Извънземни под водата

Извънземни под водата

Мнениеот west003 » Пет Окт 05, 2018 3:19 pm

При цялата грандиозна митология, свързана с НЛО, малцина са чували за техните мистериозни водолюбиви събратя – неидентифицираните подводни обекти (НПО), наблюдавани не в небето, а в океаните. Подобно на НЛО, загадъчните подводни обекти не са съвременен феномен. В историческите хроники има множество сведения, тълкувани от уфолозите като свидетелства за неизвестни апарати. Тези „свидетелства”, открити от неуморните търсачи на „древни извънземни” стигат чак до времената на Древен Египет. Често цитиран от изследователите на „водните НЛО” е един откъс от дневника на Христофор Колумб, описващ нощта срещу 12 октомври 1492 г. – денят, в който експедицията за първи път достига суша – остров от Бахамския архипелаг. В съответния абзац се казва, че адмиралът и още неколцина от екипажа на каравелата „Санта Мария” са видели в морето загадъчна светлина, наподобяваща „светлината на восъчна свещ, движеща се нагоре и надолу”.

Изображение

Едно от най-впечатляващите наблюдения на неизвестни подводни обекти през 20-ти век става факт през март 1963 г. По време на военноморски учения в близост до Пуерто Рико сонарите на американски военни подводници регистрират неидентифициран подводен обект, движещ се със скорост над 150 възела (278 км/ч.) на дълбочина над 6 км.

Изображение

Загадъчният обект е следен в продължение на 4 дни от цялата група кораби. Трябва да отбележим, че съвременните военни подводници не могат да се спуснат на дълбочина от 730 метра без корпусът им да се смачка от водното налягане. При това най-бързите подводници, руските съдове от клас „Акула” могат да се движат под вода с максимална скорост от 35 възела (65 км/ч).

Изображение

При това обаче най-известният случай на НПО е популярният инцидент от градчето Шаг Харбър, на атлантическото крайбрежие на провинция Нова Скотия (Канада). Късно вечерта на 4 октомври 1967 г. местни жители забелязали над залива да се рее нисколетящ НЛО с жълтеникави светлини.

Изображение

Обектът кацнал на морската повърхност, но скоро потънал, оставяйки върху нея дълга половин миля ивица от жълта пяна. Свидетелите твърдят, че жълтите светлини са продължили да се движат под водата. Всичко това е наблюдавано директно от най-малко единадесет човека, включително от трима полицаи от канадската полиция. При всички случаи половин час след инцидента спасителните екипи вече са на мястото и заедно с полицията, бреговата охрана и много рибарски лодки щателно претърсват залива, без да открият никаква следа от предполагаемата самолетна катастрофа. На следващият ден става ясно, че по цялото крайбрежие няма нито един изчезнал самолет, граждански или военен. Два дни по-късно на място пристигат водолази на канадския военен флот, които претърсват детайлно дъното на залива в продължение на три дни. Тяхното търсене също остава напълно безрезултатно. Или поне такава е официалната версия, както би казал всеки уважаващ себе си любител на конспиративни теории. Според някои сведения загадъчният обект е изминал под вода разстояние от около 50 км до място в близост до крайбрежния град Шелбърн, където е било проведено мащабно и свръхсекретно издирване с участие на американки и канадски военни кораби. Цитират се и други наблюдения, според които към първия обект се е присъединил втори, който се е гмурнал от небето в океана. След известно време двата НЛО са излетели заедно от водата.

Според някои уфолози няма принципна разлика между НЛО и НПО, доколкото много от „летящите чинии” са забелязвани да се гмуркат във водна повърхност, или да излитат с огромна скорост от нея. Според някои от тях, включително известния руски уфолог Владимир Ажажа, поне половината от всички случаи на НЛО са наблюдавани над водна повърхност, или поне в близост до нея. Не е ясно каква е стойността на това наблюдение, доколкото е известно, че 70% от повърхността на планетата е покрита с вода, а значителна част от световното население живее на самата крайбрежна ивица или в непосредствена близост до нея. Със сигурност обаче мнозина „феноменолози” стигат по-далеч, говорейки за мрежа от „подводни бази” на извънземни НЛО, разположени в цял свят.

Изображение

Местоположенията на тези бази дори са отбелязани на подробни карти. На особена популярност сред уфолозите се радва предполагаемата подводна НЛО база, разположена в протока Санта Каталина, до крайбрежието на Южна Калифорния. От 1947 г. до днес на това място са наблюдавани стотици случаи на НЛО, излизащи или влизащи във водата, включително от военни, полицаи и служители на бреговата охрана. Нещата стигат до там, че през 60-те и 70-години на 20. век тази част от калифорнийското крайбрежие става притегателен център за хора, които искат да видят НЛО „на живо”. Най-цитираният случай, свързан с „подводната извънземна база” в Санта Каталина става факт на 14 юни 1992 г. На този ден голям брой очевидци, напълно независимо един от друг, съобщават за повече от 200 обекта, които излитат от водата, „увисват” във въздуха за момент и след това рязко ускоряват и изчезват в небесата – всичко това при пълна тишина. Инцидентът е отлично документиран, включително със запазени телефонни записи на очевидци, обаждащи се на местната полиция.

Изображение

Не е ясно какво означават тези безспорно интригуващи наблюдения. В ентусиазма си обаче някои самоуки изследователи стигат дотам, че говорят за евентуалните размери на подводната извънземна база. "Точното местоположение и размер на базата остават догадка. Но при големия обем апарати, забелязвани по едно и също време, както и поради географския обхват на наблюденията, базата вероятно е изключително голяма, както и много дълбока, за да бъде избегнато нейното разкриване" се казва в един анонимен текст, цитиран в различни уфологични сайтове. Една от по-трезвите догадки по случая обаче свързва „повишената активност на НЛО и НПО” в протока със съвсем официалната повишена подводна и надводна активност на американската военна флота в тази част от крайбрежието. По време на Втората световна война целият район, включително протока и островите са под пълен контрол на военните. В днешни времена американските ВМФ контролират „само” островите Сан Никълъс (Свети Никола) и Сан Клементе и прилежащите им водни пространства, в комбинация с множеството военни инсталации в целия регион. Тук целогодишно се провеждат учебни стрелби, както и тестване на нови оръжия, включително ракети, торпеда и изстрелвани от подводници безпилотни летателни апарати.

Към момента феноменът на неидентифицираните подводни обекти остава напълно неразрешен от науката. Нещо повече, докато въздушните НЛО през годините са били обект на десетки систематични изследвания от страна на правителствени, научни и военни институции, подводните феномени остават предимно в ръцете на уфолози-аматьори и предприемчиви любители на загадки. Тези ентусиасти дават най-доброто от себе си. В резултат „теориите” за съществуването на НПО са много и в повечето случаи демонстрират впечатляващото въображение на техните автори. Едно от популярните тълкувания за подводните феномени е, че те са дело на потомците на великата цивилизация на Атлантида. Това обаче е само нюанс във всеобхватната тема за съществуването на изключително развита древна подземна (и подводна) цивилизация, която вероятно е създала и отгледала човечеството. Друга чисто „земна” теория приписва предполагаемата огромната мрежа от дълбоководни бази за НПО на някои правителства или пък на богати корпорации, гонещи някакви свои интереси. Разбира се, нашите вселенски братя по разум също не са забравени. Според някои огромните подводни бази принадлежат на извънземна раса, която се спотайва в дълбините докато подготвя колонизация на Земята и изтребване на човешкия род. Друг, по-благовиден вариант е, че „те” са дошли тук в дълбоката древност, но са „закъсали” по някакъв начин и сега се крият от нас докато се опитват да се приберат у дома.

Всичко това не бива да ни учудва, доколкото дълбокият океан винаги е заемал почетно място в тъмното подсъзнание на човечеството. Чудовищата от дълбините винаги са вълнували хората – от древната легенда за Кракен до специфичния субжанр от научната фантастика и филмите на ужасите, който бихме могли да наречем „те идват от дълбините”. В това число са класики на нискобюджетния „хорър” като „Хуманоиди от дълбокото” (Humanoids from the Deep, 1980), съвременни филми като Гостоприемникът (The Host, 2006 г.) или „Чудовищно” (Cloverfield, 2008 г.). В дългия списък е и филмът „Бездната” (The Abyss, 1989 г.) на режисьора Джеймс Камерън, който описва обитателите на дълбокия океан като развита цивилизация от ангелоподобни светещи същества. Разбира се, не бива да забравяме и любимото морско чудовище на човечеството – Годзила.

Факт е, че днес знаем много повече за повърхността на Марс, отколкото за мрачните неизследвани дълбини на земните океани. Това със сигурност оставя отворена вратата към бъдещи открития, които биха могли да хвърлят светлина върху загадъчните подводни обекти. В същото време, без да обиждаме вярата на мнозина в това, че „извънземните са тук” ще споменем само, че до момента науката не разполага с доказателства, че НЛО (или НПО) са летателни апарати на наши космически братя по разум. Затова, нека третираме неидентифицираните подводни обекти като това, което са - една разпалваща въображението загадка, която е възможно някой ден да намери своето разрешение. Междувременно можем спокойно да причислим мистериозните обекти във водата и във въздуха, към митологията на 20. век, в компанията на Йети, Неси, Годзила, зомбитата и супергероите.

Автор: Начо Стригулев
Източник: списание „Мениджър”
west003
 
Мнения: 1812
Регистриран на: Пет Дек 17, 2010 1:30 pm

Назад към Разни

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта

cron