Галактиката Млечен път има 200 милиарда звезди и може би 100 милиарда планети. Ако дори на малка част от тези планети има живот и дори ако само на една малка част от тях има интелигентни форми на живот, нашата галактика би била пълна с извънземни цивилизации, някои от които може би ни търсят или са открити.
Колко цивилизации би трябвало да сме срещнали досега
Броят на извънземните цивилизации, които би трябвало да се намират в галактиката, може да се определи с помощта на уравнение, известно като уравнението на Дрейк, което превръща горните фактори в променливи. Когато ги заместите във формулата, ще установите, че в нашето космическо съседство трябва да има поне 20 цивилизации. Това прави факта, че все още не сме открили друг живот във Вселената, почти шокиращ, като се замислите.
Несъответствието между броя на напредналите цивилизации, които би трябвало да има в космоса, и липсата на доказателства за тяхното съществуване е известно като парадокс на Ферми. През последните няколко десетилетия той е довел до десетки хипотези и потенциални решения. Много от решенията са насочени към една от променливите в уравнението на Дрейк и се опитват да направят предполагаемия брой на цивилизациите по-малък, така че да е по-логично да не сме срещнали нито една.
Някои смятат, че началото на живота като цяло е рядкост, други - че развитието на интелекта е слабото място, а трети твърдят, че повечето цивилизации няма да живеят дълго, преди да се самоунищожат или, дори да не успеят да изобретят радиото.
Теория, обясняваща липсата на контакт
Решението за тъмната гора обяснява защо не сме чували за извънземните, ако приемем, че те умишлено мълчат. По-добро обяснение е дадено в научнофантастичния роман "Тъмната гора" на Лиу Сисин. Сюжетът на книгата, втора от поредица, разглежда въпроса как най-добре да взаимодействаме с потенциално враждебен извънземен живот.
В романа аргументът е следният:
1. Всичко живо се стреми да остане живо.
2. Няма как да знаете дали други форми на живот могат или ще ви унищожат, ако им се отдаде възможност.
3. При липсата на гаранции най-сигурният вариант за всеки вид е да унищожи други форми на живот, преди те да получат възможност да направят същото.
Тъй като всички останали форми на живот в романа избягват рисковете и са готови на всичко, за да се спасят, всеки контакт става опасен, тъй като почти сигурно ще доведе до унищожаване на контактуващата раса, която е била достатъчно глупава да разкрие местоположението си. Това кара всички цивилизации да се опитват да се скрият в радиомълчание.
"Вселената е тъмна гора. Всяка цивилизация е въоръжен ловец, който се промъква през дърветата като призрак, внимателно отблъсква клоните, които препречват пътя, и се опитва да върви, без да издава звук. Дори дишането се извършва внимателно. Ловецът трябва да бъде внимателен, защото навсякъде в гората има скрити ловци като него. Ако открие друг живот - друг ловец, ангел или демон, крехко бебе или клатушкащ се старец, фея или полубог - той има само едно действие: да открие огън и да ги унищожи."
Това е нещо като дилема на затворника, а концепцията се основава на приложната теория на игрите.
Има ли нелитературен подход към това решение? Или това е просто идея, която е добра за историята?
Това е предложено и от учения Дейвид Брин като потенциално решение на проблема с липсата на радиосигнали от извънземен живот. Въпреки че описаният от него вариант зависи от роботизирани сонди, които изпълняват задачата да унищожат цивилизации, различни от тази, която ги е създала, основната концепция остава същата. В този откъс той обяснява защо това решение е привлекателно от научна гледна точка и страшно значимо по същностни причини:
"Това е в съответствие с всички факти и философски принципи, описани в първата част на тази статия. Не е необходимо да се борим с потискането на елементи от уравнението на Дрейк, за да обясним Голямото мълчание, нито пък е необходимо да приемаме, че никоя извънземна цивилизация не би направила разходи за междузвездни пътувания. Необходимо е този сценарий да се случи само веднъж, за да може резултатите от него да се превърнат в равновесно състояние в Галактиката. Нямаше да открием извънземен радиотрафик, никоя извънземна цивилизация нямаше да се засели на Земята, защото всички са били унищожени скоро след откриването на радиото."
След това ни напомня, че предаванията на "Аз обичам Луси" се носят в космоса, готови да разкрият нашето местоположение и чувство за хумор на всеки, който успее да ги улови.
Доколко е правдоподобна тази теория?
Предимството на тази теория е, че засяга само една от променливите в уравнението на Дрейк и то тази, която е най-податлива на спекулации. Тя също така не изисква да се правят широки предположения за начина, по който се държат всички извънземни цивилизации; само една напреднала нация, действаща по този начин, би била достатъчна, за да оспори наблюдаваната ситуация.
"Това би обяснило и защо не сме засекли никакви обичайни извънземни радиосигнали, въпреки че вече цял век можем да ги приемаме. Точно както ние по невнимание изпращаме в космоса предназначените за нас радиосигнали, друга цивилизация вероятно също би го направила. Една от възможните причини за това би могла да бъде, че други цивилизации толкова се страхуват да бъдат открити, че умишлено избягват да изпращат радиосигнали, доказващи тяхното съществуване."
Това обаче предполага, че другите видове имат същото ниво на страх от риска и разсъдък като нас или че наистина има една цивилизация, която убива всички, които смята, че са способни да й навредят. Това е голямо предположение.
Защо е тази теория е странна?
От близо сто години крещим за съществуването си във Вселената. Всички извънземни, намиращи се на сто светлинни години от нас, биха получили буря от радиосигнали от нашата посока. Ако имахме причина да избягваме да съобщаваме на извънземните за нас, както смяташе Стивън Хокинг, може би щяхме да имаме проблем. Защо все още не сме чули нищо от извънземните? Ако тази теория е вярна, те умишлено се крият в тъмнината на космоса от страх от смъртта. Тогава трябва ли да спрем да излъчваме нашето съществуване във Вселената? Или извънземният живот може да бъде малко по-милостив, отколкото сме били ние в нашата история?
Автор: Борис Игнатиев
Източник: nlo-mir.ru