Показателен пример за това е откритата през 1975 година в Украйна загадъчна топка, направена от непознат за науката материал, напомнящ черно непрозрачно стъкло. Необичайната находка била намерена случайно. Тя се намирала на осем метра дълбочина и била изровена при строеж на жилищна кооперация.
Веднага непознатият предмет бил изпратен за изследване. Първоначалният анализ показал, че пластът с глина, който бил полепнал по повърхностния слой на топката, бил на повече от десет милиона години.
Установявайки този факт, учените първоначално отхвърлили идеята, че предметът е дело на интелигентен разум, а го отдали на странно стечение на обстоятелствата при нормални природни процеси.
Предметът има обаче съвършени овални форми. По-нататъшни изследвания показали, че топката била пълна с някакво странно вещество. Артефактът бил подложен на рентгенов анализ. Проучването на размера му показал, че създателите му са ползвали не десетична, а двадесетчетвъртична бройна система, която никога не се е прилагала в нито една известна земна култура.
Въпреки всичките странности обаче истинският потрес за учените, проучващи обекта, били крайните данни за плътността на кълбото. Оказало се, че мистериозният обект има отрицателна плътност.
Според изследователите това може да се обясни само с предположението, че топката съдържа в себе си антиматерия. Известно е, че за съществуването на тази субстанция човечеството получава доказателство едва през 1932 година, а първите атоми с антиматерия са създадени от физици, работещи в Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН) през 1995 година.
Учените все още не могат да установят какво е количеството на антиматерията в мистериозната украинска топка, но се знае, че в днешни условия създаването на един милиграм от субстанцията със сегашните методи би струвало сто милиарда долара. От друга страна, унищожаването на един грам от него ще доведе до експлозия, надвишаваща няколко пъти бомбата, избухнала над Хирошима.
Източник: sanovnik.bg
И още по темата за мистериозното кълбо:
Това кълбо, паникьосало навремето КГБ, се пази в най-строга тайна в подземията на руската Федерална служба за сигурност на Лубянския площад в Москва, обяви руският учен Юрий Холодни.
Централата на ФСБ на “Лубянка”:
СНИМКА: РОЙТЕРС
Историята е от февруари 1981 г. Тогава във Военнопромишлената комисия (ВПК) на ЦК на КПСС са поканени двама ръководители на научно-техническите отдели на КГБ, предшественика на днешната ФСБ. Съобщено им е, че група учени са изследвали странен предмет във формата на кълбо. Смятало се, че това е контейнер с гориво за космически кораб от друга планета, посетил някога Земята.
Учените твърдели, че контейнерът съдържа антивещество. В случай, че обвивката на сферата бъде разрушена, антиматерията ще анихилира, като процесът ще бъде съпроводен с взрив на колосална енергия.
Екипът не успял да завърши изследванията, тъй като неизвестни лица взели кълбото и то изчезнало някъде в многомилионна Москва.
Комисията иска КГБ да установи у кого се намира кълбото и то да бъде незабавно иззето. Поставен е срок контейнерът да бъде "неутрализиран" най-късно до 20 февруари, три дни преди откриването на XXVI конгрес на КПСС. Дадени са и указания, че евентуалните похитители на сферата са хора, занимаващи се с уфология или парапсихология.
Наистина по онова време сред парапсихолозите се носи слух за някакъв загадъчен предмет със силно биополе. Някои изтъкнали, че ако кълбото попадне у неблагонадеждни лица, полето може да бъде използвано, за да навреди на съветското ръководство и лично на генералния секретар на ЦК на КПСС Леонид Брежнев.
Само седмица след поставянето на задачата ВПК предава на КГБ доклад от 50 машинописни страници. В него специалистите правят извода, че кълбото е от изкуствен произход. Най-интересното му свойство е, че обладава силата на антигравитацията. Учените установили това, като измерили плътността в центъра на сферата.
Авторите на доклада се подписват като Ф. и М. Вероятно това са изтъкнатите учени В. Фоменко и Д. Менков. Според тях най-вероятно е кълбото наистина да е дошло от друга планета, а предназначението му е да служи за съхраняване на енергия във вид на антиматерия. Изглежда, то е останалона Земята след авария на чуждоземен космически кораб преди 10 милиона години.
Сферата е била открита на дълбочина 8 метра под земята през 1975 г. край село Поповка в Западна Украйна при добив на глина. Намерил я операторът на екскаватора, дълбаещ земния пласт. Той я занесъл вкъщи и я дал на сина си. Момчето пък я дало на учителя си и той отнесъл предмета в местния музей.
Там кълбото изкарало три години. След това дошлият на гости син на учителя го взел със себе си в Москва. Синът бил сътрудник на Института по физика на Земята в съветската столица.
Малко по-късно кълбото попада у московски парапсихолози, които търсят начин да получат биоенергия от него. Според тях кълбото я е събирало и натрупвало от поле, създадено от високоразвита извънземна цивилизация. Парапсихолозите уж извличали енергията, като търкали кълбото с ръце.
За първи път авторите на доклада виждат кълбото, когато отиват на мястото на откриването му край Поповка. Там се появява и парапсихологът Д.. Той носи кълбото с цел да го зареди с енергия от биополето, останало на мястото на кацането.
Самият Юрий Холодни е уведомен на 20 февруари, че трябва да дойде и да вземе кълбото. Оказало се, че парапсихологът Д. не желае да се раздели с него за нищо на света, като изтъква специфичните му качества. Д. вградил сферата в прибор, с чиято помощ според твърденията му чрез биополе можело да бъдат облъчвани живи обекти.
Въздействието можело да бъде както положително, така и отрицателно. Все пак агентите на КГБ му вземат кълбото.
Тайнственият предмет тежи два килограма. А приборът, в който той е вграден, според Д. представлявал генератор. На дъното му имало червено копче с големината на монета от 1 рубла. Парапсихологът заявил, че едно натискане е достатъчно, за да избухне гигантска експлозия. Тя щяла да изтрие от лицето на земята всичко, намиращо се в очертанията на Садовое колцо - знаменития московски булевард, обикалящ центъра на града. Парапсихологът твърдял, че това е устройство за самоунищожаване. Учените и агентите обаче се усъмняват в думите му.
На другия ден работната група се събира в пълен състав. Взето е решение приборът да бъде разглобен и подробно изучен. И тогава се оказва, че зловещото червено копче не е свързано с абсолютно нищо.
Самото кълбо е обвито с няколко слоя изолирбанд и намазано с някакво лепило. Мистериозният предмет има почти правилна обла форма. Групата установява, че центърът на тежестта му при измерването в първоначалния доклад е бил определен погрешно. Точно тази грешка навежда Фоменко и Манков на мисълта, че в сферата имало антивещество. Отгоре на всичко кълбото е стъклено.
Процесът на изследване на кълбото е изпъстрен с куриозни случки. Първо, когато то е засечено и доставено в централата на КГБ на "Лубянка", заповедта за прекратяване на търсенето се забавя. На 23 февруари, при откриването на конгреса на КПСС, на Брежнев му прилошава още докато чете встъпителното слово. Прякото телевизионно предаване е прекъснато без никакви обяснения. А агенти на КГБ, които продължавали да търсят кълбото, сметнали, че парапсихолозите са започнали чрез него да въздействат върху другаря генерален секретар.
По-късно се оказва, че в кълбото има пукнатини и в тях е попаднала вода. Така фактът, че то не е херметично, отхвърля тезата, че в него има антивещество.
Остава обаче в сила хипотезата, че обектът е оставен от пришълци в далечното минало. Пристъпва се към по-точно датиране и става ясно, че сферата не е на 10 милиона години, но въпреки това е на "преклонна" възраст, която обаче в доклада не е посочена. Със сигурност е установено, че предметът е артефакт, тоест има изкуствен произход. Криминалисти установяват, че е направен от материал, подобен на стъкло за бутилки. С тази разлика, че съдържал десетократно повече стронций.
Специалистите от КГБ установяват и че кълбото не е източник на неизвестен вид енергия, а също и че няма парапсихологически свойства. Агентите обявяват задачата си за изпълнена и решават смятаната дотогава за изключително опасна палеонаходка да се заведе в архива като загадъчен, но безвреден предмет с неизвестен произход.
После в историята се включва самият Юрий Холодни. Той отива в Западна Украйна, където е открито кълбото и където от векове хората са се занимавали с надуване на стъкло. След дълги и безплодни разговори ученият попада на ченге, което се сетило, че в етнографския музей на Академията на науките на Украинската ССР работи жена, знаеща всичко за стъклото. Тя се казва Фаина Петрякова.
Още щом видяла кълбото, Петрякова заявила, че това е гало. Така се нарича предмет от бита, използван от украинските селяни през XVII-XIX век за гладене на тъкани. Жената обяснила необикновения химически състав на сферата с това, че селяните правили гало от останалите в пещите отпадъци от стъклото, които не ставали за нищо друго. Тя установила също, че тайнственият обект е лежал под земята само 150 години.
Историята на мистериозното кълбо обаче не свършва дотук. Учените така и не успяват да убедят предишния му притежател - парапсихолога Д., че предметът няма никакво биополе. Той настоявал да му върнат "генератора" на всяка цена. Затова специалистите спешно направили същото по размер кълбо и го монтирали в прибора на Д. Човекът изобщо не се усъмнил.
В средата на 80-те години същият Д. започнал да засипва високите инстанции в СССР с предложения за използването на генератори за лечения на болести, за превръщането на метали в злато и дори в оръжия за унищожаване. Някои хора се заинтерсували от идеята.
Така специалистите от КГБ за втори път се "сблъсват" с мистериозното кълбо, по-точно с неговото копие. Без да е усетил подмяната, Д. вече твърдял, че с помощта на кълбото е създал устройство, излъчващо Д-вълни. С негова помощ той бил спрял наводнение в Ленинград и бил намалил броя на инфарктите на миокарда.
Много хора вярвали на Д. Най-уникалният случай бил, когато той успял да убеди един от партийните лидери на Естония, че под земята в покрайнините на Талин има летяща чиния, претърпяла катастрофа. Партиецът пратил екип, който разровил целия район, но не открил нищо.
Истинското кълбо и до днес е в мазетата на "Лубянка", но никой вече не се сеща за него.
Източник: 24chasa.bg