Волф Месинг върти на пръста си и Хитлер, и Сталин

west003
Мнения: 2523
Регистриран на: Пет Дек 17, 2010 1:30 pm

Волф Месинг върти на пръста си и Хитлер, и Сталин

Мнение от west003 »

Волф Месинг, полският евреин, лунатикът и гадател, най-изумителният феномен на XX век, и до днес си остава неразбираем за хората свръхестествен гений. “Не мога да обясня механизма на предаване на мислите. Аз просто ги чета."

Изображение

При някои хора интуицията е 100 процента, при мен тя е 1000 - казва той и с дарбата си доказва, че човешките представи за същността на света са тотално сбъркани.

Не осъзнавайки своите способности, на 12 години убива човек, като го хипнотизира

Волф Месинг възкръсва за втори живот на 18 май 1912 г. В моргата на най-голямата болница в Берлин се намира тялото на 12-годишно хлапе. Трупът обаче оживява пред смаяните погледи на група студенти по медицина, които имат практически занимания в моргата със своя ръководител доктор Абел. “Искам вода” – прошепва момчето. Така смайващо той започва живота си за втори път.
Роден е в бедно еврейско семейство на 10 септември 1899 г. Малкото пари, които бащата Григорий получава, изпива в местната кръчма. „Животът в това затънтено полско градче, Гура Калвария, беше ад. Със седмици на масата имаше само черен хляб и печени на жар картофи" - разказва той.

Баща му често ги пребивал двамата с майка му Сара. Единствената радост на малкия Волик е изучаването на Талмуда. Едва шестгодишен, той отлично знае огромни пасажи от свещената книга.

Григорий настоява да стане равин. Синът обаче категорично отказва. Облян в сълзи, един ден хлопва вратата на бащината къща, твърдо решен да не се върне. Открадва малко пари от храма до еврейското училище и се качва на влака. Без багаж и без билет той се свива под една от седалките и заспива. Когато кондукторът го открива, Месинг се сковава от ужас, взема малко парче от вестник, паднало на пода, и му го подава вместо билет. Номерът минава. Месинг все още е неосъзнат магьосник: „Мислех си колко хубаво би било кондукторът да слезе от влака и повече да не го видя до пристигането си в Берлин. Това бе най-големият грях в живота ми. Тогава не осъзнавах своите способности, извърших убийство." Няколко минути след като си пожелава това, кондукторът като хипнотизиран се насочва към вратата на влака, отваря я и се хвърля в движение. Пристига в Берлин и четири месеца работи какво ли не, но никога не си позволява да проси. В горещото лято на 1912 г., прималял от глад, носейки тежък пощенски колет, припада. Така се озовава в моргата пред смаяните погледи на студентите и доктор Абел. След като той чува разказа на момчето, преди да попита нещо, то го прекъсва: „Господине, искате да ме изпратите или в приют, или в полицията. Моля ви, недейте!" Абел е силно впечатлен и отвежда детето в дома си. Така започва следващият живот на феноменалния Месинг. Абел проучва способностите му и е напълно смаян:

„Това дете може да отгатва мислите, може да те хипнотизира, да те накара да виждаш в една конска муха красива тропическа пеперуда, да намира загубени предмети и какво ли още не. Той е съвършен медиум!"

И той започва да печели от своите умения. Тълпи от хора се събират, за да видят на живо чудесата, които прави. Германските вестници гръмко обявяват: “Месинг чете мислите! Той е живият Бог на телепатията”. Дребничкият Волф се появява на сцената на най-големия театър в Берлин, облечен като истински артист - панталон, риза, папийонка, а наметнатата на раменете му тежка кадифена пелерина му придава вид на истински магьосник. От дъното на салона се изправя небрежно облечен мъж с разчорлена коса. Хората започват да шушукат, а господинът се приближава до Волф и искрено стиска детската му ръка: „Аз съм Алберт Айнщайн, младежо, и ще се радвам да изпълните моето намислено желание." Волф подканва Айнщайн да му превърже очите, слиза внимателно от подиума и уверено се отправя към дъното на салона. Спира до 27-и ред и се промъква между хората. Стига до един господин с очила: „Мисля, че вие сте Зигмунд Фройд. Вашият приятел Айнщайн си е наумил да дойда при вас. Той иска да кажа на всеослушание, че ви мисли за истинско ку-ку!" Разнася се вълна от смях и ръкопляскания. Същата вечер двамата приятели Айнщайн и Фройд настояват да се срещнат с Волф. Така Месинг се оказва в дома на Айнщайн в Берлин. „Аз продължавам да не вярвам на вашите телепатични способности, млади господине - започва разговора Фройд. - Струва ми се, че сте евтин илюзионист, който си придава важност.

Затова, ако не възразявате, ще ви помоля да изпълните желанието, което току-що си намислих." Волф взема от масата оставената до купчината с книги пинсета и отива при Айнщайн. „Съжалявам, но молбата на приятеля ви е да отскубна три косъма от вашия мустак" - прошепва плахо момчето.

Фройд и Айнщайн вече наистина са поразени от феномена Месинг

Тази среща му спечелва дългогодишно приятелство с двамата учени и почти едногодишен престой в дома на Айнщайн. „Една нощ се бях унесъл над някаква книга, когато Месинг нахлу в кухнята и се провикна уплашено: Господин Алберт, на 15 юли следващата година ще избухне голяма война, края й изобщо не мога да видя!" - разказва Айнщайн. А когато на тази дата наистина избухва Първата световна война, физикът е поразен. „Волф Месинг е пророк!"

В живота му следват десетки години пътувания по целия свят. Медиите отразяват всяка негова изява, а вечер пред хотелската му стая чакат стотици хора.

Среща се с безброй звезди, като Марлене Дитрих, Грета Гарбо, Мария Калас, главнокомандващи и знатни люде. Гостува на Махатма Ганди в Индия. Именно той се превръща в прототип на Воланд от Майстора и Маргарита на Булгаков

За него писателят пише: „Този човек е самото въплъщение едновременно на божественото и адовото. Надявам се да успее да съхрани човешкото в себе си, защото неговите способности са жестоко бреме." Ухажват го и Хитлер, и Сталин и целият му живот е белязан от тях.

През януари 1940 г. избягва в Русия и остава там до края на живота си. През 70-те г. Волф прекратява всички срещи с публика. Последните му думи са: „Когато ме споходи смъртта, докторите на КГБ ще изследват мозъка ми. Моля ви, не им позволявайте да обезобразяват главата ми само защото имах способността да чета глупавите мисли на хората!"

След смъртта му в дома му на ул. “Херцен” 19 намират тънка тетрадка със записки, която на следващия ден попада в архивите на КГБ с гриф “Строго секретно”. Някои факти за това как е използван от съветското военно разузнаване са заличени завинаги, но светът все пак ясно пази спомена за най-изумителния феномен на XX век Волф Месинг.

Сбъднатото предсказание

Ако Хитлер поведе войските си на Изток, ще загуби войната

На 29 април 1937 г. театърът в Берлин отново е препълнен с хора. Това е специалният спектакъл на Волф Месинг в чест на Хитлер и неговите служители. Всички номера са превъзходни и Хитлер възторжено ръкопляска, но в края на спектакъла се случва нещо неочаквано. Волф моли Хитлер да се изправи и казва: „Майн фюрер, в момента вие сте фокусирали цялата си мисъл върху един-единствен въпрос: Как аз, борецът за чиста раса, позволявам на един еврейски клоун да забавлява подчинените ми? Прав ли съм?" В залата настъпва неловко мълчание. В този момент Гьобелс се изправя и рязко се провиква: „Хайл Хитлер!" Стотици гърла надават общ вик: „Хайл Хитлер!", а Волф се скрива. На следващия ден Хитлер заповядва Месинг да се яви при него. „Виждате ли, господин Месинг - казва Хитлер, - колко несправедливо е поделен светът. Някои живеят в охолство, а такива като вас, като вашия недодялан народ, който Мойсей е водил 40 години... Жалка история! Можете ли да предскажете какво ще се случи с този народ?" Волф тихо прошепва: „Очакват го само беди!"

Хитлер е доволен от чутото: „Ама вие наистина ли ги виждате тези неща, или си ги измисляте, дявол да ви вземе! Приличате на шегаджия, а като че ли май казвате истината. Бъдете спокоен тук, в Берлин, аз ще се погрижа за сигурността ви!" В края на 1938 г. на поредното представление Месинг шокира публиката. Той припада, а след като се свестява, уплашено обявява: „Скъпи берлинчани, на 1 септември 1939 г. ще избухне война, в която ще загинат милиони хора. Изходът е непредвидим, но ако Хитлер поведе войските си на изток, ще изгуби войната." Час по-късно в хотелската стая на Волф нахлуват четирима есесовци, но той вече е изчезнал. В мрака на нощта една кола с угасени фарове се движи по пътищата на Полша. Волф отново е на родна земя. Пак пътува от град на град и демонстрира телепатичните си умения. Една вечер в елитен варшавски клуб в навечерието на новата 1939 г. Волф казва: „Приятели, виждам, че на 30 април 1945 г. Адолф Хитлер сам ще сложи край на живота си." Почти никой не приема сериозно казаното. Присъстващите в салона подозират, че умишлено лъже, защото само преди седмица е обявена награда за главата му в размер на 200 000 марки. „Хитлер е бесен за това, че Месинг предвещава загуба на Източния фронт!" - шушукат хората. През септември 1939 г. германските войски нахлуват в Полша.

Проблем

Сталин е доста непредсказуем дори за пророк като него

В ранното утро на 19 януари 1940 г. Месинг прекрачва границата на сталинския Съветски съюз. Веднага е заловен и попада зад решетките, но използва телепатията си, за да впечатли надзирателите. Играе карти заедно с тях и печели всяка игра. „Все пак срещу вас седи най-известният гадател в света. Господа, аз съм Волф Месинг!" - подмята шеговито затворникът.

След месец слухът за странния затворник стига до ушите на Сталин. Двамата се срещат и след като чува разказа на Волф за перипетиите му, Сталин телефонира на Берия: „Искам да провериш нещо.

Наистина ли онзи германски плъх Хитлер дава 200 000 марки за главата на Волф Месинг?" Двадесет минути по-късно информацията е потвърдена. Срещата е изпитание за Волф, тъй като Сталин е доста непредсказуем дори за пророк като него.

Първият въпрос от мислите на Сталин, които Месинг усеща, е датата на неговата смърт. Месинг обаче отказва да каже. Сталин продължава да бъде мнителен. „За да повярвам в изключителните ви способности, ще ви помоля да свършите нещо. Ето ви този бял лист. Искам с него да отидете до централната банка и да изтеглите 100 000 рубли. Може да тръгвате, ще задържа пропуска ви!"

Месинг взема листа и хлопва вратата зад гърба си. На излизане от Кремъл се разминава с множество проверяващи лица. Показва им празната хартийка и продължава. Десет минути по-късно прекосява Червения площад. След час е отново в просторния кабинет на Сталин, а в ръката си държи чантата с парите. Сталин е изумен: „Как напуснахте Кремъл, без да ви арестуват, и как успяхте да измъкнете парите с този празен лист хартия?" Отговорът е кратък: „Хипнотизирах всички, че съм другарят Берия. А на въпроса как ги хипнотизирах, аз самият нямам отговор. Просто мога да го правя!"

Макар Сталин да не вярва в паранормалното, той е запленен от Месинг. Превръща го в свой ясновидец. Осигурява му абсолютна свобода и луксозен апартамент. Десет дни след началото на войната с Германия през 1941 г. Сталин го вика на заседание на Политбюро. Въпросът, който Волф знае, че ще му зададат, е кога ще свърши войната. Той събира смелост и отговаря, че войната ще приключи през май 1945 г. и Съветският съюз ще победи. Тогава Берия скача и изкрещява: „Лъжец!

Ние ще победим по-рано, куче такова!" Сталин обаче запазва самообладание, благодари на Волф и го освобождава. По-нататък в разгара на войната Сталин често му задава въпроси, а когато отговорите не му харесват, го стиска силно за гърлото, крещейки: „На кого си агент - на Хитлер или на Чърчил?!" „Аз искам само да ви помогна" - отговаря Волф.

Когато още в първите месеци на войната германците пленяват старши лейтенант Яков Джугашвили, по-големия син на Сталин, Месинг предсказва, че синът му ще бъде убит, ако не бъде разменен за пленения от съветските войски германски фелдмаршал Паулус. Германците са готови да направят размяната, но Сталин рязко отговаря: „Аз войник за фелдмаршал не сменям!" По-нататък във времето Месинг още веднъж се намесва в личния живот на Сталин. Пророкът предупреждава, че Василий, по-малкият син на Сталин, ще загине, ако пътува в самолета за Свердловск с отбора по хокей. Месинг го моли да отмени полета и да спаси спортистите. За да провери истинността на предсказанието обаче, той не отменя полета, а праща сина си с влака. Самолетът се разбива и всички спортисти загиват.

Малко преди Сталин да получи инсулт, Волф Месинг му съобщава, че ще умре на голям еврейски празник. И това е заради гоненията на еврейския народ. Сталин целият почервенява и рухва, а Месинг напуска мълчаливо вилата му, хипнотизирайки охраната. Сталин наистина умира на 5 март 1953 г. в деня на Пурим, един от най-важните еврейски празници.

Източник: blitz.bg
Последно промяна от west003 на Пет Окт 06, 2017 3:24 pm, променено общо 1 път.
west003
Мнения: 2523
Регистриран на: Пет Дек 17, 2010 1:30 pm

ПОСЛЕДНОТО ПРОРОЧЕСТВО НА ВОЛФ МЕСИНГ

Мнение от west003 »

Човек не бива да знае бъдещето. Това знание може да стане фатално”

Волф Месинг е една от най-загадъчните фигури на ХХ век. Неговите пророчества създават около него мистичен ореол. Официалната наука гневно го напада и го обявява за шарлатанин или мистификатор. Но над феномена Месинг си блъскал главата дори прочутият Айнщайн.

През есента на 1974 г. журналистът Владимир Кучарянц работи в агенцията по печата “Новости” и получава задача от американски всекидневник да направи интервю с Волф Месинг. По телефона обаче журналистът чува “Няма го вкъщи”, все пак след доста време успява да чуе желаното “Заповядайте”.

След като се срещнали, Кучарянц попитал Месинг защо му отговарял по този начин по телефона. Месинг отговорил:

- Не зная. Защото някак не те чувствах…

Вероятно ясновидецът е бил много внимателен, тъй като над “Новости” витаела сянката на КГБ. Голяма част от елитните журналисти в АПН били сътрудници на комитета, някои работели в чужбина.

Месинг не обичал да си спомня за срещите си с хора от КГБ. Страхувал се от тях.

Цял живот Месинг слушал мислите на другите хора, които най-често били користни, глупави и зли, от което страдал.

Журналистът Кучарянц и ясновидецът се срещат. Разговорът вървял трудно, тъй като руски език така и не му станал роден, изложението му било пълно с полски изрази.

Владимир Кучарянц записал последното интервю с Волф Месинг. Предложил го на доста издания, но интервюто така и не видяло бял свят.

Досега са написани доста книги за ясновидеца. Първоизточникът на всички е автобиографичната повест “За себе си”, изповед на Месинг, записана от журналист в “Комсомольская правда”. Книгата дълго време не била отпечатвана. През 1965 г. със съкращения я публикувало списанието “Наука и религия”, но без главата “Аз съм ясновидец и телепат”. Телепатията не се вмествала в рамките на историческия материализъм и цензурата не я пуснала. Книгата излязла в чужбина.

Отдавна е забелязано, че в трудни и смътни времена, когато в обществото са загубени социалните опори, когато никой не вярва на държавата, още по-малко да чака помощ от нея, вярата в чудото остава единствената надежда. Едни хора я търсят в храма, други – в тайнствените тунели на подсъзнателното, които водят в мрачния свят на езотериката. Хипнозата и други методи за въздействие върху човешката психика сериозно интересували съветските специални служби още от времето на Дзержински и Бокий. Например чекистът Яков Блумкин търсел Шамбала в Тибет. С тези знания чекистите планирали да разпитват враговете на народа и да проникват в най-съкровените им мисли. През 1924 г. в НКВД била създадена секретна лаборатория по невроенергетика, с ръководител лекаря окултист Александър Барченко, наблюдавали я В. Менжински и Г. Бокий. Чекистите издирвали знахари, шамани, медиуми и хипнотизатори. Чуждестранните резидентури на отдела в ОГПУ при Совнаркома помагали да се търсят технологии, които откривали екстрасензорните способности на човека. Така че разработките в областта на методите за дистанционно въздействие върху биологичните обекти (т.нар. психотроника) не са измислица. Те се провеждали от сериозни институти като “Енергия” и от различни военни и академични институти.

За Месинг днес се знае много. Журналистът Кучарянц не повярвал на предсказанията на ясновидеца за собствения му живот. Смятал, че животът му ще е поредица от щастливи събития. Но Месинг знаел, че не е така.

Цената на дарбата му била висока: не обичал да излиза на улицата, да се вози на обществения транспорт, самотата му била определена свише. Живеел сам на 14-ия етаж на улица “Херцен” (днес “Голяма Никитска”), четял непрекъснато статии за животни, особено за загадъчния интелект на делфините, мечтаел мислено да “поговори” с тях. Друга негова слабост били детективите, които поглъщал с доверчивостта на дете.

75-годишен с външност на полубезумен музикант и реакция на фехтувач, Месинг излизал на сцената и изричал: “Мислете, мислете за това какво трябва да направя!” Понякога докосвал човека, който му е дал мислената заповед, понякога – не. Често работел със завързани очи. Следвайки мисленото указание, той търсел скрития в залата шахмат, разполагал фигурите на съответния етюд, давал мат в два хода. Никой в залата не можел да предположи, че Месинг за пръв път се докосва до шахмата. Журналистът го попитал дали има ли случаи да не изпълни задачата, Месинг отговорил:

- Крайно рядко, и то само частично, трудностите идват от нелогичната абсурдна задача… Веднъж изпълнявах мислена заповед, доближих до един от зрителите, свалих часовника му и го сложих на пода, вдигнах крак… След това се обърнах към журито и се извиних: “Не мога да го стъпча, това не е моя работа…”

Веднъж на гастроли в Перм задачата била проста – да открие една жена в залата, да извади от чантата й паспорта и от сцената да извика името й. Лесно го направил. Но изведнъж от паспорта изпаднала снимка. Месинг я вдигнал и се усмихнал: “Какъв красив офицер, още момче…” Внезапно се разтреперал, извикал и се хванал за сърцето. Завесата паднала… В момента, когато гледал снимката, момчето току-що било убито… След по-малко от месец жената получила от фронта съобщение за смърт. Денят и часът на гибелта на сина й точно съвпаднали с “видението” на Месинг.

Неведнъж Месинг проклинал своя дар заради неизбежността, която не може да се заобиколи, и нещастието, което не може да предотврати.

Трагедията с Аида е разказана в едно списание през 2004 г.

“Наложило се да я носи от вагона на ръце. Болестта настъпвала, но тя отказвала да влезе в болница, лекарите идвали вкъщи. По време на една визита онкологът Николай Блохин го уверявал, че болестта може да отстъпи, че дори в такова състояние у пациентите настъпва ремисия и те живеят още дълго време… Той го прекъснал:

- Не говорете глупости! Аз не съм дете, аз съм Волф Месинг! Тя няма да оздравее, ще умре на 2 август 1960 г. в седем часа вечерта…

Така се и случило, точно на минутата…”

Първите няколко месеца едва не полудял, не искал да вижда никого, рядко вдигал телефона, животът му загубил смисъл. С Аида живели в тази квартира от 1954 г. Месинг никога не бил аскет, жените се появявали в живота му и изчезвали, привличани от славата и парите му. Но с Аида не било така. За него тя се превърнала в жена, приятел, секретар, асистент… Животът му станал размерен, нормален, запазил само графика си – сутрин – чашка кафе, варено яйце с парче черен хляб, разходка с две кучета, през деня – четене, преди представление – спял по половин час. И както преди се страхувал от бури… Без Аида всичко рухнало в пропастта, постоянно чувал гласа й “Волфочка!”… Наложило се да се премести да живее в друга квартира…

Месинг се родил под знака на Девата на десети септември 1899 г. в еврейското селце Гура Калвария, в покрайнините на Варшава, бил лунатик… Постепенно открил загадъчните свойства на организма си, първите си телепатични сюрпризи, четенето на мисли и разбрал, че може да помага на хората.

- Волф Григориевич, как се случва всичко това при вас? Как изглежда чуждата мисъл? Различават ли се за вас мислите на различни езици и ако да – с какво?

- Мислите на другите хора за мен са образи. Не ги чувам толкова, колкото ги виждам – някакво място, някакво действие на човека. Тези образи имат и цвят, и дълбочина… За мен не е важно на какъв език мисли човек.

Месинг не очаквал от никого благодарност. Добре познавал хората, четял в душите им. Никой не обича онзи, който му прави добро, нерядко за помощта дори го мрази. Аплодирали го, но и завистта набирала сила, защото успехът не се прощава. За много хора ясновидският дар на Месинг раждал естествена защитна реакция – скепсис, което го разстройвало:

- Неприятно ми е да ме смятат за шарлатанин и измамник. Аз нямам хитроумни прибори като Кио и други илюзионисти, нито свръхразвита ловкост на пръстите… не използвам шифрована сигнализация с таен помощник, не съм фокусник и артист, макар че участвам в естрадата и цирка. Много свойства на своето мислене сам не разбирам. Много ще се радвам ако някой ми ги обясни…

В романа “Майстора и Маргарита” образът на чужденеца артист с плашеща външност “месир Воланд” мнозина асоциирали с Месинг…

- Често, за да научите каква е задачата, докосвате ръцете на човека. Това дава повод на яростния противник на телепатията професор Китайгородски да твърди, че вашият дар не е нещо друго освен умение да улавяте незабележимите идеомоторни съкращения на мускулите на ръцете и ли лицето и по тях да се досещате за мислената заповед…

- Когато докосвам човека, ми е по-лесно да проведа телепатичния сеанс, тъй като аз отделям мислите му от страничния фон. Това не е просто фон, а цял оркестър в главата ви, където всеки инструмент свири, каквото си иска. За да науча за какво мисли човек, контактът не е задължителен. Това задължително го показвам по време на моите изяви. Напускам залата, а самите зрители под контрола на журито определят задачата за мен. Аз се връщам и я изпълнявам.

- Вие обикновено молите да ви завържат очите. Защо? За да не ви упрекват, че се досещате по идеомоториката?

- Не. Просто ми е по-леко да работя, когато не виждам залата. Зрителните загуби само затрудняват приемането на чуждата мисъл.

- С кои типове осъществявате по-трудно контакт – с мъже или жени, блондини или брюнети, стари или млади?

- Няма съществена разлика. По-трудно е с онези, които по една или друга причина се отвличат от основната мисъл, която трябва да ми предадат. Лесно е с военните, те са много концентрирани хора. По-бързо и по-леко улавям мислите на глухонемите – те се възприемат с по-ярки и по-точни образи. Но едва ли мога да обясня детайлно как става телепатичният контакт. Тук за мен има толкова неясноти, колкото и за вас.

- Вярно ли е, че сте учудили дори Айнщайн и Фройд?

- Да, по време на първите гастроли във Виена, през 1915 г., се запознах с Алберт Айнщайн, а чрез него и с Фройд. Известно време живях у Айнщайн и направихме доста експерименти, тъй като те силно се заинтересуваха от моите ефекти. Айнщайн се опита да обясни природата им, но не успя.

Айнщайн и Фройд помагали материално на юношата да развива удивителните си качества.

Постепенно дошла и славата – гастроли в Европа, Америка, Австралия, Япония, Аржентина, Бразилия.

Месинг предрекъл, че ако Хитлер тръгне да завладява Съветския съюз, го чака поражение. Полицията го търсела под дърво и камък срещу 200 хиляди марки. Във Варшава го хванал полицейски патрул, който го закарал в участъка. Там Месинг направил на охранителите мислено внушение и всички се събрали в неговата килия, след това излязъл, заключил килията и скочил от прозореца на втория етаж… Същата нощ с рибарска лодка по Западен Буг пресякъл границата на СССР. Неговият кръстник бил първият партиен чиновник на Брестка област – Пьотр Абрасимов. Месинг мислено му заповядал: “Повярвай и ми помогни!” След това му предрекъл, че ще стане посланик в голяма страна, по-късно Абрасимов станал посланик във Франция.

Така започнал новият живот на Месинг в страната, която не признава никакви паранормални явления. Хипнотичният му дар бил интересен на Сталин, пък и самият той го имал, за това говорил дори Чърчил. През 1943 г. Месинг предрекъл, че войната ще завърши с победа на осми май 1945 г. Сталин му изпратил благодарствена телеграма.

- Волф Григориевич, как можете да обясните своята способност да предвиждате? Как става това?

- Не зная. Просто се концентрирам и внезапно виждам крайния резултат от потока събития, минавайки цялата верига. Наричам го “пряко знание”. Не мога да го обясня. Какво знаем за времето? За въздействието върху мозъка? Мисля, че има някакви точки на пресичане на бъдещето, миналото и настоящето. Вероятно в момент на транс моят мозък може да се настройва на тях. Това сигурно е скок в друго време, в друга точка от пространството…

Иглата на мисълта пронизва слоя на времето така, сякаш няма нито вчера, нито утре. Няма разстояния, стени…

Поглеждайки в чуждите души, Месинг много не знаел за себе си. Цял живот не намерил време себе си да изследва. По време на една демонстрация в Бялата Църква един лекар бил поразен от това, че гръдният кош и главата на Месинг не излъчват топлина, както останалите части на тялото… Как може човек да си обясни двупудовата гира в спалнята му? Как този стар човек с уморено лице на библейски мъдрец, с очи, пълни с вселенска скръб можел да вдигне такава тежка гира… Но когато влизал в транс, той вдигал гирата като пухче…

- Казват, че потиснатото настроение винаги е предвестник на някаква беда. Можете ли да предвидите тези събития, а как стои въпросът с предчувствието? То не ви ли е мамило?

- Никога. Запомнил съм един случай в Ашхабад през 1948 г. Вървях по улицата и изведнъж почувствах някаква тревога, нямаше никакви образи. Изпитах силно желание незабавно да си тръгна, това чувство се усилваше с всяка минута. За пръв път в живота си отмених представлението и се върнах в Москва. След два дни Ашхабад беше разрушен от земетресение…

Месинг изглеждал в очите на хората беззащитен, живял 75 години, а всъщност в душата си останал момчето от еврейското селце, тъжен, тревожен; сам, той виждал бъдещето, но не можел да го промени, дори своето.

Когато Кучарянц го попитал какво ще се случи в неговия живот, Месинг му креснал: “Никога и никого не питайте за това! Никога и никого! Човек не бива да знае бъдещето. Такова знание може да стане фатално!”

Но журналистът настоявал. Отговорът на Месинг бил: “Следващия път ще ти разкажа, трябва да анализирам…” И наистина отговорил много внимателно, щадящо, трудно подбирал всяка дума. След това му дал своя снимка и му казал: “Когато ти бъде трудно, гледай снимката и мислено се обръщай към мен, с името Волф. Аз ще помогна, дори да ме няма на този свят. Ще подскажа какво да правиш…” Когато надписвал снимката и попитал за името на журналиста, на отговора “Владимир”, Месинг посочил, че това не е истинското му име… И това действително било така. Домашните наричали журналиста по друг начин.

За разлика от нас, Месинг знаел деня и часа на своята смърт и като всички смъртни се страхувал от нея. Разказват, че когато тръгвал за болницата, той се обърнал към дома си и тихо казал, едва сдържайки сълзите си:

- Е това е всичко, Волф. Тук повече няма да се върнеш…

Така се и случило. Операцията по смяната на артерии минала блестящо, но внезапно отказали бъбреците му. На 8 ноември 1974 г. Месинг починал.

Той си тръгнал, отнасяйки със себе си загадката на своя мозък, който при аутопсията се оказал като при другите хора…

Източник: rasper-bg.com
Публикувай отговор