Светлина в нощта
Инцидентът е с дата 19 септември 1961 година, когато Барни (39-годишен, пощенски служител) и Бети (41-годишна, социален работник) пътуват късно вечерта към дома си в град Портсмът, щата Ню Хампшър, след кратка разходка до Ниагарския водопад и град Монреал в Канада.
Около 22:30 часа, шофирайки през Белите планини по щатската магистрала, Бети забелязва ярка светеща точка в нощното небе, която първоначално взема за падаща звезда.
Впоследствие обаче тя и съпругът й се убеждават, наблюдавайки светлината през бинокъл, че тя не е звезда или самолет, а истинска летяща чиния, движеща се по необичаен начин, която в един момент изненадващо започва да ги преследва.
Оказва се, че в нея пътуват извънземни хуманоидни същества, които изпращат на Барни телепатично съобщение, очевидно възнамерявайки да се приземят и да осъществят контакт с него и съпругата му.
Двамата правят опит да избягат, но вместо това изненадващо се оказват на 56 километра от мястото, на което се намират последно, при това без да имат какъвто и да било спомен от последните два часа, като се изключат странните звуци, които чуват, докато се опитват да избягат с шевролета си.
Прибирайки се вкъщи, те установяват, че ремъкът на бинокъла им е скъсан, обувките на Барни – издраскани, роклята на Бети – разкъсана на няколко места и покрита с розов прах, а върху багажника на автомобила им има лъскави концентрични кръгове.
На 21 септември Бети докладва за необичайния инцидент в местната военновъздушна база и още на следващия ден с нея и съпруга й се среща майор Пол У. Хендерсън, който изготвя доклад по случая, изпратен впоследствие на изследователския проект на американските военновъздушни сили "Синя книга", занимаващ се с изследване на феномена НЛО.
Десет дни след мистериозната среща Бети сънува в продължение на пет последователни нощи серия от изключително ярки сънища, в които тя и Барни са отвеждани на борда на дискообразен летящ апарат от някакви ниски на ръст същества със сива кожа, черна коса, тъмни очи, дълги носове и синкави устни, облечени в сини униформи и шапки, където са подлагани на различни медицински процедури, а впоследствие са върнати обратно.
Хипноза
Решени да разберат истината за случилото се с тях, Барни и Бети се свързват с известния бостънски психиатър и невролог доктор Бенджамин Саймън, който специализира в лечението на различни психични разстройства посредством използването на регресивна хипноза, и от януари до юни 1964 година двамата се подлагат на няколко индивидуални хипнотични сеанса. Именно чрез тях най-после става ясно какво всъщност се е случило с тях през въпросната нощ.
След като се оказват в непосредствена близост до летящия апарат, съпрузите правят опит да се спасят през гората, но там са пресрещнати от шест хуманоидни същества, които по телепатичен път им казват да не се страхуват, подчинявайки ги напълно на волята си.
Веднага след това двамата са отведени в дискообразния апарат, където са разделени в отделни помещения и подложени на различни медицински прегледи, включващи вземането на проби от косата, ноктите и кожата им, както и на детайлен оглед на телата им. Наред с това е взета проба от семенната течност на Барни, а на Бети е направен нещо като тест за бременност посредством дълга игла, вкарана в пъпа й.
След прегледа Бети започва да комуникира телепатично на английски език с едно от съществата, което очевидно е най-високопоставеното, питайки го откъде всъщност идват. То й показва нещо като триизмерна проекция, подобна на холограма, представляваща звездна карта с множество точки и линии, обяснявайки й, че някои от тези линии са търговски пътища, други – места, които те по-рядко посещават, а трети обозначават научни експедиции. След това я пита дали знае точното местоположение на Земята, на което тя отговаря отрицателно, а то на свой ред й казва, че именно заради затова не може да й посочи откъде идват.
Докато е в космическия апарат, Бети успява да разгледа и някаква тайнствена книга, изпълнена със символи, йероглифи и нещо като изключително сложни чертежи.
Наред с това съществата й заявяват, че човечеството все още не е готово за среща с други разумни форми на живот, разпространени във Вселената, тъй като му предстои дълго еволюционно развитие.
Впоследствие съпрузите са върнати обратно в автомобила си, без спомен за случилото се с тях през изминалите няколко часа.
След края на сеансите доктор Бенджамин Саймън изказва предположението, че не е изключено причудливите реалистични сънища на Бети да са повлияли на подсъзнателно ниво на Барни, признавайки все пак, че подобна хипотеза не обяснява всички аспекти на преживяването им, включително и някои части от индивидуалните им разкази, уникални за всеки един от двамата.
Заключенията си по случая той помества в статия, публикувана в научното списание „Psychiatric Opinion“, заключвайки, че става въпрос за някакъв вид психологическа аберация.
Звездната карта
През 1964 година Бети успява да възстанови под хипноза въпросната звездна карта, която любителят астроном Маргарет Фиш от щата Охайо впоследствие успява да дешифрира след петгодишни усилия, стигайки до заключението, че похитителите на семейство Хил идват от планета в бинарната звездна система Зета Ретикули, намираща се в съзвездието Мрежичка (Мрежа), отдалечено на 39 светлинни години от Земята.
По-късно резултатите на Фиш са потвърдени чрез компютърна модулация и от професора по астрономия Уолтър Мичъл от Университета в Калъмбъс, който установява, че картата съответства на участък от звездното небе, видян от Зета Ретикули в посока нашата Слънчева система.
Любопитното е, че три от нарисуваните от Бети звезди са открити от астрономите едва през 1969 година.
Случилото се със съпрузите Хил добива световна популярност, но е посрещнато и с голяма доза скептицизъм. Съмнения предизвиква не само въпросната звездна карта, която първоначално астрономите изцяло отричат, но така също и свидетелствата на самите съпрузи, получени в състояние на хипноза, тъй като последната не се счита за абсолютно надежден метод за извличане на потиснати спомени.
Независимо от това обаче интересът към предполагаемата среща на семейството с извънземни същества се запазва през годините, превръщайки се в част от популярната култура.
След смъртта на Барни от мозъчен кръвоизлив през 1969 година Бети почти не дава интервюта, тъй като е обидена на медиите заради прекаленото комерсиализиране на живота им.
Умира от рак на белите дробове през октомври 2004 година, като до края на живота си продължава да твърди, че действително е преживяла със съпруга си отвличане от извънземни същества.
Източник: nerazgadano.info