Мистерията на скелетa от Атакама най-после беше разрешена

Мистерията на скелетa от Атакама най-после беше разрешена

Мнениеот west003 » Пет Мар 23, 2018 4:41 pm

Скелетът от Атакама или Ата, както е кръстен на чилийската пустиня, където са открити останките, има само десет чифта ребра. Човек обикновено има 12. Черепът на Ата се стеснява в удължена изострена брадичка.

Изображение

Костите са калцирани като на дете на възраст между 6 и 8 години. Възрастта на този скелет обаче не съвпада с размера му. Ако Ата някога е била изправена, височината й е била 15,24 см (6 инча) – височина, която е недостатъчна дори да надникне над минзухар.

Видът и характеристиките на Ата естествено привлякоха вниманието на уфолозите, които подозираха, че скелетът може да се окаже забележително доказателство за наличие на извънземни.

Ата наистина е нещо забележително. Но е човек, според доказателствата, извлечени от костите. Изследването беше публикувано на 22 март в журнала Genome Research.

казва Гари Нолън, генен инженер в Университета Станфорд и автор на изследването. „Всички се раждаме с мутации, в случая змийските очи са въпрос на късмет.“

През 2013 г. Нолън публикува проекто данни за генома на Ата, които (макар и с известни празнини) още тогава потвърдиха, че скелетът има човешка ДНК. Новото изследване представлява целия геном, включително необичайните мутации.

Историята на Ата започва в северно Чили, един от най-сухите региони в света. Атакама свързва Земята с космоса. На високото плато НАСА тества роувърите за Марс, управлява ги по скалистите и прашни терени, които много добре играят ролята на повърхността на Червената планета.

На небето почти никога не се появява дори малко облаче, което дава възможността на гигантските телескопи да претърсват открития космос. Пустинята ще бъде дом и на най-големия в света телескоп, наречен „Европейски екстремно голям телескоп“ (European Extremely Large Telescope), чието строителство започна миналата година.

В тази пустиня, края черквата на изоставено село са открити останките на Ата през 2003 г. Колекционерът, който сега притежава скелета, е поръчал Ата на черен пазар за археологически находки, обяснява Нолън.
Ата се пази сега на охранявана локация в Испания, казва Стивън Грийр, пенсиониран лекар от спешната помощ, който сега се е посветил на разкриването на правителствени тайни за срещи с извънземни.

Грийр срещнал за първи път собственика на Ата на испанска конференция на уфолози през 2009 г. След известно убеждаване, колекционерът се съгласил да разреши на Грийр да вземе малка проба от едно от ребрата на скелета.

Когато Грийр държал Ата, се удивлявал на размера й: Тя е толкова малка, че се побира на дланта на ръката му, разказва той. През 2013 г. той съпродуцира документалния филм Сириус, в който е включено първото генетично изследване на Нолън.

Нолън не сам в своето разследване. Ученият от Станфорд е включил редица изявени в различни области експерти в проучванията си, включително такива, които имат експертиза в древна ДНК.

Ата обаче, съхранена в условията на супер сухата Атакама, не е древна мумия. През вековете ДНК се „чупи“ до отделни фрагменти. Все пак генетичният материал е твърде пълен, което свиделества, че възрастта на скелета не е повече от няколко десетилетия, обяснява Нолън.

Нолън въвлякъл в проучването Ралф Лахман, педиатър и радиолог в станфордската детска болница Лусил Пакард. Лахман анализирал рентгенови снимки на скелета, а лекарят, по думите на Нолън е "най-големият в света експерт по костни заболявания и аномалии."

На базата на данни, извлечени от костите, изглежда, че скелетът е развит като за 6 годишно дете. "Но, за да е ясно, Лахман никога не е твърдял, че Ата е починала в детството си", казва Нолън.

Той каза, че костите изглеждат като на 6-годишно, обяснява Нолън.

Сравнението на генома на Ата с геномите на шимпанзе и маймунка изключило нечовешки произход. Предците й са южноамериканци, най-вероятно чилийци. Учените не са открили също Y хромозома, което потвърждава женския пол на Ата.

Новото изследване използва гигантска база данни, наричана от Нолън "фенотипна-генетична корелация." Фенотипът на индивида е сбор от неговите или нейните характеристики, включително височина, цвят на очите и влажност на ушната кал.

Гените, както и околната среда, влияят върху фенотипа. От милиардите нуклеотиди, които са отделните елементи изграждащи гените, авторите са идентифицирали 3 милиона вариации.

Тази масивна база данни е подобна като концепция на социална мрежа, "разоравана" за информация от фирмите, обяснява Нолън. Ако Кеймбридж Аналитика събере достатъчно информация за твоите „лайкове“ и съответно нехаресвания, фирмата може да предскаже политическите ти предпочитания и ориентация.

По същия начин, с достатъчно гени, учените могат да предвидят кои индивиди ще имат сходен фенотип. В повечето случаи гените на Ата съвпаднали с тези при индивиди с костни заболявания и аномалии. Броят на мутациите, казва Нолън, не е необичайно висок.

Това, което е необичайно обаче, е къде са концентрирани.

"Това е супер рядък човешки фенотип", казва съавторът на изследването Санчита Батачария, експерт в областта на биоинформатиката в Университета Калифорния Сан Франциско.

"Ата е един от най-редките, които някога сме наблюдавали, с размер едва 6 инча и напреднала костна възраст."

Атул Бут, създател на база данните и професор по медицина в USCF, казва, че Ата има 64 необичайни мутации в скелетната система. Между тях ученият е открил и два варианта, нови за научната литература, които кодират изобилен структурен протеин, наречен колаген. Колагенът играе толкова важна роля в нашите кости, колкото стоманата за небостъргачите.

Всички казват, че историята, разкрита в нейните гени е трагична. "Броят на мутациите предполага, че не е оцеляла дълго," казва Батачария, "дори да се е родила жива".

Като се има предвид произхода, лесно можем да си представим отчаяна майка, която носи новороденото на свещеника. "Намерена е до черквата, където вероятно е била къщата на свещеника, тялото е било положено с ръцете острани, свещеникът е умрял, времето е минавало…"

Нолън казва, че не вини собственика за неговото любопитство да изучава Ата. В крайна сметка отне 5 години на 10 учени да разберат какво е тя. Нито пък съжалява за вложените усилия в изследването или пък за инвестицията, която е направил, за да финансира проучването, отнело около 50 хиляди долара в брой и около четвърт милион долара във време.

"Сега вече знаем, че тази конкретна комбинация от гени води до скоростен растеж на костите", казва той, надявайки се, че това познание ще се комбинира например с техники за лечение със стволови клетки и така ще се решават проблеми на хора със специфични заболявания на костите.

За мен това е красотата на науката, добавя той.

Нолън казва, че се надява историята на Ата да приключи там, където е започнала:"Може би трябва да бъде върната на Чили. Може би трябва да получи погребението, което заслужава."

Източник: The Washington Post
Превод: http://megavselena.bg/misteriyata-na-tozi-malyk-izvynzemen-skelet-nay-posle-beshe-razreshena/
west003
 
Мнения: 1773
Регистриран на: Пет Дек 17, 2010 1:30 pm

Назад към Наука

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта

cron