Авторът пише: „Преди известно време планинският инженер и геолог Джон Рейд се натъква на парче камък, което го изумява. И има защо: на камъка, търкалящ се в краката му, отчетливо се вижда отпечатък от човешко стъпало! Както става ясно след по-близък оглед, това е не просто следа от бос крак, а подметка от ботуш, която времето е вкамeнило. И макар че предната й част липсва, са запазени най-малко две трети от площта й, а по периметъра ясно личат скрепващите нитове. Следва още един ред нитове, а в центъра, където трябва да се намира кракът, ако действително става дума за подметка от ботуш, има вдлъбнатина, напълно съответстваща на тази, която обикновено образува костта на човешката пета в задната част на обувката при продължително носене. Находката представлява огромна загадка, тъй като възрастта на вкаменелостта е най-малкото 5 млн. години”.
Рейд носи находката в Ню Йорк и се опитва да привлече вниманието на учените. Ето какво пише той: „При пристигането си в Ню Йорк показах вкаменелостта на геолога от Колумбийския университет д-р Джеймс Кемп и на професорите Осбърн, Матю и Хови от Американския музей по естествена история. Всички те отбелязаха, че „никога не са срещали толкова великолепна имитация на предмет с изкуствен произход”. Експертите обаче са единодушни относно възрастта на камъка и го отнасят към триаския период.
От друга страна, консултанти обущари отбелязват, че кантът на „ходилото” е несъмнено ръчна изработка.
Д-р Матю съставя кратко заключение по повод находката, като посочва, че независимо от присъствието на всички отличителни признаци на ботуш, включително скрепващите нитове, характерни за обувката, може да се говори единствено за превъзходна имитация – своего рода lusus naturae („игра на природата”).
Рейд обаче не се задоволява с това.
„Обърнах се към специалисти по микрофотография и химически анализ от фонда „Рокфелер”, които направиха снимки на находката, както и анализи, чиито резултати потвърдиха, че става дума за ходило на обувка, подложено на вкаменяване по време на триаския период… Микрофотографиите, направени с двадесеткратно увеличение, отчетливо показват и най-малките детайли на нитовете, тяхната деформация и убедително потвърждават, че това е именно ръчно дело на човек, а не природна имитация. Това може да се види дори с невъоръжено око. А и самите контури на подметката са определено симетрични. Вътре в тях, паралелно, преминава линия, състояща се от малки отвори, направени очевидно за прокарване на връзките. Може да се добави, че най-малко двама видни геолози, чиито имена все още не е дошло време да се огласят, определят находката именно като подметка на обувка, подложена на природен процес на вкаменяване през периода триас”.
Може да се добави само, че днес възрастта на триасовите скални масиви се определя на много над 5 млн. години – триасовият период лежи на границата отпреди 248 до 213 млн.
Източник: astrofenomen.com