По времето на соца го наричали другарю Господин Господинов. Животът му е между въздухът и Земята - 11 години летял със свръхзвуков изтребител МиГ-19. Летял е и с Ту-154. Минал през селскостопанската авиация. Летял и в гражданската авиация. Спомените му за моментите в облаците не го напускат.
„Свърших с военната авиация, минах през селскостопанската авиация, две години по 6 месеца бях в Судан, пръсках срещу скакалци в Судан. С най-различни препарати и най-вече там имахме специална мисия - да предпазваме от скакалци. Няколко полета скакалци, които идват от огромни черни облаци. Аз се качвам над тях и пръскаме със специални отрови, до коленете сме газили в умрели от тези препарати скакалци. Имахме тогава държавна награда от Судан”, спомня си той.
След като напуска селскостопанската авиация Господин Господинов започва да лети с пътнически полети на „Балкан”. Звучи сякаш е открил по-спокойна работа, но само на пръв поглед.
Една среща във въздуха променя всичко. „Бях командир на Ту-154, изпълнявахме чартърни полети. Това беше 1981 г., юни месец някъде, изпълнявах полет София-Франкфурт-Варна. Летяхме на 11 500 м. височина. Около езерото Балатон в Унгария, получих съобщение от районник на диспечерска служба Виена, че по данни на предния самолет се виждало някаква светеща точка в небето, за мое сведение го казваха. Изведнъж ме накараха да погледна пак и очите ми станаха като паници. Идва срещу нас и увеличава размерите си за части от секундата. Дойде от дясната страна на самолета, сви и тръгна с нас. Радиовръзката изчезна внезапно, локаторът също спря да работи. Това нещо беше с нас 7 минути. Всички пътници бяха вдясно, наложи се да поемам управлението, за да компенсираме теглото на тия пътници. Извикахме трима души от кабината, за да заснемат”, разказва за близката среща Господинов.
„Въздуха в кабината вибрираше. Аз съм го нарисувал, но естествено не може това, което е било точно, но в този порядък. В средата огромна черна зона така да кажем, но такова черно, каквото не съм виждал и някак дърпа. На 7-мата минута изведнъж обратно, в обратна посока замина. След което всичко се възстанови”, допълва той.
„Имайки предвид, че това нещо беше с големината на един 5,6-етажен блок. По мое мнение и данни на останалия екипаж беше на около 400 м от нас”.
„Всички решихме да не вдигаме шум по този въпрос. Месец преди това един съветски е имал подобен случай, екипажът беше свален и никога повече не са го пускали да лети”, разказва Господинов.
Той казва, че срещата го е вдъхновила да се заеме с изкуство. И така пилотът Господинов се превръща в художник. Паметници, разположени на различни места в София, дърворезби, картини – всичко това излиза изпод ръцете на пилота, видял НЛО на връщане от Франкфурт.
С изкуството обаче не свършват интересните моменти в живота на този необикновен човек.
През 1986 г. получава предложение да отиде в Акра, столицата на Гана, за да създаде офис на „БГА Балкан” там. Шестмесечната командировка се оказала десетгодишна.
Когато си тръгва от Гана правителстовото предлага на Господинов да стане почетен консул на страната у нас. Казва, че не е обезпокоен от решението за орязване на правомощията на почетните консули. Важна е любовта му африканската държава и към летенето .
„Мисля, че ще има книга за живота ми. Заглавие още не съм измислил”.
Видео:
http://btvnovinite.bg/article/bulgaria/obshtestvo/pilot-pocheten-konsul-hudozhnik-istorijata-na-gospodin-gospodinov-vidjal-nlo.html
Летецът споделя с нас любимото си стихотворение:
Тhe flight of time,
Sweet the time go away,
First the hour and next the day,
then the month,
the year go away and disappear.
Time is always on the wing.
„Time is always on the wing” (Времето винаги е на крилото) - ето ви заглавие”, завършва Господинов.
Източник: бТВ