Намерените артефакти са датирани от четири исторически периода на развитие – късен неолит, бронзова епоха, желязна епоха и римска епоха, пише вестник “Старият мост”.
“Това култово място не е избрано случайно от древните хора. То е много интересно, защото е точно на брега на Марица, явно оттук са минавали всички комуникации, и къснонеолитните земеделци са си го харесали до реката. Тук има и извори, което е особено важно за древната обредност. Винаги такива светилища са свързани с водата, защото се е смятало, че тя излиза от утробата на Богинята-Майка”, разказа проф. Васил Николов. Обредните ями са се правели винаги край водата, всяка от тях в представите на хората е мислена като утроба, затова там са извършвани обредите за зачеване и за плодородие на почвата.
Всяко семейство е имало свое място, на което да извършва обредите. Ритуалите са били посветени на Богинята-Майка. На място се е колело жертвено животно, там се е готвело, а после древните са чупели хромели, керамични съдове с обредната храна, култови предмети и др. и ги поставяли в ямите като жертвоприношение.
Около 150 такива ями са проучили засега археолозите, а в местността има поне 400 – 500. Намерени са отломъци от хромели, керамика, човешки череп и кости.
Къснонеолитното обредно поле е заградено от западната страна от два дълги успоредни рова, които екипът е успял да почисти от запълнилата ги пръст. Траншеите са много дълги и вероятно продължават оттатък границата. Датирани са някъде около 5 200 – 4 900 г. пр. Хр. Любопитно е как са прокопани, след като преди 7 200 години не са съществували метални сечива. Подобни ровове на такова светилище се намират за първи път.
Учените са открили и тракийски обредни ями от желязната епоха, от първо хилядолетие пр. Хр., което означава, че траките са продължили традицията. Тази традиция прекъсва около 4900 г. пр. Хр., възстановява се около 1900 – 1700 г. пр. Хр. и продължава през периода от 1000 г. до идването на римляните, каза професорът и обясни, че точно датиране е възможно, след като се направи радиовъглероден анализ.
При разкопките е намерена и 130 – метрова отсечка от римския път Виа Диагоналис – диагоналния път от Средна Европа до Константинопол от римската и късноримска епоха. Той е с ширина 18 метра, направен е от редени речни камъни. Много добре са запазени почти по цялото протежение на участъка двуметрови пътни ленти, банкетите, до които има оформени траншеи за оттичане.
Пътят е минавал край Свиленград и досега учените са го били проследили на 4 км преди Капитан Андреево. Предполага се, че там е имало станция, която е служела за смяна на конете. В Бурденис пък е била станцията за нощуване.
В науката се счита, че римските пътища са с широчина 6-8 м, а тук Виа диагоналис е широк 18. Тепърва специалистите ще разгадават тайната на римската „магистрала“, която беше открита при разкопкита заради автомагистрала „Марица“.
Проучванията на обекта, върху който трябва да мине аутобана, започнаха още миналата година, но бяха спрени зарази липса на финансиране. Тази пролет бяха отпуснати средства и от 1 април разкопките започнаха. В продължение на 3 месеца на терена работят 24 археолози.
Информационна aгенция “Дартс Нюз”
Източник: http://znanie.eu