На 6 април 1966 г. в 11:00 ч. в Клейтън Саут, предградие на Мелбърн, щата Виктория, Австралия, клас ученици и учител от гимназия "Уестъл" току-що са приключили с час по физическо възпитание на открито. Денят бил прекрасен, светъл и ветровит. Един ученик забелязал НЛО в небето, докато учениците се придвижвали към сградата. То било сиво и с форма на чиния, с лилав оттенък. По размери приличало на училищен автобус.
Андрю Грийнууд, преподавател по природни науки, очевидно забелязал обекта в същия момент. Той казал, че се е намирал на около 400 метра от него, имал е формата на диск и не е имал забележими знаци. Движейки се в югоизточна посока, обектът увиснал над чифт електропроводи и преминал покрай югозападния ъгъл на училищния имот, когато потънал под борова горичка и изчезнал над поляна, известна като The Grange. С разпространението на информацията за НЛО все повече деца излизат навън, за да го наблюдават. Обектът се появил отново пред училището няколко минути след изчезването му над поляната, където останал видим около 20 минути. По това време около 200 деца и преподаватели стояли навън и наблюдавали кораба. Скоро след това към събирането се присъединили още хора, като общият брой на свидетелите достигнал почти 350 души.
Според свидетели на мястото на инцидента обектът се е задържал безшумно в небето, когато един самолет се е приближил и е започнал да кръжи над него. Скоро след това пристигнали още четири самолета, които заобиколили целта. Всеки самолет се редувал да се приближава към обекта с повишено внимание. Когато се приближавали, предметът се отдалечавал. "Преследването" продължило повече от половин час, когато обектът внезапно се издигнал и полетял на северозапад. Според свидетели той изчезнал за няколко секунди. Учениците се втурнали към оградата в близост до поляната, когато НЛО изчезнал. Те забелязали на поляната определена кръгла вдлъбнатина от въртяща се, обезцветена трева. Военни пристигат на мястото около 15:00 ч.
Военни служители и служби за спешна помощ пристигат в училището часове след наблюдението, но преди да започне учебният ден. Те разпитват децата и учителите в опит да разберат какво са видели. Разследващите НЛО започват официално разследване на 8 април 1966 г. Викторианското общество за изследване на летящите чинии посещава училището на 8 април и разговаря с децата. В района зад училището следователите откриват "земен знак". Според докладите земната следа е описана като огромно, сферично парче жълта сплескана трева с вихрен дизайн. Границите на вдлъбнатината били обезцветени и ясно очертани.
На 9 април 1966 г. изследователите на феномени в Австралия идват да разследват. Брайън Бойл е изпратен от групата Phenomena Research Australia три дни по-късно да разследва. Към него се присъединяват четирима следователи от армията. Бойл провежда многодневни разговори със свидетели и събира почвени проби от земната следа. Почвената проба, от друга страна, била погрешно поставена, преди да може да бъде изследвана. Не било възможно да се получат допълнителни почвени проби. Дни след инцидента фермерът, който притежавал земята, уж подпалил района на земната следа. Наблюдението е отразено във вестник Dandenong Journal на 14 април 1966 г.
Въпреки мащаба на наблюдението, на местните медии им отнело повече от седмица, за да публикуват пълни материали. Вестник Dandenong Journal пръв съобщава за събитието. Статията е поместена на първа страница на вестника. На следващата вечер местната телевизия Nine News излъчила пълен репортаж от разследването на инцидента. Архивните кадри на предаването вече са изгубени. Властите дават обяснение на 21 април 1966 г. На 21 април 1966 г. случката отново е публикувана на главната страница на местния вестник. Този път официалните лица представят обяснение, което звучи странно подобно на обяснението, дадено десет години по-рано за наблюдение в Розуел, Ню Мексико. Съобщава се, че става дума за метеорологичен балон. От друга страна, петте самолета, забелязани да следват НЛО, остават загадка. В околността не е имало самолети и никой от местните пилоти не е съобщил, че е участвал в преследването.
Д-р Джеймс Е. Макдоналд разследва наблюдението на Уестъл. Д-р Джеймс Е. Макдоналд, американски физик, се включва в изследването и съставя интересна колекция от записи на интервюта и бележки на свидетели. Андрю Грийнууд, учител по природни науки, е интервюиран от него. Един уплашен младеж се втурна в класната стая на Грийнууд и му съобщил, че навън има летяща чиния, а той за първи път чува за НЛО. Той предположил, че младежът е полудял или нещо подобно, затова не му обърнал внимание, но когато детето твърдяло, че този обект е в небето, той излязъл да го проучи. Когато излязъл навън, забелязал скупчване на ученици, които се взирали към североизточния ъгъл на училищната територия, и когато се приближил, твърдял, че е видял НЛО, който се носел близо до електропровод. Г-н Грийнууд го описва като "кръгъл, сребрист обект с размерите на автомобил с метален прът, насочен във въздуха". Според Макдоналд Грийнууд си спомня също, че е станал свидетел на преследването на НЛО от петте самолета. "Той го описа като най-невероятния полет, който някога е виждал".
"Самолетите правеха всичко възможно, за да достигнат обекта", добави той и казал, че никога няма да разбере как са избегнали сблъсъка. Когато се приближавали твърде близо до нещото, то се ускорявало бавно, после бързо, после се отдалечавало от тях и спирало. След това те отново го преследвали и се случвало същото. Грийнууд потвърждава, че директорът на училището Франк Самбълбе излязъл навън след около 30 минути и наредил на всички да се върнат в клас. След това директорът провел съвещание и казал на всички да спрат да говорят за срещата. Грийнууд имал ясен спомен за исканията на директора. "Той изнесе лекция на учениците и ги предупреди, че ако говорят за това, ще бъдат жестоко наказани, а персонала предупреди, че ако изобщо го обсъждат, ще загубят работата си."
Макдоналд твърди, че според много свидетели малко след наблюдението в училището са пристигнали "строго облечени лица в черни костюми". Съобщава се, че мъжете са казали на инструкторите и децата в училището да си замълчат за инцидента. "Мъжете в черни костюми" според Макдоналд са сплашвали свидетелите. Едно от децата му дало изчерпателен разказ за наблюдението, но след това половин час по-късно отказало да говори с него за това. Той не обвинява нежеланието на ученика да разговаря с него в заповед на директора на училището. Беше сигурен, че младежът е пропуснал училищното събрание, на което директорът е инструктирал учениците да не обсъждат инцидента. Останал с впечатлението, че ученикът е бил заплашван. Заплахите към преподаватели и ученици също повлияли на медийното отразяване. Накратко, то спряло всяко отразяване на историята. "Тъй като медиите продължиха да се сблъскват с официалната стена на мълчанието, това престана да бъде история и се превърна просто в спомен за засегнатите."
Години след инцидента се появяват свидетели. Те започват да разказват за видяното десетилетия след случката. Когато НЛО кръжи над гимназията Уестъл, Джой Кларк е едва на 12 години. Тя ярко си спомня събитията от този ден. "Бях в клас, когато разказът ни беше предаден от съученици. Забелязах летящите чинии, докато бързахме надолу към овала. Според мен те не бяха от тази планета. Трябваше да са от друга страна, тъй като никога не бях виждал подобно нещо". По думите на Джой се появили военни и "мъже в черно", които заповядали на учениците да мълчат. "Войниците бяха дошли, пристигнаха и полицаите. Докато мъжете в черно разпитваха някои от другите младежи, ни съобщиха, че сме били емоционални и това не се е случило".
НЛО е видяна и от Стивън Кеърнс и майка му. За разлика от другите ученици, Кернс успя да наблюдава събитието от различна гледна точка. След посещение при зъболекар Стивън се връщал към училище, когато видял нещо странно в небето. "Забелязах сребрист обект, подобен на диск, в далечината. Първоначално обаче беше толкова далеч, че нямах представа какво е това. Сребристият обект, наподобяващ диск, се ускори до точката, в която се оказа точно над нас... Той се задържа няколко секунди, преди да отлети толкова бързо, колкото беше пристигнал."
Тери Пек е писател. Тери Пек играе крикет, когато забелязва летяща чиния в небето. "Бях само на около седем метра от нея", казва разказвачът. Тя беше кръгла и по-голяма от автомобил. Смятам, че под нея видях някакви светлини. Две други жени бяха пристигнали преди мен. Бяха бледи, изключително бели, призрачно бели, а едната беше ужасно разтревожена. Те просто заявиха, че са припаднали или са припаднали. За транспортирането на една от жертвите до болницата беше използвана линейка". Тери също смята, че ситуацията е била замазана.
"Всички бяхме извикани на събрание... Също така ни призоваха да пазим тишина. Много бих искал някой от военните да излезе и да каже: "Да, случи се, приземи се и имаше прикриване".
Жаклин Арджент е модел и актриса. Един от първите ученици, наблюдавали мястото на кацане, е Жаклин Арджент. Тя надникнала през оградата, след като обектът с форма на чиния отлетял, и забелязала вдлъбнатите следи от кръгове в тревата. "Отначало предположих, че това е експериментален самолет, но през всичките тези години не се е появявало нищо подобно." Жаклин потвърждава, че е била разпитвана след инцидента, и твърди, че лицата, които са я разпитвали, са се опитали да я злепоставят заради нейните показания. "Те носеха висококачествени дрехи и говореха ясно. Предполагам, че си видяла малки зелени човечета - добавиха те. Дали предметът не е бил нищо повече от балон?"
През 2014 г. изследователят Кийт Бастърфийлд твърди, че е открил информация в Националния архив, която показва, че обектът е бил просто балон. По-точно, свръхсекретен балон, който е извършвал радиационни тестове. Той твърди, че през 60-те години на миналия век в региона са летели подобни балони. Той обаче признава, че не може да бъде сигурен. "Това, което е забележително, е отсъствието на документ, в който подробно да са описани четирите изстрелвания през април 1966 г., едно от които е било насрочено за 5 април 1966 г., ден преди Уестъл." Сега свидетелите опровергават хипотезата на Бастърфийлд, като посочват, че обектът, който са видели, е бил достатъчно близо, за да го видят ясно като твърд диск.
Освен това съобщават, че то се е отдалечило със страшно висока скорост.
В Мелбърн се случило важно събитие. Наблюдението в гимназията Уестъл е все още прясно в съзнанието на хората. Децата, които в момента на писане на статията са в края на петдесетте си години, все още се надяват на отговор. Междувременно мястото на кацане е превърнато в мемориален парк, за да се отбележи въздействието на най-голямото масово наблюдение на НЛО в Австралия върху местните жители.
Източник: mystery.citestesitu.com