Жена посети другия свят,където видя тълпа на огромен стадион

Жена посети другия свят,където видя тълпа на огромен стадион

Мнениеот west003 » Вто Яну 18, 2022 4:53 pm

В една септемврийска нощ през 2016 г. Лени страдала от силно главоболие.
Тя се въртяла в леглото и се опитвала да реши дали да вземе друго обезболяващо или да продължи да търпи болката.

Жената се преобърнала на другата си страна в опит да заспи и била поразена от ярка светлина, която внезапно нахлула в спалнята.

Изображение

Отначало Лени помислила, че е светлината на преминаваща кола, и погледнала завесите, но те били плътно спуснати. В златната светлина Лени видяла тунел, който водел в златна стая. Енергията, излъчвана от тунела, била обгърната от любов и доброта.

„Лежах в леглото и изпитвах силна болка от мигрена. Опитах се да реша дали да приемам повече аспирин или да оставя тялото си да се излекува от само себе си. Превъртях се на другата си страна, за да се опитам да заспя и светлината се разля в спалнята ми.“

„Реших, че може да е минаваща кола, затова погледнах завесите си, за да се уверя, че все още са затворени. Те бяха и аз можех да видя тази красива златна светлина и тунела, който беше свързан със златната стая, въпреки че не можех да видя стаята. Този тунел беше толкова любящ и мил.“

„Не знам как да обясня това, освен да кажа, че тунелът бе мой. Енергията, излъчвана от тунела, беше толкова спокойна. Цялата ми болка от мигрената изчезна. Не напуснах напълно тялото си, но усетих безтегловност, сякаш мислено можех да се движа напред-назад, въпреки че продължавах да лежа на леглото.

„Попитах моите духовни водачи дали е така. Дали това е била моята светлина и моят тунел. Те кимнаха развълнувано. Нямаше присъда, без значение какъв беше моят избор.“

„Много исках да отида по-навътре в този тунел, но ако отидох по-навътре, знаех, че не мога да остана на Земята. Никога не съм изпитвала такова спокойствие, както сега. Този покой беше толкова силен, че изглеждаше почти физически.“
„Изведнъж видях златно същество – златен мъж с дълга златна брада. Изглеждаше, че той стои на подиума, а зад него бяха всичките ми починали близки. Те наистина искаха да бъдат с мен, за да ме утешат. Лицата им бяха толкова обичливи. Тогава се озовах на огромен стадион.“
„Имаше души около мен, но зад бариерата. Това беше истинска суматоха. Не можех да разбера защо са толкова развълнувани. Например, кого са очаквали да видят. Беше като когато видиш Бийтълс и всички фенове крещят да се доближат до тях. Всички тези души крещяха и се радваха да се доближат до мен. Едва ли можех да повярвам. Те бяха толкова горди с мен, че съъм дошла на Земята.“

„И разбрах, че ме чакат да напиша името си в залите на празника на тези, които са дошли на Земята. Толкова е трудно тук, че за всички е чест, че сме дошли тук. В този момент ме беше невероятно срам.“

„Те ме смятаха за герой и мразех по-голямата част от живота си на Земята. През по-голямата част от живота си се оплаквах. Изведнъж, дори преди да стигна до мястото за подпис в Голямата зала на живота, осъзнах, че не мога да направя това и да остана там. Започнах да пълзя назад много бавно.“

„Бих бил много разстроена да напусна това измерение (то беше в спалнята ми, но също и в друго измерение, много странно), ако не исках да остана на Земята. Седях в страхопочитание от случилото се, а златната светлина остана в стаята ми и я поддържаше около 30 минути. Къпех се в това сияние и чувствах любов и мир, докато заспя. Оттам нататък ще чакам с нетърпение смъртта, беше толкова прекрасно.“

Източник: utro.bgvest.eu
west003
 
Мнения: 2365
Регистриран на: Пет Дек 17, 2010 1:30 pm

Назад към Езотерика

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron