В края на 1978 г. столицата на тогавашна комунистическа България е хвърлена в смут от прелитането на странни летателни апарати с невиждана форма. Тоталитарната върхушка усмирява с твърде неубедителна “астрономическа” версия в печата назряващата паника сред населението на едномилионния град, но ревниво премълчани показания на очевидци разкриват шокиращи детайли.

На 29 декември повече от час над Плевен стояло неидентифицирано кръгло тяло. Малко по-късно НЛО е видяно да “зависва” и каца край плевенските села Бохот и Долни Дъбник. Ден по-късно, сякаш следвайки предначертано направление, аномални обекти осъмват над София. В ранната утрин на 30 декември българският уфолог и тогавашен редактор на списание “Отечество” Димитър Делян видял в небето над Витоша необичайно ярка и удължена по хоризонтала звезда. На път за работа той усетил различна от предпразничната възбуда в препълнените автобуси: “Цялата улица го видя – докато си обърнем главите, и то беше вече в другия край!”. В редакцията озадаченият Делян бил пресрещнат от задъхана редакторка, която споделила, че предната нощ над Копитото наблюдавала “две луни” с огромни размери. Фоторепортери обяснили, че не успели да заснемат профучалите ниско над покривите аномални обекти. По същото време завалели френетични обаждания, че странно кръжащо тяло с намаляващи размери и форма на топка за тенис все още се виждало от булевард “Дондуков” и от известното заведение “Попското” на площад “Света Неделя” (тогава “Ленин”). Хиляди очевидци започнали да се струпват в център на столицата, съзерцавайки отдалечаващото се в небесата като ярка звезда НЛО.

Официозът “Работническо дело” излиза на следния ден със заглавие “В центъра на вниманието – Венера!”. В материала се отбелязва, че София била смутена от “небесна психоза” и че хиляди хора са наблюдавали “странно тяло с изменящ се блясък и цвят”. Развенчаващото обяснение, премълчаващо високоскоростните маневри на аерофантомите, гласяло, че това е най-близката до нас планета Венера, която всеки можел да наблюдава с малък телескоп от центъра на града.

Вечерта на 31 декември Димитър Делян посрещнал Нова година със семейството на своя добър приятел и поет Димо Боляров, работещ като редактор в анимацията към Киноцентъра. Развълнуваният Боляров споделил, че предният ден отвел децата си на тържество в Киноцентъра, за да си получат подаръците от служебната елха. Закъснели за празника, но тогава Боляров съзрял ясно на височина 500 метра над улиците да сноват с голяма скорост светлосиви НЛО с дължина 5-6 м и форма на “пурички” или самолети без криле и опашки. Най-странното било, че не издавали звук и внезапно, достигайки определена точка, без завой се връщали обратно. Уфологът Делян е категоричен, че подобно нещо “никоя земна техника не може да направи”. По-късно Боляров нарисувал вретеновидните обекти, напомнящи тялото на реактивен самолет.

Делян определя високоскоростните безкрили самолети като “модули”, а детайлно заснетото на 7 изображения огромно сферично тяло, чиято поява и отдалечаване наблюдавали хиляди софиянци – “кораб-майка”. Малко след инцидента той посетил уважаван астроном от Софийската обсерватория и го попитал директно: “Вижте, обещавам, че няма да пиша, но ми отговорете честно и с една дума, какво все пак бе това?”. Ученият отговорил натъртено: “НЛО!”.

От 1967 г. насам в небето над София неведнъж е наблюдавано прелитането на неидентифицирани обекти с форма на топка, триъгълник или трапец и дори на приземяващ се парашут, но десантът на безкрилите самолети от 1978 г. е в челото на най-необяснимите и масово наблюдавани аерокосмически феномени в България. Дали тези летателни тела са с извънземен произход, творение на секретния разузнавателен проект на САЩ “Скайхук” или широкообхватна психоза, програмирана от експериментално психотронно въздействие? Отговорът е все още зад бариерата на политическата цензура и дезинформация.