Това се посочва в статия, публикувана в сп.„Нейчър“ от изследователски екип от Китай, Германия, САЩ, както и от руския научно-изследователски институт по ядрена физика в Московския държавен университет.
„Това е голямо откритие. За пръв път ние откриваме дискретен източник на космически лъчи, различаващи се от общогалактическия фон“ – казва един от авторите на изследването, Джон Уефел от Университета на Луизиана, в изявление на НАСА.
Галактически космически лъчи се наричат потоците от елементарни частици – протони, неутрони и електрони, както и заредени йони, с висока скорост. Учените смятат, че повечето от тях се ускоряват почти до скоростта на светлината по време на избухването на свръхнова и други подобни събития. Те летят към Земята от всички посоки.
Авторите на изследването проучват космическите лъчи с помощта на специални детектори, които се издигат в стратосферата над Антарктика с балони. Детекторът ATIC, както очаквали учените, отбелязал нормална за космически лъчите лъчи смесица от протони и йони, но открил и нещо необичайно – твърде много високоенергийни електрони, съобщава РИА Новости.
Уефел сравнява това със ситуация на пътя, където сред обикновените автомобили изведнъж се появяват изведнъж десетки луксозни „Ламборджини“. Не очаквате да видите толкова много спортни автомобили на пътя – или толкова много високоенергийни електрони в космическите лъчи,“ – казва той.
В продължение на пет седмици наблюдения през 2000 г. и 2003 г., детекторът е отчел 70 електрони с енергии, вариращи от 300 до 800 гигаелектронволта.
„Източникът на тези екзотични електрони трябва да се намира сравнително близо до Слънчевата система – не повече от килопарсек“ – каза съавторът на проучването Джим Адамс от центъра Маршал на НАСА.
Той обяснява, че електроните, които пътуват през Космоса, бързо губят енергия в сблъсъци с фотони и от въздействието на магнитното поле на галактиката.
Някои от авторите на изследването смятат, че източникът на енергийни електрони е на няколкостотин парсека от Земята. Един парсек е равен на около три светлинни години, а диаметърът на нашата галактика е около 30 хиляди парсека.
„За съжаление, не можем да уточним позицията на източника на електрони“ – казва Уефел. Въпреки че ATIC детекторът може да следи посоката, от която пристига частицата, той се намира на балон и вятърът го мята накъдето си иска.
Едно от възможните обяснения за загадъчните електрони може да са разположени в близост до нас пулсар или черна дупка – те са способни да ускоряват електроните до тези енергии.
Друг възможен източник на електрони може да бъде тъмната материя.
Източник: http://nepoznato.energetika-bg.com