Командир Хуан Игнасио Лоренсо Торес. започва да лети на 17-годишна възраст, в продължение на 40 години е офицер от испанските военновъздушни сили, летял е за крал Хуан Карлос де Бурбон, бил е боен пилот в Сахара и директор на авиационно училище. Казано по-просто, той е бил опитен пилот с боен опит, който може да бъде категоризиран като високопрофесионален пилот с над 28 000 летателни часа.
Хуан Игнасио Лоренцо Торес:
"По онова време бях командир на "Каравел". Когато пристигнахме в Барселона, летищният контрольор ни нареди да кацнем, което беше странно. Но си помислих, че може да става дума за самолети, така че бяхме принудени да кацнем. Затова казах на втория пилот, Хуан Селдран Гарсия, да следи отвън, в случай че види самолет да се приближава към нас. По-късно от радиостанцията казаха, че на по-високо ниво са видели самолет, който се приближава към нас. Бяхме на FL310, приближавайки Барселона, а диспечерът ни каза да кацнем на 280. С други думи, на височина от 8,5 километра (28 000 фута). На това ниво имаше известна турбуленция и помолих втория пилот да бъде нащрек. След миг Хуан ме предупреди: "Виждам го. Но това не беше друг самолет".
Беше много силна светлина. Твърде силна за вътрешността на самолет. Тя се спусна отгоре и се спусна точно пред нас. Казах на втория пилот да не съобщава още за обекта, защото не приличаше на нормален самолет.
Съвсем наблизо се появи странна светлина. Беше само на 10 метра от носа на самолета ни. Изведнъж в центъра се появи друга светлина, подобна на топка, и тя беше с различен цвят. Цветът се промени от бял на син, а след това на сивкав.
Най-необичайното беше, че пулсираше, сякаш "дишаше". Сякаш имаше свой собствен живот. В този момент видяхме и две други светлини, малко по-малки и със същия цвят, разположени отстрани на основния огън.
Обектът летеше пред нас, като спазваше дистанция и поддържаше същата скорост като нас. Имаше три обекта, един голям в центъра и два по-малки до него, но те бяха толкова синхронизирани, че изглеждаха като един обект. Светлините бяха много силни. Аз, вторият пилот и авиотехникът наблюдавахме и след това се обадихме на стюардесата. Попитахме я дали и тя вижда тази светлина. Тя каза, че да, и попита каква е тя. Ние казахме, че не знаем, просто искахме да се уверим, че и тя я вижда. Тогава светлината угасна. И отново светна. Обектът се приближи до нас и за наше учудване започна да прави невероятни движения около самолета. Но с такава скорост, че едва имахме време да го проследим с очите си. Това продължи около десет минути. Тогава се свързах с ръководителя на полетите: "За ваша информация ви съобщавам, че неидентифициран обект се приближава към самолета и се отдалечава от него. Ръководителите на въздушното движение на летището в Барселона ни помолиха да предоставим "транспондер", който представлява код за откриване на радар. НЛО продължи да кръжи около нас, правейки тези невероятни завои. Няколко завоя и маневри, сякаш да унищожат хората вътре. Никое живо същество не би могло да издържи на такова претоварване.
Струваше ни се, че този обект е жив. Приличаше ми на гигантско човешко око. Тези "вени" или каквото и да бяха те, бяха преплетени и с различни нюанси. Тази светлина, както казах, пулсираше. Наистина я свързвах с нещо живо. НЛО започна да си играе около самолета, както му харесваше. Излитане, кацане, заход за кацане, отделяне и маневри по права линия или парабола. Летя от седемнайсетгодишен и знам, че човешкото тяло не може да издържи претоварване с повече от 5 градуса. Ако тази граница бъде надхвърлена, настъпва безсъзнание. Без значение какъв антигравитационен костюм носите.
Този обект нарушаваше всички закони на физиката. Той летеше под прав ъгъл и чертаеше хиперболи и параболи, а след това внезапно прескачаше от една точка в друга. Беше лудост.
Включихме всички светлини в самолета и започнахме да крещим. Той започна да реагира по същия начин. Всеки път, когато сменяхме светлините, той правеше същото. Ако включвахме светлините, той ги включваше. Беше ясно, че той се обръща към нас. Задавах въпроси първо на английски и той не отговаряше, след това на испански и не знам дали разбираше думите или ми четеше мислите, но когато казах, че едно мигане на въпрос означава "да", а две мигания - "не", той отговори. Общо зададох на НЛО около 20 въпроса, на които получих прости отговори. Не мога обаче да съобщя за всички зададени въпроси, тъй като ясно ми беше казано, че за да избегна проблеми, не трябва да говоря за това. Казаха ми, че има случаи, когато хората се подхлъзват в тоалетната или пресичат пътя на неправилно място.
Мога да назова само първите три въпроса, които зададох на НЛО:
Командир: Вие от тази галактика ли сте?
НЛО: една светкавица
Командирът: Имате ли приятелски намерения?
НЛО: Една светкавица
Командир. Това окупиран кораб ли е?
НЛО: един проблясък светлина
Те бяха от нашата галактика, бяха приятелски настроени, но нещо в нашата ядрена технология ги притесняваше.
След това НЛО се издигна. То просто отлетя. По-късно се приземихме. Обади ми се подполковник Антонио Алеу Падрени, който по това време отговаряше за мрежата за предупреждение и наблюдение в района на Барселона. Подполковникът ми зададе много въпроси относно наблюденията на НЛО. Военните тогава бяха много откровени и ми казаха, че командирът на ВВС знае какво се е случило и че радарите за въздушно наблюдение в Сиеста, Самба, Канзас и Ембарго са засекли три неидентифицирани обекта, които от известно време се движат със същата скорост като моя самолет.
Дори радарът "Болеро" в Севиля Константин беше успял да открие обектите. Това дори беше документирано: показаха ми данните от радарите и дори поисках копие на хартиен носител на данните от радарите и ми го дадоха при условие, че данните няма да бъдат споделяни. Когато този инцидент стана известен на пресата, подполковник Угарте и друг военен дойдоха в дома ми в Мадрид и поискаха незабавно да предам "всичко, което имате и което не ви принадлежи". Бях принуден да предам радарните записи, на които се вижда как този НЛО се приближава към моя самолет. Но вече беше твърде късно, въпросът беше излязъл извън рамките на секретността и в крайна сметка пресата разбра за него. По това време генерал Лакале беше министър на авиацията. И той каза: "Не, хората все още не са готови за това. Не можем да им кажем за това."
Това стана официално. Случаят беше разследван и на пресата беше съобщено (в официално прессъобщение), че пилотите са видели планетата Венера. Това беше всичко. Какво можех да направя? Разказахме какво сме видели, но не се опитахме да докажем нищо. Вторият пилот стана капитан на пътнически самолет, а дали беше готов да рискува кариерата си? Никой не иска да рискува кариерата или живота си.
"Знаете ли, най-забавното е, че преди всичко това да ми се случи, не вярвах в НЛО. Тази тема ме накара да се смея много, разсмя ме, точно както хората, които вярват в НЛО... А сега знам със сигурност, че ТОВА е в нашето небе", каза командир Хуанг. "Като се има предвид какво представляват, недостижимите и невъобразими технологични възможности, които притежават, не се съмнявам, че това са космически кораби от други светове. "Ще дойде ли денят, в който нашата цивилизация ще осъзнае, че ни посещават интелигентни и свръхтехнологични същества? Надявам се, че един ден ще вдигнем глава от ямата и ще изоставим сегашната си политика на щрауси", добави той."
Източник: https://nlo-mir.ru