Мистериозният пътешественик във времето - Сергей Пономаренко

Мистериозният пътешественик във времето - Сергей Пономаренко

Мнениеот west003 » Чет Май 14, 2020 3:49 pm

Измислена ли е историята на украинеца или пътешествието във времето е факт?

Изображение

Възможни ли са пътешествията във времето? Според историята на украинеца Сергей Пономаренко, която ще ви разкажем днес – а и други, подобни на нея, те не само са възможни, но и отдавна вече са факт.
Мнозина твърдят, че тази история е фино изфабрикувана - като се почне от свидетелите и филма, и се свърши с използването на фотошоп. Дори и това да е така, струва си да я прочетете, защото е (направена) повече от интересна.

Годината е 2006-а. В центъра на Киев объркан млад мъж се лута из улиците така, сякаш не знае къде е попаднал. С интерес и почуда оглежда 9-етажния блок, издигащ се до него. Облечен е в старомоден костюм и носи в ръка отдавна остарял модел фотоапарат, който вече можел да се намери само в антикварните магазини, но изглеждал като чисто нов. Името на младежа е Сергей Пономаренко, а неговата история остава загадка и до днес.

Лутащият се безцелно Пономаренко е арестуван от местната полиция за скитничество. Той пита униформените за улица „Песчанная“, но нито един от тях не си спомнял такава. След това пита коя дата е днес. „23 април, 2006 година.“– отговарят му милиционерите. А Пономаренко възкликва:
„Ама това е невъзможно!“

Той твърдял, че е роден на 17 юни 1932 година, но през 2006-а, когато е задържан, изглеждал на не повече от 30 години. Самият той казал, че е на 25. Комсомолският билет, издаден през 1956 г., с който се легитимирал, предизвикал силен смут и недоумение сред униформените. Те потърсили за съдействие психиатъра Павел Крутиков. Задачата му била да проведе разговор с объркания млад мъж, да анализира поведението и думите му и да му постави адекватна диагноза, тъй като арестантът говорел несвързано и убедено настоявал, че не принадлежи на времето, в което е попаднал. Че се е телепортирал от миналото в нашата реалност.

По разказите му, споделени с терапевта – докато правел снимки по улиците на Киев (в следобеда на 23 април, 1958 г.) изведнъж в небето се появил странен обект с форма на камбана. Психиатърът го пита дали има предвид НЛО, а Пономаренко с недоумение отвръща:
„Какво имате предвид под НЛО?! Аз просто искам да се прибера вкъщи. Какво е НЛО?“

Следващият момент, който изплува в съзнанието на младежа, е как се скита по улиците на украинската столица (в наше време), а градът изглеждал променен до неузнаваемост за него. Разговорът между Крутиков и Сергей Пономаренко продължава 32 минути. Изумителен е фактът, че часовникът на стената в кабинета, както и този на ръката на терапевта застинали на 12.30 – часът, в който започнала срещата. Сякаш времето било спряло да тече в отрязъка от време, докато лекар и пациент разговаряли помежду си. Щом срещата приключила, часовниците отново заработили, спомня си с почуда психиатърът.

Една от медицинските сестри в клиниката – Елена Михневич, разказва: „Спомням си, че беше странно облечен и кой знае защо не искаше да си свали палтото. Като цяло беше доста разтревожен. Когато ми звъняха, той погледна така, сякаш за първи път виждаше мобилен телефон.“

Изображение

След срещата озадаченият психиатър, който бил и любител фотограф, се заема да провери фотоапарата и филмовата лента на времевия пътешественик, за какъвто се представял доскорошният му събеседник. Още от пръв поглед разпознава стария модел на апарата, който отдавна бил излязъл от употреба, а да се прояви лентата му се оказва истинско предизвикателство. Когато все пак успява да го направи, се потвърждава, че филмът е произведен през 1958 година, а запечатаните на него кадри, както се виждало и с просто око, наистина са направени преди близо 50 години. Сред тях имало снимки на Пономаренко, който изглеждал по абсолютно същия начин, както и в момента, на неговата приятелка Валентина, а на последния заснет негатив се виждал неидентифицираният летящ обект с форма на камбана – точно такъв, какъвто го бил описал по-рано Пономаренко.

„Ситуацията не беше никак лесна – спомня си Крутиков. – Имах пациент, който твърдеше, че идва от миналото, а аз като психиатър трябваше да определя диагноза и да му предпиша лечение. И изведнъж намирам доказателство за неговия разказ.“

През това време Пономаренко бил настанен в психиатричната клиника, където практикувал Крутиков. Незнайно как в един момент той изчезнал безследно от помещението, в което се намирал, макар че то било под постоянно наблюдение, заключено, а всички прозорци били затворени и добре подковани с железни решетки. Място, от което е на практика невъзможно да избягаш, поне не и по стандартните за това начини. На органите на реда било разпоредено да арестуват беглеца, щом го открият, но повторното му задържане така и никога не се осъществило. Според слуховете, след бягството си тайнственият пътешественик от миналото е пресякъл още една граница освен времевата и е избягал някъде далеч в необхватната руска степ.

Странният случай на Сергей Пономаренко така и не бил отразен в медиите и поне в онзи момент останал скрит от очите и знанието на хората. За щастие, не за дълго. Павел Крутиков решава да покаже пред света запис от разговора, проведен между него и въпросния мъж, който твърдял, че е пристигнал от миналото в нашия свят. Достоверността на този запис не е официално потвърдена, но лекарят залага името и кариерата си, разкривайки го пред обществото. В интервю той споделя:
„Цялата тази история на мен ми се струва доста объркана и може дори да ми коства кариерата, защото това е мой пациент, но аз и досега не разбирам кой в действителност е той!“

Освен видеото докторът подробно описва и изводите, до които достига, в своето разследване по повод невероятната история на Пономаренко след изчезването му. На една от снимките, запечатани на фотоапарата на тайнствения пътешественик във времето, се виждала добре улицата, където младежът твърдял, че е живял. В неговото време. На друг кадър били заснети неговата къща, двора около нея, както и приятелката му Валентина.

Изображение

Крутиков отива на въпросния адрес и пред него се разкрива 9-етажният блок, в който преди ареста невярващо се взирал обърканият Пономаренко. Психиатърът едва не припада, когато открива там дамата от черно-белите фотографии на своя странен пациент - Валентина. С единствената разлика, че в момента на срещата им тя вече е 74-годишна, има внуци, а отпечатъкът от изминалите години ясно се е откопирал върху лицето й. Тя потвърждава пред смаяния поглед на психиатъра, че преди близо 50 години Сергей Пономаренко действително е изчезнал мистериозно за около седмица. След това се завърнал, но отказвал да говори за преживяното от него през това време. Разказва още, че след завръщането си Сергей дал няколко странни интервюта за радиото, в които говорел за чудати неща, за които твърдял, че ще се появят на бял свят в бъдещето.

Твърденията на Валентина се потвърждават от аудио запис, направен през 1960 г. В него Сергей Пономаренко обяснява как след време ще приготвяме храната си мигновено „с помощта на печка, приличаща на преносима кутия“. Включваш я в мрежата, после пускаш таймера и обядът ти е готов за 2 минути, продължава Пономаренко. А водещата изумено пита: „Таймер? Какво е това?“
„Когато видях микровълновата – разказва Валентина – аз си спомних за него. Той отдавна знаеше за това.“

Крутиков показва запис, в който, седейки в чакалнята на клиниката, Пономаренко гледа втрещено работещата микровълнова печка, а медицинската сестра Елена Михневич, която споменахме по-рано, разказва в интервю, че си спомня, че той задавал много въпроси, свързани с уреда.
Пономаренко разказва в своите интервюта и за други бъдещи технологични достижения. Сред тях - създаването на апарат за изкуствено сърце, за какъвто по онова време никой не си бил и помислял. Както и за появата на мобилните безжични телефони. Той често използвал термини, характерни за нашето време, които били напълно непознати за съвременниците му.

Според разказа на Валентина на 45-годишна възраст Сергей Пономаренко отново изчезва мистериозно. Този път завинаги. Най-странното нещо, което жената споделя пред Крутиков, е, че след изчезването на Пономаренко тя получила снимка по пощата от него. Той бил застанал на крайбрежието, на чийто фон се вижда Киев, но не такъв, какъвто бил по онова време, а с изникнали многобройни нови постройки. Като кадър от бъдещето. А на гърба на фотографията било изписано:
„С мен всичко е наред. Ще се постарая да се върна.“

Какво точно се е случило с него и до днес никой не може да каже със сигурност. Дали това е бил просто един объркан човек с голямо въображение, дали са били двама луди, изглеждащи по абсолютно идентичен начин – единият в средата на миналия век, другият през 2006 г., или просто един истински пътешественик във времето е пристигнал от миналото в нашето съвремие? Или цялата тази история е просто добре измислена и фалшифицирана измислица? Отговора на тези въпроси оставяме на вас и собствените ви разсъждения, вярвания и интуиция…

Източник: https://spisanie8.bg
west003
 
Мнения: 2126
Регистриран на: Пет Дек 17, 2010 1:30 pm

Назад към Езотерика

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта

cron