Форумът на Българските Уфолози

Докато хора непрофесионалисти все още имат съмнения за съществуването на много измерения, повечето физици вече започнаха да приемат твърдението. Най-известният академичен журнал „Наука” публикува през май 2002 г. (брой 296) статия, под надслов: „Времепространство и скрити измерения”, в която тази концепция е представена накратко.

Поглеждайки наоколо – за колко измерения знаете? Разбира се, за повечето хора отговорът е 4: в три пространствени измерения и едно времево. Четири числа са достатъчни да намерят и подредят всичко, което се случва където и да е във вселената, което може да видим с очите си. Но защо четири? Откъде произлизат? До неотдавна, най-добрите умове в историята трябваше да задоволят с „просто така стоят нещата”. Едва преди 91 години Алберт Айнщайн представи теорията си за общата относителност, която разгръща четирите измерения в концепцията за времепространство. Внезапно вселената стана податлива на обработка и податлива на изследване. Физиците разбраха, че вселената и времето не са абсолютни. Вместо това, времето и пространството могат да имат колебания, криви и даже да се изкривят в самите себе си, формирайки екзотични астрономични обекти, като например черните дупки [1].

В статията, авторът казва, че физиците, които изучават структурата на вселената, разбрали, че няма определена причина за съществуването на 4 измерения. Допълнителни измерения е лесно да бъдат описани математично, тогава защо да не съществуват? Наистина, обратно на интуицията, теоритиците са показали, че съществуването на повече измерения не е само възможно, а също и необходимо за логическото обяснение на времепространството.

През 70-те години на ХХ век например теоретици, работещи над съгласуването на гравитацията и квантовата теория, развиха елегантен модел, наречен „струнна теория”, в която основните частици на нашата вселена се разглеждат като възбуждания от частици, по-малки от атом, наречени „струни”. Струнната теория се нуждае от много повече от познатите ни четири измерения. Нашата вселена има най-малко 10 измерения, но другите 6 са толкова малки, че хората не могат да ги открият по конвенционален начин.

Авторът казва, че теорията разкрива, че нашето „поле на гледна точка” може би е ограничено до по-ниска пространствена мембрана, обхваната в по-голямото пространствено времепространство и това може би е причината хората да не могат да виждат други измерения. Сблъсъкът или взаимодействието между мембраните може би поражда серии от големи сблъсъци отново и отново.

През юли 2001 година, статия, публикувана в друго известно списание - „Природа” (Nature), също развива теория, в която нашата вселена е само един слой сред многоизмерно пространство и цялото многоизмерно пространство съществува сред много-пространството във формата на слоеве от мембрани. Някои измерения могат да са толкова малки, колкото атомите, а някои могат да са безкрайно големи. Тяхното съществуване има много голямо влияние върху нашата вселена, въпреки че хората не могат лесно да ги доловят[2].

* * * *

До неотдавна модерната западна наука не беше открила съществуването на многоизмерното пространство, но в древна Азия, особено сред култивационите среди (тези, които подобряват или „култивират” съзнанието и тялото посредством медитация, бойни изкуства, Чигонг и т.н.), това въобще не е нова концепция. Много исторически записки показват, че култивиращите се могат да виждат същества и обекти в други измерения, и дори някои могат да преминат в други измерения.

Някои модерни открития като ясновидството напрмер, също са потвърдили съществуването на многоизмерно пространство. Може да е истина, че с цел да се разкрие структурната характеристиката на многоизмерните пространства хората не се нуждаят само от модерна наука, но също е необходимо да изследват по-дълбоката мъдрост на древните култивационни практики.

Статията е препечатана от: http://savremennik.blog.bg/technology/2012/01/26/statiia-v-nauchno-spisanie-raziasniava-koncepciiata-za-mnogo.889931

Концепцията за многоизмерността, намира място и даже потвърждение от уфологията.
Съществуват много съобщения и свидетелства за НЛО случаи при които НЛО (често светещи сфери)сякаш се появяват от нищото, разделят се и се сливат няколко такива обекта.
В други случаи, по съобщения от някои западни колеги, едно и също НЛО се е появявало над едно и също място в различни моменти от нашия времеви вектор.
За тези които им е трудно да си представят това, ще се опитам да го онагледя със следния пример.
Представете си, че съществува една цивилизация, чието пространство/вселена е всъщност повърхността на едно спокойно езеро. Те могат да се движат само по тази много тънка повърхност и общо взето са "двуизмерни". Те не знаят и не могат да видят, че има нещо под тях и нещо над тях.
Сега си представете, как към тяхната повърхност "отгоре" се приближава едно "триизмерно" НЛО. За простота да приемем, че това е просто вашата ръка с изпънати само показалеца и среденя пръст (като V но надолу). В един момент двата ви пръста докосват повърхността на езерото. За ужасените "езеряни" това ще е като поява на две НЛО от нищото. За тях "НЛО"-то ще изглеждат като два кръга (защото са двуизмерни и виждат нещо като страничен изглед на "разреза" на нашите два пръста). Представете си, че продължавате да пъхате ръката си във водата. Практически вашата ръка просто преминава през повърхността на езерото и през измерението на "езеряните". С напредването на потапянето на вашите пръсти за "езеряните" това ще изглежда сякаш двете НЛО се приближават един до друг!
В един момент, когато водата достигне основата на пръстите за "езеряните" всичко ще изглежда, като, че ли НЛО-тата се сливат в едно!!!
И естествено в момента в който си извадите ръката от водата - за тях "НЛО"-то(тата), ще изчезне в нищото.
Сега, да се върнем в нашето си триизмерно пространство. АКО допуснем, че някакъв предмет (кораб?!) от по-високо измерение пресича нашето - то е напълно възможно за нас всичко да се "види" като няколко сферични или сферично-подобни обекта (понеже сме 3Д) (или даже като обект който постоянно си мени формата и размера!) появяващи се от нищото, по някое време сливащи се и разделящи се и в един момент пак изчезващи в нищото.
Движенията на НЛО-тата са като размърдване на нашите пръсти в примера с езерото : ). Това не означава автоматично, че точно това се случва, но е напълно възможно тези по-високо-измерни от нас просто да "бъркат с пръсти" в нашето измерение : - ).
И за да бъде картината по-пълна - да, "по-високо-измерните" могат да ни намерят навсякъде, дори и в бункер - не можем да се скрием от тях, и да - ако ни "отвличат" това ще изглежда за другите точно като изчезване (изпаряване във въздуха) и последващо появяване.
Естествено, всичко което e казано до тук е една хипотеза. Но някои наблюдения на НЛО, отвличания и др. учудващо е подкрепят.
The truth is out there.