Капитан Константин Динков: Срещнах извънземни високи 2 метра

west003
Мнения: 2522
Регистриран на: Пет Дек 17, 2010 1:30 pm

Капитан Константин Динков: Срещнах извънземни високи 2 метра

Мнение от west003 »

Кап.Константин Динков /Льони/ живее в Свищов. Повече от 14 години той плава по Дунав, дълго време работи и като капитан на пилотен кораб на пристнището. В откровена изповед до вестник „Ретро” той разкри една своя дълго пазена тайна – срещата му с извънземни. Капитанът предполага, че мнозина няма да повярват на разказа му. Но се закле, че не търси сензация, а казва чистата истина.

Изображение

"Беше много ранна юнска утрин. Имах навика сутрин да изкачвам високия хълм Калето, надвиснал над река Дунав. Обичах да сядам до останките от дебелите стени на крепостта и така да посрещам изгрева на слънцето. В този ден бях подранил, усещах необяснима нервност. Както обикновено седях до студената крепостна стена и си мислех какво трябва да свърша до вечерта. Свищов още спеше. Макар, че летните нощи са светли, тази беше тъмна и от изток се задаваха тежки черни облаци.

Явно щеше да вали. Както си седях улисан в мисли забелязах, че изведнъж целият град светна. Такава силна светлина никога не бях виждал. А на небосклона се забелязваха две ярки небесни тела. Те се движеха и колкото повече наближаваха хълма, ставаха по- големи. С очите си видях, как едното продължи да лети на юг, а другото – някакво невероятно летателно чудо, кацна на малката площадка на високия хълм.

По моя преценка то беше високо почти 10 метра и може би 3-4 м. широко. Имаше две неголеми крила, залепени плътно към корпуса си. Тъмнината не ми позволи да видя повече подробности, но това огромно чудовище стоеше изправено отвесно. Един люк се отвори, нещо светна и от там се показаха два силуета – единият може би беше висок 2 метра, а другият – с една глава по-висок. Стоях и гледах онемял. В първия момент не можах да разбера какво става. Как това чудо се е озовало тук, като не чух никакъв шум на двигатели. Сърцето ми биеше толкова силно, имах чувството, че ще изхвръкне от мен. Настръхвам и сега, когато пиша тези редове.

Двамата извънземни леко слязоха. Те като че ли не вървяха, а летяха. Приближиха се и към мен. Скриха се зад по-малката крепостна стена. Не се бавиха дълго, може би минути или секунди, които ми се сториха цял час. Обърнаха се и се запътиха към летателното чудо. Не мърдах, целият треперех. Разбрах ,че са ме видели, макар и от разстояние. Но никой не пристъпи към мене. Както слязоха с лека походка, така и се качиха на летателния апарат. Люкът се затвори. Изпускайки същата силна светлина, той за няколко секунди изчезна на юг. Забелязах ,че след това много прозорци в града светнаха, но после изгаснаха. Явно никой не е подозирал, че сме били посетени от извънземни.

А аз останах още почти час в очакване да изгрее слънцето.Страхът не ме напускаше, зъбите ми тракаха като на скелет. Не можех да дойда на себе си. Приближаващата буря, светкавиците и гръмотевиците се укротиха. Светлината от изток леко пробиваше нощтната тъмнина и първите слънчеви лъчи се плъзнаха по водите на Дунав. Осъзнах се ,макар и бавно. Когато седнах до стената беше 3,00 часа, а станах в 7,00 часа. Отидох на мястото, на което се приземиха нашите гости.

Следи не видях – имаше само няколко отместени камъка. След тази случка притежавам невероятно сила, каквато никога не съм имал. Предвиждам събития, зареден съм с необичайна енергия, която ми дава сили. Завършвам с думите – аз съм човек с напълно здрава психика, умът ми е бистър и пъргав. Може да си навлека подигравки, но право на всеки е да мисли, каквото си иска."

Източник: pik.bg
Публикувай отговор