Георги Радков Димитров е роден през 1949 г. Летял е във вертолетния полк в авиобаза Крумово край Пловдив до 1987 г. включително, след което напуска военната авиация. Има общ нальот от 3800 часа – изключително много на фона на намалените полети, които се извършват сега, натрупан от 15 години във въздуха като офицер и четири години като курсант. Офицер е от резерва.
Николай Георгиев Белев лети в същата авиобаза, пенсионира се през 1986 г. като майор с нальот около 3600 часа. Минава през всички длъжности – от редови пилот до ръководител полети. Подполковник от резерва.
Разказът на Николай Белев:
-Кога се случи срещата ви с НЛО?
Николай Белев: Това се случи по време на нощни полети през 1981 г. през октомври около 10-10,30 ч. през нощта. Прости метеорологически условия бяха. Ръководител на полетите беше майор Иван Иванов Грешката – такъв беше прякорът му, лека му пръст. Изпълнявахме полет в зона под перде.
-Под перде, тоест, обучавали сте се за нощни полети при сложни условия (без или с лоша видимост).
-Това е обучение за полет само по прибори. Георги Димитров беше на командирската седалка. Отидохме в зоната, започнахме завой наляво, след това надясно, както е по инструкция с десет, с 15 градуса.
-Над кои селища ви беше зоната?
-В района на пловдивските села Гълъбово, Белащица, Брани поле. Полетът го изпълнявахме на 1200 метра височина. Нощта беше сравнително спокойна.
-Спокойна по отношение на метеорологията ли?
-Да, видимостта беше доста голяма. От района на зоната се виждаше осветлението на летището, КЦМ (Комбинатът за цветни метали), Асеновград. Изобщо видимост имаше и на земята почти на всички селища.
При един от завоите аз с бордния инженер майор Тодор Димитров, който също вече почина, видяхме нещо нехарактерно като летателен апарат в района на местността Копривките в Родопите ( много близко до Пловдив по права).
-Как така го видяхте, нали летите под перде?
-Пердето е само от лявата страна над командирската седалка, който полет изпълняваше Георги Димитров. След като го видяхме се разбрахме да свалим пердето и тримата да наблюдаваме този летателен апарат, който беше неестествен и нехарактерен за нашите очи. Понеже пред мен кабината беше открита, най-напред аз забелязах обекта, зад мене беше и бордният инженер майор Тодор Димитров. Открихме и лявата страна на кабината и вече и Георги Димитров да можеше да наблюдава. Коментирахме по вътрешното разговорно устройство, че това наистина е летяща чиния, която със сноп от силна светлина, който излизаше от долната й част, осветяваше поляната в района на Копривките.
-На какво разстояние беше от вас НЛО-то?
-На не повече от километър.
-Тоест виждали сте го много ясно. А на каква височина беше?
- Приличаше на чиния, на пумпал. По ръба на диска имаше продълговати светлини, които приличаха на светлините от стъклата на самолетите. Тази светлина беше по-слаба от лъча, който беше насочен към земята. От снопа се виждаше добре осветената поляна до Копривките. Висеше на не повече от 15-20 метра височина от повърхността.
-Значи НЛО фактически е висял над самата планина, а пък вие сте били над равнината. Колко голяма беше летящата чиния, съпоставете го с хеликоптер или с някакъв друг земен предмет?
- Много по-голям от вертолет Ми-8 като диаметър – почти двойно. Ние бяхме по на север от него. В момента, в който се убедихме, че това действително е летяща чиния, направихме няколко пъти опит да го доближим.
-Докладвахте ли на Земята какво се случва?
-Докладвахме в командния пункт оттам казаха, че ще запуснат радиолокационни средства, за да могат евентуално да го засекат на екран.
-А наземният състав не го ли виждаше?
-Визуално имаше още хора, които летяха в момента и са го видели. А долу на Земята са излезли навън и са го наблюдавали. Направихме няколко опита да го доближим. Но с намаляване на разстоянието между вертолета и летящата чиния тя се отдалечаваше. След като се отправим към летището тя се връщаше на същото място, където я видяхме за първи път.
-Преследва ли ви по някакъв начин този обект?
-Не, не ни е преследвал.
-На колко метра от НЛО успяхте най-много да се доближите?
-Мисля, че до към 500 метра. Повече не ни позволяваше. При последното доближаване ние му давахме сигнали с фара за кацане, който е много по-силен от рульожния. В един от моментите, когато се приближавахме към него, фарът изгоря. Според мен имаше и някакви колебания в магнитния компас.
-Какви?
-Ами колебания на стрелката все едно, че попадаме в някакво магнитно поле. Но повече от това разстояние не ни даде да се доближим. С изтичане на времето за полет в тази зона при последния опит намали височината и промени формата си и ми се стори, че стана като конус ниско над върховете – виждаха се върховете на боровете . Отлетя с голяма скорост в западна посока.
-А тази игра на котка и мишка – колко пъти се повтори?
- Три или четири пъти.
-Значи вие тръгвате към летището и то веднага се връща на същото място, където най-напред сте го видели?
-Такъв ми е споменът. Полетът в зона продължи 30 минути.
-Чисто физически усетихте ли нещо по-различно, забелязахте ли някаква агресивност?
-Агресивност не се прояви. При отдалечаването с непрекъснато увеличаваща се скорост на запад в района на Първенец летеше екипажът на Георги Найденов – старши лейтенант, който също го е видял. Видял го е и екипажът на Димитър Пенев Йонкински, който летеше по маршрут до Пазарджик. Интересното беше, че на следващия ден прочетохме в пресата, че в района на София е наблюдаван НЛО в продължение на почти два часа.
Говорих и с наши колеги, които тогава също са изпълнявали нощни полети с хеликоптери в района на Стара Загора. Те казаха, че са наблюдавали нещо подобно с разлика от ден-два от нашата среща.
-Излиза, че в онзи октомври е имало нещо като десант от НЛО над България…
Разказът за паметната среща с НЛО на Георги Димитров (на снимката):
-Абстрахирам се от разказа на Николай Белев. Ще говоря само за това, което съм видял и което аз съм почувствал.
Още от земята ние забелязахме, че в тази зона – над Куклен-Гълъбово, се виждаше някакво светещо тяло – тогава летяхме няколко вечери последователно. Направи ни впечатление, защото това светещо тяло друга вечер не е било там. Затова помолихме ръководителя на полетите да ни изпрати в тази зона, за да видим какво е това нещо. След като набрахме необходимата височина за зоната и за изпълнение на упражнението се доближихме и до тялото. Тогава Белев ми разреши да сваля пердето и да го наблюдавам и аз какво е, що е. Аз изпълнявах самостоятелно зона, която е подготовка за полети при сложни условия нощем. А той летеше като инструктор.
Свалих пердето – бях на лявата седалка. При мен се командват фаровете, които са за излитане и кацане, рульожен фар. Той не се намесваше в управлението ми. И тръгнахме към тялото. Като се насочихме към НЛО решихме, че разговорът, който ще водим между нас в екипажа, ще бъде на канал, който може да се слуша и от земята – ръководителят на полетите да чува какво правим. Така всички коментари между нас от този момент нататък се чуваха и долу.
Като започнахме да се сближаваме с това тяло ние набрахме височина не по-малко от 100 метра над него – летящата чиния според мен беше с диаметър не по-малко от 50 метра. Отдолу под него лъчът …
-В какъв цвят?
-Луминисцентен, според мен – с леко зелен оттенък. Този лъч така осветяваше отдолу земята и поляната, че дето се вика – може да преброиш листата. От 1000 метра височина. Всичко отдолу се виждаше. А самото тяло беше с формата на чиния, която отстрани имаше обли прозорци, наредени по ръба на целия кръг на тялото. От тях също се излъчваше луминисцентно осветление, но малко по-тъмно от лъча. Направи ми впечатление, че светлината от прозорците не беше постоянна, а си личеше, че от време на време сякаш нещо или някой преминаваше пред тях.
-Като сенки на силуети? През целия кръг на чинията ли?
- Не, само през определени отвори. Минава някакво тяло.
-А силуети на някакви същества през тези прозорци – успяхте ли да зърнете?
-Не мога да твърдя за силует. Казвам, че светлината се променяше. Сякаш вътре имаше някакво движение.
Решихме да включа фара за кацане, който осветява разстояние не по-малко от два километра - прави пред теб петно, на което се вижда земята и може да кацаш. Той обикновено е насочен надолу. В момента, в който започнах да го извеждам в хоризонтално положение и да започна да осветявам НЛО-то, може би на 10-15 градуса от мига, когато щях да го осветя, точно тогава фарът изгасна. Понеже бях чувал и други неща за НЛО просто през тялото ми мина една тръпка. Почваш да се замисляш. В смисъл, че то ми е изгорило фара.
-Чувала съм, че тези фарове нерядко изгарят при обикновени обстоятелства?
-Не е вярно. За целия период, през който съм летял, нямам случай фарът ми да е изгарял. Тези фарове много трудно горят. На Ми-4 имам не по-малко от 2500 часа, през които нямам случай фарът ми да е изгорял.
Започнах да чувствам, че се притеснявам, усещах вътрешно напрежение. И си казах: дотук беше нашето приближаване към това тяло. То си остана да си виси на едно място, а ние започнахме десен завой, за да се отдалечим от него. В момента, в който започнахме завоя в същия миг това тяло започна да се вдига леко нагоре. Тогава изправих нашата машина от завоя, за да го наблюдавам какво ще прави. Издигна се нагоре и пое в посока на Запад –Юг.
- За ориентир – към кое селище?
-Към хижа „Здравец” и нататък към селата Храбрино, Първенец. Питахме ги долу – наблюдавате ли ни нас? Отговориха ни: наблюдаваме ви вас, друго нищо не виждаме.
НЛО-то стоеше там. За какво, защо? Сега вече с течение на годините – чуваме много за такива летящи тела с формата на чинии. Говори се, че са измислени от руснаците и американците много отдавна и се използват много отдавна.
-Тоест това е може би земна направа?
-Не можем със сигурност да твърдим, че това е нещо извънземно, след като не сме го видели пряко и пипнали.
Оттогава са минали много години. Ако беше някаква нова технология на някоя от големите държави досега щеше да се разчуе, защото светът е много комерсиален – нямаше да пропуснат да печелят милиарди от продажби.
-Каква е истината, че след тази ваша удивителна среща с НЛО са ви карали да пишете обяснения и са ви принудили да подписвате декларации за мълчание и пазене на тайна. Заплашваха ли по някакъв начин службите кариерата ви?
- Не, не е имало заплахи (отговорът е на двамата. По-нататък в текста за по-кратко Д. е Димитров, а Б. – Белев)
-Д.: Мен ме викнаха в щаба на Авиационния корпус, разпитаха ме за това какво е станало .
-Все пак – командирите на корпуса или шефове на службите ви разпитваха?
- Д.: Командирите като че ли бяха. Каквото казахме сега, това казахме и тогава.
-Накараха ли ви да подпишете декларации за мълчание?
-Д.: Не.
-Защо тогава из Пловдив организирано по онова време се разтръби, че това така наречено НЛО било Венера (на височина 20 метра от терена…)?
-Д.: Не знам. Аз говоря само за това, което съм видял. Никой не може да ме убеждава, че това е звезда или планета.
- Нямахте ли възможност да го снимате?
- Д.:Ако знаехме, че ще наблюдаваме такова нещо – имаше долу фотографи, можехме да ги вземем с нас. По онова време вече беше създаден обективен контрол на полетите и в авиобазата имаше щатни фотографи. Но не бяхме подготвени за такава среща.
-Ходили ли се по шосе на мястото където е висяло НЛО-то?
-Д.: Ходили сме – няма нищо. Никакви следи.
-Чували ли сте други ваши колеги да са имали подобни срещи с летящи чинии.?
-Д.: Да, чувал съм, от изтребителната авиация. Говорил съм с едно момче – не му помня името. Той също е имал такава среща. Каза, че когато се доближаваш до такова нещо, започва вътре тялото да ти трепти и изпитваш голяма доза страх. Тогава аз разсъждавах така: както изгасна фарът, ако това нещо ти изгаси и двигателя, значи ние сме погребани – там бяха скали, нощно време…
- Нека да уточним: това е обичайният човешки страх, свързан с инстинкта за самосъхранение, или може би нещо повече – някакво облъчване, което предизвиква такава реакция?
-Д.:Смятам, че това е някакво облъчване, защото аз на вертолета съм се качвал без да мисля, че ще падна или че ще загина. Ако съм имал такива съмнения нямаше никога да се качвам да пилотирам. Усещането беше все едно да изпиеш три кафета наведнъж – чувстваш се превъзбуден.
-А като се отдалечавахте от НЛО?
-Д.: Успокояваш се.
Б.: И при мен се получи такова превъзбудено състояние и някакъв страх- непредизвикан, който те обхваща. На следващия ден началникът на авиолекарската служба подполковник д-р Жалваров, ми направи обстоен медицински преглед. Даже имаше намерение да ме изпраща на авиолекарска комисия. Това вълнение, което почувствах, не отмина още същата вечер, а няколко дни след това при спомена за тази среща отново се появяваше.
След известно време се направи репортаж и филм от телевизията, но тогавашният командир на съединението генерал Андреев забрани всякакво излъчване, подкрепен от командващия ПВО и ВВС генерал Любчо Благоев.
-Каква оценка давате сега – след толкова години, на тази необикновена среща?
Д.: След като го видях това нещо смятам, че ние – Земята и хората, сме едно много малко нещо във Вселената. Все едно една мравка, която може, ако речеш, да я настъпиш. Така сме и ние във Вселената. Има сили, които ни контролират – как и доколко да живеем. Ние израснахме при комунизма – не вярвахме в Бог. Но според мен има някаква сила извън Земята и извън нашата система.
-Обикновено когато някой очевидец разкаже за срещата си с НЛО човекът става обект на подигравки – и от официални институции, и от обикновени хора благодарение на голямото промиване на общественото съзнание по темата.
-Д.: Опитвали са се да се подиграват. Но понеже това не се случи само на мен, винаги им припомням за екипажа. С дъщерята на покойния Тодор Димитров сме говорили. Той й е разказвал същото.
-Б.: Най-важното е, че на Земята също има доста очевидци. Също и във въздуха, защото в района летяха и други екипажи.
-А службите имаха ли негативно отношение към това ваше преживяване?
-Б.: Не, нямаха.
-Д.: Понеже ви казах, че изгасна фарът…само някакви откъслечни сведения бяхме чували по онова време – в бившия Съветски съюз излизат две армии една срещу друга за насрещен бой с танкове за учение. Когато трябвало да започнат бойните действия, цялата техника – и на едната, и на другата армия, блокира. И в продължение на 48 часа тази техника не може да тръгне да работи.
-Ама НЛО ли е причинило това?
-Д.: Не зная.
-Да не е изпробван някакъв нов вид оръжие?
-Д.: Не знам. Но по тази причина, когато тръгнахме към НЛО-то, си помислих: изгасна ми фара, по тази логика може да ми изгасне и двигателят…
-След тази ваша среща с НЛО виждали ли сте и след това летящи чинии?
-Д.: Аз – не.
-Б.:Аз съм виждал и след това НЛО. След пенсионирането си работих в строителството на обект в Русия в продължение на 3,5 години. В градчето Звенигород ( много красиво, с една хубава плавателна река Нара, с минерални извори, почивни станции – в близост до град Горки е). Това се случва през 1989-1990 г. Хората от градчето казваха, че появата на НЛО там е нещо обикновено, толкова често ги виждат.
-А вие самият колко пъти видяхте НЛО там?
- Б.: За едно лято – не по-малко от двайсетина пъти.
-Приличаха ли на това, което видяхте над Родопите?
-Б.: Да. Точно същото го виждах и там. Спрямо селищата бяха на разстояние. По същия начин се проявяваха – докато го гледаме, че на едно място виси, осветява терена под себе си, след което променя формата си най-вече на конус и с голяма скорост изчезва.
- А някакви щети, вреди – причиняваха ли?
-Б.: Не, не е имало. През 1989 г. тогава имаше публикации за един район – там произвеждаха гориво за атомните ракети. Бяха забранени градчета, в които се влизаше само с пропуск – казваха се Путвино и Пушкино, близо до град Серпухов. Те бяха академични градчета. Там бяха събрани учени от целия тогавашен Варшавски договор.
Там по 15-20 пъти на ден са наблюдавали летящи чинии. Даже имаше публикации, че от самата спирка на автобуса за Серпухов, са вземани хора от НЛО. Правени са им някакви операции, след което ги връщали, а по кожата им оставали някакви точки.
Интервюто взе Елена Емануилова
Източник: http://snaiper-bg.net