ЖРИЦАТА ДОРОТИ

west003
Мнения: 2522
Регистриран на: Пет Дек 17, 2010 1:30 pm

ЖРИЦАТА ДОРОТИ

Мнение от west003 »

Дороти Иди е една от необикновените жени на ХХ век. Тя не е летяла в космоса, не е била холивудска звезда, не е била в политиката, не е получавала Нобелова премия. Дороти се прославила в съвсем друго поприще. В началото на миналия век в консервативна и невъзприемчива Великобритания тя не се поколебала да заяви, че е… новото земно превъплъщение на древна египетска жрица. При това грешница.

Изображение

Тази странна история започва през 1907 г. Тригодишната Дороти пада от висока стълба и губи съзнание. Викат лекар. Той преглежда детето внимателно и си казва тежката дума: случаят е безнадежден.

След един час медицинският екип се появява отново с приготвен смъртен акт и със санитари, които да изнесат трупа. Но за всеобщо удивление, момиченцето търчи наоколо, все едно нищо не се е случвало.

От този момент с Дороти започват да се случват необичайни неща. Тя редовно вижда насън египетски храм и себе си в него. А впоследствие тези видения започват да я връхлитат и през деня, в будно състояние. В такива моменти тя затваря очи и започва да се мята от страна на страна, а след половин час излиза от състоянието на транс.

Ситуацията се задълбочила, след като мистър и мисис Иди завели четиригодишната си дъщеря в Британския музей. Най-много от всичко родителите се вълнували дали детето ще издържи изморителния поход из музейните зали. Отначало момиченцето капризничело, мрънкало и плачело. Но щом се озовала в египетската секция, Дороти се оживила неимоверно и от лошото й настроение не останала и следа. Тя кръжала около статуите, целувала краката на мраморните исполини, а като видяла стъкления саркофаг с мумията, се заковала на място и отказала да продължи напред. Когато майка й я приканила да върви, Дороти се запънала и започнала да крещи със съвършено чужд глас, на възрастен човек: "Оставете ме на мира, това е моят народ!"

С годините манията на девойката не само, че не намалявала, но и се увеличавала. Веднъж нейният баща й подарил детска енциклопедия. Там имало няколко фотографии и рисунки от живота в Древен Египет. Дороти била толкова погълната от тях, че прелиствала страниците на книгата до обезумяване.

Най-много от всичко я развълнувала снимката на Розетския камък - черна базалтова плоча с издълбани върху нея три идентични текста - два на древноегипетски и един - на старогръцки език, дали ключа към дешифрирането на древноегипетската писменост. Девойката с часове го разглеждала с лупа и, накрая заявила, че знае този език, но го е забравила.

Изображение

Когато открила в едно списание снимка с надпис "Храма на Сети в Абидос", за ужас на родителите си Дороти заявила, че това е истинския й дом. Те решили, че съвсем се е смахнала, като започнала да им разказва за градината, която заобикаляла храма. Баща й се опитал да й противоречи, че тогава, когато това здание е построено, там е имало само пустиня. Но девойката твърдо настоявала на своето: храмът е родния й дом, виждала го е многократно в сънищата си.

Оттогава Дороти станала постоянен посетител на египетските зали в Британския музей. Там се запознала с Ърнест Уолъс, завеждащ отдела по египетска и асирийска античност, автор на многобройни книги по египтология. Под ръководството на учения Иди започнала да изучава йероглифите и историята на Древния Египет. След това тя постъпила в историческия факултет в Оксфордския университет. Заедно с това тя посещавала сбирките на хора, интересуващи се от реинкарнацията. Там най-малкото можела спокойно да си твърди, че е живяла в Древен Египет, без да я гледат скептично и с подозрение.

На 27 години Дороти започнала да работи в обществено-политическо списание и започнала да пише статии в поддръжка на независимостта на Египет. Горе-долу по това време се запознала и с египтянина Имам Абдел Махид. А след две години упорито ухажване от негова страна, приела предложението му за брак. През 1933 г. Дороти си стегнала куфарите и отпътувала към страната на мечтите си.

След година в семейството се появил наследник. Въпреки че бащата не бил съвсем съгласен, майката се наложила бебето да се казва Сети - в чест на фараона от XIX династия на Древен Египет, син на Рамзес I и кралица Ситре и баща на Рамзес II. От този момент Дороти започнала да се нарича Ом Сети (майката на Сети).

Появата на детето не се отразила положително на отношенията в семейството. "Моят мъж е ултрасъвременен, а аз - ултрадревна", обичала да казва Дороти. Той искал да се установят в центъра на Кайро, тя упорствала да са близо до пирамидите. Имам живо се интересувал от живота на съвременен Египет, Дороти - от славното му минало. Мъжът се дразнел от нощните бдения на жена си, по време на които тя драскала нещо в дневника си. За Дороти това било много важно: тя твърдяла, че на лунна светлина някакъв глас й шепнел на египетски в ухото. Тези нощни сеанси продължили близо година. След това Дороти събрала посланията и се захванала да ги разшифрова.

В откровенията, които се разкрили пред Иди, се разказвало, че в предишния си живот тя е произхождала от бедно семейство и се е казвала Бентрешут. Девойката била изпратена в храм, близо до този на Сети, където трябвало да бъде възпитана за жрица. Когато била на 19 години, върховният жрец я попитал иска ли да се върне към светския живот или ще остане в храма. Бентрешут избрала второто и приела обет за девственост. След това преминала през особена подготовка, която й позволила да участва в храмови ритуали. Веднъж, по време на едно богослужение, фараон Сети Първи забелязал красивата млада жена в храма и се влюбил в нея. А след няколко дни, независимо от забраната, я повикал в своята спалня. След време им се родило дете, което Сети обожавал. Идилията продължила няколко години, докато фараонът не загинал по време на лов на крокодили. Тогава жреците изляли цялата си насъбрана злоба върху съгрешилата Бентрешут. Те убили "плода на греха", а тя била хвърлена в подземие, където умряла от болест.

Докато установявала "другото си Аз", Ом Сети приключила не само с Дороти, но и с брака си. След три години съвместен живот Имам получил пост в Министерство на образованието на Иран и отпътувал натам, а Дороти Иди се приближила към пирамидите. Тя се уредила като чертожник в египетския Департамент по древността и станала първата жена, взета на служба в това заведение.

"Имам само една цел в живота - да отида в Абидос, да живея в Абидос и да бъда погребана в Абидос" - тази мечта на Дороти Иди в крайна сметка се реализирала. Много хора приели чудатото желание на британката да заживее в схлупена къщурка от глина без санитарен възел и електричество, като признак, че се е побъркала напълно. Чиновниците се опитали да й направят спънки, защото смятали, че това място не е подходящо за жена с дете, при това чужденка. Но тя се вписала така добре сред местните, че започнали да я приемат за своя. Освен това тя била волна като птичка, след като синът й предпочел да живее при баща си.

Дълго време пришълката била просто местна атракция. Но когато по време на археологически разкопки в храма на Сети били открити останки от онази градина, която цял живот се явявала в нейните сънища, славата на Ом Сети започнала да се разнася и извън пределите на Египет. Тя твърдяла също така, че някъде под храма е скрита библиотека със стотици древни ръкописи, която, ако бъде открита, ще стане не по-малка атракция от гробницата на Тутанкамон.

Дейността на Ом Сети получила висока оценка от световната общност. През 1960 г. Британското археологическо общество й отпуснало пенсия, а след пет години президентът на новата й родина й връчил орден "За заслуги пред Египет".


Обратно "при корените"

Не е ясно дали Дороти Иди просто е била обикновена жена с развинтено въображение, но някои нейни "пророчества" наистина изглеждат странно реални. През 1956 г. археолози, извършващи разкопки в Храма на Сети, били изумени, когато открили каменни канали за оросяване и поливане на дърветата. Всичко отговаряло на това, което Дороти разказвала за градината в храма. Останките се били съхранили 3000 години в сухия пясък. Иди посочила точното им местонахождение. По-късно един от участниците в експедицията си спомня: "Тя притежаваше забележително шесто чувство за местността". А тя самата твърдяла скромно: "Няма нищо свръхестествено, просто съм живяла тук и познавам детайлите".

Дороти Иди (или Ом Сети, както се представяла) имала особено мнение за едно съоръжение, наподобяващо на царска гробница, което било открито заедно с храма още през 1909 г. Учените и до ден днешен не знаят кой е погребан там и действително ли това е гробница? Насред залата имало платформа, заобиколена от канал с вода. Дороти твърдяла, че това е гроба на самия Озирис. Тя обяснявала, че при строителството на Храма на Сети І работниците неочаквано се натъкнали на древна гробница, и им се наложило в крачка да променят проекта: ако храмът бил продължен на запад, той щял да скрие под себе си това съоръжение. Да се допусне нещо такова би било кощунство. Затова храмът е във формата на буквата L, а не е правоъгълен, както останалите.

Източник: politika.bg
Публикувай отговор