Франк Дрейк, 1961 г.
, където:
N* - брой звезди в нашата галактика (оценят се на около 300 милиарда);
fp - каква част от звездите имат планетни системи (оценките са от 20% до 80%);
ne - брой планети, за всяка звезда със планетна система, на които може да започне живот (оценките са от 0,5 до 6);
fl - на каква част от предходните планети, ще протече еволюция (оценките са повече от 0% и по-малко или равно на 100%);
fi - на каква част от предходните планети, живота ще евоюлира до цивилизация (оценките са повече от 0% и по-малко или равно на 100%);
fc - на каква част от предходните планети, цивилизацията ще достигне развитие до ниво радиокомуникация (оценките са от 5% до 25%);
fL - каква част, от цялото време за съществуване на планетата, радиокомуникационна цивилизацията ще оцелее (оценките са трудни - напр. Земята, ако нашата цивилизация оцелее още 1 млрд. години, то този параметър, ще е ~10%).
Резултатите от Уравнението на Дрейк могат да варират от нула до милиарди. Някои считат, че уравнението не може да отговори на въпроса, което само си поставя. Други твърдят, че по-важни са въпросите които сами си задаваме, докато се опитваме да изчисляваме.
Ето едно примерно изчисление - според едни е скептично, според други оптимистично, а според трети резултата е изключително точен:
N = 300 млрд. x 20% x 0,5 x 20% x 1% x 5% x 10% = 300 хил. цивилизации, владеещи радиокомуникации.
След всяко изчисление, оптимистите добавят: "... и то само в нашата галактика..."
Скептиците: "... нека за всеки случай разделим на сто..."
Песимистите: "... а защо да не разделим на 300 000..."
Опитите да се разшири уравнението до размера на метагалактиката, почти винаги са довеждали и до въпроса: "Между другото знае ли се колко метагалктики има, само нашата ли е?"
Източник: mystics.eu