На 29 януари 1986 година, около осем часа вечерта, жителите на малкото миньорско градче Далнегорск в Русия наблюдават странно червено кълбо във въздуха. То е с видими размери наполовина от лунния диск и се движи паралелно със земната повърхност над планините, без никаква звукова индикация. Внезапно обектът прави няколко бързи спускания и издигания, сякаш се опитва да се стабилизира, след което пада към Земята и се разбива в хълма до градчето.

С документално изследване на тази мистерия се занимава Павел Петрович Попелски – независим изследовател, краевед, журналист от федералните правителствени вестници на Хабаровския край на Руската федерация, писател, художник, фотограф. Специално за сайта ни ufo.bg автора беше така любезен да предостави съкратен вариант на неговото изследване. Прилагаме в превод целия материал.

Павел Петрович Попелски

Авторско право Pavel Petrovich Popelsky за основния текст © 2023

Авторско право на собствениците на сайта – връзки към източници © 2023

 

Разкриване на явлението Далнегорск

(документално изследване)

…В края на септември 2017 г. от Владивосток ми дойдоха на гости мои познати – възрастни съпрузи на около седемдесет години. Жената е ветеран от риболовния бранш, а мъжът е преподавател по физика в университета.

Преди това, през август 2017 г., те направиха екскурзия до миньорски град, разположен почти до Японско море, в източната част на Приморския край, който се нарича така – Далнегорск (далечен в планината). И точно тук нещата стават интересни.

Моите познати отседнаха в хотел близо до централната планина . През първата вечер жената имаше безпричинно главоболие. Първоначално тя го отдаде на високопланинския климат в града. Освен това съседите ѝ се оплаквали от същото.

На следващия ден те отишли да снимат Далнегорск и, естествено, най-напред се заинтересували от планината до тях. Снимали високостъпалните кариери на няколко местни мини, които били в непосредствена близост до планината. Изобщо, както ми описаха, целият Далнегорск е пълен с мини.

И тук, в тази планина, жената отново се почувствала зле. Главата ѝ се въртяла като от силен натиск. Което е странно: когато се отдалечила от планината към центъра на града, моята приятелка се почувствала по-добре! Значи проблемите са били свързани с планината.

На следващата нощ пътниците усетиха леко дрънчене на мебелите и стъклата на прозорците, сякаш ставаше дума за подземен трус. Трусът станал толкова силен, че моите пенсионери паднали от леглото през нощта!

Когато им омръзнало и почукали за втори път на къщата на съседите, те ги попитали изненадано: „Забравихте ли за кота 611?“.

(Tермина кота най-често се употребява за обозначаване на на възвишение, от което се открива най-добър обзор.)

И жената се сетила, че задната планина, скрита от очите на туристите отдолу от върха на предната планина, е легендарният феномен Далнегорск.

Те бяха поразени от съседството на тази Височина и минните кариери.

След като се върнал във Владивосток, мъжът събрал колегите си от университета и те също си спомнили, че кариерите около кота 611 дължат появата си на дореволюционните минни работи на семейната компания „Брайнер“. Да, да, потомък на която е бил известният холивудски актьор, роден във Владивосток, великият Юл Брайнер, безсмъртната звезда на филмовия шедьовър от 1956 г. „Десетте Божи заповеди“! Според моя познат учените от Владивосток подчертавали, че Брайнерите са изкопали всичко в околностите на Далнегорск.

И тогава моят уважаван учител ме помоли лично аз, като местен историк и журналист от федералните вестници, да потърся и да се опитам да открия и най-малката нишка, която евентуално да сочи връзката между пионерското развитие на фамилията Брайнер и кота 611.

Въвеждайки в Google „фамилия Брайнер Далнегорски Рудници“, открих първата улика към предстоящата загадка.

Официален портал на семейство Брайнер – http://www.bryners.ru/main.php?bryner=11

„Брайнер се занимават с разработване на дървен материал на Сахалин и разработване на оловно-цинкови мини в Олгински уезд, което води до създаването на акционерното дружество Тетюхе и редица други предприятия, които са в основата на икономиката на Далнегорск и до днес. Далнегорск (Тетюхе)“.

Забелязахте ли, че в портала на фамилията Брайнер изрично се споменава разработването на цинкови мини „ШВИНЦИНГ“ в Далнегорск!

От откриването на историята на мините в кота 611, чрез уебсайтовете на Приморския край разбрах обстоятелствата на явлението Далнегорск.

Официален портал Vladivostok News – https://vladnews.ru/ev/vl/999/55868/vysota

„Кота 611.

На 29 януари 1986 г. около 20 часа жителите на приморския град Далнегорск забелязали летящо червено-оранжево кълбо с размерите на половин Луна.

По време на полета не се чували никакви звуци, а кълбото летяло успоредно на земната повърхност. По-късно е установено, че скоростта на полета на тялото е била около 15 м/сек, а височината му над земята – около 700-800 метра. Преди кота 611 кълбото леко се спуснало надолу под ъгъл от около 60 градуса и паднало отгоре. Никой от очевидците не е чул и звук от падането, с изключение на един ученик, който бил в подножието на хълма. Той говори за слаб тътен. Но избухналият след това пожар, който наподобявал електрическа заварка или късо съединение на електропровод, бил видян от всички. Какво би могло да даде такова силно сияние, ако на върха от много години е имало само самотен мъртъв пън? На третия ден след падането група, ръководена от Валерий Двужилни, уфолог от Далнегорск, се изкачи на планината. Предвид стръмнината на планината и половинметровия слой сняг изкачването било изключително трудно.

Но мястото беше намерено бързо, снегът напълно липсваше, а пънът беше изгорял. Цялото място беше гъсто осеяно с почернели фрагменти от кремъчни шисти със съвсем пресни пукнатини. Чувстваше се остра и силна миризма, наподобяваща миризмата на горящи сухи дърва. Върху някои от фрагментите и върху най-близката каменна стена се виждаха пръски и капки сребрист метал, който се оказа олово. По отношение на съдържанието на редица елементи то не отговаряше на оловото от Далнегорск и очевидно принадлежеше на самия обект. Общо бяха открити около 70 г олово, 5 г материал „мрежа“ и около 40 г железни топчета. Най-необичаен беше материалът, наречен „мрежа“. Това са плоски и триизмерни парчета с много дупки и прегради.“

 

И така, забелязах странности, нетипични за хипотезата за извънземните. НЛО летяло успоредно на земната повърхност, т.е. по релефа на града, привлечено от кота 611 и паднало върху нея, образувайки следа с частично съдържание на олово – основният ресурс на рудодобива от царско време насам. Пристигналата на мястото на падането гражданска експедиция констатира факта на наличието на олово в следата от падането, след това по някаква причина отрича връзката на оловото от НЛО с оловото от Далнегорск, след това отново констатира наличието на цели 70 грама олово в същата следа. На езика на фактите, така или иначе, виждаме оловото като остатъчна следа от контакта на феномена с планината или връзката на структурата на феномена със скалите.

Валерий Двужилни си спомня за това по следния начин:

Официален портал на вестник „Комсомолска правда“ – https://www.dv.kp.ru/daily/23663/210510/

„Полетът и падането на кълбото бяха наблюдавани от стотици жители на Далнегорск: пожарникари, журналисти, лекари и учители. Знаейки времето на полета и изминатото разстояние, не беше трудно да се изчисли скоростта му – приблизително 50 км/ч. Височината на полета е била не повече от хиляда метра. За странния обект ми разказаха ученици от училище №  1. Три дни по-късно те и аз с труд се изкачихме по един стръмен заснежен склон и огледахме „мястото на кацане“. Дебелината на снега беше 50-60 см. И само на малка площ от 3 на 4 метра по някаква причина нямаше сняг. Имаше разпръснати фрагменти от изгорели и разтопени кремъци – следи от разрушаване на скалите. Поразителни бяха пръските сребрист метал, както се оказа по-късно – олово, замръзнали върху скалата. Можехме да видим, че то е кипяло и се е пръскало. По-късно открихме и самите „железни“ топки“.

Ето я и ключа към разгадаването. Самият откривател на явлението Валерий Викторович пише за оловото като за остатъчна следа от съприкосновението на летящата топка с планината. А ето какво добавя по-нататък:

„При падането и удара в скалата „метална топка без дупки или издутини с цвят на неръждаема стомана“ се разбива, раздробявайки кремъците на парчета, някои от които се разтопяват и магнетизират. Очевидци твърдят, че топката направила шест опита да излети в рамките на половин час. Върху върха на хълма били открити шест петна от намагнитване. Този факт е потвърден от група учени от Томск с помощта на протонен магнитометър. Установено е, че намагнитването е причинено от мощно постоянно магнитно поле. Мрежата има необикновени свойства: не се разтваря в никакви киселини и издържа на температура от 2800 градуса по Целзий. Някои от пробите моментално се залепват за постоянния магнит, въпреки че, както знае и един ученик, въглеродът не е магнитен! Бих искал да отбележа още една особеност – обектът е имал плазмен източник и е прогорил няколко дупки дълбоко в дървесината на пъна (на снимките и дървесните проби това се вижда ясно).“

Основният ключ към разбирането на събитията от 1986 г. е не само оловото като остатъчен материал, но и остатъчната магнетизация на скалите и хипотезата за плазмоида, която ме доведе до тривиално естествено обяснение на явлението в Далнегорск. НЛО над кота 611 е създаден от хълмовете на Далнегорск, техните минерали и развитието на града и съседните мини от предреволюционните времена на фамилията Брайнер до наши дни.

А на мен ми помогна да го открия и да събера всички следи един рядък и чисто научен клон на уфологията – сеизмоуфологията!

Намерете един брой на съветското списание „Техника-Молодежи“ – 3/1974 г. и прочетете „Призрачни светлини на земетресенията“ от Т. Болшакова и В. Псаломщиков. След това прочетете на стр. 60-61 научния коментар на Н. Дубрович – „Кондензаторът от земята до небето“. Той е и ключът към всичко.

„Призрачни светлини на земетресенията.

Интересно е, че земетресението се предхожда не само от призрачни светкавици, кълба и светлини, но и от рязко повишаване на интензитета на електрическото поле в атмосферата. За първи път това явление е забелязано от професор Е. Чернявски. През август 1924 г. в полеви условия той изследва атмосферното електричество в района на Джалал-Абад (Киргизстан). Ето неговия разказ: „В деня, когато бяхме поразени от необичайното поведение на уредите, небето беше ясно. Въпреки това оборудването ясно показа, че в атмосферата има „електрическа буря“ с изключително висок потенциал. Каква точно – не можеше да се измери, тъй като стрелката на устройството веднага излезе извън скалата. А два часа по-късно земята се отвори … Тогава се замислих: може би земетресението е било причина за необичайното състояние на атмосферното електрическо поле?

КОНДЕНЗАТОР ОТ ЗЕМЯТА ДО НЕБЕТО

Известно е, че между йоносферата и земната повърхност има значителна потенциална разлика (около 250 хиляди волта!). Тъй като въздухът провежда електричество, между Земята и небето протича ток (силата на този ток е около 2 хил. ампера). По този начин в атмосферата постоянно работи своеобразна електроцентрала с мощност около половин милион киловата. Но атмосферните течения не са затворени на повърхността на Земята. Подземните процеси също играят роля при формирането на атмосферно-електрическите явления. Така че два глобални кондензатора са свързани последователно: „йоносфера – земна повърхност“ и „земна повърхност – мантия“. Горната облицовка на кондензатора е разположена на разстояние около 8-10 км от повърхността на нашата планета. Изолаторът в първия кондензатор е въздух, а във втория – слабопроводими скали от земната кора, чиято дебелина е сравнително малка (5-8 километра). Тяхната температура се увеличава с дълбочината, така че съпротивлението на по-дълбоките скали, главно базалти, е много по-малко.

По този начин, ако източникът на земетресението се намира на дълбочина 5-8 километра (което съответства на дълбочината на епицентъра в Ташкент), разломите, пукнатините и разместванията, възникващи в неговата зона, могат да бъдат представени като диелектричен пробив в един от кондензаторите. Естествено, след това напрежението в кондензатора „йоносфера – земя“ рязко се повишава, така че електрическите явления, наблюдавани по време на земетресението, могат да се разглеждат като вид ефект на късо съединение в работата на атмосферно-електрическия генератор. За щастие йоносферата не е непрекъсната проводяща среда (в противен случай в една точка би възникнал разряд от половин милион киловата). В една истинска йоносфера процесът на преразпределение на заряда би се ограничил до областта непосредствено над мястото на земетресението, откъдето впоследствие смущението би се разпространило в цялата йоносфера.“

В Америка проблемът със сеизмичните НЛО се изучава от 1976 г. от д-р Майкъл Персинджър. Той обяснява наблюденията на НЛО с привързаността им към геоложки разломи, речни корита, планини, места със сеизмична активност и дава подробни карти на концентрацията на наблюденията на НЛО в САЩ в определени райони.

Persinger M. A. Transient geophysical bases for ostensible UFO-related phenomena and associated verbal behavior? Perceptual and Motor Skills, 1976, 43, 215–221.

Persinger M. A. Possible infrequent geophysical sources of close UFO encounters: Expected physical and behavioral-biological effects. In Haines R. F. (Ed.), UFO phenomena and the behavioral scientist. Methuen, NJ: Scarecrow Press, 1979. Pp. 396–433.

Persinger M. A. Earthquake activity and antecedent UFO report numbers. Perceptual and Motor Skills, 1980, 50, 791–797. (a).

Ето откъс от едно от неговите проучвания:

„Множественият регресионен анализ е използван за проверка на хипотезата, че съобщенията за НЛО (неидентифицирани летящи обекти) са показатели за природни явления, свързани с натрупването на тектонични напрежения в земната кора. Повече от 80 % от разликите в извадковия брой на съобщенията за НЛО в централната и източната част на Съединените щати в периода 1950-1966 г. можеха да бъдат компенсирани чрез въвеждане на съответните три до пет показателя за геомагнитна или сеизмична активност за предходните една до три години. Като цяло броят на съобщенията за НЛО има тенденция да се увеличава две до три години след намаляване на геомагнитната активност и една година след увеличаване на локалните земетресения с ниска интензивност. Прогнозният брой на съобщенията за НЛО в тези региони също е определен от уравненията за периода 1967-1981 г.“

В случая с Далнегорск „факторът д-р Персинджър “ са планините, мините и планинската река, която тече близо до Далнегорск.

Последната точка е направена от най-авторитетната в света инстанция – голямото международно американско списание „Scientific American“, което констатира на най-високо ниво факта на сеизмичния генезис на атмосферните явления.

«Scientific American January 3, 2014»

https://www.scientificamerican.com/article/mysterious-light-associated-earthquakes/

„Терио и колегите му твърдят, че могат да обяснят как се появяват светлините на земетресенията. Членът на екипа Фридман Фройнд, физик по минерали в Изследователския център „Еймс“ на НАСА в Мофет Фийлд, Калифорния, подозира, че всичко започва с дефекти в скалите, когато на кислородните атоми в химическата структура на минерала им липсва електрон. Когато стресът от земетресението удари скалата, той разкъсва химичните връзки, свързани с тези дефекти, като създава дупки с положителен електрически заряд. Тези „p-дупки“ могат да преминат вертикално през разлома към повърхността, предизвиквайки силни локални електрически полета, които могат да генерират светлина.“

След като намерих такива ценни фактологични и научни публикации, ни връщам в Далнегорск. Нека да разгледаме релефните особености на града и поведението на инициатора на феномена Далнегорск – светещото кълбо – в контекста на всички гореспоменати открити изследвания и спомени.

Въвеждайки „Далнегорск“ в Google Earth, преведох картата в перспективна триизмерност и видях пълна реална картина на целия Далнегорск през 2023 г. заедно с кота 611 от различни ъгли.

Кота 611 не е само между три мини: открит рудник от север, открит рудник от юг, плюс хвостохранилищата от отпадъчни скали, които също оказват натиск върху релефа. Всичко това оказва влияние върху променящата се структура около кота 611.

Рисунка на НЛО над кота 611, направена от очевидци на феномена през 1990 г.

Целият град, целият Далнегорск, с височина 611 м, е разположен в пролом между поне шест стари кариери и мини – вековни деформации на околните планини и скални пластове!

Планината се издига непосредствено над естествен ъглов каньон, дълбоко корито, покрито с кратерите на кариерите и мините. Това е естествена среда за завихряне на въздушни течения, чиито движения раздвижват всеки лесно летящ обект! И че всеки летящ обект по един или друг начин ще се сблъска с централната точка в средата на това корито – кота 611!

Започвайки от династията Брайнер, поколения миньори вече век и половина създават изкуствена ГЕОЛОГИЧЕСКИ РАЗЛОМ, като методично се врязват в терена в близост до централната планина. А с редовното излагане на въздействието идва и рискът от спонтанни природни колебания.

Релефният жлеб в близост до кота 611 е идеален не само за въздушни течения, но и за спонтанно образувани ЕЛЕКТРОМАГНИТНИ потоци! Това е Далнегорският кондензатор от земята до небето. Ето защо скалите в близост до кълбото, което се сблъска с планината, бяха намагнетизирани.

Мои познати наистина преживяха подозрителни трусове през нощта, наистина паднаха от леглото и отбелязаха разклащане на мебелите. Както се оказа вече през 2022 г., – точно така!

Ето какво се е случило в Далнегорск на 23 май 2022 г.

„Вести Приморие“-  https://vestiprim.ru/news/ptrnews/123032-dumala-balkon-obvalitsja-moschnyj-podzemnyj-tolchok-oschutili-zhiteli-primorja.html

„23.05.2022. Местно време 23:16

„Полилеите се въртяха насам-натам“: мощен земен трус усетиха жителите на Приморието

Жителите на Далнегорск чуха силен трясък и силен трус, – съобщава „Вести: Приморие“. За това те днес активно споделят впечатленията си в социалните мрежи. Някои местни жители са предположили, че в мината е имало експлозия. Други твърдят, че вероятно става дума за отзвук от японското земетресение, което се случи край бреговете на японския остров Хоншу.

Какво се е случило в Далнегорск? Седя си вкъщи, апартаментът ми се разтресе. А хората пишат, че е било из целия град и някой дори е чул експлозия. Може би пак се е случило нещо в мината? Полилеите на телевизионната кула се тресяха“, казва абонат на канала Pirate Bay в Telegram.

„Чух експлозия на насипа и той се разтресе добре“, „МФК също се разтресе добре“, „Държавната банка почти пропадна под земята“, „Аз също чух експлозия, но не много. Честно казано, дори се уплаших, мислех, че къщата ще се срути“, „Може би е имало мощна експлозия в мината? Толкова силно се разтресе, че диванът ни подскочи“, „Толкова силно се разтресе в центъра, че си помислих, че балконът ще се срути“, „Снимките ми паднаха от стената“ – споделят в коментарите си жителите на Далнегорск.

Предположенията на жителите на Далнегорск за отзвук от земетресението в Япония не се потвърдиха.

Оказа се обаче, че тътенът и силният трус, за които съобщиха жителите на Далнегорск вечерта в понеделник, 23 май, се дължат на срутване в старата мина „Второй Советский“. Никой не е пострадал. Няма негативни последици за мината“, съобщи Vl.ru.“

ОТВ Прим – https://otvprim.ru/news/news_incident/imported_Proisshestviya__36820_2016_03_28

„Подземни трусове са усетени от жителите на Далнегорск тази нощ

28.03.2016. местно време 15:26

Далнегорск се разтресе. Сега жителите на града предлагат различни обяснения за неразбираемите подземни трусове – от малко земетресение до шегите на НЛО. Все още няма официална версия, Екатерина Чернакова – за възможните варианти.

– Всичко се е случило през нощта, местните жители уверяват, че са усетили трусовете. Полилеите в къщите са се движели, чашите са вибрирали. Като цяло всичко приличало на земетресение с малка сила.

– Целият град Далнегорск обсъжда миниземетресението, въпреки че няма официално потвърждение за него. Но за хората, склонни към мистификации, този град отдавна се смята за особено място“.

Тези новини от 2016 г. в началото на 2022 г. поставиха всички точки на „i“ („и“).

Ето как изглежда в светлината на гореспоменатите открития и факти феноменът Далнегорск, който всъщност изобщо не е феномен, а по-скоро вик на душата на нещастната природа, осакатена от хората, екологичен казус.

В мините и кариерите на Далнегорск на 29 януари 1986 г. е имало разместване на геоложки пластове, което е предизвикало мощен електрически разряд в земната кора и е образувало верига към атмосферата. Продуктът на този разряд беше огнено кълбо или дори няколко такива кълба, които погълнаха конгломерат от скални частици, като по естествен начин ги трансформираха в изкуствен, свободно летящa сплав, подобен на пашкул. Съставът на кълбото бил олово, което променило свойствата си след спонтанната трансмутация. Кълбото започнало да се движи по естественото въздушно-електрично корито на ждрелото откъм страните на ъгъла на планината, докато спонтанно чрез въздушните течения не се ударило в същата тази планина, след което се оттласнало от планината и се взривило. На повърхността на кота 611 кълбото изхвърли олово с метализирана мрежа.

НЛО, наблюдавани в района на Далнегорск от 30-те години на миналия век насам, само потвърждават своя произход от непрекъснатите минни дейности, започнали по царско време. Уви, НЛО в този случай са сериозно предупреждение от нашата Майка Природа, разглезена от нас до степен на буквално крещяща истерия.

Епилогът, който забива последния пирон в ковчега на легендата за извънземния произход на Далнегорския феномен, е оповестяването на твърденията на новинарските портали в Приморието за документален филм, който уж бил заснет за кота 611 от известната киностудия Paramount Pictures.

vladnews.ru – https://vladnews.ru/ev/vl/999/55868/vysota

„Кота 611.

През 1994 г. филмовата компания „Парамаунт пикчърс“ заснема документален филм за феномена Далнегорск. Изглежда, че в чужбина мнението за него е недвусмислено: това е НЛО с извънземен произход.“

dalnegorsk.ru – http://dalnegorsk.ru/main/210-250000000-let-nazad.html

„Преди 250 000 000 години.

През 1994 г. американската филмова компания „Парамаунт пикчърс“ засне документален филм за уфолозите от Далнегорск и техния ръководител Валерий Двужилни, признавайки приоритета на неговата версия, че обектът, паднал на един от склоновете на планината Известкова, определено е НЛО, пришълец от Космоса.“

Всички филми и телевизионни програми от света, включително от Русия, са включени в международната база данни www.imdb.com.

(IMDb е най-популярният и авторитетен източник в света за филми, телевизия и съдържание за знаменитости.)

Влязох в IMDB и въведох думата „Dalnegorsk“ в полето за търсене на английски език. Колкото и да е странно, IMDB намери дори два резултата. Но това не беше американската филмова компания Paramount Pictures. И всъщност се оказа, че това е… радиопрограма.

https://www.imdb.com/title/tt18871706/?ref_=fn_al_tt_1

https://www.imdb.com/title/tt18870668/?ref_=fn_al_tt_2

«Katastrofa UFO w Dalnegorsku (1986)

Radio Paranormalium – wszystkie audycje

Podcast Episode 1999 18m»

Оказа се, че полското радио „Radio Paranormalium“ в своя аудиоцикъл е посветило епизод на подкаста от 1999 г. в продължение на 18 минути на катастрофата на НЛО в Далнегорск през 1986 г., за която се говори в подкаста. Нито една американска компания не е снимала нищо в Далнегорск.

Цялата тази история с измислената извънземна сонда е нагледна илюстрация на това как хората в Русия през 1989-1993 г. са били лишени от достъп до вярна информация, как остатъците от Желязната завеса и превесът на мистицизма над разума превръщат предизвиканите от човека екологични инциденти в псевдонаучни сензации. Колкото повече демокрация и откритост има в Русия, толкова повече обективност ще има; а колкото по-малко е взаимната откритост и колкото по-голям е рискът от повторение на Желязната завеса – толкова по-дълбоко страната ни ще потъва в антинаучно невежество и средновековна изостаналост от света …

 

За автора на проучването

Павел Петрович Попелски: независим изследовател, краевед, журналист от федералните правителствени вестници на Хабаровския край на Руската федерация, писател, художник, фотограф.  1700 официални публикации от  1993 г. до 2023 г. в шест водещи издания на региона: „Тихихоокейска звезда“ 2002-2023 г., „Амурская заря“ 1993-2023 г., „Молодой Дальневосток“ 2012-2015 г., „Наш Город Амурск“ 2011-2022 г., „Амурский Вестник“ 2003-2013 г., „Амурский Меридиан“ 2018 г. Награден с лауреатска грамота на руския клон на Световния фонд за дивата природа (WWF) за активната си позиция в областта на опазването на околната среда на VII далекоизточен конкурс за екологична журналистика „Жива тайга“ – 2013 г. за фоторепортажа „Дъбовите брегове на Амурск“. Понастоящем, от 2002 до 2023 г., е редовен автор на най-стария регионален официален вестник на Далечния изток и Хабаровския край „Тихойцкая звезда“ и на най-стария областен официален вестник на Амурския окръг „Амурская заря“, където публикува своите големи документални изследвания и новини за актуални събития. Автор е на електронните книги, представени в интернет: „Тайните на Далечния изток“, „Истинските тайни на историята“, „Мандала и тангки“, „Лунната мисия „Орион-Артемида“, „Изоставеният Гулаг на Хабаровския край“, „Златното сечение на историята на Русия“, албуми със собствени фотографски творби, картини и исторически схеми, критически книги за изкуството и историята. Книгите с глави са частично публикувани в официални вестници, в интернет се четат в Русия, Индия, Китай, Полша, Арабските емирства.

 

ufo.bg © 2023