САЩ отдавна експериментират с гравитационни вълни–дар от НЛО

САЩ отдавна експериментират с гравитационни вълни–дар от НЛО

Мнениеот west003 » Чет Фев 20, 2014 4:31 pm

В книгата си „На следващия ден след Розуел” (излязла през 1997 г.) полковникът в оставка Филип Корсо, чийто началник е бил Айзенхауер, разказва са „осеменяването” на американската промишленост с технологии, открити при изследването на извънземните летателни апарати и техните отломки, намерени на територията на САЩ.

Изображение

Позвъняването на непознат

Тази концепция, както и цялото съдържание на книгата на Корсо, му докараха безбройни обвинения във фалшификации и постановки. Но се намериха и защитници на полковника. След тях се оказа журналистът Кени Янг, който първоначално възприемал скептично всичко отнасящо се до НЛО. Но само до този момент, в който не станала случайна среща, която го принудила да си промени позицията.

През пролетта на 1995 г. на Янг, който живее в град Синсинати – щата Охайо, позвънил някакъв жител от Спрингфийлд от същия щат. Без да се представя той съобщил, че е от бившите военни, на които са им известни някои проекти на реверсивния (обратен) инженеринг – пресъздаването на технологии и изработването на техника с използването на възли и детайли от летящи чинии. За това му бил съобщил приятел, бивш сътрудник в научно изследователската компания „Монсанто Рисърч”, която се намира близо до Дейтън в същия този щат Охайо, како и че е готов да разкаже за това на Янг.

Интересното е, че този разговор станал скоро след като информационната агенция Асошиейтед Прес публикува в редица вестници статията на Янг, в която той се изказва доста скептично за възможността планетата ни да е посещавана от извънземни.

Телефонният разговор завършил с уговорка за среща след две седмици да обядват в ресторант на юг от Дейтън.

Янг се свързал с двама свои познати също журналисти – Клара и Люис, които се интересували от всякаква необичайна информация. Те с желание се съгласили да чуят какво ще каже тайнственият информатор. Един вид – разговор с охранители…

Журналистите пристигнали в Дейтън час преди срещата и решили да потърсят корпорацията „Монсанто Рисърч” и да научат нещо за нея. Благодарение на получените от информатора точни указания я намерили много лесно. От пътя добре се виждали няколко подобни на кутии корпуси, заобиколени с ограда. Зданията били без прозорци и връхните им части били омотани с въздуховоди , вентилационни тръби и метални ограждения. Само че сега компанията работела под названието „Куолити Кемикъл”.

Когато „екскурзиантите” приближили главния вход, охранителят оставил настрани сандвича си, повдигнал смъкнатите от внушителното му шкембе панталони и строго попотал: С какво мога да ви помогна?

Ние работим по проект за проучване на корпорациите, намиращи се в този регион и ни е интересно да научим не се ли наричаше по-рано тази организация „Монсанто Рисърч”? Този отговор и последвалият го въпрос би трябвало да разсее очевидно нарастващото напрежение.

Да, тя се наричаше така до преди няколко години, отговорил охранителят. А вие знаете ли от какъв характер са били изпълняваните тук изследователски проекти?, попитал Янг, надявайки да чуе в отговор нещо интересно. Не, не знам, но това е бил някакъв секретен проект за военновъздушната база Райт Патерсън.

След като охранителят очевидно им разказал всичко, което знае, включително и подробности за редица големи пожари преди няколко години, Клара и Люис сърдечно му благодарили.

Обратният път журналистите изминали под въздействието на силното впечатление от споменатия от охранителя секретен проект, изпълняван тук по поръчка на военновъздушните сили. Независимо от неговата неосведоменост за подробности около провежданата дейност било получено косвено потвърждение за това, че тя е по поръчка от ВВС на САЩ.

Подробностите би трябвало да съобщи „загадъчният разобличител на тайните” –осведомителят. Този господин стоял в колата си на паркинга до ресторанта. Журналистите спрели автомобила си до неговият. Поздравили се и заедно влезли в ресторанта. Чувайки разказа на Янг за това, как те току-що са разговаряли с охранителя, новият им познат многозначително се усмихнал и казал: Това е интересно.

А сега ни разкажете за вашият приятел, помолила го Клара след като келнерът им взел поръчката.

Той вече не е между живите. Но работеше в „Монсанто” , имаше допуск за секретна работа, замислено произнесе бившият офицер и продължи: Както излиза от неговите разкази в подразделения на „Монсанто” били доставени детайли и части от летящи чинии и те са стояли там в продължение на няколко години. Всичко се вършело тайно, но строги мерки за безопасност, за учудване, не били въведени. Очевидно отсъствието на такива мерки осигурявало надежда маскировка за този свръх секретен проект.

А откъде са дошли тези детайли и части?, бил следващият логичен въпрос на журналистите.

Аз не знам, но всички сме слушали за Розуел, отговорил информаторът и било очевидно, се той се опитва да се измъква от отговори на неудобните въпроси и да продължава разговора в избраната от него посока. Във всеки случай, казва той, в предприятието едновременно се извършвала и доста друга работа. В продължение на няколко години там станаха редица сериозни произшествия. По време на едно от тях се взривиха химически вещества, което предизвика силен пожар. При тези думи Клара хвърлила бърз поглед към Люис, спомняйки се неотдавнашния разказ на сочния охранител.

Едно от произшествията, продължава информаторът, станало след експерименти с гравитационни вълни. Тогава моят приятел получи травми, откараха го в болницата, където веднага беше подложен на сериозни изследвания. Вечерта на същия ден го освободиха, известно време се наблюдавали признаци на нарушения в ориентацията му.

Значителна част от изследванията в сферата на реверсивния инженеринг се отнасяли до гравитационните вълни. Така веднъж аз научих за съществуването на устройство във вид на пръчка, което приличало на полицейска палка. Ако такъв прът се насочи към масивен бетонен блок, той може да бъде повдигнат във въздуха сякаш по вълшебен начин, продължава информаторът. Имало и някакви ядрени материали, които се произвеждали там на място и които после тайно извозвали с камиони погребвани. Веднъж с тях е била заразена цялата корпорация.

Това заразяване било ли е свързано по някакъв начин с компонентите на летящите чинии?, попитал Янг, опитвайки се да върне разговора на темата НЛО.

Аз предполагам, че в крайна сметка е било свързано частично, отговорил събеседникът, но не съвсем уверено. Създавало се впечатлението, че не е наясно с всички аспекти от работата на компанията.

Загадъчният посетител

Но истинска сензация, продължил мъжът, настъпила при появата там на един доста странен човек. Както разказа моят покоен приятел, имало някакъв човек, посещаващ „Монсанто”, съпроводен от въоръжена охрана. От края на 1960 до началото на 1970 г. той идвал там шест пъти. Този добре облечен човек имал допуск до секретните дейности, който му давал право да бъде на територията на корпорацията и да влиза в контакт с нейните сътрудници. Той е говорил и с него. Бил необикновена личност. Този субект обсъждал със сътрудниците различни въпроси, отнасящи се до техните всекидневни задължения, проверки и още, което е най-неразбираемото, разговарял за техния личен живот.

Какво имате пред вид като го наричате „необикновена личност”?, с решителен тон попитала Клара.

Имам пред вид, че той бил необикновен човек. Тоест, изглеждал обикновено, точно както вие и аз и даже носел характерния делови костюм, но не бил обикновен човек. Много хора след разговорите си с него се чувствали потиснати, а някои дори изпадали в тежка депресия. А причината била в това, че той знаел за тях неща, които никой не би трябвало да знае.

Веднъж той беседвал с моя приятел и му казал нещо, което травмира душата му до края на живота му. Неговата вдовица ми разказа, че от тогава нататък през нощта той често стоял на края на леглото облян в студена пот, размишлявайки за този странен човек. И неведнъж казвал: „Той знаеше за мен всичко”.

Според сведенията, получени от информатора, „детайлите и съставните части”, изработени по екзотична и неизвестна технология, бели доставени в особено секретното подразделение на корпорацията „Монсанто” от авиобазата Райт Патерсън и подложени на инженерно-технически анализ в научноизследователска лаборатория.

Изображение

След това били направени дубликати на тези детайли и части, които били занесени някъде за по-нататъшен монтаж. Неудовлетворен от тези сведения, получени „от втора ръка” Янг се опитал да научи нещо повече за покойния приятел на информатора. В резултат Янг разбрал, че жената на този приятел неведнъж е беседвала с информатора, тъй като и тя имала пряко отношение към споменатите дейности на корпорацията и тези разговори продължили няколко години след смъртта на съпруга й.

Равносметката

Дори тези сведения, получени от информатора, да са били достоверни, журналистите не успели да намерят потвърждение за тях. Но споменаването на корпорацията „Монсанто” от Филип Корсо в неговата книга, излязла две години след описаната по-горе среща, в съчетание със загадъчната история за детайлите и компонентите, получени по метода на реверсивния инженеринг, може просто да е още едно парченце в тази деформирана и изкривена главоблъсканица. Тя е твърде странна, за да бъде истина. А ако все пак е вярна е такава, че е трудно да се повярва.

Източник: snaiper-bg.net
west003
 
Мнения: 2126
Регистриран на: Пет Дек 17, 2010 1:30 pm

Назад към Конспирации

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron