Аномалиите трябва да се разбират като НЛО - преди всичко тези, които необезпокояемо летят от няколко години в небето над САЩ до самолетоносачи, изтребители и други военни съоръжения.
Малко по-рано в подобен "уфологичен" дух се изказа генерал Глен ВанХерк, ръководител на Северноамериканското командване за въздушно-космическа отбрана (NORAD). Той заяви, че Пентагонът не се отказва от версията, че НЛО или UAP, според сегашната терминология, са създадени от извънземни.
Изображение на едно от НЛО на екрана на инфрачервения радар:
Напоследък както военните, така и учените, участващи в "цялостното изследване", използват вместо обичайната и традиционна формулировка Неидентифицирани летящи обекти (Unidentified Flying Objects) или накратко НЛО (UFO), по-модерната и, очевидно, по-солидна - Неидентифицирани въздушни явления (Unidentified Aerial Phenomena) или съкратено UAP.
Последното разкритие идва от обширна статия, подготвена от Къркпатрик с професор Ейбрахам Льоб, който е в Харвард Смитсониън център по астрофизика, председател е на катедрата по астрономия на Харвардския университет и е член на Президентския съвет на САЩ по наука и технологии.
Къркпатрик преди да бъде назначен в AARO е бил главен научен сътрудник в Центъра за ракетно и космическо разузнаване на Агенцията за отбранително разузнаване.
Очевидно "главният уфолог на Пентагона" се е вдъхновил от идеите на Льоб, който стана известен на целия свят, защитавайки версията, че Слънчевата система е пресечена от извънземен кораб - Оумуамуа или "Пратеник, който пръв пристигна отдалеч" в буквален превод от хавайски. Така в крайна сметка те нарекоха мистериозната пура с дължина около 400 метра, която беше забелязана през октомври 2017 г. от астрономи от Хавайския университет. Траекторията на "пурата" се простираше до други светове - или до съзвездието Дева, или до Еднорога, или до Кита. Тя летеше с голяма скорост - около 100 хиляди километра в час. Беше необичайно ярък - блестеше като метал, имаше повърхност със сложна форма и най-важното, периодично се ускоряваше - сякаш някой го контролираше. Льоб дори написа книга, обобщаваща всички странности на Оумуамуа.
В доклада Льоб и Къркпатрик отиват дори по-далеч, като твърдят, че "Оумуамуа може да е бил кораб-майка, който е изстрелял няколко десетки, ако не и стотици, сонди, предназначени да изследват Земята и околоземното пространство".
"Тактиката не се различава фундаментално от тази, използвана от НАСА в техните мисии", пишат авторите.
Тези мистериозни обекти, които пилотите на ВМС на САЩ са видели на инфрачервени радари, може да са автоматични сонди.
Сегашните телескопи не са засекли "кацането" на извънземните, тъй като сондите са малки и отразяват малко слънчева светлина. Но един от тях, изглежда, все пак беше хванат - все същият Льоб и, както се оказа по-късно, военните, които откриха обекта, класифицираха информацията относно преминаването му.
Според наблюденията на Льоб и колегата му Амир Сирадж на 8 януари 2014 г. тяло с размер около метър и тегло около половин тон е навлязло в земната атмосфера и в същия ден е паднало в Тихия океан близо до Папуа Нова Гвинея.
Обектът се движеше два пъти по-бързо от 'Oumuamua - със скорост от 216 000 километра в час. За метеоритите и астероидите, циркулиращи в Слънчевата система, тази скорост не е типична.
Учените представиха своите аргументи в статия, която беше изпратена до The Astrophysical Journal Letters. Но публикацията нямаше. Космическото командване на Съединените щати (USSC) се намеси, привидно защото Льоб и Сирадж използваха данни от шпионски сателит на Министерството на отбраната и станции за проследяване. С тяхна помощ военните контролират движението на балистичните ракети и разпознават ядрени експлозии. Разкриването на данните би разкрило възможностите на системата.
Но изведнъж, в началото на април 2022 г., генерал-лейтенант Джон Шоу (Lt. Gen. John E. Shaw), заместник-командир на USSC, изпрати специален меморандум до НАСА, в който призна, че учените са определили правилно скоростта на обекта по едно време. А че е толкова високо – заедно с хиперболичната траектория на обекта, безспорно показва, че той не е локален, а междузвезден.
Мястото на падането на обекта е известно, което Льоб, а сега и Къркпатрик и, кой знае, може би всички AARO смятат за автоматична извънземна сонда. Остава да го намерим. Учените са определили района, в който ще бъде изпратена експедицията: размерът от 10 на 10 километра не е толкова голям, че да не се разчита на успех. Освен това предметът трябва да е магнитен. Което ще улесни задачата.
Търсенето ще е в рамките на изследователския проект "Галилео" (Galileo Project). Самата експедиция вече е изцяло финансирана.
В същото време се предполага, че ще се открият други сонди - тези, които все още са в космоса и все още се крият сред многобройните NEO - обекти, близки до Земята. Има планове да ги търсим с помощта на обсерваторията Vera C. Rubin, оборудвана с широкоъгълен рефлекторен телескоп, който ще започне да снима небето от високата планина Cerro Pachon в Чили от 2023 г.
Между другото, възможно е корабът-майка да е друг обект в Слънчевата система - астероид 2011 AG5, който прелетя покрай Земята в началото на февруари 2023 г. Няколко изображения, направени от 70-метровата радарна антена на Goldstone Solar System в Южна Калифорния, показаха, че обектът е с форма на пура, почти като Oumuamua, но по-дълъг - около 600 метра. И траекторията също се промени.
Източник: https://www.kp.ru/daily/27478/4734478/