Ние не сме сами и Те са тук

Преди повече от двадесет и пет години видях документален филм на Ерих Фон Деникен относно това, че вероятно планетата Земя е била посещавана в древността от същества от други цивилизации.

Размишлявайки върху тази догадка допуснах, че това е напълно възможно, а и защо да не е възможно? Вдъхновен от новото ми занимание със изследователска страст събирах всичко, което се публикуваше по вестниците, макар и по него време да е било съвсем оскъдно.

Интернета го нямаше още, но имаше списание „Космос“ и там често между новостите в космонавтиката се прокрадваше и по някоя загадка, която нямаше научно обяснение.

Появата на книгата „Сериозно за НЛО“ на Димитър Делян беше като звезден миг, лъч светлина и триумф на щастие, че вероятно съм в правилната посока на мисли, НИЕ НЕ СМЕ САМИ. Имах удоволствието да се запозная с Димитър Делян и да общуваме. Всеки път, когато имах път към София съм се отбивал в апартамента му сме потъвали в бездната на Досиетата Х. Разговора ми с Делян беше, като разговор с един мъдрец, който знае много и има богата база от информация от цял свят.

Минаваха години, технологиите напредваха, България уж се поосвободи от социализма, макар все още да е с единия крак там, но поне информационната завеса се вдигна. Появи се Интернет и светът стана толкова малък, без ограничения и условия.

Никога дори в мечтите си не съм предполагал, че ще имам шанс да се запозная с човек, който се е срещал със същества от други светове /както го наричат „срещи от трети вид“/общували са, разменяли са се знания. И този човек е сержанта от запаса Клифърд Стоун.

Пътувах по работа от щата Тексас до щата Юта и всеки път когато минавам през щата Ню Мексико се спирам в малкото градче Розуел за малка почивка, а и да наобиколя музея за НЛО и книжарниците в района. Харесах си новоизлязлата книга на Клифърд Стоун и се запътих да я платя и да продължа с пътуването си.

Касиерката ми каза, че автора на другия ден ще бъде в книжарницата, и че ако искам мога да получа автограф. Но понеже нямах време да чакам, оставих книгата ми с молба да ми я разпише, с името ми и че съм от България. На връщане от Юта спрях до книжарницата, за да взема книгата си и каква беше изненадата ми? Автора беше оставил бележка, че иска да се запознаем и да се обадя на мобилният му телефон.

Разбира се аз се обадих с известна нервност /защото знаех, кой е Клифърд Стоун и колко необикновен човек е/.  Чух гласа на много скромен възрастен мъж, който се зарадва, че му се обаждам. С военна точност, точно след тридесет минути се срещнахме в Музея за НЛО. Чувствах се сякаш съм на друга планета, да имам честа да разговарям с човек, който е бил там многократно се е срещал, среща се и днес с различни видове представители от различни светове. Разговаряхме с часове, а сякаш времето беше спряло.

Макар и да се мислих за подготвен за НЛО, всъщност аз продължавах да се шокирам от фактите, които ми бяха показани, снимки, документи, графики. Клифърд Стоун говореше за всичко това, сякаш ми разказваше някаква банална случка, която може да е част от ежедневието ти. Аз бях в някакъв транс и умът ми едва приемаше фактите и разказите поради това, че е за мене срещата на НЛО и такива същества не е ежедневие. Ами аз никога през съзнателния си живот не съм виждал такива неща, феноменални представители на Екстратерестриалното.

В продължение на десетилетия, работейки за различни секретни служби Клифърд Стоун е носил тези тайни в себе си, дори не е могъл да сподели със съпругата си и семейството си. Дори и сега е под карантина да пази определени тайни, които са все още с гриф на секретност за Националната Сигурност на САЩ.

Но дори и това което може да разкрие е зашеметяващо, като информация за обикновения човек. Факт е, че много държави по света, в това число и САЩ, и частни лаборатории имат тела, трупове на същества от други светове, летателни апарати, които се изследват с цел създаване на нови технологии предимно за военната индустрия.

Според г-н Стоун съществува генератор, който може да прихваща НЛО и да го принуждава да се разбива на земна територия, съществуват радари, които следят НЛО и знаят къде ще се разбие. В първите години на тези контакти правилото на военните е било: „Ако не можеш да контролираш непознатото, по-добре го унищожи.“

По много жесток и варварски начин са се отнасяли военните към заловените живи същества. С познатия ни примитивизъм са подлагали на разпити и изтезания добронамерените пришълци.

Сега след толкова години на проучвания и изследвания зная за самия себе си, ЧЕ НЕ СМЕ САМИ И ТЕ СА ТУК!!!

В продължението – повече детайли, снимки и никога непубликувани до този момент документи по случаи с НЛО.

Автор: Иван Иванов, САЩ