Големият взрив - преди и след него
Публикувано на: Вто Окт 09, 2012 9:00 pm
ГОЛЕМИЯТ ВЗРИВ – ПРЕДИ И СЛЕД НЕГО
Една от най-интересните тайни на Космогонията е загадката на Големият взрив.От неговото появяване се брои възрастта на Вселената, която се изчислява на 13-15 милиарда години.Лауреатът на Нобелова награда Леон Ледерман казва: “Убедени сме, макар и да не сме в състояние да го докажем, че съществува само една поредица от събития, която, ако се проиграе в обратна посока, може да доведе поради наличието на природни закони валидни в нашата наблюдаема вселена, до началото и преди нейната сингулярност. Законите на природата трябва да са съществували и “преди”, за да може “началото” да се случи.Говорим, вярваме в това, ала можем ли да го докажем? Не. Ами какво да кажем преди да започне да тече времето?”
И по-нататък: “ Идеята за времето е свързана с появата на събития. Една случка отбелязва определена точка от времето. Две случки дефинират интервал от време. Сега си представете положение, когато никъде нищо не се случва.В такъв стерилен свят самата идея за време е лишена от смисъл. Може би това е било състоянието на Вселената “ преди”.Великата случка “Големият взрив” е било едно забележително събитие, което, наред и с други неща е създало и времето.”
Цитираният учен, а и не само той, чистосърдечно признава, че няма отговор, а надали някога ще има на въпроса, какво е било онова нещо, което е взривило миниатюрното топче, от което се ражда днешната Вселена, както и какво е било преди взривяването. Даже, казват те, че да се интересува човек какво е било преди, съществувало ли е Пространство, Време и онова нещо наречено Материя е безсмислено.Но, добавят те, че онова което е трябвало да го има са Законите на Природата, и в частност законите на Вселената.
Значи все пак е трябвало да има нещо преди Големия взрив Ето го и първото противоречие, или по-точно първата несигурност на учените, която може да смути всеки сериозен изследовател на Природата.Хем трябва да е нямало нищо, хем задължително е трябвало да има някакви правила, по които да се проиграе сценария на Големия взрив и последвалите го събития.Колкото и парадоксално да звучи, още от сега ни се “натрапва” един от най-великите закони на Природата – Законът за неопределеността, за който подробно ще обясним по-нататък.
Никой не оспорва днес, че през последния двайсети век, ортодоксалната наука направи гигантски крачки. Любознателността на човека няма граници.С или без помощни средства той дълбае ли дълбае било в Космоса, било в дебрите на субминиатюрното, в областта на микрокосмоса. Постиженията там са наистина впечатляващи. И не може да бъде другояче.Такива учени като Макс Планк, А. Айнщайн, Ърнист Ръдърфорд, Д.Д. Томсън, Нилс Бор, Хайзенберг, Ервин Шродингер, Макс Борн, В. Паули, Пол Дирак, Едуин Хабъл, Ричард Файнман, Глешау, Стивън Уайнбърг, Стивън Хокинг и още много други с по-малък принос в Голямата наука, в разгадаване на “тънкостите” на Природата, направиха чудеса.Тези “земни богове” създадоха теорията за квантовата полева същност на материята, която е непоклатима и с огромен доказателствен ефект. Един след друг бяха открити закони, които промениха възгледите ни за материя, енергия, пространство, време. С публикуването на Общата теория на относителността през 1915 г. от Айнщайн, беше разклатена вярата на човека в неизменността на Вселената. Стационарния модел на Нютон мина в историята. Разбира се това не стана безболезнено. Дори и самият Айнщайн не вярваше на собствената си теория за динамичността на Вселената и за да отстрани тая “нелепост”, въведе коригиращ коефициент в нея.
Когато в 1929 г. американският астроном Едуин Хабъл откри, че галактиките се разбягват и че това разбягване става с огромни скорости, се създаде и модела на Големия взрив. Нещо повече: анализирайки спектралните линии от оскъдно събраната светлина на далечни галактики, той прави невероятния извод, че колкото са по-далече от нас, толкова е по-голяма скоростта им. При някои от тях тя е умопомрачаваща – сравнима с скоростта на светлината, Като разбягването е еднаква във всички посоки. Други учени отидоха още по-далече: разширява се не материята, а пространството. Всъщност това не противоречи на ОТО на Айнщайн и в първоначалния си вид (без изкуствено прикрепения към нея коефициент) тя показва точно това.
Противниците на идеята за разширяването на Вселената се съпротивляваха яростно. Вадеха разни доводи в тяхна подкрепа, като например, че прословутото червено отместване в спектъра на светлината на което се базира закона на Хабъл, може да е причинено от нещо друго, от някакъв неоткрит още космически феномен и че са необходими още и неоспорими доказателства за това.Привържениците на идеята за Големия взрив знаеха за тези слаби страни и упорито търсеха нови доказателства. Просто трябваше да ги има някъде. Само новооткрития закон на Хабъл не бе достатъчен. И такова доказателство беше открито. Нарекоха го Реликтово лъчение. То идва от всички посоки на Вселената. Изчисленията показват, че това е остатъчната енергия на фотоните, родили се, когато Вселената е била на около 300 000 години. Тази енергия отговаря на температура около 3 градуса над абсолютната нула – минус 273 градуса К.По-точно 2,73 градуса по Келвин. Малцина хора знаят, че го наблюдават на телевизорите си всяка вечер, когато програмата е вече свършила и предавателят е изключен. Това са трептенията на екрана и шума, който чуваме. В каквото и посока да завъртим антената, този ефект е един и същ.
Реликтовото лъчение е било открито практически наскоро – през 1991 г. Получено е от спътниците СОВЕ и обработено в лабораториите на НАСА.Разликата от теоретичните изводи е практическите измервания е само 0.1 процент, което е предостатъчно като доказателство. Отговаря на честота 7,35 см., тоест това е микровълново лъчение лесно за откриване. И ние, както виждаме, го наблюдаваме.
Преди малко повече от сто години Макс Планк открива един от основните закони на физиката – закона за топлинното излъчване, благодарение на който изчислява прочутата планкова константа, свързваща енергията на фотона и неговата честота.Самият закон се записва така: E=h.D , където Е е енергията, D е честота, а h – константа на Планк. Стойността и е 4,11по10 на минус 15 степен електронволта за секунда. Когато избухва Големия взрив тази енергия е била невероятно голяма. От откриването му до сега този закон се потвърждава непрекъснато и благодарение на него и на други новооткрити закони, се дава мощен тласък на теорията на полевата същност на материята. Няма доказателства, нито преки нито косвени, какво е било преди Големия взрив и все пак ...вселената е била “бременна”, с чудовищно голямо количество енергия, свита в невероятно малък обем от безкрайно голяма гравитация Всички изследователи са единодушни, че това “топче” е било не по-голямо от главичка на топлийка. Някои отиват по-далеч: вселената тогава е била свита до големината на ядрото на атом- 10 на минус 13 степен см. Там са били всичките сто милиарда галактики, всяка едно от по сто милиарда звезди, тоест тяхната енергия, притисната от чудовищна супергравитация. Това “нещо”, енергия или каквото и да е, било нагрято до фантастично висока температура- 1000 милиарда градуса. Теорията казва, че колкото една частичка е по-малка толкова тя притежава по-голяма енергия изразяваща се в нейната честота на въртене. Дори ако вземем за сравнение водородния атом, ще видим, че неговия електрон се върти около ядрото с огромната скорост от 800 километра в секунда. А движението на частичките от които са съставени нуклоните ( неутрони и протони ), намиращи се в ядрото на атома и са в многократно по-малко пространство, е със скорост от около 60 000 км./сек. Това е и причината веществото да изглежда твърдо.На субквантово ниво нещата изглеждат още по-драстично. Материята, или по-точно енергията, реагира бурно на ограничаване на пространството. Колкото и парадоксално да изглежда, колкото една частичка е по-малка, толкова по-бързо се движи тя. Тоест нейната енергия е по-голяма.
И така, да обобщим казаното до тук.
Първо: Големият взрив е факт, или приема се за факт. Състоял се е преди 15 милиарда години, когато се е пръснало “нещо”, свито от безкрайно голяма гравитация, безкрайна плътност, имащо чудовищна температура и било с много малки размери.
Второ: Откриват се допълнителни доказателства за избухването на Големия взрив. Това е Реликтовото лъчение, идващо от всяка точка на Вселената.
Трето: Законът на Хъбъл е най-мощното доказателство за избухването на Големия взрив.Червеното отместване в спектъра на светлината идваща от далечни галактики показва, че те се разбягват от нас с огромна скорост.
Четвърто: Всички изводи и закони ни показват, че колкото една частичка или възел от енергия ( все едно и също е ) е по-малка, толкова нейната собствена енергия е по-голяма. Става въпрос за структурата на веществото. Долната таблица показва каква енергия е необходима за да бъдат разбити структурите на вече известни елементарни частички.
Таблицата от стр. 10 на бр.17 – сп. Граал
Заб. 1 Бозонът на поле Х не е още открит, но по косвени признаци се смята, че той съществува.
Заб. 2 Един електронволт енергия е енергията, която е необходима на един електрон за да премине от отрицателния полюс до положителния, когато напрежението между тях е един волт.
Големи или малки са тези взаимодействия? Ами съдете сами: щом твърдата материя, наречена вещество, състоящо се от атоми и молекули, от която сме създадени и ние хората, е така устойчива има енергия на свързване само 1 еV, то не е трудно да си представим каква е огромната “твърдост” на останалите частички, посочени в таблицата, както и на онези, които още не са открити.
Пето: Никой не отрича, че преди Големия взрив и след него са съществували закони, благодарение на които се крепи Вселената.Приема се, че това е вярно, защото част от тях са открити. Доказателство, че ги има и благодарение на тях физиците стигнаха, твърде далеч в изучаването на макро и микрокосмоса.
Ето някои от тях:
. Законът на Макс Планк за топлинното излъчване за който вече стана дума.
. Уравненията на Айнщайн за полевата същност на материята, които свързват геометрията на пространството, времето и гравитацията. Пространството пък от друга страна е свързано с онова нещо наречено Енергия и което, за изненада на средношколците, още не се знае какво е, така както още не е изяснена същността на електрона. Това, обаче, не ни пречи да ползваме електрическата енергия в бита и в индустрията. Нещо подобно е с гравитацията; Айнщайн твърди, че виновник за гравитацията е веществото и когато то е в огромни струпвания изкривява пространството, но то е все едно да твърдим, че в един терариум има питон, който обаче никога не сме видели, щом поставения преди това заек, вече го няма. С две думи, знае се, че има нещо и дали наистина се поражда от някакви виртуални частички, наречени гравитони, си нямаме и понятие.
. Принципът на Паули. Този закон е открит от австрийския учен Волфганг Паули, през 1924 година и гласи: в едно състояние може да има не повече от два елекрона. Благодарение на него се обясняват закономерностите в Менделеевата таблица за химическите елементи. Оказва се, че това важи и за всяка друга елементарна частичка. Ако той не съществуваше, веществото щеше да представлява една желеподобна маса.
. Принципът на Хайзенберг за неопределеността открит през 1926 година. Гласи: не е възможно да измерим с произволно голяма точност, скоростта и местоположението на една частичка.Ако измерим точно едното, не можем да знаем точно другата стойност и обратно. И нищо не е в състояние да промени това състояние на веществото. Това е фундаментален закон в квантовата физика.
Когато Айнщайн научил за него, едва не побеснял от ярост – не може нещо да бъде хем така хем иначе в един и същ момент. Може би тогава е изстрелял знаменития си израз: “ Бог не си играе на зарове “. До края на живота си този гении не е приел Принципа на неопределеността. Но други учени го приели и благодарение на тях, била завършена квантовата Теория на полето.
. Пси –функцията на Шрьодингер, наречена още Уравнение на вълновата механика.Дава всичко, което можем да узнаем за електрона. Оказва се, че тя може да се приложи не само за електрона, но и за атомите, молекулите, протоните, неутроните, че и дори за други “групирани обекти”, като например ония”дребосъци” от които се състоят протоните наречени кварки, и които все още никой не ги е видял. Наистина страхотно уравнение!
Физиците били очаровани от него и имало защо. Това било диференциално уравнение, даващо верни резултати, образно казано, при всякакви обстоятелства. До 1960 година били публикувани около 100000 статии, основаващи се на Пси-функцията на Шрьодингер. Уравнението на вълновата механика потвърдило Принципа на неопределеността на Хайзенберг. Така, че не признавайки го, Айнщайн затънал окончателно в собствените си интерпретации за същността на материята.
На базата на тези закони и свързаните с тях теоретични изследвания, бяха създадени редица физични лаборатории, оборудвани с мощни ускорители на елементарни частички, в които се изучават и откриват тайните на материята.
Днес по света има десетки такива лаборатории, като най-известните от тях са американските, тези в Брукхейвън и Лонг Айвън. Последната е пусната в експлоатация през 1990 година, притежава огромен ускорител на елементарни частички/УЕЧ/, струващ милиарди долари. Най-мощната обаче бе пусната през 2002 година, има огромен суперколайдер /УЕЧ/. За илюстрация на казаното ще споменем само, че електромагнитния пръстен по който се засилват частичките –“куршуми”, докато попаднат в мишената е с дължина 80 км. Мощността му е около 40 000 гига електронволта. Магнитните усилватели, които ускоряват частичките-“куршуми” до скоростта на светлината тежат хиляди тонове, детекторите, които регистрират получените резултати, имат големината на четири етажна сграда. Електроенергията, която консумира това “чудовище “, може да захранва с електричество един средно голям град. В него се раждат както свръх лептони, така и свръхтежки частици, независимо дали са вещество или антивещество. Целта на този свръх скъп ускорител е чрез него да се докаже съществуването на бозона на поле Х, смятащ се за пра-атома, от който е съставена материята. Освен това ще се изяснят загадъчните характеристика на вакуума ( поле-Х ), където е царството на виртуалните частички, които постоянно се появяват от “нищото” и изчезват в “нищото”. От тях обаче зависи изцяло поведението на реалните елементарни частички, от които е съставена изцяло материята. Ускорители на елементарни частички има в Швейцария и Русия, но техните възможности са сравнително по-скромни.
Както виждаме, човекът е в състояние да направи невероятни неща. И в името на какво? Някои казват, че всичко е в името на Науката. Та какво по-хубаво от това да открием тайните на Природата, като не на последно място се има предвид и ползите от това. Особено получаването на евтина и екологично чиста енергия. Няма какво да се заблуждаваме; след 50 или 100 години наличните ресурси от нефт и каменни въглища рязко ще намалеят. Огромната технологична база ще остане без енергия и това ще се отрази катастрофално на човечеството, което вече ще е над 10 милиарда души.
Така, че от тази гледна точка, целта оправдава средствата. Но от друга? Не правим ли грешка, като се “ровичкаме” все по-дълбоко и по-дълбоко в тайните на материята? В енергийното състояние на природата. Не правим ли грешка, като стреляме с невероятни мощни “оръдия” в субквантовата структура на веществото, разбивайки частици, притежаващи огромна енергия? На всичко отгоре не познавайки тамошните закони. Няма ли да “треснем” неща което да послужи като детонатор и с това да предизвикаме взрив от космически мащаб? Или казано с други думи, не си ли играем със смъртта, целейки се в нещо непознато, но притежаващо фантастично голяма енергия при верижен разпад? Не сме ли прекалено уверени в сигурността и безопасността на тези опити? Знам че някои физици ще ми възразят: всичко е под контрол! Няма опасност от отваряне кутията на Пандора. Но така ли е в действителност? Нека да си припомним някои подробности.
При атомен взрив се отделя около 1% от енергията на, която би трябвало да даде верижен разпад. Останалите 99% се “отвяват” от първоначално отделената енергия. Всички знаем какви са последиците от взривяването на атомна бомба от среден калибър. А има и големи, много големи бомби, чиято разрушителна способност е ужасяваща.
При взривяването на водородна бомба, т.е. при атомен синтез на водородни атоми в хелиеви ядра, тази част е само 0,1 % . И въпреки това разрушителната и сила е невероятна. Вярно, при водородната бомба се използва малък калибър атомна бомба като “запалка” /за получаване на необходимата температура/, но какво от това – атомни бомби има колкото щете – дори и в рискови държави, като Пакистан, Индия, Израел, Северна Корея и т. н. Наскоро прочетох на страниците на Интернет, че при взривяване на първата атомна бомба от американците, учените, които я конструират, са си нямали понятие колко ще бъде отделената енергия. И дали няма да се получи верижна реакция на веществото около бомбата.Просто са извадили късмет, че взрива е само от 1 % уран 235.
Още в началните моменти от създаването на Квантовата теория на полето, и особено когато успешно е завършен опита по разцепването на атомното ядро, е изразена тревога и загриженост от последствията. И то не от кой да е, а от самите учени участвали в разработване на теорията и последващите експерименти. Ето какво казва Хайзенберг: “ Спомням си дискусиите с Нилс Бор, които продължаваха до късно през нощта и завършваха почти с отчаяние. И когато се разхождах след това в близкия парк, се питах отново и отново дали Природата може да бъде толкова абсурдна, както изглежда при тези атомни експерименти.”
Известно е историческото писмо на Айнщайн до президента на САЩ по време на Втората световна война, в което предупреждава, че производството на атомна бомба крие огромни опасности. И в което писмо, естествено, военните не с вслушват. Изводите? Изводите знаем всички. Днес има запаси от атомни и ядрени оръжия достатъчни да унищожат живота на земята триста пъти.
Но да се върнем към началото.
Носителят на нобелова награда американският физик Леон Ледерман описва създаването на вселената така: “ В самото начало бе пустота, странна форма на вакуума, която не съдържаше нито светлина, нито звук. Законите на природата обаче съществуваха. И този странен вакуум криеше в себе си неподозирани възможности. Също като гигантски скален къс, закрепен на върха на извисяваща се скала. Равновесието на пустотата е било толкова нестабилно, толкова фино, че за да се предизвика промяна създала Вселената е била нужна само една случайност и тя дошла.”
Случайност? Трябва ли да се съгласим с това? Наистина ли живеем в един свят на случайности, или трябва да се съгласим с други учени, привърженици на антропния принцип, че Вселената е създадена за най-висшето същество в Природата – Човека? Според мен истината е някъде по средата – нито сме върхът на Природата, нито Светът се крепи само на случайности. Като говоря за човека имам предвид само оная част от него, която го отделя от животните – разума. Иначе неговата биологична същност е наистина частен случай, създадена неизвестно от кого и неизвестно защо.
Напоследък все повече и повече се налага мнението на учените, че сме създадени от Извънземен разум. Няма, обаче убедителни доказателства за това, както и за другото – че сме рожба на дарвиновата теория за еволюцията.
Но да продължим с приложението на Квантовата теория в практиката. Лично за мен тези огромни супер ускорители на елементарни частици, притежаващи невероятно голяма енергия, крият голяма опасност за човечеството по две причини. Първо, самите учени признават, че се стреля по атомните ядра с невероятно количество протони или други ядрени частички, ускорени до близо светлинна скорост. А това означава, че и масата им, респ. енергията им е огромна. Какво става при тези сблъсъци само един Господ знае. И ако до сега не се е случило нещо ужасяващо, това не означава, че няма да се случи занапред. Специалистите знаят, че докато радиоактивният уран 235 (респ. плутоний) е под критическата обем, няма нищо страшно. Но когато таза критическа маса нарасне, макар и с малко, верижната реакция е налице. Специалистите знаят? А когато не са знаели това? Това, че не се признава за случили се ядрени взривове в лаборатории, не означава че не ги е имало. Ще приведа само един случай. Чак сега, след повече от петдесет години, някои от създателите на атомната бомба, признават, че не са били наясно как точно ще протече верижната реакция и дали не би се прехвърлила тя и на останалото вещество. С две думи, дали не би избухнало цялото земно кълбо. И този страх не бил случаен.В теорията има и “дупки”, които никой не може да обясни защо това е така. Например, тя гласи, че масата на електрона е безкрайна.Докато още Д.Д. Томпсън при откриването на електрона, определяйки неговите характеристики доказва, че масата на електрона е около 2000 пъти по малка от масата на протона. Нещо повече – никой досега не е изяснил същността на електрона. Просто трудностите са невероятни. Такива “ дупки” има и в Квантовата теория и за да продължи по-нататък лауреатът на Нобелова премия Ричард Файнман, създава т.н. ренормировъчна теория, като заменя теоретичните “нескопосаници” с данни от практическите резултати. Разбира се, учените знаят че това не е редно, но имат ли друг изход?
Когато преди един век Айнщайн създаде Специалната теория на относителността /1905 г./ и каза че при много големи скорости, близки до скоростта на светлината, телата се скъсяват, времето-също, а масата нараства до безкрайност, никой не погледнал сериозно на този факт, докато практиката не го потвърдила след години чрез т. нар. “ Парадокс на близнаците” и чрез други методи. И наистина, не е за вярване – при скорости равни на светлинната, веществото да изчезва. При това притежаващо безкрайна маса, т.е. енергия. Това не е парадокс. Това е просто непознаване на природата.
Второ – случайностите! Случайни допускания, случайни опитности, случайни открития? Някой от тях радващи окото, други изпълващи ни с ужас. Кой би допуснал, че в миниатюрното топче, наречено атом, се крие огромна енергия, когато Ръдърфорд създава атомния модел в началото на двадесети век? Никой! И все пак ако при такава “случайност” “уцелим” черна дупка с големината на протон, може да се получи взрив равен на взрива от хиляди водородни бомби. Разбира се, това може да стане и без наша намеса, но вероятността това да стане без изкуствен детонатор е многократно по-малка. Или, недай си Боже, се получи достатъчно количество антивещество, което веднага да реагира с веществото. Тогава би се получил още по-голям взрив, защото антивеществото, влизайки в реакция с веществото се превръща на 100 % в енергия. Наскоро в медиите излязоха със съобщения че австрийски учен заявил: на Земята и остава живот само още няколко години. После масов ежедневник “позовавайки” се на изказване на големият английски учен Стивън Хокинг удължава срока – човечеството ще просъществува около 1000 години. Земята ще си остане, но ще бъде гореща като Венера. Първото “ пророчество” го свързвам с “пророчествата” на Пако Рабан за края на света, които, както знаем излязоха кьорфишек.Второто съобщение допускам да е направено наистина. Има много основания за такива изводи. Проф. Стивън Хокинг не е който и да е. Това е единственият жив учен влязъл в списъка на десетте най-големи учени на хилядолетието. Познавайки до известна степен неговото творчество, смятам, че не би направил неоснователно изявление.Друг е въпросът дали е точно цитиран.Още повече, че такъв универсален закон, какъвто е Закона за неопределеността на Хайзенберг важи и за макросистемите, т.е. и за Вселената. С две думи може да минат и милиони години без да се случи нещо съществено, но можем да бъдем изпепелени и в следващия миг.Вярно, създаването на неблагоприятни условия на Земята, и то най-вече мултиплицирани от човека могат да стигнат критична стойност, но могат и да бъдат предотвратени по някакъв начин.
Можем ли да променим нещата? Само до известна степен. И то, ако човек промени коренно мисленето си.
Днес се радваме на невероятни “екстри”, но утре, когато примерно замърсим Земята до необратимост, когато енергийните ресурси се изчерпят, когато “случайно” се създаде нова раса хора, чрез изкуствени промени в ДНК, наистина можем да се сринем невероятно бързо и отидем в каменната ера, че и по-назад.Нещата не са никак розови, ама никак.
И все пак...Вярвам, че оня Висш разум, който е около нас, че и по-далече, ще ни помогне. За някой това може да звучи като фантастика, но аз, който съм се докосвал до такива светове, вярвам.
А сега да се върнем отново за малко при Големия взрив – “преди” и в първите секунди след него. Съществува една малка книжка, написана от големият американски учен Стивън Уайнбърг. Казва се “ Първите три минути” и излезе от печат на български преди години. От нея човек може да научи невероятни неща: за раждането на елементарните частици – протони, електрони, неутрони и др., както и какво е било състоянието на Вселената в този съдбоносен момент. Защо съдбоносен? Ами ето защо:Професор Хокинг казва: “ако плътността на Вселената една секунда след Големия взрив беше с една трилиона част по-голяма, Вселената би колабирала само след десет години. От друга страна, ако плътността и бе само с толкова по-малка, Вселената щеше да е почти празна и щеше да си остане на десет години.
Значи, все пак трябва да се съгласим, че е имало “някой”, който прецизно е ”изпипал” условията, които са били необходими преди и след Големият взрив. Изводът?
Всичко е било под контрол. Това е изводът. Кой и как е осъществил това, ние не знаем. Някои казват, че да се интересуваме от това, е само губене на време.Проф. Хокинг казва, че не ни остава нищо друго освен да повярваме че това е дело на Бог, макар, че доколкото съм запознат с неговото творчество, той не е вярвал в Свръхестественото. Ако класическата теория на Айнщайн за относителността е вярна, казва той, то Вселената някога непременно е била в състояние на сингулярност / свръхгравитация/ Към това водят неговите уравнения. Тоест не е имало пространство, не е имало време.Всичко е било свито в топче с невероятни малки размери от чудовищна супергравитация.Това за нашата Вселена е може би било така, но защо да приемаме,че тя е била единствена в Природата. Никой не може да отрече, че Природата е вечна, динамична, безкрайна.и разнообразна. Някъде избухва Голям взрив, на друго място Вселена се свива до невъобразимо малки размери, до микроскопично топче, което може да бъде “запечатано” за безкрайно дълго време и в неопределен момент отново да се “пръсне” раждайки нова Вселена. И това става непрекъснато. Иначе защо ще са тези действащи безупречно природни закони. Само за една Вселена? Само за нашата родна Вселена? Едва ли. Макар и да са описани подробно събитията в Библията, как е създадена нашата Вселената и от кого, не трябва да приемаме нещата буквално. Твърде сложно е всичко, за да го приемаме априори. Така например, не всички учени-изследователи приемат версията, че една Вселена непременно трябва да преминава през състояние на сингурярност при нейните пулсации. Дори самият Стивън Хокинг, създателят на уравненията за сингулярност, казва, че ако се приеме имагинерно време / перпендикулярно на линейното класическо време/, то тогава Вселената при свиването си може и да не премине непременно през точката на сингулярност. Тогава тя ще бъде затворена, крайна и без граници. Нещо каквото е Земното кълбо, при което знаем, че всяка точка от него е равностойна, на която и да е друга. Подобна теза развиват преди години ( 1963 г. ) руските учени Евгени Лафшиц и Исак Халатников. Според тях състояние на безкрайна плътност /сингулярнаост/ може да настъпи, само ако галактиките се движат директно една срещу друга. Но, казват те, неизбежно има и някакви дефазирания на скоростите им, което автоматически води до разминаването, следователно до избягването на сингулярност, респективно до избухване на Голям взрив.
И така, заслужава ли си изясняване на въпроси, за които някои авторитети казват, че нямало смисъл изобщо да се поставят? Но това е все едно да се откажем от много неща, защото със сигурност знаем, че ще умрем.
В Природата няма нищо случайно, но и нищо сигурно. Мисля, че Закона за неопределеността, открит от Хайзенберг, е велик закон и важи не само на субквантово ниво, но и за мега макросистемите, защото видяхме, че големината на даден обект е нещо относително.
Макар и да не мога да го докажа, убеден съм, че Природата се грижи само за едно: да има равновесие винаги, както на макро ниво, така и на субквантово ниво. Останалото е свободната воля, движение, динамика, създаване на една единица за сметка на друга и обратно, които в самата си същност са енергия, нещо, което до сега никой не е разбрал що за субстанция е това. И едва ли някога ще разбере.
Природата не съществува за да угоди някому, нито и за да му навреди. Тя просто си съществува. И в това е нейната Велика мъдрост.
Заб. (автора) - Моля, читателят да ме извини, че може да има правописни грешки.Материалът е взет от електронен вариант на книгата излязла по късно (" Паралелни светове" -издателство Изток- Запад 2005 г. )
Една от най-интересните тайни на Космогонията е загадката на Големият взрив.От неговото появяване се брои възрастта на Вселената, която се изчислява на 13-15 милиарда години.Лауреатът на Нобелова награда Леон Ледерман казва: “Убедени сме, макар и да не сме в състояние да го докажем, че съществува само една поредица от събития, която, ако се проиграе в обратна посока, може да доведе поради наличието на природни закони валидни в нашата наблюдаема вселена, до началото и преди нейната сингулярност. Законите на природата трябва да са съществували и “преди”, за да може “началото” да се случи.Говорим, вярваме в това, ала можем ли да го докажем? Не. Ами какво да кажем преди да започне да тече времето?”
И по-нататък: “ Идеята за времето е свързана с появата на събития. Една случка отбелязва определена точка от времето. Две случки дефинират интервал от време. Сега си представете положение, когато никъде нищо не се случва.В такъв стерилен свят самата идея за време е лишена от смисъл. Може би това е било състоянието на Вселената “ преди”.Великата случка “Големият взрив” е било едно забележително събитие, което, наред и с други неща е създало и времето.”
Цитираният учен, а и не само той, чистосърдечно признава, че няма отговор, а надали някога ще има на въпроса, какво е било онова нещо, което е взривило миниатюрното топче, от което се ражда днешната Вселена, както и какво е било преди взривяването. Даже, казват те, че да се интересува човек какво е било преди, съществувало ли е Пространство, Време и онова нещо наречено Материя е безсмислено.Но, добавят те, че онова което е трябвало да го има са Законите на Природата, и в частност законите на Вселената.
Значи все пак е трябвало да има нещо преди Големия взрив Ето го и първото противоречие, или по-точно първата несигурност на учените, която може да смути всеки сериозен изследовател на Природата.Хем трябва да е нямало нищо, хем задължително е трябвало да има някакви правила, по които да се проиграе сценария на Големия взрив и последвалите го събития.Колкото и парадоксално да звучи, още от сега ни се “натрапва” един от най-великите закони на Природата – Законът за неопределеността, за който подробно ще обясним по-нататък.
Никой не оспорва днес, че през последния двайсети век, ортодоксалната наука направи гигантски крачки. Любознателността на човека няма граници.С или без помощни средства той дълбае ли дълбае било в Космоса, било в дебрите на субминиатюрното, в областта на микрокосмоса. Постиженията там са наистина впечатляващи. И не може да бъде другояче.Такива учени като Макс Планк, А. Айнщайн, Ърнист Ръдърфорд, Д.Д. Томсън, Нилс Бор, Хайзенберг, Ервин Шродингер, Макс Борн, В. Паули, Пол Дирак, Едуин Хабъл, Ричард Файнман, Глешау, Стивън Уайнбърг, Стивън Хокинг и още много други с по-малък принос в Голямата наука, в разгадаване на “тънкостите” на Природата, направиха чудеса.Тези “земни богове” създадоха теорията за квантовата полева същност на материята, която е непоклатима и с огромен доказателствен ефект. Един след друг бяха открити закони, които промениха възгледите ни за материя, енергия, пространство, време. С публикуването на Общата теория на относителността през 1915 г. от Айнщайн, беше разклатена вярата на човека в неизменността на Вселената. Стационарния модел на Нютон мина в историята. Разбира се това не стана безболезнено. Дори и самият Айнщайн не вярваше на собствената си теория за динамичността на Вселената и за да отстрани тая “нелепост”, въведе коригиращ коефициент в нея.
Когато в 1929 г. американският астроном Едуин Хабъл откри, че галактиките се разбягват и че това разбягване става с огромни скорости, се създаде и модела на Големия взрив. Нещо повече: анализирайки спектралните линии от оскъдно събраната светлина на далечни галактики, той прави невероятния извод, че колкото са по-далече от нас, толкова е по-голяма скоростта им. При някои от тях тя е умопомрачаваща – сравнима с скоростта на светлината, Като разбягването е еднаква във всички посоки. Други учени отидоха още по-далече: разширява се не материята, а пространството. Всъщност това не противоречи на ОТО на Айнщайн и в първоначалния си вид (без изкуствено прикрепения към нея коефициент) тя показва точно това.
Противниците на идеята за разширяването на Вселената се съпротивляваха яростно. Вадеха разни доводи в тяхна подкрепа, като например, че прословутото червено отместване в спектъра на светлината на което се базира закона на Хабъл, може да е причинено от нещо друго, от някакъв неоткрит още космически феномен и че са необходими още и неоспорими доказателства за това.Привържениците на идеята за Големия взрив знаеха за тези слаби страни и упорито търсеха нови доказателства. Просто трябваше да ги има някъде. Само новооткрития закон на Хабъл не бе достатъчен. И такова доказателство беше открито. Нарекоха го Реликтово лъчение. То идва от всички посоки на Вселената. Изчисленията показват, че това е остатъчната енергия на фотоните, родили се, когато Вселената е била на около 300 000 години. Тази енергия отговаря на температура около 3 градуса над абсолютната нула – минус 273 градуса К.По-точно 2,73 градуса по Келвин. Малцина хора знаят, че го наблюдават на телевизорите си всяка вечер, когато програмата е вече свършила и предавателят е изключен. Това са трептенията на екрана и шума, който чуваме. В каквото и посока да завъртим антената, този ефект е един и същ.
Реликтовото лъчение е било открито практически наскоро – през 1991 г. Получено е от спътниците СОВЕ и обработено в лабораториите на НАСА.Разликата от теоретичните изводи е практическите измервания е само 0.1 процент, което е предостатъчно като доказателство. Отговаря на честота 7,35 см., тоест това е микровълново лъчение лесно за откриване. И ние, както виждаме, го наблюдаваме.
Преди малко повече от сто години Макс Планк открива един от основните закони на физиката – закона за топлинното излъчване, благодарение на който изчислява прочутата планкова константа, свързваща енергията на фотона и неговата честота.Самият закон се записва така: E=h.D , където Е е енергията, D е честота, а h – константа на Планк. Стойността и е 4,11по10 на минус 15 степен електронволта за секунда. Когато избухва Големия взрив тази енергия е била невероятно голяма. От откриването му до сега този закон се потвърждава непрекъснато и благодарение на него и на други новооткрити закони, се дава мощен тласък на теорията на полевата същност на материята. Няма доказателства, нито преки нито косвени, какво е било преди Големия взрив и все пак ...вселената е била “бременна”, с чудовищно голямо количество енергия, свита в невероятно малък обем от безкрайно голяма гравитация Всички изследователи са единодушни, че това “топче” е било не по-голямо от главичка на топлийка. Някои отиват по-далеч: вселената тогава е била свита до големината на ядрото на атом- 10 на минус 13 степен см. Там са били всичките сто милиарда галактики, всяка едно от по сто милиарда звезди, тоест тяхната енергия, притисната от чудовищна супергравитация. Това “нещо”, енергия или каквото и да е, било нагрято до фантастично висока температура- 1000 милиарда градуса. Теорията казва, че колкото една частичка е по-малка толкова тя притежава по-голяма енергия изразяваща се в нейната честота на въртене. Дори ако вземем за сравнение водородния атом, ще видим, че неговия електрон се върти около ядрото с огромната скорост от 800 километра в секунда. А движението на частичките от които са съставени нуклоните ( неутрони и протони ), намиращи се в ядрото на атома и са в многократно по-малко пространство, е със скорост от около 60 000 км./сек. Това е и причината веществото да изглежда твърдо.На субквантово ниво нещата изглеждат още по-драстично. Материята, или по-точно енергията, реагира бурно на ограничаване на пространството. Колкото и парадоксално да изглежда, колкото една частичка е по-малка, толкова по-бързо се движи тя. Тоест нейната енергия е по-голяма.
И така, да обобщим казаното до тук.
Първо: Големият взрив е факт, или приема се за факт. Състоял се е преди 15 милиарда години, когато се е пръснало “нещо”, свито от безкрайно голяма гравитация, безкрайна плътност, имащо чудовищна температура и било с много малки размери.
Второ: Откриват се допълнителни доказателства за избухването на Големия взрив. Това е Реликтовото лъчение, идващо от всяка точка на Вселената.
Трето: Законът на Хъбъл е най-мощното доказателство за избухването на Големия взрив.Червеното отместване в спектъра на светлината идваща от далечни галактики показва, че те се разбягват от нас с огромна скорост.
Четвърто: Всички изводи и закони ни показват, че колкото една частичка или възел от енергия ( все едно и също е ) е по-малка, толкова нейната собствена енергия е по-голяма. Става въпрос за структурата на веществото. Долната таблица показва каква енергия е необходима за да бъдат разбити структурите на вече известни елементарни частички.
Таблицата от стр. 10 на бр.17 – сп. Граал
Заб. 1 Бозонът на поле Х не е още открит, но по косвени признаци се смята, че той съществува.
Заб. 2 Един електронволт енергия е енергията, която е необходима на един електрон за да премине от отрицателния полюс до положителния, когато напрежението между тях е един волт.
Големи или малки са тези взаимодействия? Ами съдете сами: щом твърдата материя, наречена вещество, състоящо се от атоми и молекули, от която сме създадени и ние хората, е така устойчива има енергия на свързване само 1 еV, то не е трудно да си представим каква е огромната “твърдост” на останалите частички, посочени в таблицата, както и на онези, които още не са открити.
Пето: Никой не отрича, че преди Големия взрив и след него са съществували закони, благодарение на които се крепи Вселената.Приема се, че това е вярно, защото част от тях са открити. Доказателство, че ги има и благодарение на тях физиците стигнаха, твърде далеч в изучаването на макро и микрокосмоса.
Ето някои от тях:
. Законът на Макс Планк за топлинното излъчване за който вече стана дума.
. Уравненията на Айнщайн за полевата същност на материята, които свързват геометрията на пространството, времето и гравитацията. Пространството пък от друга страна е свързано с онова нещо наречено Енергия и което, за изненада на средношколците, още не се знае какво е, така както още не е изяснена същността на електрона. Това, обаче, не ни пречи да ползваме електрическата енергия в бита и в индустрията. Нещо подобно е с гравитацията; Айнщайн твърди, че виновник за гравитацията е веществото и когато то е в огромни струпвания изкривява пространството, но то е все едно да твърдим, че в един терариум има питон, който обаче никога не сме видели, щом поставения преди това заек, вече го няма. С две думи, знае се, че има нещо и дали наистина се поражда от някакви виртуални частички, наречени гравитони, си нямаме и понятие.
. Принципът на Паули. Този закон е открит от австрийския учен Волфганг Паули, през 1924 година и гласи: в едно състояние може да има не повече от два елекрона. Благодарение на него се обясняват закономерностите в Менделеевата таблица за химическите елементи. Оказва се, че това важи и за всяка друга елементарна частичка. Ако той не съществуваше, веществото щеше да представлява една желеподобна маса.
. Принципът на Хайзенберг за неопределеността открит през 1926 година. Гласи: не е възможно да измерим с произволно голяма точност, скоростта и местоположението на една частичка.Ако измерим точно едното, не можем да знаем точно другата стойност и обратно. И нищо не е в състояние да промени това състояние на веществото. Това е фундаментален закон в квантовата физика.
Когато Айнщайн научил за него, едва не побеснял от ярост – не може нещо да бъде хем така хем иначе в един и същ момент. Може би тогава е изстрелял знаменития си израз: “ Бог не си играе на зарове “. До края на живота си този гении не е приел Принципа на неопределеността. Но други учени го приели и благодарение на тях, била завършена квантовата Теория на полето.
. Пси –функцията на Шрьодингер, наречена още Уравнение на вълновата механика.Дава всичко, което можем да узнаем за електрона. Оказва се, че тя може да се приложи не само за електрона, но и за атомите, молекулите, протоните, неутроните, че и дори за други “групирани обекти”, като например ония”дребосъци” от които се състоят протоните наречени кварки, и които все още никой не ги е видял. Наистина страхотно уравнение!
Физиците били очаровани от него и имало защо. Това било диференциално уравнение, даващо верни резултати, образно казано, при всякакви обстоятелства. До 1960 година били публикувани около 100000 статии, основаващи се на Пси-функцията на Шрьодингер. Уравнението на вълновата механика потвърдило Принципа на неопределеността на Хайзенберг. Така, че не признавайки го, Айнщайн затънал окончателно в собствените си интерпретации за същността на материята.
На базата на тези закони и свързаните с тях теоретични изследвания, бяха създадени редица физични лаборатории, оборудвани с мощни ускорители на елементарни частички, в които се изучават и откриват тайните на материята.
Днес по света има десетки такива лаборатории, като най-известните от тях са американските, тези в Брукхейвън и Лонг Айвън. Последната е пусната в експлоатация през 1990 година, притежава огромен ускорител на елементарни частички/УЕЧ/, струващ милиарди долари. Най-мощната обаче бе пусната през 2002 година, има огромен суперколайдер /УЕЧ/. За илюстрация на казаното ще споменем само, че електромагнитния пръстен по който се засилват частичките –“куршуми”, докато попаднат в мишената е с дължина 80 км. Мощността му е около 40 000 гига електронволта. Магнитните усилватели, които ускоряват частичките-“куршуми” до скоростта на светлината тежат хиляди тонове, детекторите, които регистрират получените резултати, имат големината на четири етажна сграда. Електроенергията, която консумира това “чудовище “, може да захранва с електричество един средно голям град. В него се раждат както свръх лептони, така и свръхтежки частици, независимо дали са вещество или антивещество. Целта на този свръх скъп ускорител е чрез него да се докаже съществуването на бозона на поле Х, смятащ се за пра-атома, от който е съставена материята. Освен това ще се изяснят загадъчните характеристика на вакуума ( поле-Х ), където е царството на виртуалните частички, които постоянно се появяват от “нищото” и изчезват в “нищото”. От тях обаче зависи изцяло поведението на реалните елементарни частички, от които е съставена изцяло материята. Ускорители на елементарни частички има в Швейцария и Русия, но техните възможности са сравнително по-скромни.
Както виждаме, човекът е в състояние да направи невероятни неща. И в името на какво? Някои казват, че всичко е в името на Науката. Та какво по-хубаво от това да открием тайните на Природата, като не на последно място се има предвид и ползите от това. Особено получаването на евтина и екологично чиста енергия. Няма какво да се заблуждаваме; след 50 или 100 години наличните ресурси от нефт и каменни въглища рязко ще намалеят. Огромната технологична база ще остане без енергия и това ще се отрази катастрофално на човечеството, което вече ще е над 10 милиарда души.
Така, че от тази гледна точка, целта оправдава средствата. Но от друга? Не правим ли грешка, като се “ровичкаме” все по-дълбоко и по-дълбоко в тайните на материята? В енергийното състояние на природата. Не правим ли грешка, като стреляме с невероятни мощни “оръдия” в субквантовата структура на веществото, разбивайки частици, притежаващи огромна енергия? На всичко отгоре не познавайки тамошните закони. Няма ли да “треснем” неща което да послужи като детонатор и с това да предизвикаме взрив от космически мащаб? Или казано с други думи, не си ли играем със смъртта, целейки се в нещо непознато, но притежаващо фантастично голяма енергия при верижен разпад? Не сме ли прекалено уверени в сигурността и безопасността на тези опити? Знам че някои физици ще ми възразят: всичко е под контрол! Няма опасност от отваряне кутията на Пандора. Но така ли е в действителност? Нека да си припомним някои подробности.
При атомен взрив се отделя около 1% от енергията на, която би трябвало да даде верижен разпад. Останалите 99% се “отвяват” от първоначално отделената енергия. Всички знаем какви са последиците от взривяването на атомна бомба от среден калибър. А има и големи, много големи бомби, чиято разрушителна способност е ужасяваща.
При взривяването на водородна бомба, т.е. при атомен синтез на водородни атоми в хелиеви ядра, тази част е само 0,1 % . И въпреки това разрушителната и сила е невероятна. Вярно, при водородната бомба се използва малък калибър атомна бомба като “запалка” /за получаване на необходимата температура/, но какво от това – атомни бомби има колкото щете – дори и в рискови държави, като Пакистан, Индия, Израел, Северна Корея и т. н. Наскоро прочетох на страниците на Интернет, че при взривяване на първата атомна бомба от американците, учените, които я конструират, са си нямали понятие колко ще бъде отделената енергия. И дали няма да се получи верижна реакция на веществото около бомбата.Просто са извадили късмет, че взрива е само от 1 % уран 235.
Още в началните моменти от създаването на Квантовата теория на полето, и особено когато успешно е завършен опита по разцепването на атомното ядро, е изразена тревога и загриженост от последствията. И то не от кой да е, а от самите учени участвали в разработване на теорията и последващите експерименти. Ето какво казва Хайзенберг: “ Спомням си дискусиите с Нилс Бор, които продължаваха до късно през нощта и завършваха почти с отчаяние. И когато се разхождах след това в близкия парк, се питах отново и отново дали Природата може да бъде толкова абсурдна, както изглежда при тези атомни експерименти.”
Известно е историческото писмо на Айнщайн до президента на САЩ по време на Втората световна война, в което предупреждава, че производството на атомна бомба крие огромни опасности. И в което писмо, естествено, военните не с вслушват. Изводите? Изводите знаем всички. Днес има запаси от атомни и ядрени оръжия достатъчни да унищожат живота на земята триста пъти.
Но да се върнем към началото.
Носителят на нобелова награда американският физик Леон Ледерман описва създаването на вселената така: “ В самото начало бе пустота, странна форма на вакуума, която не съдържаше нито светлина, нито звук. Законите на природата обаче съществуваха. И този странен вакуум криеше в себе си неподозирани възможности. Също като гигантски скален къс, закрепен на върха на извисяваща се скала. Равновесието на пустотата е било толкова нестабилно, толкова фино, че за да се предизвика промяна създала Вселената е била нужна само една случайност и тя дошла.”
Случайност? Трябва ли да се съгласим с това? Наистина ли живеем в един свят на случайности, или трябва да се съгласим с други учени, привърженици на антропния принцип, че Вселената е създадена за най-висшето същество в Природата – Човека? Според мен истината е някъде по средата – нито сме върхът на Природата, нито Светът се крепи само на случайности. Като говоря за човека имам предвид само оная част от него, която го отделя от животните – разума. Иначе неговата биологична същност е наистина частен случай, създадена неизвестно от кого и неизвестно защо.
Напоследък все повече и повече се налага мнението на учените, че сме създадени от Извънземен разум. Няма, обаче убедителни доказателства за това, както и за другото – че сме рожба на дарвиновата теория за еволюцията.
Но да продължим с приложението на Квантовата теория в практиката. Лично за мен тези огромни супер ускорители на елементарни частици, притежаващи невероятно голяма енергия, крият голяма опасност за човечеството по две причини. Първо, самите учени признават, че се стреля по атомните ядра с невероятно количество протони или други ядрени частички, ускорени до близо светлинна скорост. А това означава, че и масата им, респ. енергията им е огромна. Какво става при тези сблъсъци само един Господ знае. И ако до сега не се е случило нещо ужасяващо, това не означава, че няма да се случи занапред. Специалистите знаят, че докато радиоактивният уран 235 (респ. плутоний) е под критическата обем, няма нищо страшно. Но когато таза критическа маса нарасне, макар и с малко, верижната реакция е налице. Специалистите знаят? А когато не са знаели това? Това, че не се признава за случили се ядрени взривове в лаборатории, не означава че не ги е имало. Ще приведа само един случай. Чак сега, след повече от петдесет години, някои от създателите на атомната бомба, признават, че не са били наясно как точно ще протече верижната реакция и дали не би се прехвърлила тя и на останалото вещество. С две думи, дали не би избухнало цялото земно кълбо. И този страх не бил случаен.В теорията има и “дупки”, които никой не може да обясни защо това е така. Например, тя гласи, че масата на електрона е безкрайна.Докато още Д.Д. Томпсън при откриването на електрона, определяйки неговите характеристики доказва, че масата на електрона е около 2000 пъти по малка от масата на протона. Нещо повече – никой досега не е изяснил същността на електрона. Просто трудностите са невероятни. Такива “ дупки” има и в Квантовата теория и за да продължи по-нататък лауреатът на Нобелова премия Ричард Файнман, създава т.н. ренормировъчна теория, като заменя теоретичните “нескопосаници” с данни от практическите резултати. Разбира се, учените знаят че това не е редно, но имат ли друг изход?
Когато преди един век Айнщайн създаде Специалната теория на относителността /1905 г./ и каза че при много големи скорости, близки до скоростта на светлината, телата се скъсяват, времето-също, а масата нараства до безкрайност, никой не погледнал сериозно на този факт, докато практиката не го потвърдила след години чрез т. нар. “ Парадокс на близнаците” и чрез други методи. И наистина, не е за вярване – при скорости равни на светлинната, веществото да изчезва. При това притежаващо безкрайна маса, т.е. енергия. Това не е парадокс. Това е просто непознаване на природата.
Второ – случайностите! Случайни допускания, случайни опитности, случайни открития? Някой от тях радващи окото, други изпълващи ни с ужас. Кой би допуснал, че в миниатюрното топче, наречено атом, се крие огромна енергия, когато Ръдърфорд създава атомния модел в началото на двадесети век? Никой! И все пак ако при такава “случайност” “уцелим” черна дупка с големината на протон, може да се получи взрив равен на взрива от хиляди водородни бомби. Разбира се, това може да стане и без наша намеса, но вероятността това да стане без изкуствен детонатор е многократно по-малка. Или, недай си Боже, се получи достатъчно количество антивещество, което веднага да реагира с веществото. Тогава би се получил още по-голям взрив, защото антивеществото, влизайки в реакция с веществото се превръща на 100 % в енергия. Наскоро в медиите излязоха със съобщения че австрийски учен заявил: на Земята и остава живот само още няколко години. После масов ежедневник “позовавайки” се на изказване на големият английски учен Стивън Хокинг удължава срока – човечеството ще просъществува около 1000 години. Земята ще си остане, но ще бъде гореща като Венера. Първото “ пророчество” го свързвам с “пророчествата” на Пако Рабан за края на света, които, както знаем излязоха кьорфишек.Второто съобщение допускам да е направено наистина. Има много основания за такива изводи. Проф. Стивън Хокинг не е който и да е. Това е единственият жив учен влязъл в списъка на десетте най-големи учени на хилядолетието. Познавайки до известна степен неговото творчество, смятам, че не би направил неоснователно изявление.Друг е въпросът дали е точно цитиран.Още повече, че такъв универсален закон, какъвто е Закона за неопределеността на Хайзенберг важи и за макросистемите, т.е. и за Вселената. С две думи може да минат и милиони години без да се случи нещо съществено, но можем да бъдем изпепелени и в следващия миг.Вярно, създаването на неблагоприятни условия на Земята, и то най-вече мултиплицирани от човека могат да стигнат критична стойност, но могат и да бъдат предотвратени по някакъв начин.
Можем ли да променим нещата? Само до известна степен. И то, ако човек промени коренно мисленето си.
Днес се радваме на невероятни “екстри”, но утре, когато примерно замърсим Земята до необратимост, когато енергийните ресурси се изчерпят, когато “случайно” се създаде нова раса хора, чрез изкуствени промени в ДНК, наистина можем да се сринем невероятно бързо и отидем в каменната ера, че и по-назад.Нещата не са никак розови, ама никак.
И все пак...Вярвам, че оня Висш разум, който е около нас, че и по-далече, ще ни помогне. За някой това може да звучи като фантастика, но аз, който съм се докосвал до такива светове, вярвам.
А сега да се върнем отново за малко при Големия взрив – “преди” и в първите секунди след него. Съществува една малка книжка, написана от големият американски учен Стивън Уайнбърг. Казва се “ Първите три минути” и излезе от печат на български преди години. От нея човек може да научи невероятни неща: за раждането на елементарните частици – протони, електрони, неутрони и др., както и какво е било състоянието на Вселената в този съдбоносен момент. Защо съдбоносен? Ами ето защо:Професор Хокинг казва: “ако плътността на Вселената една секунда след Големия взрив беше с една трилиона част по-голяма, Вселената би колабирала само след десет години. От друга страна, ако плътността и бе само с толкова по-малка, Вселената щеше да е почти празна и щеше да си остане на десет години.
Значи, все пак трябва да се съгласим, че е имало “някой”, който прецизно е ”изпипал” условията, които са били необходими преди и след Големият взрив. Изводът?
Всичко е било под контрол. Това е изводът. Кой и как е осъществил това, ние не знаем. Някои казват, че да се интересуваме от това, е само губене на време.Проф. Хокинг казва, че не ни остава нищо друго освен да повярваме че това е дело на Бог, макар, че доколкото съм запознат с неговото творчество, той не е вярвал в Свръхестественото. Ако класическата теория на Айнщайн за относителността е вярна, казва той, то Вселената някога непременно е била в състояние на сингулярност / свръхгравитация/ Към това водят неговите уравнения. Тоест не е имало пространство, не е имало време.Всичко е било свито в топче с невероятни малки размери от чудовищна супергравитация.Това за нашата Вселена е може би било така, но защо да приемаме,че тя е била единствена в Природата. Никой не може да отрече, че Природата е вечна, динамична, безкрайна.и разнообразна. Някъде избухва Голям взрив, на друго място Вселена се свива до невъобразимо малки размери, до микроскопично топче, което може да бъде “запечатано” за безкрайно дълго време и в неопределен момент отново да се “пръсне” раждайки нова Вселена. И това става непрекъснато. Иначе защо ще са тези действащи безупречно природни закони. Само за една Вселена? Само за нашата родна Вселена? Едва ли. Макар и да са описани подробно събитията в Библията, как е създадена нашата Вселената и от кого, не трябва да приемаме нещата буквално. Твърде сложно е всичко, за да го приемаме априори. Така например, не всички учени-изследователи приемат версията, че една Вселена непременно трябва да преминава през състояние на сингурярност при нейните пулсации. Дори самият Стивън Хокинг, създателят на уравненията за сингулярност, казва, че ако се приеме имагинерно време / перпендикулярно на линейното класическо време/, то тогава Вселената при свиването си може и да не премине непременно през точката на сингулярност. Тогава тя ще бъде затворена, крайна и без граници. Нещо каквото е Земното кълбо, при което знаем, че всяка точка от него е равностойна, на която и да е друга. Подобна теза развиват преди години ( 1963 г. ) руските учени Евгени Лафшиц и Исак Халатников. Според тях състояние на безкрайна плътност /сингулярнаост/ може да настъпи, само ако галактиките се движат директно една срещу друга. Но, казват те, неизбежно има и някакви дефазирания на скоростите им, което автоматически води до разминаването, следователно до избягването на сингулярност, респективно до избухване на Голям взрив.
И така, заслужава ли си изясняване на въпроси, за които някои авторитети казват, че нямало смисъл изобщо да се поставят? Но това е все едно да се откажем от много неща, защото със сигурност знаем, че ще умрем.
В Природата няма нищо случайно, но и нищо сигурно. Мисля, че Закона за неопределеността, открит от Хайзенберг, е велик закон и важи не само на субквантово ниво, но и за мега макросистемите, защото видяхме, че големината на даден обект е нещо относително.
Макар и да не мога да го докажа, убеден съм, че Природата се грижи само за едно: да има равновесие винаги, както на макро ниво, така и на субквантово ниво. Останалото е свободната воля, движение, динамика, създаване на една единица за сметка на друга и обратно, които в самата си същност са енергия, нещо, което до сега никой не е разбрал що за субстанция е това. И едва ли някога ще разбере.
Природата не съществува за да угоди някому, нито и за да му навреди. Тя просто си съществува. И в това е нейната Велика мъдрост.
Заб. (автора) - Моля, читателят да ме извини, че може да има правописни грешки.Материалът е взет от електронен вариант на книгата излязла по късно (" Паралелни светове" -издателство Изток- Запад 2005 г. )