Засекретеният полет "Аполо 20"

Засекретеният полет "Аполо 20"

Мнениеот west003 » Сря Юни 30, 2021 3:58 pm

Кацнал от обратната страна на Луната
За секретния полет на "Аполо 20" съобщава за първи път астронавтът Уилям Рътлидж през 2005 г., в интервю от гр. Кигали – столицата на южноафриканската република Руанда, където живее от 1991 г. Космическият кораб е бил изстрелян към Луната на 16.08.1976 г. от Кейп Канаверал, САЩ. Екипажът се е състоял от двама американци и един руснак: командир – Уилям Рътлидж; пилот на лунния модул – Алексей Леонов (СССР); пилот на командния модул – Леон Снайдер.

Изображение

Лунният модул е кацнал близо до кратера Циолковски, откъм обратната страна на Луната. За първи път в програмата "Аполо" се осъществява прилуняване на пилотиран спускаем модул върху невидимата страна на земния ни спътник. Недалеч от него е имало
огромен по размери обект с дължина от 2,5 мили (4 022 м)
и височина 0,31 мили (500 м), открит още от мисията на "Аполо 15" (30.07.1971 г.) от пилота на командния модул Алфред Уордън, докато извършвал 74 орбитални обиколки около Луната.

Стъписващо било откритието, че обектът представлявал гигантски космически кораб-майка, кръстосвал Вселената преди 1,5 милиарда години! До него имало по-малка структура, наподобяваща отдавна изоставен Лунен град ("Станция 1").
В космическия кораб астронавтите открили останки от малки 10-сантиметрови тела на извънземни, живели в паяжина от стъклени тръби. Но най-шокиращото им откритие били две хуманоидни тела.

Едното било отдавна мъртво и взели само главата му, а другото тяло било от женски пол, в състояние на летаргия. Нарекли го Мона Лиза. Била висока 165 см, с тъмна коса, с по 6 пръста на ръцете, без дрехи. Предположили, че е била пилот, защото открили устройства, прикрепени към очите и пръстите й.
Тялото било покрито с тънка стъкловидна материя,
която вероятно е съхранявала в латентно състояние жизнените й функции.

Рътлидж и Леонов пренесли и качили в лунния модул тялото на Мона Лиза заедно с намерените в кораба различни артефакти – пергаменти с непозната писменост, останки от растителност, триъгълни камъни, които сълзели с някаква непозната жълта течност, и др. От космическия кораб-гигант е заимствана технологията за бордовото покритие на американските космически совалки.

С това лунната мисия приключила. Връщането на Земята минало без премеждия и усложнения. Мона Лиза е била изследвана от специално създадена комисия от експерти, които провели с нея множество експерименти. Японският астроном Кензахуро Тойода установил, че селенитите общували с астронавтите от лунните мисии
със специален шифър,
но в показанията на Уилям Рътлидж не се споменава по какъв начин двамата с Алексей Леонов са ги "придумали" да са по-дружелюбни с тях. Неочаквано потвърждение за проведената секретна мисия на "Аполо 20" до обратната страна на Луната проличава от обвиненията на НАСА, Пентагона, Военноморския флот и Военновъздушните сили на САЩ към 43-годишния английски хакер Гари Маккинън.

През 2005 г. той е арестуван в дома си и обвинен, че в периода 2000 – 2002 г. е проникнал в 97 сървъра на споменатите ведомства. В защитната си теза Маккинън твърдял, че бил направил това с надеждата да докаже близките контакти на висши среди от американските военни с извънземни пришълци. Пред адвоката си заявил, че е попаднал на строго секретни документи на НАСА, разкриващи подробности за секретния полет до Луната на "Аполо 20".

Но облаците над главата на Гари Маккинън се сгъстяват през 2007 г., заради настояване на американската прокуратура
да бъде екстрадиран отвъд Атлантика,
където го е заплашвала тежка присъда – до 70 години лишаване от свобода при 9 максимално строг режим във федерален затвор.
Все пак той е бил освободен от наказателна отговорност през август 2008 г., благодарение на експертизата на проф. Саймън Барън-Коен от университета в Кеймбридж, който е установил, че
Маккинън страда
от синдрома
на Аспергер
(форма на аутизъм, типично за която е силен, почти маниакален интерес към дадена област).

На 05.06.1963 г. във Виена се е състояла среща на "четири очи" между президента Д.Ф. Кенеди (1917-1963) и генералния секретар на ЦК на КПСС Н.С. Хрушчов (1894-1971). Тогава американският лидер е предложил двете свръхсили да обединят усилията си в търсенето на извънземен разум на Луната.
Хрушчов категорично е отказал. Малко преди да почине, ген.-лейтенант Сергей А. Кондрашов (1927-2007) - бивш зам.-началник на външното разузнаване на СССР и старши консултант на председателя на КГБ, е споделил пред журналисти своята версия за странния отказ на съветския лидер. Той бил убеден, че още тогава Хрушчов е знаел кои извънземни са окупирали Луната, и че е водил преговори с тях. Искал е да укрие това от американския президент, към когото не изпитвал особено доверие.
Но когато на 12.11.1963 г. от трибуната на ООН Кенеди публично призовал Хрушчов за космическо сътрудничество и
съвместен пилотиран полет до Луната,
този път съветският лидер изненадващо приел предложението. Това съгласие на Хрушчов е проправило пътя за съвместния полет на "Аполо 20" до обратната страна на Луната. Незабавно била подписана директива за изпращането на съветско-американски пилотиран кораб за изследване на лунната повърхност. Въз основа на тази директива на 12.11.1963 г. президентът Кенеди е изпратил писмо до директора на ЦРУ, за да му доставят свръхсекретни документи за извънземните.
Искал е да разкрие тази информация на Хрушчов, за да се избегнат взаимните подозрения за сътрудничество със селенитите.

Достоверни ли са позакъснелите
руски версии?
Частичното декласифициране на секретните космически досиета поради изтичане на многогодишна давност, вместо да освети спорните и необясними събития, ги задълбочава. В началото на 1990 г. изтекла информация от разговорите между астронавтите от "Аполо 11" и експертите от контролния център на полета в Хюстън. В тях Армстронг е споменал, че на обратната страна на Луната е видял дузина извънземни космически кораби и следи от огромни гъсенични колела.
Но астронавтите и НАСА запазили мълчание по отношение на снимките, доставени от тяхната мисия и публикувани през 1989 г. в The New York Times, на заснет човешки скелет и следа от бос крак върху лунната повърхност. След тези снимки, предоставени от китайския астрофизик проф. Мао Кан за анализ и коментар,
мистерията с посетителите на Луната става все по-трансцендентална
По натрупания лунен прах върху скелета, обут в джинси, е направен изводът, че той е на повърхността от десетки години преди кацането на американските астронавти.
Липсата на атмосфера на земния спътник означава, че гнилостните процеси са протекли на Земята и след това останките са пренесени. Да си припомним, че в няколко от 16-те катастрофирали на територията на САЩ летящи чинии в периода 1947 - 1952 г., в щатите Ню Мексико, Тексас, Оклахома и Аризона, също са открити човешки кости. Но когато през 1992 г.
във вербалните полемики за
лунните десанти
се включили и руснаците, мълчаливо приемащи до момента първенството на американците, напрежението ескалирало.

През същата година директорът на Центъра за подготовка на космонавти в Москва ген.-лейт. Владимир Шаталов, два пъти герой на СССР и три пъти летял на корабите "Союз-4", "Союз-8" и "Союз-10", е съобщил на брифинг пред американски журналисти, че Съветският съюз е осъществил пилотиран полет до Луната преди "Аполо 11". Новината станала сензация, въпреки спестените от Шаталов подробности.
Според него в полета до Луната са участвали 4-ма руски космонавти, като всички
кацнали на повърхността й със спускаемия модул
Журналистите били сигурни, че командир на кораба е бил самият Владимир Шаталов, като космонавт с най-голям опит и авторитет измежду всички руски космонавти в "Звездното градче".

Целта на мисията е била да изследват лунната повърхност в района на прилуняването и да съберат различни проби. Руснаците възнамерявали да изградят стационарна лунна база за добив на най-екологично чистото ядрено гориво – хелий 3, което било в изобилие на земния спътник. Но събраният скален материал претоварил модула и той не могъл да излети, за да се скачи с кораба-майка.

От наземното командване на полета заповядали от модула да слезе космонавтът Константин Микаров с версията, че след ден-два ще дойде спасителен кораб, който ще го прибере. От тази мисия на Земята се завърнали само трима космонавти, а спасителен кораб за Микаров никога не е излитал от Земята.
Опасенията на руснаците от
избухването на международен скандал,
породен от мита за болшевишката романтична грижовност към човека и суровата нехуманност на космическия реализъм, са довели до незабавното засекретяване на тази лунна авантюра. Дори да бъдат публикувани всички документи за експедицията, едва ли ще се пренареди сегашното първенство на Съединените щати в овладяването на Луната. При всичките си лунни мисии американците не са допуснали да се пожертва нито един астронавт!

През 2017 г. сайтът esoreiter.ru публикува видео, в което се твърди, че двама руски космонавти първи са кацнали на Луната, без да се уточняват имената им. На видеото се вижда как те забиват червеното знаме на СССР на фона на спускаемия модул, след което последва взрив. Според руския сайт лунният модул заедно с космонавтите е бил взривен от селенитите и затова мисията е била засекретена, каквато е била практиката с всички провалени съветски космически начинания.
Ако тази мисия действително се е състояла и е била преди американските експедиции, тогава защо е била взривена, а шестте успешни мисии на "Аполо" са били пощадени от селенитите? Много малка част от видяното и проученото за единствения ни земен спътник е обществено достъпно.

Укриването на неудобните кадри от лунните експедиции, на които са заснети извънземни хоминиди, селенити и летящи чинии, е с цената на растящото недоверие на обществото към официалните информации. Космическите агенции на САЩ и Русия – НАСА и Роскосмос, се преобразиха в елитарни тайни масонски ложи, които са си присвоили пълния монопол върху космическите мистерии.
Стигнали са до абсурда през 2007 г. НАСА да твърди, че от
заснетите
700 видеоролки
от прилуняването
на шестте космически кораба "Аполо", са "оцелели" само 3, защото през 70-те години на миналия век агенцията нямала средства за ленти и се наложило да ги използват повторно.

От 1972 г. НАСА получава годишно 0,5% от БВП на САЩ, като за въпросната година сумата е била $17,5 милиарда. По-нескопосана версия, прикриваща засекретяването на неудобни факти от ЦРУ, е много трудно да се измисли. Защо ли са си внушили, че те могат да решават кога човешката цивилизация е готова за срещи с извънземните и кога не е? Та такива срещи са се провели вече преди повече от 66 години и то не една, а три.

Източник: 168chasa.bg
west003
 
Мнения: 2260
Регистриран на: Пет Дек 17, 2010 1:30 pm

Назад към Конспирации

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron