НЛО в ума или извънземна намеса

west003
Мнения: 2521
Регистриран на: Пет Дек 17, 2010 1:30 pm

НЛО в ума или извънземна намеса

Мнение от west003 »

Защо извънземните се интересуват от нашия биологичен материал и защо се занимават с него хиляди години, може би милиони, с биологични кръстоски със земната раса? За експеримент? О, не, това е отговорът: Експериментът, доколкото е в галактически мащаб, не би продължил толкова дълго.

Изображение

Нашето мнение е, че това не е експеримент, а експлоатация на човешката раса. Сякаш се вид ферма, откъдето се ходи от време на време, за да се вземе това пиле, това прасе за ядене; извънземните идват и вземат ембриона, трансплантират тъкани, избират кръстоски и пречистват расата за собствените си цели и със сигурност не за нашите цели или за нашето благополучие.


Обикновената логика води до това заключение, което ни се струва единственото възможно. Може би в този възглед за тайно споразумение, което правителствата имат с тези извънземни, е принудителното сътрудничество, от които не може да се излезе, тъй като за да се избегне, "трябва да се направи нещо по-лошо", както се казва при нас.


Ако тази втора хипотеза е вярна, тогава правителствата никога няма да ни кажат нищо. И от тази гледна точка трябва да направим едно любопитно заключение: всъщност, ако беше така, да имаме предвид, че извънземните не са ни направили толкова лошо, ако изключим ужасните животински осакатявания и пълната липса на етика по отношение на нас, те ще ни запазят.


В смисъл, че ще им служим живи и добре функциониращи биологически: това би означавало че няма да позволят да осъществим трета война с атомни бомби, защото така ще се замърси тяхната ферма, Земята, и ние повече няма да им служим за нищо.

Също така, исторически погледнато, всички опити да се водят войни, за да се пречистят расите, не може да не ни накара да мислим че нашите политики не се управляват от извънземни и от техните земни ръчни машини (марионетки) за запазване на мира - не нашия, но техния.

Изображение

Всъщност, процентите на "отвличания", които съществуват на планетата, изглежда следват два параметъра, първият от които е количеството на присъстващото население, а вторият, е степента на култура на същото население.


От една страна извънземните не могат да превишат определен процент, така че населението да не забележи, че нещо не върви гладко; а където хората са с по-ниска култура и по-малко индустриализирани, изглежда, че отвличанията са много по-многобройни, поне според някои свидетелства, които притежаваме.


Така например, след експлозията на атомната електроцентрала в Чернобил и излъчването на отровни субатомни частици в целия Съветски съюз, отвличанията в тези зони изглеждат много ниски (Източник: Б. Скуринов, кореспондент на CUN в Москва). Същата логика може да се приложи и за много от големите събития, които се случват на световната сцена, включително внезапни войни, внезапни заболявания, ражданията на религиозните движения - всички те биха имали различно тълкуване. Опитайте се да направите някои разсъждения в това отношение и много неясни неща ще ви се изяснят!


Какво можем да направим? Всъщност, има някои условия, които са изключително ясни. Извънземните се нуждаят от нас, а не ние от тях. Правителства на най-високо ниво на много, но не на всички страни, задължително са съгласувани с извънземните. Рано или късно управниците, виждайки, че някои уфолози се приближават до определени истини с доказателства, които могат да демонстрират на обществеността и повече не може да се отрича истината, (...) ще бъдат принудени да ни кажат някаква голяма лъжа, която ще служи за няколко десетилетия, но със сигурност няма да е вечна и те го знаят.


Следователно следващите откровения за извънземните ще бъдат фалшиви! Ще се каже "да", те съществуват, че са минавали през земята от време на време, че са добри, но тяхната цивилизация е толкова по-развита от нашата, че дори най-малкото когнитивно взаимодействие с тях не е възможно; ще се каже, че не е било разкрито по-рано от страх от паника, но сега хората са зрели и могат да знаят истината и те ще дадат някакво сладникаво религиозно заявление от рода: а един ден и ние, по воля божия ще бъдем като тях ...


И хората ще повярват, защото за пореден път "дежурният" учен ще подкрепи това, което казват политиците и религиозните лидери, за да гарантира, че гарантират, че всичко е записано в Писанията. Реалността на фактите според автора обаче, е много по-сурова: ние нямаме възможност да направим нищо - нито сега, нито никога!


Извънземната технология е много добра и те имат от своя страна "супер ръководители". Нещата наистина стоят така и няма надежда да ги променим, с изключение на това, че по някаква причина извънземните да изгубят интерес към нас, когато станем биологично несъвместими с тях и накрая да ни оставят на мира. За постигането на тази цел има само два начина - морален и технологичен.


Последният начин предполага намирането на някакъв вид вирус, който да се инжектира на цялото земно население и да го направи здраво, но несъвместимо с извънземните (и кой знае дали някой вече не работи върху него).


Другата възможност е, хората знаят, да си дадат сметка какво се случва и да станат съзнателни, защото в съзнанието на човека повече да не може да се упражнява власт от страна на земните органи. И тогава ще възникне една странна ситуация.


Представете си, че един ден влезте в стаята си и кажете "тази година искам да изям това прасе долу и посочвате едно хубаво розово прасенце, които ви гледа в отчаяние и отговаря, казвайки: - Не, не!


Как, какво? Прасето ми отговори? Но тогава то е наясно с това, което искам да направя, значи съзнава какво възнамерявам да направя! Тогава то е станало като нас! и от този момент земеделският производител ще престане да яде свинско, защото прасето е станало едно от нас. Ако осъзнаването е нашето спасение, тогава трябва да опитаме информационния път за всеки, който не иска да даде власт на никого!


...


Чудех се, какъв смисъл има да работя, да правя изследвания в областта на химията, от моите бележки, когато навън се случваха жестоки неща и аз не можех да направя абсолютно нищо. Четях понякога в очите на моите студенти един въпрос от типа на "защо ме гледаш така?" и не знаех как да отговаря. Не можех да им кажа, че се страхувам за тях, те не биха разбрали. Мислех си за тези неща, когато телефонът иззвъня.


Откъс от книгата на проф. Коррадо Маланга "НЛО в ума"

Свободен превод и синтез: tunaom
Източник: http://tunaom.blog.bg
Публикувай отговор