Шестте кълба, движещи се със скорост 480 мили в час, са били птици... според специалисти от НАСА

west003
Мнения: 2936
Регистриран на: Пет Дек 17, 2010 1:30 pm

Шестте кълба, движещи се със скорост 480 мили в час, са били птици... според специалисти от НАСА

Мнение от west003 »

Научен екип е измерил яркостта на шест обекта от видеозапис на НЛО и твърди, че те се движат в ритъма на махането на крилете на птиците. Кои птици летят на почти 7 км над земята?

Изображение

Шестте светещи обекта, пресичащи екрана в инфрачервеното видео DOW-UAP-PR135 – разсекретено като част от шестата партида файлове по проекта PURSUE – вече са обект на собствен научен анализ. В предпечатна публикация, поместена в хранилището arXiv, се твърди, че яркостта на всеки от обектите варира с закономерност, съответстваща на движението на птичи крила при полет. Освен това се изказва предположение, че скоростта от 480 мили в час (приблизително 770 км/ч), посочена в доклада на екипажа, всъщност е ефект, дължащ се на перспективата.

Видеоклипът стана изключително популярен заради тази скорост и привидно синхронизираните маневри на обектите. По онова време отразихме анализ на Мик Уест – скептик по отношение на НЛО и създател на инструмента Sitrec, – който се фокусираше върху възможни артефакти, породени от работата на термовизионната камера. Това ново проучване прилага различен подход: вместо да разглежда камерата, то анализира самия сигнал.



Кои са авторите на изследването

Водещ автор е Джейкъб Хак-Мисра от организацията „Blue Marble Space“, базирана в Сиатъл. Към него се присъединяват Рави Копарапу от Центъра за космически полети „Годард“ на НАСА; Ричард Клоете и Омер Елдади от проекта „Галилео“ към Харвардския университет; Майкъл Шърмър от „Обществото на скептиците“ (Skeptics Society); както и харвардският астрофизик Ейбрахам (Ави) Льоб – движещата сила зад проекта „Галилео“. Авторите заявяват, че са неплатени членове на Научния консултативен съвет за UAP (неидентифицирани аномални явления) (UAP Science Advisory Council) – органът, под чиято егида е проведена работата – и че нямат финансови конфликти на интереси.

PR135 е публикуван на 18 септември 2026 г., заедно с доклад за мисия DOW-UAP-D108, изготвен от 65-та ескадрила за специални операции на Военновъздушните сили на САЩ. Докладът се отнася до инцидент, случил се на 29 юли 2025 г. в Близкия изток. В документа се описва група от шест малки сферични обекта, които демонстрират висока маневреност и променят посоката си рязко и в синхрон. Скоростта им се оценява на 480 мили в час (ок. 772 км/ч), а височината на полета – на „ниво 220“ (flight level 220), което съответства на приблизително 6,7 км над морското равнище. Всички тези стойности са посочени като приблизителни оценки, като в доклада не са отразени никакви измервания на разстоянието.
Научната статия
„Шест обекта, засечени със скорост 480 мили в час в разсекретен военен инфрачервен видеозапис, показват пулсации на яркостта с честота, съответстваща на махането с криле при птиците“ – от Джейкъб Хак-Мисра и петима други автори. Препринт в arXiv (2610.08692), подаден на 6 октомври 2026 г. и последно редактиран на 13 октомври.
arxiv.org/abs/2610.08692
https://arxiv.org/pdf/2610.08692
Методът: преброяване на миганията

Авторите проследиха шестте обекта кадър по кадър в продължение на около пет секунди от видеото и измериха тяхната яркост. Според анализа им всеки обект се включва и изключва между 7,1 и 7,9 пъти в секунда, като всеки от тях има свой собствен ритъм и е фазово изместен спрямо останалите. За да изключат възможността мигането да се дължи на самото видео, на компресията или на сензора, те вмъкнаха точки с постоянна яркост в изображенията и повториха измерването: не се появи нищо подобно.

След това приложиха същата техника към инфрачервените камери на Проект „Галилео“ в близост до Лас Вегас. Там откриха летящи животни с честота на пулсациите между 3,4 и 10 на секунда – диапазон, съвместим с махането на крилете при птиците. Изводът им е, че шестте обекта са били малко ято, намиращо се по-близо до самолета, отколкото е предполагал екипажът. Те подчертават, че честотата на махането с крила не зависи от разстоянието, така че може да се измери, дори ако информацията за разстоянието е била заличена.

Учени са измерили яркостта на обектите кадър по кадър:
Изображение

Скоростта, която не беше на обектите

Вторият стълб е паралаксът. Без лазерно измерване на разстоянието системата за прицелване може само да присвои на дадена точка от изображението разстоянието, на което линията на видимост докосва земята, така че изчислената скорост е тази на тази точка на земята, а не на обекта. Авторите припомнят, че по този начин е бил разрешен случаят „Go Fast“ на Военноморските сили на САЩ от 2015 г. Според техните изчисления, практически неподвижен обект, разположен на разстояние между 60 % и 80 % от височината на самолета, би произвел привидна скорост от 480 mph (772,5 км/ч).

Показания от FLIR сензора за обекта, наречен „Go Fast“:
Изображение

Това, което самите автори оставят отворено

Статията не изключва всички възможности. Авторите признават, че височината, съобщена от екипажа, е най-голямото предизвикателство за тяхната хипотеза: ако самолетът е летял над ниво на полет 220 и обектите се виждат над морето, птиците би трябвало да са на около 4,8 км или повече, което е над обичайната височина на нощната миграция. Те признават, че изображенията не позволяват да се изключи наличието на бърз и отдалечен обект, както и че въртящо се тяло също би могло да предизвика периодично мигане.

Освен това те предполагат, че мигането може да е двойно пулсиране при махане с крила, което би означавало, че действителната честота на махането е около 3,6–4 пъти в секунда, подобно на тази при рибарката. Те предварително идентифицират острова, който се вижда в началото на видеото, като Карух (Qaruh), край бреговете на Кувейт, и посочват, че наблюдението е било направено в 23:22 местно време, почти пет часа след залез слънце. Те уточняват също, че работата все още не е преминала през рецензия от колеги и че други четири видеоклипа от PURSUE показват седем обекта с мигания в диапазона от 3 до 11 пъти в секунда.
Какво е PURSUE
Акроним на английски език за „Президентската система за разсекретяване и докладване на срещи с НЛО“ – инициативата, чрез която Министерството на отбраната публикува документи за неидентифицирани аномални явления. Първата част от нея беше обявена на 8 май 2026 г., според Liberation Times, а шестата част включва PR135.
Видеото е публикувано с оригиналната си разделителна способност, поради което може да бъде анализирано. Това, което не е било оповестено, са данните, наложени върху екрана, като височината на сензора или разстоянието до целта, както и телеметричните данни на платформата. Самите изследователи твърдят, че ако се знае височината на самолета, неговият курс и скоростта му спрямо земята, привидната скорост би се превърнала в реално ограничение и би позволила да се потвърди или опровергае тяхната хипотеза. В заключителните си думи той посочва, че това, което ограничава този вид анализ, не са явленията, а данните. Това е въпрос, който Ави Льоб настоятелно повдига и който, въпреки че оглавява Научния консултативен съвет на Белия дом по въпросите на НЛО, не е успял да преодолее.

С други думи, той отправя призив за прозрачност към правителството от страна на човек, който, всъщност, е част от кръга му от съветници.

Ави Льоб оглавява комитета на Белия дом за UAP:
Изображение

Съветници, управление и мълчание

Репортаж, публикуван от „Liberation Times“ и подписан от Кристофър Шарп, очертава този контекст. Според изданието през юни служител от Службата на директора по националното разузнаване (ODNI) обясни, че е създаден Управителен съвет по НЛО (UAP) съвместно с ФБР и Министерството на отбраната, чиято мисия е да координира разследванията, да подобри събирането на данни и да подпомага разсекретяването. На 13 юни Льоб обяви създаването на Научния консултативен съвет по UAP, а на 17 септември Арън Лукас, главен заместник-директор по националното разузнаване, им благодари за сътрудничеството като съветници на този съвет, заедно с Disclosure Foundation (организация, която се застъпва за прозрачност по въпросите на UAP) и To The Stars (медийна и изследователска компания в областта на UAP). Liberation Times добавя, че съществуват и други консултативни съвети, които не са били обявени публично. И все пак напредъкът е малък.

В същия репортаж се посочва, че през лятото се носеха слухове за извънредно изявление на президента на САЩ Доналд Тръмп, което така и не се състоя. В него се посочва също, че Белият дом не е отговорил на въпросите му относно предполагаема операция за привличане на НЛО, която Джордан Флауърс, изпълнителен директор на Disclosure Foundation, приписва на операция на Службата на директора на националното разузнаване - ODNI (публикуваните документи не го потвърждават изрично), нито относно предполагаемите разрешения за сваляне на НЛО, за които съобщава журналистът Рос Култхарт. Ако всичко това беше вярно, би се очертала картина, много различна от настоящата.

Ядрена подводница като примамка:
Изображение

Парадоксът на частичното разсекретяване

Ако съберем двете части, се получава интересна ситуация. Администрацията публикува видеоклипове, обявява официална структура на управление и публично признава своите външни съветници. Но данните, които биха позволили на същите тези съветници да приключат случая – височината на платформата – остават скрити. А първият независим научен анализ на видеоклип от PURSUE всъщност завършва с искане за предоставяне на тези данни.

Видео без телеметрични данни може да показва група птици, както предполага проучването, или нещо, което все още остава необяснимо; но в никакъв случай не може да се счита за доказателство. Докато данните не бъдат публикувани, както тези, които твърдят, че това са птици, така и тези, които твърдят, че не са, спорят по повод на същата липса на данни.

Близкото бъдеще е свързано с Вашингтон. Демократите поемат контрола над Конгреса през януари и, както споменахме в статията си за промяната в политиката на „разкриване на информация“, конгресменът Андре Карсън, който през 2022 г. председателства първото публично изслушване в Конгреса относно НЛО от повече от петдесет години насам, инициира създаването на специална комисия с правомощия за призоваване на свидетели.

Въпросът остава отворен: когато пристигнат следващите партиди от PURSUE, ще съдържат ли те телеметрични данни, които биха ни позволили най-накрая да разберем какво представляват тези шест мигащи точки в Близкия Изток?



Автор: Хосеп Гихаро е репортер в печатните медии, радиото и телевизията, както и автор на няколко книги, сред които заслужават да бъдат отбелязани „Тайната на извънземните“ (разширено и актуализирано издание от 2024 г. на „Древните извънземни“) и „Случайност“, която продължава поредицата на бестселъра му „Невъзможни съвпадения“. Той е документалист в поредицата „Извънземни“ (DMAX) и участва в предаванията „Невидимото училище“ и „Розата на ветровете“, и двете по Onda Cero.

Източник: https://www.espaciomisterio.com/ovnis-y-vida-extraterrestre/seis-orbes-480-mph-eran-pajaros-segun-tecnicos-nasa_59556
Публикувай отговор