За пръв път Държавна сигурност на СССР регистрира среща с неидентифициран летящ обект на 16 юни 1948 г. по време на изпитателните полети на нови съветски изтребители над езерото Баскунчак край Астрахан. На височина от десет хиляди метра пилотът-изпитател Апраксин вижда огромен обект с форма на пура в близост до самолета. След като докладва на земята за неочаквания "спътник", пилотът получава заповед да пресрещне самолета и ако не успее, да го унищожи. Но Апраксин не успял да изпълни задачата. Едва неговият МиГ се доближил до "пурата", тъй като тя пуснала тънък светлинен лъч по посока на самолета, който заслепил пилота и изключил бордовите уреди. Апраксин трябваше да забрави за атаката и да спаси себе си и самолета. Благодарение на опита си пилотът успява да достигне до летището и да се приземи благополучно. Но не винаги е имал такъв късмет.
Втората среща на Апраксин с НЛО се случва година по-късно, на 400 км от Баскунчак, близо до областния център Волск. Пилотът отново се опитва да се приближи до светещ обект и отново не успява. Този път обектът не само изключва уредите на МиГ-а, но и неизвестното въздействие върху самолета предизвиква помътняване на стъклото в пилотската кабина и разхерметизиране на самата кабина. Пилотът е принуден да се откаже от преследването и да извърши аварийно кацане в делтата на Волга. Вероятно заради полученото по време на кацането нараняване или заради въздействието на НЛО след този случай пилотът е трябвало да прекара повече от месец в болница.
Известно е, че са били създадени държавни комисии за разследване на двата случая, но те не са успели да стигнат до еднозначни заключения. Очевидно след разследванията висшите чинове на военновъздушните сили на СССР са решили да свалят всичко, което не може да бъде идентифицирано. През следващото десетилетие няколко самолета са повредени при опити за прехващане или сваляне на неидентифицирани обекти - пилотите са принудени да приземяват повредените машини, където могат. Няколко изтребителя се разбиват и пилотите катапултират. Говореше се, че някои съветски пилоти дори престанали да съобщават за "чинии" на земята. Те атакували НЛО само ако обектите били забелязани от наземните радари и от земята дошла заповед за унищожаване на НЛО.
Друг опит за сваляне на неидентифициран кораб е направен на 24 юли 1957 г. на Курилските острови. Този път НЛО зависва точно над позициите на съветска батарея за противовъздушна отбрана. Командването на батареята дава заповед за унищожаване на обекта, приемайки го за американски или японски самолет. Огънят обаче не довел до никакви резултати. "Чинията" спокойно се отдалечила по посока на океана.
Помогнаха ли ни извънземните?
През 1965 г. НЛО за първи път реагира на атака от земята. Това се случва по време на войната във Виетнам, където съветски военни специалисти обучават северновиетнамската армия да стреля със зенитни ракетни системи С-75. Батареите С-75 защитавали небето над столицата на Виетнам Ханой и били разположени предимно на 35-40 км от града. На зенитчиците им се налагаше често да променят местоположението си, тъй като американските пилоти бързо ги забелязваха, веднага изпращаха данни на земята - а след разузнавачите от американските летища излитаха бомбардировачи и извършваха тотални бомбардировки на виетнамските позиции.
Един от съветските военни специалисти ми разказа, че един ден над новоразположена виетнамска зенитна батарея се появил огромен тъмен диск с диаметър около 300 метра. Той висял на височина само километър и половина и, разбира се, командирът на батареята заповядал да открият огън по него. По НЛО били изстреляни най-малко десет ракети земя-въздух, но те не нанесли никакви щети на обекта и се взривили при приближаването му. В отговор на агресията НЛО излъчи тънък светлинен лъч, който попадна точно в батареята и извади от строя всички С-75.
Дали извънземните ни помогнаха?
Между другото, не само позициите на Северен Виетнам са представлявали интерес за летящите обекти. През юни 1966 г. над американската военна база в Нха Транг е забелязан НЛО. Обектът висял над базата на височина 150 метра. На земята по това време светлините изгаснали, генераторите отказали и всички средства за комуникация били прекъснати. Войниците изпаднали в паника, офицерите очаквали обектът да бъде унищожен, но след няколко минути "чинията" бързо се издигнала и изчезнала.
Друг инцидент се случва в морето през 1968 г. - два американски патрулни кораба откриват близо до себе си два светещи НЛО. Те се опитали да унищожат обектите, но само повредили един от катерите с "приятелски огън".
През 1980 г. няколко американски войници признават, че една нощ във виетнамската джунгла дори са се сражавали със сиви мъже. Не бива обаче да забравяме, че в тази война САЩ експериментираха много с наркотици - искаха да създадат свръхвойник, така че не бива да приемаме всичко на доверие. Но фактът си остава факт. Любопитно е, че в една от конспиративните американски версии се казва: победата е оставена на виетнамците и СССР, защото... са им помогнали извънземни!
Трагедия над Централна Азия
Ситуация, подобна на случилата се над Ханой, се случва през 1976 г. на един от полигоните в Урал - там по време на изпитанията на най-новите ракети земя-въздух над полигона се извисява огромно кълбо с радиус от половин километър. Командването решило да го свали с ракети, но не успяло - те, също както във Виетнам, се взривили, преди да достигнат обекта. А НЛО след няколко минути се вдигнал и изчезнал от екраните на радарите.
Но истинската трагедия се случи през лятото на 1979 г. в Централна Азия над въздушното пространство на Туркестанския военен окръг. Там от летището на един от изтребителните полкове била забелязана прелитаща над земята "пура" с дължина около 200 метра. Два изтребителя веднага се издигнаха от земята, за да я прехванат. Тъй като "пурата" се насочвала към границата с Афганистан, била издадена заповед за унищожаването й. Водещият пилот успял да изстреля две ракети по целта и... изчезнал във въздуха. По същия начин изчезнали и изстреляните от него ракети, преди да достигнат обекта. След като обектът набрал височина, летецът се върнал на летището. Издирването в планинската местност, организирано от силите на местното военно подразделение, не дава никакъв резултат - не са открити нито останките на самолета, нито тялото на пилота.
Повратна точка
Повратната точка в тази "звездна война" е 1980 г. На 15 април в 00:15 ч. местно време на сто километра северно от Свердловск (сега Екатеринбург) радарът на 4-та отделна армия за противовъздушна отбрана открива четири цели. Те продължавали да променят височината и посоката на полета си. Командването реши, че може да са американски автоматични дрейфуващи балони с оборудване за заглушаване. В 1:30 ч. от пермското летище Болшое Савино и от летището край Нижни Тагил бяха вдигнати два изтребителя МиГ-25 и двойка МиГ-23, за да ги прехванат. Пилотите изразходват почти цялото си гориво при преследването на обектите, но не успяват да прехванат целите. По-късно специалистите по противовъздушна отбрана увериха: радарът ясно показал, че един от обектите изглежда е бил неизправен - изчезвал и след това отново се появявал на екраните.
Тъй като прихващането не успява, е издадена заповед за унищожаване на нарушителите. Пилотът на един от МиГ-25 изстрелва две ракети към най-близката цел и я сваля. Веднага след това останалите НЛО се издигнали нагоре и изчезнали от радарите. Самият пилот обаче по-късно съобщава, че няма нищо общо с поразяването на целта, като се твърди, че миг преди изстрелването на ракетите дисковидният обект е бил ударен от друг летателен апарат с форма на пура.
Падналият диск бил засечен от въздуха в 5:05 ч. - той паднал в тайгата на 20 км южно от Верхотурие. За инцидента е докладвано в Москва на централния команден център на силите за противовъздушна отбрана на СССР и на председателя на КГБ на СССР Юрий Андропов, а до сутринта самолет със специалисти е излетял към Урал. До мястото на катастрофата на НЛО московчани, придружени от военни, бяха отведени с хеликоптер. От въздуха станало ясно, че в тайгата не е паднал балон - на склона на хълма се виждал голям обект с форма на диск.
Тъй като най-близкият път до мястото на катастрофата е само на няколко километра, военните пристигат с коли и веднага отцепват района. Според спомените на полковник Владимир Витков всички войници са били облечени в костюми за химическа защита и всеки взвод е имал дозиметър. При приближаването на диска войниците се почувствали зле, някой повърнал право в противогаза. Въпреки това войниците успели да намерят люк на дъното на диска, но не могли да влязат далеч вътре - ставало им лошо. За да евакуират обекта, военните разкопали диска, за да могат да прекарат кабели под него.
Докато траела работата, Витков наблюдавал как учени в защитни специални костюми все пак проникват във вътрешността на апарата и изваждат от него телата на двамата пилоти - те били поставени в херметични оловни контейнери и откарани в Нижни Тагил, а оттам в Москва. Дискът беше откаран със специален товарен хеликоптер Ми-10К до военното летище край Свердловск, оттам до Раменское, а по-късно и до хангара на Института по физика на високите енергии. Именно след този инцидент е разпространена заповед до военните части на ПВО и ВВС да не откриват огън по неидентифицирани летящи обекти, без да се уверят, че те са земни превозни средства.
Автор: Борис Игнатиев
Източник: https://nlo-mir.ru