Шумерския епос Енума Елиш

west003
Мнения: 2521
Регистриран на: Пет Дек 17, 2010 1:30 pm

Шумерския епос Енума Елиш

Мнение от west003 »

Енума Елиш е една от най-старите истории, познати на човечеството. Това е история, написана от древните шумери преди хиляди години. Едно от копията на епоса оцелява в библиотеката на Ниневия до VІІ в.пр.Хр. и е открито от археолози в началото на ХІХ в.

Изображение

Енума Елиш е клинопис, създаден върху седем глинени плочки - наречен е "Седемте плочи на Сътворението". След като бива преведен на съвременните езици, разказът разкрива забележителна история, която внася смут в научните среди.

Изследването за Нибиру започва с изключителен източник - 4000-годишен вавилонски текст, познат като “Енума Елиш”. През 1876 г. Джордж Смит от Британския музей публикувал своя превод на свещения вавилонски епос, събиран парче по парче от счупени глинени плочки. Смит вече бил предизвикал сензационни заглавия в световния печат със свой предишен превод на текст за Потопа, който бил подобен на библейската притча. “Енума Елиш” предизвикала същата сензация, защото тя представя мит за сътворението, който бил далеч по-подробен от краткото библейско описание в Битие 1.
Въпреки това “Енума Елиш” в продължение на следващото столетие била пренебрегната като мит - въображаемо описание на космическа битка на доброто против злото, - а вавилонският новогодишен ритуал, който се развил около това събитие, по подобен начин бил считан за безсмислено суеверие.

За невъоръженото око “Енума Елиш” е приказка за битки между един бог и друг, героят на която е Мардук, главното божество на вавилонците. Образованият учен все пак си дава сметка, че вавилонците били наследници на шумерската култура и че огромното множество вавилонски митове са политизирани версии на шумерските оригинали. Ключовият въпрос е такъв: “Ако самият нешумерски ритуал и политически аспекти бъдат отстранени от “Енума Елиш”, дали наистина сказанието представлява по-ранен шумерски документ с валидна научна стойност?”.

През 1976 г. Зекария Сичин предложи удивително, но все още неотхвърлено твърдение, че “Енума Елиш” е космически епос, старателно описващ образуването на Слънчевата система преди 4,6 милиарда години. Сичин, експерт по езиците на Близкия изток, си дал сметка, че описанието на “богове” всъщност са описания на “планети”, че “ветрове” би могло да се прочете като “сателити” и че ролята на Мардук е сходна с тази на планета, позната на шумерите като Нибиру.

Вавилонската епическа поема започва така: “Енума елиш ла набу шамашу” - “Когато във висините небето не бе наименувано”. После се изброяват “боговете”, които са родени от АП.СУ (Слънцето), с описание, което съвпада с планетите от Слънчевата система с удивителни подробности. Тогава “в сърцето на дълбините” един нов и по-силен бог, наречен Мардук, бил създаден: “Неговите членове били перфектни, извън всякакво сравнение…неподходящ за разбиране, труден за усещане. Четири били неговите очи, четири били неговите уши; когато движел устните си, огън излизал навън… Той бил най-възвишен измежду “боговете”, учудващ бил неговият ръст; съставните му части били огромни, той бил изключително висок. “
Мардук е преведен от Ситчин като скитаща планета, напъхана в Слънчевата система от неизвестно космическо явление, вероятно изхвърлена от подобно нестабилна слънчево-планетарна система. Неговият път първо край Нептун, после Уран, показва движение по посока на часовниковата стрелка, обратно на въртенето на останалите планети от Слънчевата система. Комбинираният гравитационен ефект на останалите планети отпратил Мардук в сърцевината на новосформираната Слънчева система - към сблъсък с водниста планета, наречена Тиамат : ”Тиамат и Мардук, най-мъдри от боговете, напредваха един към друг; те се притиснаха в единоборство; те стигнаха до битка.”

Въоръжен с пламтящ огън и сдобил се с различни ветрове или сателити, Мардук се изправил лице в лице с яростната Тиамат: “Владетелят хвърли своята мрежа, за да я разгърне; Злият вятър, най-крайният, се развърза пред лицето й. Когато тя си отвори устата, Тиамат, да го погълне - Той се пусна към злия вятър, така че тя не затвори устните си. Яростните бурни ветрове тогава се натрупаха около корема й; тялото й се разду; устата й бе широко отворена. Той изстреля през нея стрела, която разцепи корема й, проряза вътрешностите й, разкъса утробата .Като я сломи така , той изсмука нейният жизнен дъх. След като уби Тиамат, нейната чета той разпръсна, войнството й той разби. Боговете, нейни помагачи, маршируващи от двете й страни, треперещи от страх, обърнаха гърбове, така че да спасят и опазят живота си. Хвърлени в мрежата, те се оказаха впримчени… Цялата армия демони, които бяха крачили от двете й страни, той окова във вериги, ръцете им той завърза… Здраво омотани те не можеха да избягат”.

Така планетата Тиамат била унищожена , но актът на сътворението все още не бил завършен. Мардук била пленена в орбита около Слънцето завинаги да се връща към мястото на небесната битка с Тиамат, но един орбитален период по-късно самият Мардук се “върнал при Тиамат , която той сам бил сломил”, и двете планети се сблъскали: “Владетелят застана да погледне безжизненото й тяло. Залови се артистично да разчлени тялото на чудовището. Тогава като мида, той я разчлени на две части. Владетелят стъпи върху горната част на Тиамат; със своето оръжие черепа той освободи; той прекъсна кръвните й канали и накара Северния вятър да я разнесе до местата , които никога не са били познати.”

Идентифицира горната част (“черепа”) на водната Тиамат като бъдещата Земя, преместена от един от сателитите на Мардук към нова орбита , заедно с нейния най-голям сателит Кингу. Крайното действие на сътворението се случило при второто завръщане на Мардук към мястото на небесната битка. Този път Мардук се сблъскал с останалата половина на Тиамат :”Половината от нея той извиси като екран на небето; затваряйки ги заедно , като наблюдател той ги усмири… Той изви опашката на Тиамат, за да оформи Великата ивица като гривна.”
Коранът, също прилича на “Енума Елиш”: “Не знаят ли неверниците, че небето и Земята са били една твърда маса, която ние разцепихме на две, и че ние направихме от вода всяко живо същество”.

Публикувано от НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
Източник: nikolaijambol.blogspot.com
Публикувай отговор