Баалбек – загадката на най-големия древен мегалит

west003
Мнения: 2523
Регистриран на: Пет Дек 17, 2010 1:30 pm

Баалбек – загадката на най-големия древен мегалит

Мнение от west003 »

Баалбек е древен комплекс в източен Ливан, разположен на 1 170 метра надморска височина, в долината Бекаа. Една от най-големите забележителности е храма на Юпитер, построен от римската империя през I век преди новата ера, който и остава най-големия културен център, построен от римляните, както и най-добре запазения до наши дни.

Изображение

Основа на храма е изградена от три огромни дялани камъка, с тегло от около 800 тона всеки. В намиращата се наблизо кариера, където са дялани тези камъни, се намират дори още по-големи камъни, като един е обявен за най-големия дялан камък, откриван някога. Размерите му са 21,5 метра дължина, 6 метра широчина и 5,5 метра височина, а теглото му е 1 650 тона, и е наричан „камък на бременната жена“.

Този камък прилича на по-малките, използвани за основа на храма, затова се предполага, че също е изработен от римляните. Предполага се още, че след като е бил готов, заедно с още един, с тегло около 1 000 тона, римляните са преценили, че са твърде тежки да бъдат преместени и затова са оставени в кариерата. Според изследователя Греъм Ханкок обаче не това е причината. Той смята, че римляните са планирали действията си изключително добре.

Според Ханкок тези огромни камъни са издялани от много по-ранна цивилизация, може би дори 12 000 години преди новата ера, а римляните просто са строили около тях. Защо римляните биха положили толкова усилия, за да издялат нещо толкова огромно, и след това да го изоставят? Не е ли по-логично да ги разполовят, ако са твърде големи? И защо не са построили нещо върху тях, след като те вече са били там?

Ханкок прави собствено проучване на камъните. Според него огромните камъни в кариерата са били неизвестни за римляните, и са били покрити със седиментни скали по римско време, а единия дори е открит съвсем наскоро, в началото на 90-те години.

Изображение

Предполага се, че римляните са направили каменната кариера и са решили да използват 800-килограмовите камъни, но не и по-големите. Загадка обаче и до днес е как са могли да преместят дори по-малките.

„Наясно съм, че дялани камъни дори и с по-голям размер са пренасяни на желаното място през времето. Но пренасянето на три мегалита с тегло 800 тона на височина 6-7 метра, както е в Баалбек, е проблем от друго естество. Не можем просто да кажем, че са го направили римляните.“ – казва Ханкок.

Той се съгласява, че римляните са могли да пренасят огромни каменни блокове, но според него храма на Юпитер е построен върху вече съществуваща платформа от дялани камъни, която е била там от хилядолетия.

Известно е, че от около 7 000 година преди новата ера финикийците са използвали мястото за молитви към троицата богини на плодородието – Баал-Шамаш, Анат и Алиян. Само че те не са били напреднали достатъчно, за да могат да дялат и преместват огромни камъни.

Доста са мистериите около дяланите камъни, и Ханкок съзнава, че не може да даде обяснение за всички от тях. Той уточнява, че единствено подлага на съмнение съществуващата теория и ще продължи да търси доказателства за собствената си хипотеза.

Източник: fresh-science.com
Публикувай отговор