Някои от тези древни скали, пропити с мъдрост и тайнство, са сякаш проядени от молци или надупчени като швейцарско сирене. Други са с прилежно издялани кухини, подредени в стройни редици. Приличат ми на разкривени панелни блокове с малки прозорчета с изглед към вечността.
Но времето не прощава. На много места слънцето, вятърът и дъждовете са "изгризали" съвършено изваяните вдлъбнатини в безуспешен опит да ги изтрият от лицето на скалата.
Долината на река Арда:
Най-много скални ниши има в долината на река Арда
Подобни трапецовидни творения са характерни само за Източните Родопи. Има ги на малки групи най-вече в района на язовирите Кърджали и Студен кладенец – там където срещаме недостъпни скалисти местности. Някои от най-известните са "Глухите камъни", нишите край селата Ночево и Лисиците. Но не само!
Ако пътувате с повишено внимание и с широко отворени очи в долината на река Арда, ще видите много такива образувания. За пръв път видях тези удивителни човешки творения преди години в района на село Долно Черковище, близо до един от меандрите на Арда.
Край с.Долно Черковище се намира скалният комплекс "Кован кая", което в превод означава "пчелен камък":
Гигантският каменен блок, известен още като "Кован кая" се вижда от шосето
Тук, на голяма височина са издялани 100-на скални ниши, а на върха личат следи от изсечена гробница. Според някои изследователи става дума за тракийски култов център, тъй като наблизо са открити и следи от тракийско селище.
Повечето древни скали с издълбани от човешка ръка кухини се намират близо до хилядолетни светилища и мегалити. Такъв е случаят със скалните ниши в района на село Дъждовница.
Скални ниши край село Дъждовница:
Нишите се виждат от самия път. Издялани са високо в скалите на възможно най-недостъпните и опасни места. Да се чуди човек какво е налагало предците ни да се подлагат на такива изпитания!! Старите хора в Дъждовница си спомнят разказите на техните баби, за странни създания , наречени "Джинавис пенджери" които бродели в околността. Уфолози пък твърдят, че става дума за извънземни…
Въпросният скален комплекс се намира в района на небезизвестната пещера "Утробата", която е била тракийско светилище. И познайте – край нея също откриваме скални ниши. Защо ли?
Село Ненково и каменният му мост. От него, в далечината, се виждат скалите с издълбани от човешка ръка ниши:
А на няколко километра северно от "Утробата" попадаме в каменното село Ненково, свързано с останалата част на света чрез симпатичен въжен мост. Близо до крайните му квартали, попаднахме на поредна серия скални ниши. Там природните стихии и хилядолетията почти са успели да ги заличат, но не съвсем. В района на град Ардино посетихме скалния комплекс "Орлови скали".
В отвесните каменни стени са издълбани 100 ниши /но три от тях са унищожени/. Всяка е с височина 70 см и дълбочина 34 см.
Турското название на "Орлови скали" е "Картал кая", което означава гарванов камък. Макар, че гарвани там не видях!
За разлика от повечето подобни обекти, обаче, "Орлови скали" са лесно достъпни благодарение на специален маршрут, известен като "Пътека на Ардинската поезия". Спирате колата на малък паркинг и след 15-на минути изкачване и четене на изписани върху дървени табели стихове, стигате до заветния обект. Гледката е удивителна! Според стара легенда в подножието на скалите живеел змей, който пазел древно съкровище и т.н.
Скалните ниши най-вероятно не са творение на траките
До момента в района на Източните Родопи са открити около 3 200 ниши. В разговор с Пенко Добрев – директор на Регионалния историческия музей в Хасково разбирам, че тези образувания са от II – I хилядолетие пр. Хр., т.е. те са на повече от 3000 години, а може би и още по-древни. Не се знае дали скалните ниши са дело на траките или на друга цивилизация. Свързват ги с мегалитната култура, към която спадат и многобройните по земите ни долмени, менхири, гробници, кромлехи, скални светилище и пр.
Въпросната култура е подобна на тази от Стоунхендж, макар че е малко по-късна. Колкото и да е странно, липсват следи от нея в останалата част на Балканите. За жалост траките и предците им по нашите земи са нямали писменост, така че можем само да гадаем какво е било предназначението на тези необясними творения.
4 научни хипотези за скалните ниши
1. Най-разпространената , която се отхвърля от много историци и археолози е, че в нишите древните хора са съхранявали урните с прахта на мъртвите. Но тя отпада, понеже никъде не е запазена керамика в близост до самите ниши. Т.е. няма доказателства.
2. Втората теория е че във въпросните кухини предците ни са отглеждали кошери с мед. "Това е странно, защото се изисква много усилия, за да се издълбаят тези дупки и лично за мен тази теория също отпада" - твърди Пенко Добрев
3. Според проф. Валерия Фол тези отвесни каменни стени са свързани с обреден ритуал. На тях момчетата ставали мъже. Как ли? Като ги спускали с въжета отвисоко и висейки във въздуха, те издялквали въпросните ниши. Така младежите доказвали своите ловкост и мъжество. Но пък някои ниши са на нивото на гърдите. "Т.е. Какво се получава – едните са били връзкари, а другите трябвало да рискуват да се катерят по чукарите. Също не ми се вижда правдоподобна тази версия!" - шегува се моят събеседник.
4. Най-правдоподобната теза е на проф. Ана Радунчева. Според нея скалните ниши в Източните Родопи представляват входове на човешката душа към отвъдното. Те символизирали врата между света на живите и този на мъртвите. "Това нещо го подсказва трапецовидната им форма. За нея знаем, че идва от Египет. Т.е. египетските храмове и техните входове имат подобна форма. Първите пирамиди са трапец върху трапец върху трапец … и така те отвеждат душата в отвъдното." – заключава Пенко Добрев.
Трапецовидни ниши в района на село Дъждовница
Вместо заключение:
Хилядолетните човешки творения, спотаени в най-красивите и диви местенца на планината, разпалват фантазията не само на учени, но и на обикновени пътешественици като мен, например!!
Вижте видео от разходката ни в Глухите камъни от предното лято, когато в най-големите августовски жеги, потънахме в прохладната прегръдка на омагьосаната праисторическа гора и дори успяхме да се изгубим.
Автор: Венета Николова
3.06.2019 г.
Източник: pateshestvia.net