Извънземни спътници отдавна се движат около Земята!?

west003
Мнения: 2521
Регистриран на: Пет Дек 17, 2010 1:30 pm

Извънземни спътници отдавна се движат около Земята!?

Мнение от west003 »

В СЕТИ вече се появи информация, че около орбитата на нашата планета има не само земни космически апарати, но и принадлежащи на неизвестни цивилизации уреди, дори и космически кораб… Такива съобщения е имало още преди 60 години. Американската космическа агенция НАСА щателно проверява тези сведения.

Изображение

През 1951 г. е изстрелян първият изкуствен земен спътник. А през май 1954 г. пресата публикува изображения на две изкуствени тела, които, по думите на авторите, вече се намират в орбитата на Земята. Единият от тях не приличал нито на спътник, нито на НЛО. По думите на чуждите журналисти, този обект е изпращал сигнали до Земята и е бил контролиран от САЩ и СССР.

Един от операторите в Хам Радио успял да дешифрира тези сигнали. Той установил, че те постъпвали от звездата Епсилон, разположена в системата Воловар и пристигали на Земята от разстояние 13 000 светлинни години.

Изображение

Естествено, първата мисъл е, че това е поредната мистификация. Но как може да бъде обяснен феноменът със загадъчното радио-ехо, открито в края на 20-те години на ХХ век от проф. К. Щермер, доктор В. ван дер Пол и инженер Й. Халс? В продължение на 2 години те провеждали радио-експерименти в атмосферата на Земята.

В Ендховен, Холандия, имало предавател, който през определени промеждутъци от време изпращал импулси, сходни с Морзовата азбука. Изпитателите ги регистрирали в Осло. На 11 октомври 1928 г. Щермер и Халс зафиксирали странно явление – след основните импулси, приемани от апаратурата, следвал друг сигнал, който приличал на ехо. „Вторичните” сигнали се разнасяли определено количество секунди след основните. Импулсите били на „серии” – отначало ехото звучало 3 секунди след основния сигнал, а след това през 4, през 5 и накрая интервалите се променяли от 4 до 18 секунди.

След време други изследователи се сетили, че последователността на паузите между приеманите сигнали и тяхното ехо изобщо не е случайна. Започнали опити за разшифриране на „вторичните” импулси. Сериите от цифри, пренесени на координатна система, изобразявали определен участък от звездното небе. Научните опити обаче били прекратени…

Радиостанции от различни краища на света обаче продължавали да приемат загадъчните вторични сигнали. През 1960 г. проф. Роналд Брейсуел от Института по радиоастрономия към Станфордския университет изказал хипотезата, че сериите радиосигнали с „ехо” са кодирани послания от извънземна цивилизация. Според проф. Брейсуел, на орбитата на Земята се намират сонди с извънземен произход, с чиято помощ тази цивилизация се опитва да установи контакт с нас, изпращайки ни сигнали.

През 1973 г. английският астроном Д. Лунан развил тази теория. В извънземния „код”, твърдял той, се съдържа информация за света, от който идва звукът. След като анализирал серия космически импулси, изследователят стигнал до извода, че през октомври 1928 г. на Земята са били изпратени шифри на звездни карти, според които контактуващата с нас цивилизация произхожда от съзвездието Воловар, а сондата е била изстреляна преди 13 000 години.

През 1974 г. и група български астрономи, начело с И. Илиев, се заела с разшифрирането на „космическия код”. Според тях, „посланието” на братята ни по разум от 1928 г. съдържало изображение на части от съзвездието Лъв и отделно указание за звездата Дзета. Според Илиев, графичната разшифровка на един от кодовете напомня за контурите на летателен апарат. Между впрочем, в древните китайски летописи, където се говори за „синовете на небето”, които посещават Земята, се споменават и съзвездията Лъв и Голямата Мечка.

А.С. Сергеев от Санкт Петербург пък, при опит да разкодира космическите сигнали, получил съвсем неочаквани резултати. Проекцията на няколко шифъра, нанесени на координатна система, очертали изображение на красива жена с явно извънземен произход.

В крайна сметка какво точно означават тайните кодове все още никой не може да каже със сигурност…

Автор: Анна Димитрова
Източник: http://psihobg.com/?p=3432
Публикувай отговор