В мен нямаше нищо друго освен ужас! – по действителен случай

west003
Мнения: 2522
Регистриран на: Пет Дек 17, 2010 1:30 pm

В мен нямаше нищо друго освен ужас! – по действителен случай

Мнение от west003 »

Здравейте, приятели! Ще ви разкажа една случка, която преживях през 1991 година. Вече успях да постигна онази хармония вътре в себе си и това ме направи свободна да говоря за преживяванията си и най-важното да търся истината!

Изображение

Ето и моята история:
На 26 август, / помня тази дата и никога няма да я забравя /, 1991 година вечерта бях на някакво събиране с приятели. Прибрах се в къщи около 1 през нощта и много тихо се промъкнах в стаята си. По това време живеех сама със сина ми, който тогава беше 5 годишен. Детето спеше при мен в стаята и се опитвах да бъда максимално тиха... Съблякох се бързо и легнах в леглото. В момента, в който го направих осъзнах, че тялото ми е напълно парализирано. Не можех да помръдна нито един мускул. Не можех да отворя очите си. Не контролирах себе си! За сметка на това мозъка ми работеше на пълни обороти и осъзнавах съвсем ясно, колко нередно е всичко това. След секунди осъзнах, че съм седнала на ръба на кревата си / нямам идея как стана това... сякаш съзнанието ми седеше там... или пък аз, беше ми трудно да определя/. Срещу мен на около метър и половина стоеше право едно същество / в началото, само за секунда реших, че е човек / и ме гледаше! Гледахме се!!!

Изображение

Не изпитвах нищо... мислите ми се изпариха / никога не ми се е случвало да е толкова тихо в съзнанието ми и да не изпитвам абсолютно никакво чувство / ... просто стоях и го гледах. Нямам идея колко време стоях и го разглеждах... Високо около 120-130 см., сиво-зеленикава кожа с невероятно едри пори, не забелязах да има уши, устните бяха тънки и стиснати, нямаше коса, но отгоре на темето имаше нещо като черна плътно прилепнала черна шапка, като на *капуцините (*Орденът на капуцините /на лат. Ordo Fratrum Minorum Capucinorum/ е католически монашески орден, клон на Францисканския орден. Първоначално така наричали подигравателно тези монаси заради островърхите шапки (известни като капюшони), които те носели. - бел.ред. по материал от Уикипедия).

Най-невероятното в него бяха очите! Заемаха около една трета от лицето и бяха антрацитено черни . Никога не бях виждала толкова черен цвят.. Като огромни черни диаманти! Не можех да откъсна погледа си от тях! Постепенно в мен се пробуди усещане за пълно, безкрайно спокойствие, което граничеше с удоволствие. И тогава почувствах как някаква сила повдига физическото ми тяло, което бавно заплува във въздуха! Загубих връзка с очите на каквото и да беше това същество и ме обхвана паника! Силна, разтърсваща, ужасяваща... исках да крещя за помощ, защото осъзнавах какво става! Нямах никакъв контрол върху тялото си, нямаше как да крещя... Тялото ми мина през стената / въпреки, че го преживях дори сега, когато го пиша ми звучи откачено, но зная какво преживях / видях листата на дърветата... и това беше последното, което помня преди съзнанието ми да ме напусне! Нямам идея колко време ми се губи....... Следващият ми спомен е как тялото ми се удря в кревата, поемам въздух... трудно дишам... задушавах се от неистовият ужас, с който бях изпълнена!!! Ужас, който беше толкова сковаващ, мразовит... В мен нямаше нищо друго освен ужас!

Изображение

Дочаках утрото без да посмея да заспя... може би около час и половина, което ще рече, че от 1 часа през нощта до към 5 нямам идея какво е ставало и какво се е случвало с мен. Това е историята ми, която имаше продължение... низ от случки, които ме принудиха да отида в частният кабинет на една психиатърка. Страхувах се, че полудявам, а не исках да навредя на близките си. Подложих се и на хипноза и истината излезе на яве, но не цялата! След 4-тото посещение при докторката и след, като 3 пъти ме подлага на хипноза самата тя ми каза, че всичко е било... случило се е... но е толкова дълбоко в подсъзнанието ми, че е по-добре да не ровя повече! Минаха 24 години от тогава, но аз не спрях да търся и да се доближавам до отговорите. Но най-успокоителното за мен беше, когато откривах и разговарях с хора преживяли същото! Колкото повече говорех за това, толкова по-освободена се чувствах!
Е, надявам се откровението ми да даде сили и на други като мен... Време е да говорим за нещата,такива каквито са! Без страх!

Разказ на Rumyana Mouchatova

Източник: multivselena.com
trakiika222
Мнения: 325
Регистриран на: Вто Авг 21, 2012 3:12 am

Re: В мен нямаше нищо друго освен ужас! – по действителен сл

Мнение от trakiika222 »

Тази жена потребител ли е тук?
Публикувай отговор