Археологическите покрития. Заговор за контрол над историята

west003
Мнения: 2521
Регистриран на: Пет Дек 17, 2010 1:30 pm

Археологическите покрития. Заговор за контрол над историята

Мнение от west003 »

„Мозъчната Полиция” и „Голямата Лъжа”

Всеки път, когато твърдите че има конспирация в действие в полето на науката, вие стъпвате върху тънък лед. Има тенденция да бъдем много скептични за конспирациите – освен ако зад предполагаемия заговор не стои мафията или някакви ислямски радикали. Но доказателствата са поразителни и иронията е че голяма част от тях са ясно показани и достъпни.

Добрата новина е че играчите са ясни. Техният игрови план и дори тяхната тактика ход по ход, са прозрачни, след като се научите да ги разпознавате. Въпреки това не е толкова лесно да проникнете през димната завеса от пропаганда и дезинформация, за да разберете техните подмолни мотиви и цели. Ще бъде много удобно ако можем да посочим с пръст някой водопроводчик и дързък лъжец като Ричард Никсън, но това е по-изтънчена операция.

Лошата новина: конспирацията е глобална и има много оплетени групи от интереси. Едно бегло разследване дава обичайните заподозрени: учени теоретици преследващи лични користни цели, да развият кариерите си и статуквото да бъде запазено. Техният начин на действие (modus operandi) е „ГОЛЯМАТА ЛЪЖА”. И колкото по-голяма и по-широко разпространена медийно – толкова по-добре. Те се позовават на своите академични дипломи и трудове, за да подкрепят аргументите си и презумпцията е че никой няма право да оспорва техните авторитарни декларации че:

Няма никаква мистерия около това кой е построил Голямата Пирамида или какви са били методите за построяването й, и че Сфинкса не показва никакви следи от водни разрушения.

Нямало е никакви в хора на американските континенти преди 20 000 г. пр. н. е.

Първата цивилизация се датира назад във времето не по-далеч от 6 000 г. пр. н. е.

Няма никакви документирани аномални, необяснени или енигматични данни, които си заслужава да се разглеждат.

Няма изгубени или необяснени цивилизации.

Нека всички доказателства противни на горните точки да бъдат заклеймени.


Персонални Атаки: Диспутът за Епохата на Сфинкса и Голямата Пирамида


През 1993 г. NBC излъчи в САЩ „Мистериите на Сфинкса”, който представя геологични доказателства че Сфинкса е поне 2 пъти по-стар (9 000 години), отколкото египтолозите твърдят. Това е добре познато като „спорът за водната ерозия”.

Самоукият египтолог Джон Антъни Уест поставил проблема с водната ерозия на вниманието на геолога д-р Робърт Шох. Те отишли в Египет и започнали интензивно изследване на място. След като щателно изучил Сфинкса от първа ръка, геологът споделил първоначалното заключение на Уест и те обявили техните открития.

Д-р Захи Хауас, шефът на паметниците в Гиза, не губил време да изсипе огън от публични критики към двойката. Именитият египтолог д-р Марк Ленър, който е зачитан като най-добрият експерт по Сфинкса, се присъединява към атаката. Той обвинява Уест и Шох, че са „невежи и безотговорни”. Това било странно обвинение, което довело до това, цялата работа да бъде свалена от професионалното ниво и да се доведат нещата на лична плоскост. По никакъв начин не били засегнати фактите и поставените въпроси и обвиненията били крайно ненаучни.

Но ние трябва да отбележим стандартната тактика да се дискредитира някой, който се осмелява да постави под въпрос приетите теории. Измествайки фокуса настрани от проблемите и „персонализиране” на дебата, е крайно ефективна стратегия, която често се използва от политици, които се чувстват несигурни в своите позиции. Хауас и Ленър призовали техният недостижим статус и предполагаем авторитет. (А някой би си помислил че една оценка на геолог би имала повече тежест точно по този въпрос.)

Кратко след това Шош, Хауас и Ленър били поканени да дебатират за проблема в Американската Асоциация по Научно Развитие. На Уест не му било дадено да участва, защото нямал необходимите дипломи.

Това сочи към една спорна презумпция, която е част от арсенала на съставния щат: само учени с дипломи могат да участват в науката. Два филтъра пазят недипломираните независими изследователи извън групата. (1) дипломи и (2) предварителни прегледи (процес който се използва от издателите и редакторите на академични журнали да осигурят на учени да изследват и критикуват статия или монография, преди да бъде публикувана и да помогнат с уверение че тя е цялостна и правдива.) Не можеш да стигнеш до номер 2, ако нямаш номер 1.

Науката е метод, който всеки може да изучи и приложи. Тя не изисква диплома за да се изследват и записват факти и да се мисли критично за тях, особено в нетехничните социални науки. В свободно и отворено общество, науката трябва да бъде демократичен процес.

Така или иначе, Уест бил блокиран. Елементите на дебата са в битка оттогава, която остава без решение. Подобно е на спора за това кой е построил пирамидите в Гиза и как.

Това издига въпроса за Голямата Лъжа и как тя се промотира с поколения пред Бог и всеки останал. Спорът за това как е построена Голямата пирамида, е само един пример. Може лесно да се реши ако египтолозите искаха да решат този диспут. Прост тест може да бъде направен от независими инженери, който или да докаже или отхвърли тази стара теория – че е построена с примитивни средства и методи около 2 500 г. пр. н. е.

Защо това не е направено? Отговорът е много очевиден – изглежда невъзможно: и те знаят че теорията е фалшива. Могат ли обучени и високообразовани учени наистина да мислят че 2.3 милиона тона камъни, някои от блоковете тежащи по 70 тона, могат да бъдат транспортирани и повдигнати с примитивни методи? Това изглежда невероятно, въпреки че нямат никакви угризения да лъжат публиката, да пишат книги и да защитават тази теория срещу всички алтернативни. Но трябва да отбележим че те не биха се подложили на този тест.

P. S. – Всъщност подобен тест е правен, но много не се шуми около него.

(През 1978 г. на японци им хрумва идеята да направят научен експеримент, с който да проверят как се прави пирамида с предполагаемите методи и техника на древните строители. Честта за това оригинално начинание се пада на компанията „Нипон корпорейшън”, която замисля и финансира целия експеримент. Египетското правителство разрешава на компанията да построи пирамида с височина 20 м. недалеч от пирамидата на Микерин в Гиза, при условие че новата конструкция ще остане там само няколко дни, след което мястото на строежа ще бъде възстановено в предишния му вид. Японците започнали с подготовката на каменните блокове в кариерата, която някога доставяла облицовъчните блокове за Голямата пирамида. Тя се намира на около 15 км., на източния бряг на Нил.

Там японските специалисти и наетите от тях работници дори не се опитали да извадят блокове направо от скалата. И дума не можело да става за използването на медни триони и сечива. Наложило се да използват по-съвременни инструменти. Блоковете от по 2,5 т. се видели непосилни за експериментаторите, които решили да правят по-малки – само по един тон. Затрудненията продължили с прекарването им по реката. Лодките не можели да ги издържат, както не могат да издържат 15 души с общо тегло 1 тон. Наложило се да ги прекарат с параход. Стоварили ги на другия бряг и бригади от по стотина работници се опитвали да ги повлекат по пясъка. Блоковете не мръднали и на сантиметър. Тогава докарали съвременни строителни машини и с тях ги откарали до определеното място за строеж. Там бригадите успели да повдигнат блокове на сензационната височина от 30 см.

За завършване на конструкцията, т. е., за нареждането на блоковете един върху друг, на помощ били повикани кран и хеликоптер. Не може да се каже, че японците са претърпели поражение при експеримента си. Всеки познава тяхната упоритост, честност и изобретателност. Аз не се съмнявам, че са направили всичко възможно, за да успеят. Но с експеримента си те демонстрират единствено че древните египтяни не са могли да построят пирамидите така, както някои уверяват, че са ги строили.)

Ние смятаме че е задължение на учения да носи бремето на доказателството в неговите/нейните тези, но въпреки това социалните учени които правят тези твърдения никога не се изправят пред подробни разглеждания на тяхната теза. Затова трябва да подозираме конспирация. Нито една друга научна дисциплина няма да се измъкне като наруши правилата на науката. Това което правят египтолозите е да смазват алтернативните теории, използвайки подмолни тактики. Време е да се изиска да докажат своите собствени предположения.

Защо учените ще се опитват да скрият истината и да избегнат тестовете на тяхната хипотеза? Техните мотиви са също толкова прозрачни. Ако може да се докаже че египтяните не са построили Голямата пирамида през 2 500г. пр. н. е използвайки примитивни методи или пък че Сфинкса може да се датира към 9 000 г. пр. н. е., цялата къщичка от карти ще се свлече. Ортодоксалните виждания за културната еволюция са базирани на хронология, която датира започването на първата цивилизация в Шумер не по-рано от 4 000 г. пр. н. е. Теорията не позволява напреднали общества да са съществували преди това време. Край на дискусията. Археологията и историята губят своето значение без фиксирана времева линия като точка за справка.

И докато теорията за „културната революция” е свързана с общата теория на Дарвин за еволюцията, има много повече неща заложени на карта. Дали това не обяснява защо факти, аномалии и загадки са отричани потискани и/или пренебрегвани? Да обяснява го. Биологичните науки днес са базирани на Дарвинизма.



Тактики за натиск: Камъните Ике от Перу

Сега се обръщаме към друг много различен случай. През 1966 г. д-р Хавиер Кабрера получил камък като подарък, от беден местен фермер в своя роден град Ике, Перу. Това била риба, вдълбана в камък, която не би значила нищо за обикновен селянин, но значила много за д-р Кабрера. Той я разпознал като отдавна изчезнал вид. И това повишило неговото любопитство. Той поръчал още камъни от фермера, който казал че ги събирал близо до реката след прилив.

Д-р Кабрера събрал още и още камъни и сведения за тяхното съществуване и потенциален внос достигнали до археологическата общност. Скоро докторът натрупал хиляди „камъни Ике”. Сложните резби били както загадъчни, така и впечатляващи. Някой бил вдълбал мъже биещи се с динозаври, мъже с телескопи и хора опериращи с хирургически инструменти. Камъните също съдържали рисунки на изгубени континенти.

Няколко от камъните били изпратени в Германия и офортите (Офорт от френски eau-forte – буквално „силна вода”, разбира се като сярна киселина, е графична техника, при която рисунката се очертава с острие върху лак, покриващ метална пластинка, обикновено цинкова или медна. Следва заливане с киселина, която разяжда метала под нарисуваните линии. После лакът се отделя, а разядените линии се изпълват с мастило, от така получената матрица се получават отпечатъци върху влажна хартия с помощта на преса на принципа на дълбокия печат. При отпечатването може да бъде добавен цвят. Възможно е съчетаването с други графични техники, например акватинта.) били датирани в далечната древност. Но ние всички знаем, че хората не са могли да живеят по времето на динозаврите. Хомо сапиенс е съществувал само около 100 000 години.

BBC надушва това откритие и се впуска да произведе документален филм за камъните Ике. Медията възпламенява буря от спорове. Археолозите разкритикуват перуанското правителство, че не е било стриктно в налагането на закони за старините (но това не било тяхното истинско притеснение). Бил приложен натиск към правителствени служители.

Фермерът, който продавал камъните на Кабрера бил арестуван; той твърдял че ги намерил в пещера, но отказал да каже нейното точно местоположение на властите, или поне по техни думи било така.

Този случай бил оборен с такава хитрост, че би направил всеки корумпиран политик горд. Перуанското правителство заплашило да съди и затвори фермера. Била му предложена сделка, която той приел. След това се отрекъл от историята си и „признал”, че е издълбал камъните сам. Това звучи доста неправдоподобно. Той бил необразован и без умения, а камъните били 11 хиляди общо. Някой били прилично големи и сложно гравирани с животни и сцени, за които фермера не би имал познание, освен ако не е палеонтолог. Той е трябвало да работи всеки ден за няколко десетилетия, за да произведе това количество камъни.

Въпреки всичко на камъните от Ике, бил сложен етикета „измама” и те били забравени.

Случаят не изисквал конфронтация лице в лице или публично дискредитиране на не-учени от учени, а бил решен с невидимата тактика на натиска. И тъй като бил регистриран като „измама”, с енигматичните доказателства не трябвало повече да се занимава, както става в следващия пример.


Цензурата на „Забраненото Мислене”: Свидетелства за Дълбоката Древност на Човешкият Вид

През 1996 г. NBC излъчи специално издание наречено Мистериозният Произход на Човека, в който има очерк от книгата на Кремо. Реакцията от научната общественост премина скалата на Рихтер. NBC бе наводнена с писма от сърдити учени, които наричаха продуцента „мошеник” и цялата програма – „измама”.

Но учените отидоха още по-далеч от това – много по-далеч. В неразумно прекалена последователност от странни ходове, те се опитват да накарат NBC да не излъчва отново популярната програма, но този опит се проваля. След това те взимат най-радикалната от всички мерки: представят техният случай на федералното правителство и изискват Федералната Комисия по Комуникации (FCC) да се намеси и да попречи на NBC да излъчи програмата отново.

Това не било само очевидно посегателство върху свободата на словото, но и досаден опит да се осуети общуването. Това били усилия без прецедент, да се цензурира интелектуалната беседа.

Писмото до FCC написано от д-р Алисън Палмър, Президент на Института по Камбрийски Науки, е показателно: (Палеозойската ера се разделя на няколко периода: камбрий, ордовик, силур, девон, карбон и перм.)

Най-малкото от NBC трябва да бъде изискано да направи значително извинение в прайм тайма към своята публика за значителен период от време, за да може аудиторията ясно да възприеме съобщението, че са били измамени. В допълнение, NBC трябва да бъде глобена значително, за да може да се установи голям фонд за публично научно образование.

Мисля че имаме няколко добри следи за това кой се явява „Мозъчната Полиция”. И не мисля че „конспирация” е твърде силна дума, защото за всеки подобен случай който е показан на яве, има 10 други, при които операцията по заглушаване е протекла напълно успешно. Ние нямаме представа колко много загадъчни артефакти или дати са били обозначени като „грешка” и прибрани в складове и циркулярни файлове, които никога няма да видят бяла светлина.
Отхвърляне на Дати: Неудобно Датиране в Мексико

Следва високо профилният случай на д-р Вирджиния Стийн-МакИнтайър – геолог работещ за Американските Геологични Проучвания (USGS), която била изпратена на археологически разкопки в Мексико за датира група артефакти през 70-те години на XX в. Тази пародия също илюстрира колко далеч установените учини биха отишли, за да защитят ортодоксалните догми.

МакИнтайър използвала най-доброто оборудване за времето си, за да подкрепи своите резултати като използвала 4 различни метода, но нейните резултати отивали извън таблицата на „допустимото”. Водещият археолог очаквал дата около 25 000 години или по-малко, а резултатите на геоложката били 250 000 години или повече.

Тези 25 000 години или по-малко, били критични за доказване на теорията за „пресичането” на Беринговия Проток и това била главната мотивация на главния археолог да изхвърли резултатите на Стийн-МакИнтайър и да поиска нова серия от датироващи тестове. Този вид реакция никога не се появява, когато датите съвпадат с очаквания хронологичен модел, който подкрепя приетите теории.

На Стийн-МакИнтайър бил даден шанс да се отрече от нейните заключения, но тя отказала. Било й трудно след това да публикува нейните статии и загубила преподавателската си работа в Американски университет.

Правителствени Забрани и Етноцентризъм: Избягване на Аномални Сведения в Нова Зеландия, Китай и Мексико

В Нова Зеландия правителството се намесило и прокарало закон, който забранява на хората да влизат в спорни археологични зони. Тази история излиза в книгата „Древно-Келтска Нова Зеландия” от Марк Дутр.

Обаче както и ще открием (и както ви обещах в началото на статията) това е сложна конспирация. Учените които опитват да защитят техните „свещени” теории и докато развиват кариерите си, не са единствените, които искат артефакти и данни да бъдат потискани. Тук ситуацията става лепкава.

Гората Вайпуа стана спорно място в Нова Зеландия, заради археологически изкоп, който явно показвал доказателства за не-полинезийска култура, която предхожда племето Маори – факт, който не се харесал много на племето. Те научили за резултатите от разкопките преди да научи масовата публика и се оплакали на правителството. Според Дутр, резултатът бил „официален архивен документ, който явно показвал намерението на държавните департаменти на Нова Зеландия да задържат археологическа информация от широката публика за широко разглеждане за 75 години.”

Хората надушили това фиаско, но правителство отрекло твърденията. Въпреки това, официални документи показват, че има наложено ембарго над местността. Дутр е студент по история на Нова Зеландия и археология. Той е загрижен, защото споделя, че артефактите които доказват че е имало по ранна култура, която е предхождала племето Маори, са изчезнали от музеите. Той пита какво е станало с няколкото аномални останки:

Къде са древните Индоевропейски проби от косми (къдрави червенокафяви косми), оригинално взети от каменно убежище близо до Ватакере, които са били показвани във военнопаметния музей в Оукланд много години? Къде е гигантският скелет намерен в Митимати?

За нещастие това не е единственият подобен инцидент. Етноцентризмът е фактор от конспирацията, който има за цел да скрие истинската история на човешкият вид. Авторът Греъм Хенкок, е бил атакуван от различни етнически групи, когато е съобщавал за намиране на подобни загадъчни открития.

Проблемът за изследователите които са загрижени да установят истинската история на човешкият вид, е че целите на националисти или етнически групи, които твърдят че са били на дадено място първи, често съвпадат с целите на културните еволюционисти.

Археолозите бързо се съгласяват да потиснат подобни видове аномални открития. Една от причините египтолозите толкова ревниво да бранят датата на построяването на Голямата пирамида, е свързано с проблема за националната гордост.

Случаят с мумиите от пустинята Такламакан в западен Китай, е още един пример за такъв феномен. През 70-те и 80-те години на XXв., необяснима Кавказка култура била неочаквано изкопана в Китай. Сухата среда запазила останките на русокоси, синеоки хора, които живели в пред-династичен Китай. Те имали цветни одежди, ботуши, дълги чорапи и шапки. Китайците не били доволни от тези разкрития и миниманизирали значението на енигматичното откритие, въпреки че азиатци били намерени погребани до кавказките мумии.

Съществуването на културата Олмек в древно Мексико винаги е представлявало проблем. Откъде са дошли негроидните хора изрисувани на колосалните глави? Защо има хора от кавказката раса, гравирани на стълбове в сърцето на Мексиканската цивилизация? И това което е по-лошо – защо местните туземни хора от Мексико ги няма на артефактите от Олмек? Наскоро един мексикански археолог реши проблема с фантастично твърдение – олмекските глави, които генерации от хора от различни етнически групи са съгласи че носят чертите на африканците – били всъщност представяне на местното племе.


Табу Или Не-табу?

Така че следящите „доброто мислене” не са само елита на научното общество, както можахме да се убедим в няколко случая; те са също и телевизионни продуценти и редактори на списания. Ясно е че те се водят от простия императив да подпомагат „общественото научно образование”, както уместно се изрази президента на Камбрийския Институт.

Обаче има и нещо друго в техния дневен ред и то е да предпазят обществото от „ненаучни” мисли и идеи, които могат да инфектират масовото съзнание. Ние подчертахме някои от тези предмети табу в началото на статията. Сега трябва да добавим също, че е „нездравословно” и „неприемливо” да се ангажираме в някой от следните изследователски търсения: паранормални феномени, НЛО, студен синтез, свободна енергия и всички останали „псевдо науки”. Това случайно да ви изглежда познато? Не чуваме ли плахото ехо на религиозния фанатизъм?

Кой изобщо е давал на науката мисията да проектира и направлява любознателните стремежи на гражданите на свободния свят? Почти е невъзможно за която и да е научна статия, която има анти- дарвинистки разклонения да бъде публикувана в голям научен журнал. Също е точно толкова невъзможно да се поставят въпросите „табу” дори за разглеждане и можете да забравите да видите името си под заглавие на статия свързана с природата, освен ако не сте дипломирани учени, дори ако сте следващия Алберт Айнщайн.

За да изложим отново как започва конспирацията – с 2 филтъра: дипломи и научни титли и предварителен преглед. Модерната наука сега е един лабиринт от такива филтри, поставени да промотират определени ортодоксални теории и в същото време да филтрират данни, за които има предразсъдъци и да ги обявяват за неприемливи. Доказателствата и достойнството не са водещите принципи; подчинението и позицията в установеното общество са заменили обективността, достъпът и отвореността.

Учените не се колебаят да извършват жестоки персонални атаки срещу тези които считат за враг. Видният палеонтолог Луис Лийки съчинил тази киселинна критика за книгата „Забранената Археология”: „Вашата книга е чисто шарлатанство и не заслужава да се вземе на сериозно от никой освен от някой глупак.” Още веднъж виждаме жаждата за лични атаки, а достойнствата на доказателствата представени в книгата не се изследват или дебатират. Това е грубо авторитарно изказване.

В следващите части ще изследваме и други документирани случаи и ще се разровим още по-дълбоко в неуловимите измерения на конспирацията.



От списание Nexus Magazine
Том 9, Номер 3
Април-Май 2002 г.


Превод: Alien
Редакция: H.

Източник: http://www.parallelreality-bg.com
Публикувай отговор