Въздушното дистанционно наблюдение на голям регион над Мексико разкри стотици древни мезоамерикански церемониални центрове. В това число важно място за древната култура на олмеките, известно с колосалните си каменни глави.
Какво разкрива технологията Lidar?
Lidar е метод за дистанционно наблюдение, който използва светлина под формата на импулсен лазер за измерване на обхвати до Земята. Методът за дистанционно наблюдение идентифицира 478 церемониални центъра в райони, които са били дом на древните култури на Олмеки и Маи, датиращи приблизително от 1100-400 г. пр. н. е. Проучването е най-голямото подобно проучване, включващо древна Мезоамерика, обхващащо целия щат Табаско, южен Веракрус и части от Чиапас, Кампече и Оахака.
Lidar, съкращение от Light Detection and Ranging, използва импулсен лазер и други данни, получени по време на полет над обект, за да генерира триизмерна информация за формата на повърхностните характеристики. Той прониква в растителността и открива структури, които иначе не могат да се видят от въздуха или земята.
Голям церемониален център беше забелязан в мястото на ранните олмеки. Този център е наречен Сан Лоренцо и се намира в низините на Веракрус. Мястото е близо до Мексиканския залив и е бил в своя апогей от приблизително 1400-1000 г. пр.н.е. Олмеките представляват най-старата известна голяма мезоамериканска цивилизация! Смята се, че са повлияли на по-късните култури, включително и на маите.
Какво представлява Сан Лоренцо – тайните на олмеките
Археологът от Университета на Аризона Такеши Иномата, който ръководи проучването, каза, че лидарът е забелязал голямо и неизвестно преди това правоъгълно земно церемониално пространство в Сан Лоренцо.
То е с размери около 1000 метра на 275 метра, с 20 платформи около ръба, леко повдигнати над него. Целта му остава неясна, но може да е бил площад, където голям брой хора са се събирали за някакъв вид церемонии, докато платформите около площада може да са имали резиденции, казва Иномата.
Каменните глави на олмеките, всяка изработена от единичен базалтов камък, са сред най-евокативните произведения на изкуството от древна Мезоамерика. Натуралистичните черти на лицето са издълбани по такъв начин, че експертите подозират, че са изображения на действителни древни олмекски владетели.
Десетки от главите са открити в Сан Лоренцо. Иномата казва, че може да има повече от тях в неоткрити досега свързани места. Много от стотиците церемониални комплекси, идентифицирани в проучването, споделят общи оформления като този в Сан Лоренцо. Изглежда, че много от тях са построени с ориентация, съобразена с посоката на изгрев слънце на конкретни ключови церемониални дати.
"Тези центрове вероятно са били най-ранните материални изрази на основните концепции на мезоамериканските календари", казва Иномата, отбелязвайки, че такива календари са базирани на единица от 20 дни. Това което съответства на броя на платформите около церемониалния център Сан Лоренцо.
Още по-голям церемониален център, описан от Иномата и колегите му миналата година, беше открит на място в района на маите. То е нареченоо Агуада Феникс в Табаско близо до границата с Гватемала. Датиращ малко по-късно от този в Сан Лоренцо, той и други, открити в проучването, предполагат, че олмеките и други народи в региона са обменяли идеи.
Древните мезоамерикански цивилизации
Цивилизациите на маите и ацтеките се считат за най-сложните от множеството древни цивилизации в Северна и Централна Америка. Но в региона е имало още една великолепна древна цивилизация, олмекската, която процъфтява от около 1500 г. пр. н. е. до около 300 г. пр. н. е.
Те построили големи селища, установили сложни търговски пътища и развили религиозна иконография и ритуали. Тези ритуали включвали церемониални игри с топка, кръвопускане и човешки жертвоприношения, които били адаптирани от всички последвали мезоамерикански цивилизации. И тогава, около 300 г. пр.н.е., тяхната цивилизация изчезва. Никой не знае защо.
В началото на 19-ти век при разкопки били открити различни човекоподобни предмети, които не принадлежали на културите на маите или ацтеките. Тези фигурки са първата индикация за съществуването на олмеките.
Езикът на ацтеките ни дава олмек, което означава „гумени хора“. Олмеките най-вероятно са участвали в събирането и обработката на каучук, който са използвали за производството на обувките си. Досега обаче не са открити гумени сандали или останки от олмекски скелет.
Въпреки това днес има многобройни артефакти. Особено впечатляващи са масивните каменни глави. Въпреки че първата огромна глава е открита през 1862 г., тя не е напълно изкопана до 1925 г. Тя била висока 2 метра и имала диаметър от 5 метра. Главите били масивни, като най-голямата тежала около 20 тона.
Тайните на олмеките – безследно изчезналата цивилизация
За историците произведенията на изкуството са много повече от великолепни музейни експонати. Ако олмеките някога са имали писменост, всички следи от нея са изчезнали. Дори костите им ги няма, изгнили са отдавна във влажната дъждовна гора.
На практика всичко, което учените знаят за тях, се основава на останките от градове и на сравнения между техните артефакти и образи и тези на по-късни цивилизации. Следователно не е изненадващо, че докато експертите имат много теории за произхода, социалната структура и религията на олмеките, малко от тези идеи са общоприети.
Най-ранните олмекски следи, датиращи от третото хилядолетие пр.н.е., са открити в района на Ла Вента. Древните индианци завладяват устията на реките, постепенно засаждат царевица и боб и се заселват в малки села.
Според учените Сан Лоренцо е бил столицата на Олмеките и животът там е процъфтявал 1500 години преди началото на модерната епоха. Старият град е построен върху естествено плато, чиито склонове са изкуствено загладени под тераси, където са построени сгради. Археолозите смятат, че градът е имал население от около 5000 души.
Населени места също така са разкрити в Tres Zapotes и Sin Cabezas (което означава "без глава"). Олмекската култура е изобразена от пирамиди, мозайки, резбовани стели, нефрит и глинени фигурки, в допълнение към главите, по които може да се определи вярванията на тези древни хора. А богът ягуар бил най-важното нещо, което имали: статуи, маски и други изображения на това животно могат да се видят навсякъде.
Въпреки големия брой открити предмети, археолозите нямат представа откъде произхожда тази култура. Няма следи от неговия произход или етапи на растеж. Малко се знае за социалната организация и не е ясно към коя етническа група принадлежат хората от тази древна цивилизация.
Древните олмеки вярвали, че имат божествена помощ. Според конкретни истории, "същества от облаците" им помогнали да построят множество грандиозни структури. "Nosoobi" се отнася до тези същества или древни извънземни.
Като цяло има някои пъзели в тайните на олмеките. Изчезването на тази древна цивилизация обаче е също толкова мистериозна, колкото и нейната поява. Според рационалните учени лошите земеделски години и честите вулканични изригвания са убили културата. От друга страна, романтиците са сигурни: олмеките току-що са завършили своята мисия на тази планета и са продължили напред.
Източник: kakda.org