Автор на статията е проф. Стоян Съргойчев, Торонто, Канада
(Статията е публикувана на 30 октомври 2012 във Foreign Policy Journal)
В областта на алтернативните енергии 2011 година ще бъде запомнена със забележителния прогрес по отношение на студения (ядрен) синтез постигнат в Италия и по определено реакторa на Андреа Роси, известен под наименованието Е-кат реактор
(http://www.leonardo-ecat.com/fp/index.html) , докато 2012 година ще бъде отбелязана с бавният прогрес при възприемането на това откритие от официалните институции.
Студеният ядрен синтез известен още като Ниско-Енергийна Ядрена Реакция (англ. LENR) предлага нов тип безопасна ядрена енергия, която ще конкурира използваната понастоящем ядрена енергия базирана на радиоактивното разпадането на обогатен уран.
Предимството на студеният синтез е безусловно: липса на твърда радиация и радиоактивни отпадъци, които биха могли да бъдат използвани за оръжие; наличие на голямо количество никел без необходимост от уранови мини, водещи до радиоактивно замърсяване; много по-евтини реактори с малка и голяма мощност; перспективна възможност реактори на базата на студен синтез да бъдат използвани като енергийни източници за космически кораби. Такава възможност е дискутирана и на симпозиум на НАСА през 2011. (http://www.grc.nasa.gov/WWW/sensors/Phy ... C_2011.pdf)
Понастоящем ядрените централи базирани на верижната реакция на обогатен уран са извънредно скъпи - от порядъка на милиарди долари. Цената на ядрената енергия включва не само цената на капиталните вложения но и цената на ядреното гориво в която влизат разноските за урановите мини, за процесът на обогатяване (на уран 235) и за съхранението на радиоактивните отпадъци.
Ядрената енергия е комерсиално въведена за първи път през 1951. За последните 60 години количеството на радиоактивните отпадъци произведени от всички ядрени реактори на Земята е около 225,000 тона и се увеличава с около 12,000 тона за година. Такова концентрирано количество на радиоактивни отпадъци не е съществувало на Земята от времето на нейното образуване преди около 4.5 милиарда години. В много ядрени централи радиоактивните отпадъци от използваното ядрено гориво се съхраняват временно в самата централа за неопределено време и хората обикновено не са осведомени ако не се случи голяма ядрена авария. Голямото радиоактивно замърсяване от аварията във Фукушима през 2011 г. стана именно от съхраняваните там радиоактивни отпадъци. (http://large.stanford.edu/courses/2011/ph241/madres1/)
Възниква въпроса: Защо новата енергия на студения синтез е извън полезрението на тези, които определят енергийната политика? Едната от причините е, че имаме безпрецедентен случай на технологичен пробив който е считан за невъзможен от официалната наука. Това обяснява първоначалното отричане и скептицизма на научните институции следван от мълчание в официалната преса. В резултат на това икономисти и политици продължават стария начин на планиране и използване на държавните фондове без да вземат в предвид новата перспектива. Освен това има и друга не по-маловажна причина обусловена от силните финансови интереси свързани със съществуващите досега енергийни източници.
В днешната епоха на информационен обмен технологичен пробив като студеният синтез не може да остане незабелязан. Скоро или късно новото откритие ще се разпространи глобално, заобикаляйки бюрократичните институции. Някои институции
очакват това да стане но не са в състояние да спрат инерцията в енергийната политика. Така например, НАСА проведе симпозиум за студения синтез през Септември 2011 г. в Глен Изследователският Център, Кливланд, Охайо (един от най-големите изследователски центрове на НАСА). (http://www.grc.nasa.gov/WWW/sensors/Phy ... C_2011.pdf)
На този симпозиум възможността за осъществяване на студен синтез беше възприета и пионерните изследвания на Мартин Флешман и Станли Понс бяха признати за първи път 22 години след техните експерименти през 1989 г. Мартин Флешман доживя да види триумфа на технология за студен синтез реализирана от Андреа Росси и почина на 3 август 2012. Въпреки че възможността за реализация на студен синтез бе призната за първи път в конференция на НАСА, това не беше достатъчно за да се разсее скептицизма в институциите на официалната наука. Въпреки това обаче някои позитивни реакции последваха. На 16 септември 2011 г. американският президент Барак Обама подписа важно изменение на патентният закон, което позволява патентоване на нови технологии включително и такива включващи и студен синтез. Известна практика е че заявка за патент може да бъде отказана, ако обяснението или ефекта противоречи на официално възприетите физически модели. Привържениците на студеният синтез могат да очакват интересни дискусии на предстоящата годишна конференция на Американското Ядрено Общество, която е насрочена за юни 2013 г. и е под мотото: “Следваща Генерация на Ядрена Енергия: Перспектива и Предизвикателство”.
Един от куриозите е че докато изследователската дейност върху студеният синтез беше лишена от държавно финансиране, милиарди долари бяха изразходвани и продължават да текат към скъпите суперколайдери с цел да се спаси проблематичният Стандартен модел в теоретичната физика. Последните експериментални резултати в търсенето на илюзорния Х-бозон донесоха нови разочарования на поддръжниците на Стандартния модел. (http://www.guardian.co.uk/science/2012/ ... odel-boson)
През последните две десетилетия международни научни организации бяха основани от учени които не са съгласни с наложените канонизирани модели в теоретичната физика. Информационният обмен чрез интернет отвори възможността за нови форми на международно сътрудничество. Днес тези учени могат да провеждат онлайн симпозиуми и да организират конференции, където могат да дискутират нови идеи. Алиансът (Natural Philosophy Alliance) (http://worldnpa.org/), основан през 1988 включва няколко хиляди членове от цял свят – учени, инженери и изследователи. Друга голяма научна организация е Обществото за Научни Изследвания (Society for Scientific Exploration) (http://scientificexploration.org/) основано през 1989 и издаващо периодичен рефериран журнал. Годишна конференция на това научно общество през 2012 г. под мотото Bonfire on the Paradigm (силна критика на авторитарно наложени принципи) беше проведена през юни 20-23 в Боулдър Колорадо, САЩ. На тази конференция авторът на тази статия изнесе доклад “Теоретично Обяснение на Студеният Синтез Съгласно Базовите Структури на Материята – Супергравитациона Унифицирана Теория”. Видеозапис на представеният доклад е достъпен онлайн
част-1 - http://www.youtube.com/watch?v=S3gJp8rLHWg ,
част-2 - http://www.youtube.com/watch?v=WQYXj07yf8g ,
част 3 - http://www.youtube.com/watch?v=Di79FvZE ... ure=relmfu
Докладът е подкрепен чрез научна публикация поместена във физическият архив http://vixra.org/abs/1112.0043.
Научни открития днес се сблъскват с нов вид препятствия, не съществуващи преди сто години. Бюрократичните институции на официалната наука са особено чувствителни по отношения на открития засягащи възприети фундаментални становища,
а глобални финансови интереси накланят везните в своя полза. Търсенето на изход от глобалната енергийната криза ни напомня за прословутата фраза на Хамлет от Шекспир: Да бъде или да не бъде?
Новина: Американският милиардер Сидней Кимел подарява 5.5 милиона на Университета в Мисури, САЩ, за изследователска дейност включваща студен синтез!
(http://www.columbiatribune.com/news/201 ... -research/)