съдържанито, нито произхода на надписа са установени.

Последното място посетено в тази експедиция е тракийска могила край с. Старо Железаре, Пловдивска област. Предполага се, че тя представлява обсерватория от V век пр.н.е. Архитектурния паметник е съставен от 22 камъка с ромбовидна форма с големина между 80 и 220 см образуващи правилен кръг с диаметър 15 м.