Eлектрогравитационен кондензатор на x_name41

Eлектрогравитационен кондензатор на x_name41

Мнениеот x_name41 » Пон Дек 04, 2017 12:55 am

Антигравитацията е вълнувала и завладявала открай време умовете на много хора по различни начини, някои са я отричали други са я приемали а трети са се опитвали да я докажат и т. н. Днес в 21 век обаче в нашето уж "високотехнологично" съвремие на фона на смартфони, компютри и т. н. все още разчитаме на двигатели с вътрешно горене (и други морално остарели технологий) и в по голямата си част като залепени "пълзим" по земята. Във този смисъл вижда се ясно изразен дисбаланс във технологичното развитие между определени сектори, което не е справедливо. Причините за това могат да бъдат най различни, но всъщност по вероятно е да са съсредоточени във един малък ограничен спектър, който няма да разглеждам сега. Конкретно моят проект представлява развитие на известната електрогравитационна лифтерна технология основана на изследванията на Томас Таунсенд Браун и връзката му с антигравитацията се свежда конкретно до това, че просто преодолява земната гравитация и до там, а другите възможности и ефекти би могло да се каже че са като допълнение. Накратко с общи думи бих сформулирал три основни ключови момента, които водят до усъвършенстване на тази технология.
1. използване на твърд диелектрик (кварц, керамика, порцелан и т.н.) вместо въздушен, по този начин се увеличава капацитета за един и същ обем а също така се премахва и йонния вятър, който е установено експериментално, че всъщност и пречи тъй-като при раздалечаване на двата електрода на лифтера, йонния вятър се редуцира като се подобрява значително съотношението на ефективноста между подемната сила / мощност.
2. използване на клетъчна или матрична структура на електродите (множество миниатюрни лифтери) с възможна висока разрешаваща способност, а също така възможност за конструкция тип "сандвич", последователно свързани една върху друга матрични кондензаторни структури и т. н...
3. използване на обикновен електромагнитен ВЧ високоволтов резонанс за захранване на получената по този начин асиметрична кондензаторна структура с определен капацитет. Използването на AC е продиктувано от факта, че е установено експериментално при лифтерна асиметрична проста конструкция, че поляритета на захранването не влияе на вектора на формираната сила, като освен това също е установена и важна зависимост между подемната сила и мощноста, която варира според разстоянието между двата електрода, честотата и т.н. и е примерно от около 0.1грама за 1 ват до 1 грам за 1 ват или повече. Другият съществен момент се изразява във това, че при DC високоволтово захранване има ограничение на мощноста, което води от своя страна съответно и до ограничение на подемната сила (затова при традиционните лифтери с въздушен диелектрик подемната сила е нищожна, именно защото няма мощност а и опасноста от диелектричен (въздушен) пробив е потенциално честа), докато при захранване с AC такова ограничение не съществува... И не на последно място асиметричната кондензаторна структура все пак е реактивен компонент със определен капацитет, която може да влезе в състава на резонансна верига работеща на определена честота, включваща индуктивност с висок качествен фактор (за сметка на масата) при което да се развие огромна реактивна мощност, и тъй-като подемната сила зависи именно от тази мощност, то тя би имала потенциал за революционно практическо приложение. Проектът за електрогравитационният кондензатор е замислен, като "двигателен" компонент за задвижване на какво ли не (както съм се изразил тук), от табуретка до автомобил, камион и т. н., като основно той е предназначен за внедряване във общественния и масов транспорт, чрез евентуални конверсий на традиционните превозни средства с които сме свикнали. По предварителни данни характеристиките са зашеметяващи, като например възможност за развиване на скорости от порядъка на няколко десетки или стотици хиляди километра в час и повече, височина на полета неограничена, преодоляване на въздушното съпротивление, инерцията и т. н. и всичко това благодарение на високоенергийната резонансна система с ниска консумация от захранващия източник (благодарение на високия качествен фактор (предварително е установено приемливо съотношение между маса на индуктивноста, подемната сила и консумираната мощност от захранващия източник)) както и специалният вид кондензатор. Моят проект има директна принципна връзка с тази статия тук на английски и на руски съответно. Накратко, "двигателят" (кондензатора) в случая се явява част от генераторната система (резонансен кръг). Във кръга се натрупва бързо енергия от захранващия източник, като тя достига огромни стойности а същевременно консумацията от захранващия източник е минимална (благодарение на големия качествен фактор на резонансната система като само в първите микросекунди или милисекунди се дърпа импулсно голям ток и голяма мощност от постояннотоковото захранване) при което благодарение на динамиката върху резонансния кондензатор периодично се прилага огромна мощност която от своя страна формира и голямата подемна сила. Съществува и друг подход чрез, който би могло да се постигне същото чрез много кратки но мощни периодично повтарящи се импулси с определена честота на повторение, но там също се изисква голям качествен фактор на индуктивноста и съответно електролитен кондензатор на входа с голям капацитет (като токов буфер). Управлението на една такава система може да бъде различно но най често то се съсредоточава до контролиране на мощноста и вектора на тягата, това може да стане по няколко начина. Първият е комбинация от механично и електронно при, който вектора на тягата се контролира механично чрез физическо завъртане на кондензатора под различни ъгли и електронно регулиране на мощноста чрез ШИМ (Широчинно Импулсна Модулация) приложена в постояннотоковото захранване което захранва драйвера на осцилатора, по този начин се регулира мощноста постъпваща в осцилатора, който от своя страна влияе чрез изменение на генерираната реактивна енергия и съответно получената "тяга" или полева движеща сила от кондензатора съответно. Другият метод е чисто електронно регулиране чрез възможност за разпределение на енергията в няколко кондензатора избирателно разположени или ориентирани в различни позиции във пространството, хоризонтално и вертикално, така по този начин чрез плавно изменение на физическото разпределение на енергията би могъл да се регулира вектора на тягата по прецизно...

и кратко видео по въпроса и информация във приложените линкове към него
x_name41
 
Мнения: 2
Регистриран на: Пет Дек 01, 2017 4:50 am

Назад към Разни

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron