Мистерията на Араму Муру – портал между измеренията

west003
Мнения: 2521
Регистриран на: Пет Дек 17, 2010 1:30 pm

Мистерията на Араму Муру – портал между измеренията

Мнение от west003 »

Перу е една държава пълна с мистерии и енигми. Едно от тези загадъчни места е каменна врата, която на пръв поглед не води на никъде. Разположена на 35 км от град Пуно и много близо до езерото Титикака, в средата на зелени полета се издига едно възвишение, което се счита за уникално чудо в този регион: вратата на Aраму Муро - издълбана в камъка, седем метра широка и седем висока. Известна е още с името - Магическата врата.

Изображение

Открита е от Хорхе Луис Делгадо Maмани, той е бил тясно свързан с "Yatris" или шаманите от тази област. От техните уста чул описанието на вратата и нейните магически свойства, въпреки че местоположението й не му било известно. Хорхе Делгадо получил видение на сън и след консултации с шамани, накрая успял да открие Магическата врата.

Според една легенда преди 450 години, един свещеник от империята на инките се скрил в планината. Той се криел от испанските завоеватели и искал да запази един златен диск, създаден от боговете. Този свещеник, благодарение на своите познания, успял да мине през Магическата врата и не се върнал никога.

В една по-нова история се разказва как през1974 г. голяма част от членовете на музикална група успяват да преминат през вратата и не се върнали никога. Историята стига до нас благодарение на разказите на останалата част от групата.

Местните жители казват, че това е входа към "Храма на боговете Meru" или "Hayu Marca". Разказват странни истории за тази врата, понякога в късните следобеди тя ставала прозрачна и можело да се види един светещ град. Разказват също, че ако човек опре двете си ръце във вътрешните страни на каменната рамка на вратата и подпре главата си във вдлъбнатината, която се намира в стената, може да получи странни усещания и визия за пожар, музикални мелодии и дори да види тунели, които пресичат планината.

Изображение

Но от стотиците хора, които са се опитали да възприемат тези феномени, само единици са успели да ги усетят. Местните хора вярват, че Араму Муру е вратата, а човекът е ключът. Той може да премине през нея, когато влезе в хармония със Слънцето.

ЗЛАТНИЯТ СЛЪНЧЕВ ДИСК И ВРЪЗКАТА С ДРЕВНА ЛЕМУРИЯ

Когато религиозните лидери на Лемурия разбрали, че земята им скоро ще бъде унищожена, те започнали да размишляват как да запазят културата си и да продължат развитието си. Свещениците от Големият храм Мер започнали да търсят начини как да поставят на сигурно място знанието, мъдростта и основата на тяхната религия – Златният Слънчев Диск, който служел като енергийна защита. Съвета на старейшините събрал целият си потенциал и взел едно решение, свещениците със степен Араму, ще бъдат тези, които ще пазят Скъпоценният Слънчев Диск.

Двадесет посветени се наели да транспортират скъпоценният Диск до един остров, който се намирал в морето и носел името Winay Marka, или Вечният град. В края на своето пътуване свещениците останали на острова и гледали с тъга как Майката Природа с всичката си сила влиза в процес на трансформация. Островът бил подложен на силни земетресения, обграден с вода, изведнъж започнал да се издига нагоре и се обградил със суша. Тъмнина се спускала от всякъде и дълги години след това те трябвало да живеят под сенките, докато бащата Слънце им дал благословията си и като връзка между тъмнината и новата светлина поставил един енергиен мост от седем цвята.

"Това ще бъде символ на нашата връзка, когато този знак се появи на хоризонта помнете, че новото време е дадено за да се хармонизират енергиите в света. Всеки един от вас и вашите поколения ще носи в себе си тези седем енергии, които са препоръчителни за вашето присъствие на майката Земя." Всички оцелели приели този пакт и обещали да споделят това учение с новите жители на земята. Така започнало повторното заселване на земята. Построили нови храмове и продължили започнатото в Лемурия.

Двадесетте свещеници – Араму, се събрали и решили, че е време да започнат строежа на Храма на Седемте Енергии в етерният град.Той щял да служи за среща със Създателя и ще напомня за новият завет. Нарекли го "Храм на Седемте Лъча" , в чест на седемте основни енергии, които създават човешкото тяло. Първото светилище в този храм било свързано с първият лъч, с женската енергия и със земята – Пачамама. За жрец на това светилище избрали младият Муру, поради неговите морални качества, почтеност и всеотдайност. След това го осветили като пазител на Слънчевият Диск и Храма на Седемте Лъча. На него била възложена задачата да култивира човешката раса и да сподели с нея мъдростта, която носели от Лемурия.

Последвали времена на много работа, но резултатите били забележителни, едно от най- добрите постижения било създаването и развитието на културата Тиуанако. Напредвали с големи стъпки. Араму Муру обмислял възможността да позволи на тези хора да използват Слънчевият Диск. Но силата, която хората от Тиуанако придобили, замъглила съзнанието им и те изгубили знанието, започнали да нарушават определените норми, отклонили се от духовните принципи, започнали да злоупотребяват с телата си, отдали се на плътски удоволствия. Напълно забравили моралните принципи.

Това разгневило свещениците Араму от Храма на Седемте Лъча. Измежду малкото хора, които все още уважавали моралните ценности, избрали няколко човека и ги закарали на свещеният остров ТитиКака, където продължили да ги обучават. Тогава водите на езерото Титикака се надигнали и погълнали селата и градовете на народа Тиуанако. След 500 години светлина и слава, минали в забвението на дъгата нощ. Така се затворил един цикъл Пачакути.

Но времето е циклично и Пачакути трябвало да се завърне към Нов цикъл от светлина.

Търсейки реабилитация на човешките същества, свещениците от Храма на Седемте Лъча не прекратили връзката си с хората. Те разпространявали своето учение между жителите на остров Тити Кака и следели от близо тяхното развитие. Обучили двама младежи, които произлизали от кастата на Мер, Араму Муро и Амара Мара. Любимите деца на бащата Слънце били избрани, за да бъдат подготвени да разпространяват знанието между хората. Свещениците Араму ги изпратили да се срещнат с техните събратя – хората и да им занесат светлината на знанието, да разпространят религията на техните деди. Да живеят и се разрастват по цялата Пачамама, да се обединят с всички хора, които срещат по пътя си. Подарили им един златен жезъл и им казали да се ориентират по най-голямата река, която намерят близо до езерото. Тази река ще ги отведе до друга река, която минава през богати и плодородни земи. Там трябва да удрят с жезъла по различните места, през които минават. Където жезъла потъне в земята, това ще е знак, че на това място трябва да построят дома си.

Младите свещеници преминали през водите на езерото със своите салове и проследили пътя на най-голямата река, която сега се казва Рамис. Там се намира един извор от който извират два потока – единият отива към Пуно и се превръща в река Рамус, другият към Куско и се превръща в река Вилканота, което на древен език се произнася “Willca Uta”и се превежда като “Врата на Слънцето”. Тази река води към свещената долина на Инките и този е пътят, по който тръгнали младите свещеници Манко Капак и Мама Окло, те продължавали да почукват по земята със златният жезъл. Стигнали до едно място, което се наричало Пакаректампу, където останали за известно време. Разпостранявали мъдрост. Учели хората от района на знания и изкуство.

След това отново тръгнали и стигнали до една планина наречена Ванакуаре, там златният жезъл потънал. От това място започвала една прекрасна долина, която била населена от народа Кечуа. Младите свещеници се обединили с тях. Поставено било началото на една нова култура. Първият им владетел бил Манко Капак, на който заради неговите духовни качества и морал била дадена титлата Инка. Според традицията, инките са управлявани от следните владетели: Манко Капак, Sinchiroca, Lloque Yupanqui, Mayta Capac, CapacYupanqui, Tupac Roca, Yahuar Huaca, Viracocha, Pachacutec, Inca Yupanqui Capac, Inca Тупак Yupanqui, Huayna Capac Huascar и Atahualpa.

Изображение

По време на владетеля Inka Pachacutec, големият трансформатор на империята на инките, тяхната култура била достигнала едно много високо ниво преди всичко в полето на политиката, философията и религията. Социалната система била на ниво в което нямало бедност, хората уважавали природата и живеели в хармония с нея, връзката с Пачамама била балансирана, продукцията била достатъчна за всички и била създадена система за депозити. Те служели за съхраняване на големи количества земеделски продукти като резерва. Гладът, мизерията и просията не съществували.

Именно при тези обстоятелства свещениците Араму от Храма на Седемте Лъча решили да възстановят доверието си към човечеството и му връчили попечителството върху Златният Диск на Слънцето. Главният свещеник от Храма на Седемте Лъча и пазител на Слънчевият Диск, Араму Муру трябвало да го върне на земята, за да го използват хората.

Той минал през вратата Вилка Ута или Амару Пунку, която от онзи момент започнали да наричат – Вратата на Амару Муро. Народът на Инките го посрещнал с един голям празник, когато минавал през различните места бил посрещан с преданост и почит, когато пристигнал в Куско, след празненства свещеният Диск бил поставен на специално място в храма на Кори Конча или Храма на Слънцето.

Години след това, когато пристигнали испанските завоеватели, амбицията за богатства, безмилостното ограбване на народа на Инките нараствали все повече. По тези причини Свещениците от Храма на Седемте Лъча, решили, че е необходимо да предпазят Слънчевият Диск, за това възложили на Араму Муру да го вземе от Храма на Слънцето и да го върне в Храма на Седемте Лъча, който се намира в етерният град. Там той се съхранява и до днес.

Традицията разказва, че Слънчевият Диск ще бъде върнат на хората с идването на Новото Време или Пачакути, с идването на Голямата светлина. Съюзът между мъжете и жените, които споделят духовният път ще бъде от съществено значение, за да се генерира необходимата енергия за тази нова среща със Слънчевият Диск, който е толкова необходим и ценен за човечеството.


превод:
Manuela Chrestina

Източник: burgasnews.com
Публикувай отговор