Проф. Иля Прокопов: Странджа - център на древния свят?

west003
Мнения: 2521
Регистриран на: Пет Дек 17, 2010 1:30 pm

Проф. Иля Прокопов: Странджа - център на древния свят?

Мнение от west003 »

- В тази история в Мишкова нива и Голямо градище край Малко Търново в Странджа според мен има много мистика, невероятни неща, да не кажа измишльотини. Но има ли и някаква истина в нея, г-н Прокопов?

Изображение

- Когато става дума за Мишкова нива, Голямо градище или пък за района, не е редно да се говори за всеки поотделно. Това е един голям комплекс, който е бил добивен, обработвателен, а може би и култов.
Не съм участвал в разкопките, там работеше вече покойният проф. Александър Фол, негов помощник беше сегашният професор Петър Делев от Софийския университет.

Отделно работиха архитекти по реконструкция на тракийски гробници. Но важното е да кажем, че всички тези изследвания са взаимносвързани. И в тези неща, които са чиста наука, документирани, нямаш съмнения за истинността им. Нещата, които предстои да бъдат доказани, ако се създаде изследователска програма, ще покажат кое е измишльотина, кое е чиста фантазия и кое - истина.

Бих казал, особена истина, защото районът е изключително странен.
Живял съм там 3 седмици на палатка и разбрах, че човек наистина започва да има други усещания. По друг начин усеща света и вижда неща, които иначе не може да види. Странджа е вълшебна, магическа планина.

- Откъде да започнем? Може би от картата, която някакъв иманяр дал на Ванга. Ванга кара племенницата си Красимира Стоянова да я прекопира, защото “това е важно- да говорим за нещо с голяма стойност в бъдеще”. Вие виждали ли сте въпросната карта?

- Виждал съм копие на тази карта, която беше доста условна. Представете си тези свързващи линии на еднакви точки, както на сегашните карти. Доста добре е нарисувана, но нищо характерно, по което да се каже, че точно това е мястото, където работихме. Че е отразен именно районът на местността Голямо градище.

И до ден днешен имам усещането, че картата е подхвърлена. Тя е показана на Ванга от нейната племенница Красимира Стоянова след срещи и съгласуване на по-високо ниво. След първото посещение на мястото са направени снимки, занесени на пророчицата Ванга. Тя е потвърдила, че това е мястото, което отговаря на маркираното в картата. На мен това ми беше обяснено.

- Вие вярвате ли в тази карта?

- Аз вярвам на това, което съм видял. Това са едни големи каверни, в които се копаят и извличат руда или минерали. Това, което правеше впечатление, бе, че там имаше голямо количество едри гранати - колкото едри орехи. Имаше остатъци от миньорска техника. Наблюдавах този обект, документирах всичко. Нещата тръгнаха за реставрация в София и повече не се разбра къде се загубиха.

- Вие участвахте ли в експедицията през 1981 г. и наистина ли тя е била инспирирана и подкрепяна от Людмила Живкова?

- Тя, експедицията, е една, само че на няколко етапа. Имаше прекъсвания. След смъртта на Живкова коренно се промени обстановката и нас ни отпратиха, както се казваше тогава, “по етапния ред”.

- Ванга казва, че там бил заровен саркофаг, в който има древно писмо за миналото и бъдещето на човечеството. Вие вярвате ли в това нейно пророчество?

- Голяма част от пророчествата на Ванга са потвърдени и убедителни.

Много се пише, много се спекулира, но това, което имам като лично мнение, е, че имаше дарба. Тя потвърди случая, по който работехме, и ние направихме проверка на едно от възможните места. Но това решение не е взето от такива като нас от екипа. Решено е на много по- високо ниво. Но за съжаление, ние не сме единни по въпроси, важни за националната идея.

Нашето общество е винаги разделено - на сини и червени, на “Левски” и ЦСКА, едните казват “да”, другите - “не”. Това решение за проучване е насочено към общ интерес за всички българи. Но то предизвика остри реакции у тези, които са били на другото мнение, които са работили за някакви други интереси, предимно чужди.

При тази експедиция се очакваше да се добият знания. За неща, които са много важни, за да бъдат те полезни за хората изобщо. Освен материални неща като артефакти, за информация, за непознати писмености може би. Доста хора ни наобикаляха дълго след 1981 г. Дори имаше сондажи от някаква чужда фондация за голяма международна експедиция. Предложението беше простичко - дали ние не можем да направим голям договор, чрез който България - страна домакин, да кани други страни за съвместни изследвания. Но като знам как приключи работата ни по бързата процедура и как ще се приеме подобно предложение, отклоних тези разговори по времето, когато бях директор на Националния исторически музей.

- Възможно ли е, както твърди Ванга, там под земята да има гробница, в която е положено тялото на египетската богиня Бастет?

- Това е една история, която се разказва, но не мога да кажа откъде е нейният генезис. Аз съм експерт, моите задачи на археолог са ясни. Ние работим с конкретни данни. Но няма нищо невъзможно, а целта на науката е да проверява, да изследва чрез научни методи.
Но по темата - от време на време се говореше за някаква информация, произлизаща далеч от нашите земи. Нещо от сорта на това, че преди хиляди години тук е бил центърът на тогавашния свят.

Хората са познавали технологии, били са много напреднали. Това е нещо като легенда, неписана информация. И когато някакви катаклизми, войни или нещо друго е променило тогавашния свят, тези хора напускат нашите земи и района на Черно море. Те пренасят знанията и културата си на други, по-подходящи за живот и съзидание. Тяхна е заслугата за появата на нови развити центрове. Това са едни необосновани легенди, приказки.

Но ако проследим задълбочено какво и как се е случвало, може да има и някаква частица истина. Същите тези хора винаги са били начело на съответните водещи цивилизации. Реално те контролирали света. След време се налага да изпратят експедиция обратно към родния регион. Да укрият неща там, където няма да има много хора и където мястото, районът са естествено защитени. Оттам идва и мълвата за Египет, а по-късно и
за изгубеното “Давидово коляно”.

Още веднъж повтарям - това са недоказани, необосновани приказки. Имаше такива разговори, информацията за които идва не от нас, а от други места. Днес тези теми се развиват бързо и “мутират” в мрежата във всякакви посоки.

- Вас кой ви покани да участвате в тази експедиция?

- Ще го прескоча този въпрос, защото още има живи хора. Комитета още никой не го е разпускал, така че...

- Кой комитет?

- Този, дето дърпа конците. Не се шегувам.

- А защо прекратихте разкопките?

- Защото почина Людмила Живкова. Беше неприятна ситуация за нас. Отпратиха ни. Направи се втори опит за продължение на работата, но без резултат. После имаше посещения и писане в Главно следствено управление. Не мога да се оплача от репресии, но самите разкарвания, разпити и прочее не бяха очакваният от нас научен финал. Такива неща. Когато работиш за държавата и обществото у нас, трябва добре да си подготвен за неприятности.

- Има ли възможност да се възобновят разкопките и да се разбере дали предсказанията са били верни?

- Това е най-доброто, което може да се направи. Да се създаде една програма - този район е слабо населен, а е прекрасен природен парк. Хората нямат поминък, няма млади хора, нямаме плътност на населението. Зад границата на юг са един милион души, отсам, в България, са 3-4 хиляди. Което не е редно. Не може една страна да обезлюди толкова важен стратегически район.

Както е в народната поговорка, да каже: “Ела, Вълчо, изяж ме!”. Там трябва да се работи по линия на опазване на ценностите и на природата. Необходима е голяма комплексна програма. Само с едни археологически и исторически проучвания няма да стане работата. Навремето под ръководството на проф. Александър Фол започна сериозна програма “Странджа-Сакар”. Тогава потръгнаха нещата. Но днес без държава, без целенасочена държавна политика там нищо не може да се случи.

- Какво ще кажете за изследванията с георадар на директора на Археологическия музей в Приморско Даниел Пантов?

- Интересни са изследванията, които прави той. Има интересни показатели на машината. Вярвам, че са правилно разчетени. Районът е от изключително значение. Неслучайно се твърди, че там са насочени очите и ушите на службите на много страни.

Но само с ентусиазъм и георадар няма да стане работата. Изследванията трябва да се започнат от крепостта горе, от калето.
Там още стоят части от стените. Да се види кой е охраняванит район, старата пътна комуникация. Изключително интересно е. Напълно е възможно да се появи нова информация. Но за това трябва програма, както казах, която да позволи задълбочено да се търси истината. Може да се наложи провеждане на мащабни проучвания.

- Докато траят разкопките в Странджа, умират няколко души, свързани с тях: Людмила Живкова, министърът на минералните ресурси Стамен Стаменов, командир от разузнаването на Гранични войски.

- Името на този достоен българин е Стоян Балкански.

- Всички те са помогнали по някакъв начин на експедицията. Има ли някаква връзка между двете събития?

- Какво да ви кажа? Има нещо в цялата тази история. Но ще трябва да го докажат хора, които се занимават с други дялове от науката. Странно е усещането за района. Има някакви сили, които не познаваме още. И други хора там са пострадали - служебни лица, но за тях не се говори. Научих, че районът е затварян през следващата година по време на военни учения. Има и обратното - хора са получили изцеление от тежки болести. Всички тези неща трябва да бъдат проверени. До този момент в нашето общество не беше отворена подобна езотерична тема. Бяхме в плен на строгия социалистически реализъм. Наистина много езотерика има в цялата тази работа в Странджа. Но и светът е езотеричен, нали?

Автор: Пенчо Ковачев
Източник: 24chasa.bg
06.07.2019
Публикувай отговор