Животът на Венера може би никога не е бил възможен

Животът на Венера може би никога не е бил възможен

Мнениеот west003 » Пет Окт 15, 2021 3:22 pm

Венера не е толкова привлекателна цел за ловците на извънземни. Но последните години изследователите все по-често разглеждат Венера, втората скалиста планета от Слънцето като потенциално нясто за живот. Например моделни проучвания показват, че древната Венера е имала големи океани и мек климат, който може да са се задържали няколко милиарда години.

Венера, видяна от космическия кораб "Галилео" на 14 февруари 1990 г. Снимката е фалшиво цветно изображение на облаците на Венера в син оттенък, за да изпъкнат детайлите им. Кредит: NASA/JPL
Изображение

Ново проучване, публикувано в списание Nature, обаче опроверга тези надежди.

Два противоположни модела на древната Венера

Както всички новородени планети, младата Венера беше изключително гореща-твърде препечена за океаните с течна вода. Наличната му вода беше почти изпарена, създавайки условия за сауна в планетарен мащаб.

Предишна работа по моделиране показа, че планетата се е охладила достатъчно, за да задържи течни повърхностни води благодарение до голяма степен на облаците, които отразяват много слънчева радиация обратно в космоса. „Слабото младо слънце“ също допринася за това - в първите дни на Слънчевата система нашата звезда е светела само със 70% от сегащната си мощ.

В новото проучване учени, ръководени от Мартин Турбет (Martin Turbet), постдокторант в Женевската астрономическа обсерватория в Швейцария, симулират климата на древна Венера, използвайки нов модел. И стигат до доста различни резултати.

Турбет и неговият екип установяват, че условията на младата Венера вероятно ограничават облаците до нощната част на планетата, където те са безполезни при създаването на живота. (Венера няма постоянна нощна страна, терминът тук се отнася до кое да е полукълбо, което по онова време е обърнато в противоположната страна на Слънцето.)

Не само, че тези облаци не отразяват слънчевата светлина, те всъщност затоплят Венера чрез парниковия ефект, улавяйки много топлина. Така Венера никога не се е охлаждала достатъчно, за да завали дъжд и да се образуват реки, езера и океани.

Отражение на облаците през деня и нощта. a, b, Скици на механизмите за обратна връзка на облаци над бавно въртящи се планети, първоначално покрити с океан с течна вода 4,31 (а) и бързо и бавно въртящи се планети с океани, първоначално напълно изпарени в атмосферата (това изследване ) (b). В зависимост от позицията си (през деня или през нощта) облаците имат много силно нетно охлаждане (а) или затопляне (b). Кредит: Turbet et al.
Изображение



„Ако авторите са прави, Венера винаги е била адска дупка“, пишат астрономите Джеймс Кейстинг и Честър Харман (James Kasting and Chester Harman) от Университета на Пенсилвания и изследователския център "Еймс" на НАСА в същия брой на Nature. (Кейстинг и Харман не са членове на авторския екип на изследването).

По-задълбоченото проучване на повърхността на Венера може да даде известна яснота за древния климат на планетата. Например Кастинг и Харман посочват „силно деформирани региони“ на планетата, известни като тесери, които се смятат за сходни по състав с континенталните скали на Земята.

„На нашата планета такива скали се образуват чрез метаморфни процеси (при които минералите променят формата си без топене), които протичат в присъствието на течна вода“, пишат Кастинг и Харман. "Ако тесерите вместо това се окажат базалтови, каквото обичайно е морското дъно на Земята, течната вода не би била необходима за тяхното образуване, което допълнително подкрепя хипотезата на Турбет и колегите му."

Новоодобрената мисия на НАСА VERITAS (съкратено от „Venus Emissivity, Radio Science, InSAR, Topography and Spectroscopy“), която е планирана да стартира през 2028 г., ще изследва тесерите от орбита, ако всичко върви по план. Но едва ли скоро ще има кацане на Венера, за да разберем напълно тези интригуващи характеристики, пишат Кастинг и Харман.

Панорамна гледка към повърхността на Венера от апарата "Венера 13" на Съветския съюз, който кацна на Венера през 1982 г.
Изображение

Последици за Земята и извън нея

Новото проучване също така установи, че Земята е можело да сетане подобна на Венера, ако Слънцето някога е било малко по-ярко: Младо слънце с 92% от сегашната яркост, а не със 70%, вероятно би првърнало нашата планета в парник според модела, разработен от Турбет и неговия екип.

Резултатите също имат значение за екзопланетите, обикалящи други слънца, и за изследователите, които имат за цел да ги разберат, както посочват Кастинг и Харман.

„Екзопланети, които обикалят близо до вътрешния ръб на конвенционалната обитаема зона, където течна вода може да съществува на повърхността на планетата, може всъщност да не са обитаеми“, пишат изследователите.

Справка: Turbet, M., Bolmont, E., Chaverot, G. et al. Day–night cloud asymmetry prevents early oceans on Venus but not on Earth. Nature 598, 276–280 (2021). https://doi.org/10.1038/s41586-021-03873-w

Оригинална статия: https://www.livescience.com/venus-never-habitable-no-oceans

Източник: nauka.offnews.bg
west003
 
Мнения: 2285
Регистриран на: Пет Дек 17, 2010 1:30 pm

Назад към Наука

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 3 госта