Тайнственият артефакт поставил под съмнение хода на човешната история.
Овалният камък бил с диаметър само около 5 см. От едната му страна било издълбано подобие на човешко лице, около което се виел надпис на непознат език. Джак не се учудил особено на находката си, тъй като и по-рано му се случвало да намира интересни неща: ту древни наконечници за стрели, ту каменни чукчета, защото земята му се намирала на мястото на древно индианско селище. Но новият камък изобщо не приличал на предишните му находки, затова Джек решил да го покаже на специалист.
Нелсън се срещнал с Джон Джагър от Минеаполис – известен американски антрополог и специалист по древни текстове. Ученият обаче не успял да разшифрова надписа и помолил Джек да остави камъка за изследване. Това не му давало мира в продължение на 15 години!
Камъкът, който поради мястото на откриването си получил названието камъкът Розие, се оказал не съвсем обикновен! След като старателно го изучил, Джагър стигнал до поразителни изводи. Той отбелязал в дневника си: „Надписът е направен преди гръцката и египетската цивилизация. Той е по-древен и от шумерската, смятана за първата цивилизация на Земята през ІV – ІІІ хилядолетие пр.н.е. И по-древен от Чатал-Хююк в Анатолия, смятана за прародина на цялото човечество през V хилядолетие пр.н.е.”.
Най-големи усилия ученият положил за разшифроването на текста, гравиран върху камъка Розие. Успял да открои няколко думи от лентата, но така и не могъл да ги прочете, макар че сравнявал надписа с древни образци от писмености от цял свят.
Единственото предположение, което направил Джагър, е, че текстът върху камъка е дело на някакви митични „аргонавти”. Според него те са говорели на древен език, който е бил „майка” на всички бъдещи езици и наречия. Джагър го нарекъл евро-афро-азиатски. „На него са говорели и писали първите хора на Земята – господарите на океана, които са плавали по целия свят”, заключил ученият.
Още двама специалисти от Университета в Минесота решили да се присъединят към изучаването на камъка Розие: д-р Дженкс – професор по антропология, и неговият колега д-р Стофър – професор по геология. За да изчистят повърхността от натрупалия се налеп, учените поставили камъка за известно време в киселинна вана. Само че киселината разяла не само замърсяванията, но и надписа.
Джагър бил съкрушен. Разбира се, надписът бил многократно копиран, но самият уникален камък вече бил увреден.
Може би артефактът щеше да е изгубен, ако не била Крис Пейтнауд, която се занимавала с изучаване на древна история на Северноамериканския континент. Изследователката случайно се натъкнала на папката на Джагър в университетската библиотека и там открила фотографии на камъка Розие заедно с материали по неговото изследване.
Фотографиите и надписите се оказали много ясни и Пейтнауд можела да ги разгледа добре. Сторило й се, че й приличат на нещо познато. Спомнила си, че е виждала подобни надписи на кирилица. Това толкова я поразило, че тя се заела сериозно с камъка Розие.
Писала веднага на руския си колега Владимир Пахомов, който, макар че бил математик, а не историк, можел да й помогне.
„Достатъчен ми беше само един поглед, за да разбера, че текстът беше славянски – спомнил си по-късно Владимир Пахомов. – Ето само някои от думите, които се различават лесно: яра, лик, маяк, храм”.
Крис Пейтнауд била шокирана от отговора му. Надписът действително се оказал славянски, но откъде се е появил в Америка?! Кой го е гравирал и защо?! И главното – как го е направил няколко века преди Кирил и Методий?…
Източник: astrofenomen.com