Написал е 14 книги с художествена и езотерична тематика. Биограф е на Слава Севрюкова и на дядо Влайчо, както и автор на 2 документални филма за тях.
- Коя своя книга обичаш най-много?
- „Задевки на историята” – там има есеистика, публицистика, пиша за съкровеното в душата. Весело четиво като цяло, но има и много тъжни истории. Там има даже и усмивка към езотериката. „Задевки” е най-изстраданата ми книга. Всяка дума, всяка мисъл, всяко чувство са минали през сито и решето. Тя е разрез на настоящето и миналото. И ще направя спектакъл по нея.
- Интересът към езотериката кога се породи?
- Имам 5 срещи с НЛО. Бях в четвърти клас, когато в небето се появи един равнобедрен триъгълник, а по средата имаше кръгло въртящо се тяло. Когато го видях в полунощ, целият настръхнах. Той мина ниско и подейства наелектризиращо. За три секунди пресече небосвода от край до край. Никой от близките ми не вярваше. Но след пет месеца в сп. „Космос” излезе снимка на това тяло и редакцията обясняваше, че вероятно е било НЛО. Бях на 11 години. После имах още 4 срещи. Веднъж, когато карах москвича (спомням си, че леко ръмеше дъжд), едно тяло, кръгло като луната, пулсираше, свиваше се и се разширяваше, над него имаше виолетово сияние. Преломен момент в отношението ми към езотериката изигра и студентското ми преживяване… Бях в четвърти курс, това се случи в деня преди изпита по руска класическа литература… Вървях по главната и четях записки, когато на пешеходната пътека връхлетя върху мен кола със страхотна скорост.
И се видях отвисоко – полетях нагоре, в един миг погледнах надолу – и съзрях тялото си!
То беше на 7-8 метра и ми беше много интересно. Зададох си въпроса жив ли съм, или съм мъртъв. После започнах леко да се снишавам и чувах коментарите на събралите се хора: „Убиа момчето на пешеходната пътека!”. Това звучеше абсурдно, защото аз ги чувах, следователно нямаше как да е вярно. Видях един човек, който беше бял като платно. Виждах записките си, студентското си куфарче, чието съдържание се беше разпръснало. Обзе ме жал към човека, който ме беше блъснал. Той се тресеше целият и с тази жал към него нещо ме засмука обратно в тялото. Връщането в тялото беше с огромна болка. Спасило ме е студентското ми куфарче (бяха модерни по това време дипломатическите куфарчета). Тогава вече разбрах, че живея втори живот, който ми е подарен, и започнах да търся обяснение на тези явления, свързани с пътуване извън тялото. И това засили интереса ми към езотериката… Тези изживявания те променят. Вече не си същият. И оттогава е това желание да изследвам необичайното.
След години, когато вече бях зам.-директор на училище „Димитър Талев” в Пловдив, чух за полтъргайста Кики. Не вярвах в това и отидох при това семейство, за да разоблича една шарлатания…
Полтъргайстът обаче се оказа много отзивчив към мен, влизаше в контакт!
Това беше кодът: две почуквания означава „да”, едно почукване – „не”, три почуквания – „да и не”. Този полтъргайст заинтригува много учени и ясновидци – Ванга, Слава Севрюкова, Илко Казанджиев, Момера Пенчева, Вера Кочовска… Вера Кочовска влизаше в телепатичен контакт с него. Повече от година ходих в дома на полтъргайста с касетофон.
- Как съвместяваш реалността, в която живееш, с тези паранормални явления?
- Аз бих коригирал въпроса така – „с другата реалност”. Това са двете съставки на едно цяло. Нострадамус дава да се разбере, че след 2200 година много от тайните на човечеството ще бъдат разгадани. Аз мисля, че това ще стане и чрез регресията.
- С това ли се прехранваш?
- Не, това го правя по изключение. Аз съм писател и това са част от моите интереси. С нея не трябва да се злоупотребява от любопитство.
- Вярваш ли в паралелни светове?
- В отвъдното няма минало и настояще. Там всичко е едно. За големите ясновидци Слава Севрюкова, баба Ванга, дядо Влайчо всичко е едно. Затова те проникват в минало и бъдеще, освен в настоящето. Ако човек не носи нежността в себе си, той не може да стигне до тези фини полета и те няма да му се разкрият. Аз съм изследвал света на Слава Севрюкова, срещал съм се с близо 200 души от нейното обкръжение. Убеден съм, че големите личности се виждат в цялата им пълнота най-добре от разстояние.
Моята идея е тази, че ние оставяме следи в тоя живот. И задачата ми бе да съхраня тези следи. Иначе щяха да си останат завинаги в битието.
- Ти имаш аудиозаписи на Слава Севрюкова.
- Да. А Влайчо не съм го виждал през живота му, но това не ми попречи да напиша две книги и да създам един документален филм. Тази година се навършиха 120 години от рождението му. В центъра на неговото село Коньово бе открит негов паметник. На мястото на родния дом на Слава Севрюкова бе поставена паметна плоча. Е, ако не бях написал тези книги, това щеше ли да стане? Продължавам изследванията си за Стойна Преподобна. След „Пророкът на народа дядо Влайчо” стягам книга за пророка на короната, „прокълнатия” таен съветник на Борис ІІІ Любомир Лулчев. Той е автор на 12 книги, останали в забрава, а там има много бисери. Ще се опитам да възстановя и неговия живот и дело без предразсъдъци. И това е най-трудната ми книга.
- Много пишеш?
- Аз съм работохолик във всичко. Пиша и денем, и нощем, трудя се. Нощем идват най-добрите идеи. Имам обяснение на това. Тогава душите са отворени за някои послания. Когато направих книгите за дядо Влайчо, се срещнах и с една жена медиум, която го познаваше. Тя ми каза: „Духът на дядо Влайчо е тук и иска да ти благодари”. Аз не й повярвах. Мислех си, че се прави на интересна, докато ми каза: „Онова, което те буди нощем и ти си записваш, идва от него. Той за това ти благодари”.
Моят живот е почти магически.
- Ти магьосник ли си?
- Аз не зная кое в живота не е магия. Магия е и любовта, най-голямата. Страшна магия е и омразата. Големият проблем е да не превърнем живота си в битовизъм, което все повече става.
- Лесно ли оцелява човек с писателски труд?
- Ако животът на писателя е лесен, той не е истински творец. И точно тези трудности, които трябва да преодолява, го правят стойностен. Трудно се оцелява. Някога писател звучеше славно, сега звучи снизходително: „Не му придиряйте, той е писател!”. Но аз най-големите си работи не съм ги написал още. Това ми е утехата!
Мирослава ПАНАЙОТОВА
Източник: blitz.bg